№ 273
гр. Б. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500200 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 902319/30.11.2020г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа на РС С.,
е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Е. Л. К., ЕТН **********, от гр. П.,
Общ. П., ул. „Б...„ № *, чрез пълномощника адв.В.Г., с която се иска от въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да постанови ново, с което да
уважи предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
Във въззивната жалба се навадени оплаквания, за неправилност на решението, поради това
че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Навадени са доводи че мотивите към
постановения съдебен акт са неясни и противоречиви. Оспорват се извода на
първоинстанционния съд, че според установеното от фактическа страна по делото,
посочените нарушения могат да се определят като три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които за не по- малко от 1 час-
нарушение по чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ, което според съда е обосновало извода за налагането
на най- тежкото дисциплинарно наказание. Поддържа се с жалбата, че първоинстанционният
съд не е посочил кои три закъснения или преждевременни напускания е приел че са
извършени от ищеца, като в тази насока съдът е следвало да конкретизира ясно допуснатите
1
нарушения, тъй като е съдът е приел заключението на вещото лице, че за част от твърдените
нарушения се установява, че са извършени поради разминаване в данните на SAP-
информационна система, използвана от компанията и данните на GPS устройството. Според
изложеното в жалбата, липсата на конкретика на кои дати ищецът е закъснял за работа,
преждевременно е напуснал работа и няма данни да е уплътнил работното си време, не
обосновава извода за изпълнен състава на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ, на който съдът се е позовал
за да признае уволнението за законно.
Във връзка с доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт се излагат съображения
във въззивната жалба, че съдът, без да се съобразява със заключението на вещото лице е
посочил като нарушение и че К. е сканирал обекти, когато автомобила е бил в движение,
което според експертното заключение е обективно невъзможно.
Поддържа се с въззивната жаба наличието на противоречие в мотивите на съда, което води
до неяснота за жалбоподателя, тъй като съдът първоначално твърди че посочените
нарушения могат да се характеризират като закъснения или преждевременно напускане на
работата, а в следващия абзац твърди, че са налице няколко извършени нарушения, които са
различни по характеристика и повтаряемостта им обективно сочи на виновно неизпълнение
на трудовите задължения. Така според жалбоподателят и неговия пълномощник, за ищеца е
налице неяснота относно това кои нарушения съдът е признал за извършени, съответно как е
преценил тежестта им съгласно чл. 189 ал.1 от КТ. Навадени са с жалбата доводи, че
изводите на съда за допуснати нарушения на трудовата дисциплина са основани на факти
установени с несъвършени софтуерни продукти на компанията, както се установява от
събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице.
Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение, наведени са
доводи че съдът не е взел в предвид събраните свидетелски показания, като е стигнал до
погрешни правни изводи.
Поради изложеното иска се като правен резултат- отмяната на първоинстанционното
решение от въззивния съд като неправилно и необосновано и постановяването на ново
решение, с което исковете по чл. 344 от КТ да бъдат уважение като основателни.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– „К...“ А., ЕИК *,
чрез пълномощника адв. П.Д., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната
жалба без уважение като неоснователна.
С писмения отговор се поддържат доводи за това че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Твърди се, че е
спазена процедурата по чл. 193 от КТ, като заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла
на чл. 195 от КТ. Сочи се в писмения отговор, че съставомерността на уволнението по чл.
190 ал.1 т. 3 от КТ, е изпълнена както при съвкупност от три и повече еднородни нарушения
2
на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения,
стига работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях, или да е бил
санкциониран за едното от тях, а наказанията за останалите да не е заличено по описания
ред. Заповедта е издадена от редовно овластено за това лице- А. Ц., ръководител
направление „Човешки ресурси“, упълномощено за това с изрично пълномощно.
С писмения отговор на въззивната жалба оспорват се доводите на въззивника чрез неговия
пълномощник, че в обжалвания съдебен акт, не са изложени ясни мотиви кои
дисциплинарни нарушения съдът е приел за доказани и кои счита за неосъществени. Сочи се
с писмения отговор, че при движението на автомобила на въззивника от гр. П. до гр. С.,
същият не посещава търговски обекти, поради което за времето при което К. се връща на
работа, следва да се приеме времето на пристигането му в гр. С., което е в съответствие с
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и със заключението на
експерта по допуснатата и приета от съда съдебно техническа експертиза.
С писмения отговор на въззивната жалба, поддържа се от пълномощникът на „К...“ А., че
въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, проведено е пълно и
главно доказване на извършените от въззивника дисциплинарни нарушения, дори и тези
които съставът на районният съд е приел за неизвършени, поради неправилното разчитане
на данните на експертното заключение. Касае се за нарушения на трудовата дисциплина, по
смисъла на чл. 187 ал.1 т. 1 от КТ- закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време; по чл. 187 ал.1 т. 3 от КТ-
неизпълнение на възложената му работа; по чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ- неизпълнение на
законните нареждания на работодателя; чл. 187 ал.1 т. 8 от КТ- злоупотреба с доверието на
работодателя и по чл. 187 ал.1 т. 10- неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в
закони и в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от КТ.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че се установява извършването на
дисциплинарно нарушение и на разпоредбата на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ- три закъснения или
преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец, всяко от които
не по- малко от 1 час, както и три и повече дисциплинарни нарушения, които са извършени
системно по смисъла на чл. 190 ал.1 т. 3 от КТ, които са подробно посочени в писмения
отговор на въззивната жалба.
Акцентира се върху заключението на вещото лице, в което ясно и точно е посочено, че
данните на системата за проследяване Euro GPS- smart tracker, по никакъв начин не може да
бъде манипулирана от служители на „К...“ А., дори с най- високо ниво на достъп. Според
приетото от първоинстанционния съд експертно заключение, възможно е да възникнат
технически грешки при отчитане на точното местоположение на едно МПС при използване
на GPS, но възможното отклонение е от 3 до 50м., но в никакъв случай с няколко километри
или със стотици метри.
3
С писмения отговор излагат се съображения за опровергаване въз основа на събраните
доказателства, на защитната теза на ищеца, основана на доводи че не му е било възложено
да отговаря само за търговския район *- гр. С. и околните села на тази община, но и за други
райони, както и тезата на К., че се е намирал на територията на община П. през процесния
период от време, т.е. извън географския район на поверената му зона- с цел да подпомага
дейността на свои колеги, отговарящи за гр. П.. Доказателства в подкрепа на тезите на
ищеца не са събрани, а подпомагането на колегите е можело да се извършва само и
единствено след уведомяване и изричното разрешение на прекия ръководител, каквито
доказателства пред първоинстанционния съд не са били събрани.
С писмения отговор на жалбата се възразява въззивният съд да разглежда доводите на
ищеца- за това че е бил служебно ангажиран с куриерска служба „И..“, както и твърденията
му че част от времето прекарано в гр. П. той е използвал за измиването на поверения му
служебен автомобил, тъй като тези доводи на ищеца са наведени несвоевременно пред
първоинстанционния съд, както и поради това че за същите не са събрани доказателства,
които да ги подкрепят.
С писмения отговор на въззивната жалба поддържа се че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства доказани са по безспорен начин извършени
нарушения, съставляващи неизпълнение на възложената му работа, злоупотреба с доверието
на работодателя, поради това че той е въвеждал невярна информация за посещенията до
работодателя си, както и че е попълвал на два пъти въпросници, за едно и също заведение и
на един и същи адрес, с цел изкуствено завишаване на своя резултат и получаване на бонуси
от работодателя си.
Изложени са с писмения отговор на въззивната жалба доводи, че не следва да бъдат взети в
предвид при преценката за съответствие на извършените нарушение на трудовата
дисциплина от въззивника, с тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, че той е
бил отличен служител и поради това не следва да бъде ангажирана дисциплинарната му
отговорност. Развити са с писмения отговор на жалбата съображения, че в разпоредбите на
чл. 187 от КТ и чл. 190 от КТ, законодателят обективно е определил деянията, които
представляват дисциплинарни нарушения и при доказване че същите са били извършени от
служител, без значение е как той се е справял с трудовите си задължения преди това, като
работодателят има правото да му наложи дисциплинарно наказание, съответстващо на
допуснатите дисциплинарни нарушения.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в настоящия случай наложеното
най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“, е съобразено с критериите на чл. 189
ал.1 от КТ, като при установена системност на дисциплинарните нарушения, работодателят
правилно е преценил съответствието между допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина от К. и е определил наказанието, на базата на всички посочени нарушения в
тяхната последователност и цялост, а не само въз основа на някои от тях.
4
При изложените съображения от пълномощникът на въззиваемото дружество- „К...“ А., иска
се от въззивния съд да остави въззивната жалба на Е. Л. К. без уважение и да потвърди
обжалваното решение на РС С. като правилно и обосновано, като присъди на страната и
направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата.
Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 е 3 от КТ и чл.
225 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане,
след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С
въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС-относно
приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на делото.
В пледоариите си при насроченото пред въззивната съдебна инстанция открито заседание по
делото, пълномощниците на страните по делото- адв. Г. и адв. Д., поддържа доводите и
възраженията, наведени с въззивната жалба и отговора на същата.
С писмено становище по делото, адв. Г., като пълномощник на жалбоподателя Е. Л. К., моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС С., като вместо него постанови друго,
с което да уважи предявените искове по чл. 344 от КТ и по чл. 225 ал.1 от КТ като
основателни. Оспорва се от пълномощника на въззивника основанието за наложеното
дисциплинарно наказание, като се излагат доводи, че уволнението е незаконно, тъй като е
основано на обвинения за допуснати дисциплинарни нарушения, констатирани единствено
от софтуеарни продукти, които не са достатъчно надеждни и страдат от неточности, които са
далеч от определението за перфектност. Сочи се в писменото становище от пълномощника
на жалбоподателя, че от заключението на експерта по приетата от първоинстанционния съд
съдебно техническа експертиза се установява, че върху базата данни на тези програми, може
да се въздейства от компютърен специалист със съответното ниво на достъп. Установява се
още от заключението на експерта пред първоинстанционния съд, че са възможни технически
грешки или неточности при отчитане на резултатите и възможни разминавания на часовете
между тези по таблета, ползван от въззивника К. и тези на Euro GPS smart tracker, като това
се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Д.. Въз основа на заключението
не експерта по приетата съдебно техническа експертиза, следва да се приеме за установено,
че са налице разминавания между реалните GPS координати и тези записани в системата на
търговските обекти.
5
Поддържа се с писмената защита пред въззивния съд и наведеното с исковата молба
основание за незаконност на извършеното уволнение- че в нито един документ от личното
трудово досие на ищеца- нито в трудовия му договор, нито в длъжностната характеристика
на Е. Л. К., не е описано работното време, нито работното място на въззивника.
Като цяло поддържа се от пълномощникът на жалбоподателя- адв. Г., че наложеното
дисциплинарно наказание уволнение е незаконно, тъй като са останали недоказани от
доказателствата по делото описаните в издадената заповед за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина, поради което са поддържа искането за отмяна на решението на
първоинстанционния съд като неправилно и необосновано.
С писмено становище по делото, пълномощникът на въззиваемото дружество- „К...“ А.- адв.
Д., оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС С. като
правилно и обосновано.
Поддържа се че не са налице нарушения на проведената дисциплинарна процедура, по
смисъла на чл. 190 и сл. от КТ, като дисциплинарното наказание на Е. Л. К. е наложено със
законосъобразна и мотивирана заповед за уволнение, съдържаща реквизитите по чл. 195 от
КТ, надлежно издадена от лице с представителна власт и редовно упълномощено за нейното
издаване, като е спазена преди това и процедурата по чл. 193 от КТ, като от К. са били
изискани писмени обяснения по случая.
Поддържа се, че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства и заключението на експерта по допуснатата и приета съдебно техническа
експертиза, при пълно и главно доказване, установени са допуснатите от ищеца
дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал.1 т. 1 от КТ-
за къснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа и неуплътняване на
работното време, нарушение на разпоредбата на чл. 187 ал.1 т. 3- неизпълнение на
възложената му работа, по чл. 187 ал.1 т. 7- неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя, по чл. 187 ал.1 т. 8 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.
187 ал.1 т. 10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон или
друг нормативен акт. Поддържа се че е доказано и допуснатото нарушение на разпоредбата
на чл. 190 ал.1 т. 3 от КТ- три закъснения или преждевременно напускане на работа, в
рамките на един календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час, както и три и
повече дисциплинарни нарушения, които са извършени системно по смисъла на чл. 190 ал. 1
т. 3 от КТ.
С писменото становище пред въззивния съд, поддържа се от пълномощника на въззиваемото
дружество, че са останали недоказани наведените доводи от ищеца като защитна теза в
процеса- че не му е възложено да отговаря само за търговския район 13А 3С6, за района на
гр. С., както и че му било възложено от прекия ръководител през месеците септември и
октомври 2018г., да подпомага дейността на свои колеги, отговарящи за района на гр. П.. Не
6
се доказва от събраните по делото доказателства и тезата на ищеца, въведена за пръв път с
писмените защита по съществото на спора пред първоинстационния съд- че К. е бил
ангажиран с куриерска служба „И..“, както и на фактическите твърдения, наведени за пръв
път пред въззивния съд- за това че през част от времето прекарвано в района на гр. П., той е
измивал поверения му служебен автомобил.
Изразява се в писменото становище от пълномощника на „К...“ А., че дори и да са
констатирани несъответствия между данните на различните информационни системи,
ползвани от въззиваемото дружество- относно времето и посещението или
разстойния/координати на обектите на „К.- К.“, то същите са достатъчно надеждни, за да
може работодателят и впоследствие съдът в производството по проверка на
законосъобразността на дисциплинарното уволнение, да бъдат кредитирани изцяло, за да
приеме за доказани допуснатите дисциплинарни нарушения от служителя Е. Л. К..
Поддържа се с писменото становище от пълномощникът на въззиваемото дружество- адв.
Д., че наложеното с атакуваната заповед- дисциплинарно наказание „уволнение“ е
съобразено и с критериите по чл. 189 ал.1 от КТ, тъй като е налице съответствие между
тежестта на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина и наложеното от
работодателя най- тежко дисциплинарно наказание.
По изложените съображения, иска се от съда да потвърди обжалваното Решение №
902319/30.11.2020г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа на РС С..
За да постанови решението си съобразно компетенциите си на въззивна инстанция по
същество, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:
Производството по делото е образувано и се е развило пред първоинстанционния съд въз
основа на предявени от Е. Л. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, срещу „К...“ А.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*, представлявано от
Изпълнителният директор С. А., обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.
1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, с които се иска признаване на
извършеното уволнение за незаконно, отмяна като незаконосъобразна Заповед № СО-О-
925/15.11.2018г., издадена от упълномощено лице- ръководител направление Човешки
ресурси- А. Ц., с която на основание чл. 187 т. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ и във вр. с чл.
190 ал. 1, т. 3 от КТ, на ищеца- Е. Л. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и
е прекратено трудовото му правоотношение, да бъде възстановен ищеца на предишната
работа от преди незаконното му уволнение като "търговски представител" в „К...“ А., да
бъде осъдено дружеството ответник, да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в
размер на 1 200.00лв., за времето през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, а именно за периода от 16.11.2018г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на образуване на делото, до окончателно изплащане на дължимата сума.
Поддържа се с исковата молба и искане за заплащане на направените по делото разноски.
7
С исковата молба пред първоинстанционния съд, въззивникът Е. Л. К., оспорва
законосъобразността на извършеното уволнение. Навеждат се доводи, че извършеното
дисциплинарно уволнение е основано не на действително извършени от ищеца
дисциплинарни нарушения, а на тенденциозно отношение към уволнение, основано на
влошили се отношения с нови му супервайзър и с ръководителя на отдел „П.“ за
Югозападен район, поради изразено от въззивника несъгласие с въведените от тях методи на
работа. Навадено е с исковата молба като основание за незаконосъобразност на извършеното
дисциплинарно уволнение, твърдение за опорочена дисциплинарна процедура, като твърди
се от ищеца по делото на 12.11.2018г. е бил извикан в офиса на фирмата в гр. С. от Й.
К./Ръководител на отдел „П.“ за Ю.../, като е бил задължаван да подпише документи, без да
му е дадена възможност да се запознае с тяхното съдържание, без да има възможността да
разбере в допускането на какви дисциплинарни нарушения е обвинен, без да му е
предоставена възможност да даде обяснения пред прекия си ръководител, тъй като не му
били представени доказателства за това че г-н Кошлуков е упълномощен да упражнява
правомощията на работодател, пред който може да бъде провеждана дисциплинарна
процедура по изслушването на служителя по реда на чл. 193 от КТ. Поддържа се пред
първоинстационния съд оплакване за нарушение на императивната разпоредба на закона,
според която работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя, да му даде
възможност да даде писмени или устни обяснения и едва след като приеме същите да му
наложи дисциплинарно наказание.
Наведени са с исковата молба като основания за незаконност на уволнението и други
допуснати от работодателят нарушения на императивни правни норми. Така твърди се, че
издадената заповед за уволнение не е мотивирана, което е в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 195 ал.1 от КТ.
Твърди се, че от изложеното в атакуваната заповед за дисциплинарно нарушение, не става
ясно за какви извършени от въззивника нарушения, е наложено най- тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение. Отделно от описаното в заповедта за дисциплинарно
уволнение, необоснован е извода на работодателят за системност на извършените
нарушения.
Сочи се с исковата молба с която е сезиран РС С., че ищецът е научил в какви
дисциплинарни нарушения е обвинен, едва с получаването на Заповед № СО-О-
925/15.11.2018г., с която е дисциплинарно уволнен, като оспорва същата като незаконна и
моли съда да я отмени. Навадени са с исковата молба като основания за
незаконосъобразност доводи че оспорената заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, не е издадена от надлежен орган и от редовно упълномощено за нейното
издаване лице. Оспорва се издадената заповед за дисциплинарно уволнение, като
немотивирана и неясна, тъй като в нея е посочена само разпоредбата на чл. 187 от КТ, без да
е посочена по коя от всичките алинеи е наложено дисциплинарното уволнение.
8
С исковата молба подадена от Е. Л. К. пред първоинстационния съд, оспорват се описаните
в атакуваната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като се възразява от ищеца че
същият не е извършил посочените дисциплинарни нарушения.
Оспорват се описаните нарушения в т. 1 от издадената Заповед № СО-О-925/15.11.2018г.,
които визират преждевременно напускане или ненавременно пристигане в географската
зона на дейност на ищеца. Навадените доводи са основани на посоченото място на работа на
ищеца в трудовия му договор- Ю..., като се твърди че в същата се включва както района на
гр. С., така и района на гр. П.. Поддържа се с исковата молба въз основа на която е
образувано настоящото дело, че съобразно въведените задължения с длъжностната
характеристика на ищеца- възложени са му били задължения да подпомага колегите си и да
полага усилия за разширяването на търговската мрежа на „К...“, в града в който има най-
много лични контакти- гр. П., като такава е била и уговорката на ищеца с работодателя му
през м. септември 2017г., когато е започнал работа в предприятието на дружеството
ответник. Ищецът поддържа пред първоинстанционния съд, че е имал задължението да
следи за изпълнението на договорите и е бил отговорник за продажбата на алкохолни
продукти на компанията за търговската зона, както и отговорник за GPS рапорта. Тъй като
дружеството няма офис в гр. С., за да изпълнява тези си задължения, ищецът твърди че е
ползвал личния си компютър и е бил изключително разочарован от уволнението му, въпреки
неговата добросъвестност и себеотдаване в полза на компанията при извършваната от него
работа. Ищецът сочи че посещението на търговски обекти и съконтрагенти не са били
единствените му задължения по длъжностна характеристика, поради която причина е имало
периоди от по няколко часа дневно, два или три пъти месечно, в което време той не е
посещавал утвърдените търговските обекти, тъй като е изпълнявал другите възложени му от
работодателя трудови задължения.
Сочи се още с исковата молба че ищеца е бил предупреждаван от работодателя си, че не
може да посещава обслужваните от него търговски обекти, след изтичане на работното
време, като той винаги е постигал задоволителни резултати в работата си и дори е
получавал бонуси за това.
Оспорват се посочените в издадената заповед за дисциплинарно уволнение нарушения,
между времето от затваряне на съответната дейност „ посещение при клиента“, до отваряне
на следващата при нов клиент, което работодателят е определил като физически
невъзможно. Оспорват се така посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,
като от ищецът е изказано становище в ИМ, че това може да се дължи или на съседни
обекти, каквито съществуват при съответното придвижване, или с грешка в работата на
информационната система, която се използва от работодателя. В този смисъл се сочи, че
сканирането на хладилната система на всеки отделен обект, не може да бъде извършено от
автомобила, докато същият е в движение, а автомобила не е бил предоставян на други лица,
нито е възможно манипулиране на самата система от ищеца или от друго лице.
9
Оспорва се с ИМ извършването на дисциплинарните нарушения, описани в т. 2 от Заповед
№ СО-О-925/15.11.2018г., а именно- че ищецът е манипулирал системата чрез използване на
два пъти въпросници /Red Syrvey/ за едно и също заведение, чрез което К. изкуствено е
завишавал своите резултати, което е довело до получаване на месечни бонуси за
извършената работа. Навадени са доводи от ищеца пред първоинстанционния съд, че
системата „Red Syrvey“ се управлява от специален отдел в рамките на предприятието на
„К...“ А.. Ищецът сочи в ИМ, че търговските представители нямат техническа възможност
за премахване на обекти от нея, поради което не биха могли сами са внасят промени в тази
програма. Сочи се още, че ежемесечно се попълват от всеки един служител на ответното
дружество по 100 такива въпросници и поради това твърди че напълно е възможно да се
допусне грешка. Именно такова е твърдението на ищеца, който възразява че не е извършвал
умишлено използване на два пъти въпросници /Red Syrvey/, като именно за избягването на
тези грешки, предоставена е възможност на двама ръководители, които са в служебната
йерархия, над Е. Л. К., които са могли и е следвало да коригират тези грешки, ако същите
бъдат открити. Сочи се още в ИМ, че компанията има сключен договор с външна фирма
„C...“, за допълнителна проверка на обектите, за които са попълнени въпросниците Red
Syrvey. Отделно оспорена е възможността при незначителен процент от грешки при
попълването на тези въпросници, да бъде съществено променен размера на получаваните
бонуси, които въззивникът е получил за месеците септември и октомври 2018г., които се
визират в издадената от работодателя му заповед за уволнение.
Наведени са с исковата молба като основания за незаконност на уволнението и доводи, че в
издадената заповед за уволнение липсват мотиви за това, че описаните в нея нарушения са
извършени умишлено от ищеца, поради което липсват данни за субективното отношение на
Е. Л. К. към описаните нарушения, а ищецът твърди че не е извършил виновно нарушения
на трудовата дисциплина.
Ищецът твърди че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не е спазена разпоредбата
на чл. 333 от КТ, тъй като работодателят не му е изискал документи, от които да е видно че
не са налице някоя от забраните визирани в цитирания законов текст.
Като отделно основание за незаконност на извършеното уволнение, с исковата молба е
посочено че работодателят не е събрал и оценил доказателствата, както и не е преценил
тежестта на допуснатите нарушения, а е наложил най- тежкото дисциплинарно наказание,
като не се е съобразил с всички обстоятелства във връзка с тяхното извършване и
субективното отношение на работника, вкл. тежестта на допуснатите нарушения и тяхната
повторяемост. Така нарушена е според ищеца и неговия пълномощник по делото
разпоредбата на чл. 189 от КТ, която задължава работодателя преди налагане на
дисциплинарно наказание, да извърши преценка за съответствие между тежестта на
нарушението и тежестта на налагането дисциплинарно наказание, с оглед наличието на
съответствие между тях.
10
Поради незаконността на извършеното уволнение и търпените вреди от Е. Л. К., след
оставането му без работа, претендира се и заплащане на обезщетение по реда на чл. 225 ал.1
от КТ за период от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., през който въззивникът е останал без работа,
като е предявен акцесорен осъдителен иск за сумата от 1 200лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на
дължимото.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, депозиран пред първоинстанционния съд от
„К...“ А., чрез пълномощника- адв. Д., оспорват се предявените искове по чл. 344 от КТ като
неоснователни и се иска от съда да бъдат оставени без уважение.
Изложени са с писмения отговор съображения за законосъобразност на извършеното
дисциплинарно уволнение, като се поддържа, че е изпълнена от работодателят специалната
дисциплинарна процедура за неговото извършване. Заповедта за уволнение е издадена от
овластено за това лице- А. Ц.- ръководител направление „Човешки ресурси“, която е
надлежно упълномощена с правото да налага дисциплинарни наказания от управителят на
дружеството, с нотариално заверено пълномощно, представено по делото. Поддържа се с
писмения отговор на ИМ, че работодателят е спазил законовото си задължение и е дал
възможност на работника да предостави обяснения, поради което законосъобразно е
проведена процедурата по чл. 193 от ГПК. Заповедта за уволнение е съобразени със
специалните изисквания на чл. 195 от КТ, като е мотивирана и в нея ясно и точно са
посочени допуснатите от Е. Л. К. дисциплинарни нарушения, както и законовите
разпоредби на КТ, които са били нарушени.
Поддържа се от пълномощникът на „К...“ А. пред първоинстационния съд, че в Заповед №
СО-О-925/15.11.2018г. ясно и точно са описани както конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, така и обстоятелствата при които същите са били извършени, като същите
преди това са били предмет на издадена Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г., която е
била предявена на ищеца за запознаване с нейното съдържание. Поддържа се с писмения
отговор на ИМ пред РС С., че на посочените дати и при описаните в заповедта за уволнение
часове, ищецът системно е закъснявал за работа, напускал е преждевременно работното си
място и не е уплътнявал работното си време.
Сочи се в писмения отговор че съгласно т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в К. А.,
в сила от 25.05.2018г., с който се твърди че Е. Л. К. е запознат, служителите с месторабота
Ю... имат установено работно време- от 08.00ч. до 17.00ч., с обедна почивка за обяд от
12.00ч. до 13.00ч. Оспорва се твърдението на ищеца по делото, че същият е отговарял както
за обекти намиращи се в района на гр. С., така и за обекти в района на гр. П., като сочи се че
със Заповед № 169/22.04.2014г., работодателят е определил районите на търговските зони за
продажба, като от списъка към заповедта, в който са изброени населените места в Ю... е
видно, че търговския район *, за който ищецът отговаря е част от подзона B... на Ю... и се
състои от изрично изброени населени места, които търговският представител следва да
11
посещава. Поддържа се че на ищеца Е. Л. К., като търговски представител, е определено и
възложено от компанията ответник, чрез електронна система на компанията- САП, считано
от 28.11.2017г. до датата на уволнението му, да отговаря само и единствено за търговския
район *- гр. С., в който не попадат гр. П. и околните му села.
Оспорват се твърденията на ищеца наведени с исковата молба по делото- че на същия е
вменено от работодателят му задължение да посещава обекти в други търговски райони,
възложени на други търговски представители в предприятието на дружеството
ответник/вкл. в района на гр. П./с цел подпомагане или проследяване изпълнението на
договори. Възразява се че няма практика в К. А., да се възлага на търговски представител от
един район, да посещава обекти клиенти от друг район, поверени на друг негов колега-
търговски представител, поради което такива задължения не са били възлагани и на Е. Л. К..
Ищецът отговаря само за търговски обекти и клиенти, които се намират в района на гр. С..
Сочи се също така в писмения отговор на ИМ, че никога не е било възлагано на ищеца
задължения за проследяване и изготвяне на GPS рапорти за колегите му от цялата търговска
зона. Сочи се, че за всяка търговска зона се определят конкретен търговски представител,
отговорен за събирането и обобщаването на информация от колегите му, веднъж или два
пъти седмично, като практика в компанията е това да се случва по време на регулярни
сутрешни срещи на екипа в офиса в гр. Б. или по телефона. Всеки търговски представител
може да посещава офиса на дружеството в гр. Б., за да присъствал на срещите на
търговските представители, с техните преки ръководители, като тогава да изпраща и своите
рапорти и справки. Ако ищецът както твърди в ИМ е преценил че ще изпълнява именно тези
свои задължения- един или два пъти месечно от компютъра в къщи, то е следвало да
информира за това прекия си ръководител, което в настоящия случай не е сторено.
С писмения отговор от ответника „К...“ А., чрез пълномощника му адв. Д., се поддържа
твърдение за допуснатите от К. дисциплинарни нарушения, описани в Докладна записка №
СО-7146/12.11.2018г. Така на посочените конкретни дати и конкретни часове, ищецът Е. Л.
К., многакратно е сканирал хладилни съоражения, докато поверения му служебен автомобил
е бил в движение, което е физически невъзможно. Дисциплинарно наказващия орган
правилно е отчел, че служителят не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като в
описаните в докладната записка и в заповедта за уволнение дати и часове, е въвеждал в
САП системата на компанията, като броя на описаните посетени търговски обекти, не
съответства на времето, което е фактически необходимо, за да бъде извършено заснемане и
проверка на подредбата на продуктите на компанията. В част от описаните в докладната
записка случаи, на определени дни и след определен част/преди изтичане на работното
време/, Е. Л. К., след сканирането на последния си обект, е преустановявал изпълнението на
задълженията, като сочи се в писмения отговор на ИМ, че доказателства за така
извършените дисциплинарни наказания, са използваната електронна система на компанията-
САП и Euro GPS smart tracker, която проследява движението на поверения на служителя
автомобил. Тези данни са представени с исковата молба по делото в заверени копия на
книжен носител и в уголемен формат и шрифт.
12
Поддържа се от ответника работодател- „К...“ А., чрез неговия пълномощник адв. Д., че Е.
Л. К. е допуснал и описаните в т. 2 от процесната Заповед № СО-О-925/15.11.2018г.
дисциплинарни нарушения, като в нарушение на утвърдените в компанията процедури и
правила, ищецът е попълвал въпросници /Red Syrvey/, по два пъти за едно и също нещо/за
един и същи обект/, като така е получавал бонуси за допълнително извършена работа.
Пояснява се, че действително търговският представител не може сам да въведе корекции в
САП системата, ползвана от компанията ответник, но е следвало в случай че установи смяна
наименованието на собственика на търговския обект, да информира за това прекия си
ръководител и да поиска от него да бъде извършена корекция в електронна система на
компанията- САП, като бъде заличен предишния собственик и бъде записан новия
собственик, или промяната на наименованието на същия, така че да не се допусне отчитане
на едно и също посещения на търговски обект, като две отделни посещения на два обекта, с
различно търговско наименование.
С писмения отговор на исковата молба се поддържа от ответника пред РС С., че дадената от
работодателя в оспорената заповед за уволнение правна квалификация на допуснатите
дисциплинарни нарушения е точно и ясно формулирана, като непосочването на конкретните
алинеи на разпоредбата на чл. 187 от КТ не опорочава извършеното уволнение, тъй като
само в ал. 1 на същата са посочени точки от 1 до 10. Правилно и законосъобразно според
пълномощника на дружеството ответник, работодателят е съобразил че нарушенията на
трудовата дисциплина са такива по смисъла на чл. 187 от КТ, във връзка с чл. 190 ал.1 т. 3 от
КТ, тъй като се касае за извършването на три и повече дисциплинарни нарушения, които са
извършени системно от служителя К..
С писмения отгвор на исковата молба се изразява становище че при извършване на
дисциплинарното уволнение, е направена от работодателят преценка за тежестта на
извършените нарушения на трудовата дисциплина и така се е стигнало до издаването на
заповед за уволнение и налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание.
Твърди се с писмения отговор на ИМ, че не е допуснато нарушение на специалната
разпоредба на чл. 333 от КТ, тъй като работодателят още с искането на писмени обяснения
от служителя, е задължил К. да му представи доказателства за наличието на основания за
закрила по реда на чл. 333 от КТ, ако са налице такива обстоятелства.
Оспорва се от ответната страна като неоснователен и предявения акцесорен осъдителен иск
за заплащане на обезщетение по реда на чл. 125 ал. 1 и ал. 2 от КТ.
С оглед на изложеното с писмения отговор на исковата молба се иска от съда да отхвърли
предявените искове по КТ изцяло като недоказани- по основание и по размер.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са по искане
на страните свидетели, като съдът е допуснал и назначил съдебно техническа експертиза,
13
която е приобщил към доказателствата по делото.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събирани доказателства.
С обжалваното Решение № 902319/30.11.2020г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа
на РС С., първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни, предявените
искове по чл. 344 от КТ и акцесорния иск с правно основание чл. 125 от КТ. Видно от
мотивите към изготвения съдебен акт, прието е че описаните дисциплинарни нарушения в
оспорената Заповед № 169/22.04.2014г. за уволнение, са действително извършени от
служителя Е. Л. К., както и че същите изпълват състава на чл. 187 от КТ, като уволнението е
законосъобразно и при приложението от работодателя на специалната норма на чл. 190 ал.1
т. 1 от КТ, тъй като се установява три закъснения или преждевременни напускания на
работата в рамките на един календарен месец, всяко от които за не по- малко от 1 час.
Първоинстанционният съд е приел също така, че тежестта на допуснатите дисциплинарни
нарушения, обосновава налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“,
поради което уволнението на Е. Л. К. е законосъобразно.
Въз основа на доказателствата събрани пред първата съдебна инстанция, следва да се приеме
за установено от фактическа страна следното:
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства пред
първоинстанционния съд, че между страните по делото- ищецът Е. Л. К. и дружеството
ответник- „К...“ А., е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на
основание индивидуален трудов договор № СО-Т-1744 от 14.11.2017г., по силата на който и
на осн. чл. 67 ал.1 т. 1 от КТ, във вр. с чл. 70 ал.1 от КТ, въззивникът е приел да изпълнява в
предприятието на дружеството ответник длъжността „търговски представител”, считано от
20.11.2017г. до прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на безсрочен трудов
договор и при пълно работно време-осем часов работен ден, при петдневна работна
седмица. В трудовия договор не е посочена и конкретизирана местоработата на служителя,
нито е посочено работното време за изпълнение на трудовите задължения. Ведно с трудовия
договор на Е. Л. К. е връчена длъжностна характеристика на длъжността „търговски
представител“, като е посочено че същата е неразделна част от сключения договор.
Връчената длъжностна характеристика е подписана от К. на 12.12.2017г.
Въз основа на Заповед № СО-О-450/16.05.2018г., на Е. Л. К. е предоставен за служебно
ползване автомобил м. „Р. К.“, с устройство Мобиле и с рег. № *, за което служителят е
подписал на 16.05.2018г. декларация за получаване.
С исковата молба е представено писмо до Е. Л. К. от ответното дружество, чрез
ръководителят отдел „П.“– Й. К., с което за постигнати високи резултати и отлично
представяне е формирано ново брутно трудово възнаграждение в размер на 1001 лева, като
размерът на бонуса е част от общото брутно месечно възнаграждение и при постигане на
поставените цели на 100% в размер на 760 лева. Увеличението е в сила от 1.05.2018 год. и
14
следвало да бъде изплатено на 11.06.2018год.
Няколко месеца по-късно до „К...“ А., Направление „Човешки ресурси“, на Директора на
отдела г-жа А. Ц., е изпратено от Й. К., Ръководител отдел „П.“- Ю..., Докладна записка №
СО-7146/12.11.2018г., в която са посочени допуснати нарушения на трудовата дисциплина
от „търговския представител“ - Е. Л. К. в Ю..., отговарящ за район на гр. С., управляващ лек
автомобил с рег. № *. Същите са конкретно посочени по дни и часове, като е обобщено че
при извършена проверка въз основа на данните на системата за проследяване Euro GPS-
smart tracker, следяща GPS устройството на служебно ползвания от К. служебен автомобил и
съпоставянето и с ползваната от компанията САП- информационна система, използвана на
таблетите на търговските представители, работещи в компанията, е установено че в
определен интервали от време георграфското местоположение на автомобила е извън
установената работна търговска зона, в нарушение на правилата за работа и установеното
с Правилника за вътрешния трудов ред за 2018г. Сочи се в цитираната докладна записка, че
Е. Л. К. системно е стартирал работното време с повече от един час като е закъснявал,
напускал е територията, за която отговоря с повече от 1 час по- рано, с което не е
изпълнявал добросъвестно и точно задълженията си съобразно длъжностната му
характеристика. Сочи се още в цитираната докладна записка, че Е. Л. К. е манипулирал
резултатите на използване на Red Syrvey, като е попълвал данни не по време на реалната
визита в работещ обект, а вдижение, което е недопустимо и фактически невъзможно. С
приетата като писмено доказателсто от първоинстационния съд Докладна записка № СО-
7146/12.11.2018г. се сочи още от ръководителя на отдел „П.“ за Ю..., че е установено че К.
манипулира системата чрез използване на два пъти въпросници /Red Syrvey/за едно и също
заведение, използвайки че в системата те се водят на две различни имена, чрез което
изкуствено е завишавал своя резултат, което е довело и до неправомерно начисляване и
изплащане на месечни бонуси за месец септември и октомври 2018г. В докладната записка
се сочи, че установеното сочи на системни тежки нарушения на трудовата дисциплина и
виновно неизпълнение от страна на служителя Е. Л. К. на възложените му трудови
задължения, както и за збоупотреба с доверието на Работодателя от негова страна.
Направено е предложение до Ръководителя на „Човешки ресурси“ на Ю... към „К...“ А., за
започване на дисциплинарна процедура по налагане на наказания на К. за допуснатите от
него нарушения на трудовата дисциплина.
Към представената Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г., са приложени схеми на
книжен носител, съставляващи справки от GPS на служебния автомобил/Приложение № 1/ и
справка от САП- системата /Приложение № 2/, удостоверяващи описаните нарушения на
трудовата дисциплина, които са приложени и приети като писмени доказателства и по
настоящото дело от състава на РС С.. Приложени са и справки от САП- системата ползвана
от ответното дружество, както и списък на зоните в Ю.... Видно е от извадката от САП-
системата ползвана от „К...“ А. за Ю..., Зона *6, включва населените места- гр. С., П, С, Л,
К, М, Р, Н Д, Л, С. и П.
15
Районирането на страната за нуждите на дейността на „К...“ А., е извършено въз основа на
издадена Заповед № 169/22.04.2014г., като безспорно района на дейността на ищеца
търговски представител Е. Л. К., попада в Ю....
Видно е от приетите писмени доказателства от първоинстанционния съд, че с Правилник за
вътрешния трудов ред е била утвърдена организацията за работното време и почивки на
работниците и служителите в „К...“ А.. Видно е от утвърдения от Изпълнителният директор
на „К...“ А.- график за разпределение на работното време, за Ю... е определено работно
време от 08.00 до 17.00 часа, с обедна почивка за хранене от 12.00 до 13.00 часа, като
липсват данни този график за работно време да е утвърден за търговските представители на
Ю..., както и че за утвърждаване на така посочения график е бил надлежно уведомен и
въззивника Е. Л. К..
След като Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г. е била изпратена до Директора на
отдел „Човешки ресурси“ към Ю..., срещу Е. Л. К. е започнало дисциплинарно
производство, като с писмо с изх.№ СО-871/12.11.2018год., от въззивника са били поискани
писмени обяснение, във вр. с чл.193 ал. 1 от КТ и във връзка с дисциплинарно производство
по налагане на дисциплинарно наказание като му е даден срок- 2-дневен срок от полачуване
на писменото искане, по повод нарушенията, констатирани с доклад вх. № СО-
7146/12.11.2018г. от Й. К..
Посочено е в писмената покана, че недаването на писмени обяснения в посочения срок, ще
бъде счетено за отказ за даване на такива от страна на служителя.
С писмото покана, Е. Л. К. е поканен, в случай че са налице основания за закрила по реда на
чл. 333 от КТ, в същия срок да представи пред работодателя доказателства за тяхното
наличие.
Копие от писмената покана е връчена на Е. Л. К. на 12.11.2018г. при условията на отказ за
получаване искането и копие от доклада. Отказът е удостоверен с подписите на на
присъстващите на него лица- Ю. Е. -регионален обучаващ, М. Т.-ръководител отдел
Човешки ресурси.
Писмени или устни обяснения от ищеца пред неговия работодател не са били дадени.
Със Заповед № СО-О-925/15.11.2018г., издадена от А. Ц.- Ръководител направление
Човешки ресурси, упълномощена с пълномощно рег. №*/27.09.2018г., на нотариус Н. Д., на
основание чл.192 ал. 1, във вр. с чл. 188 т. 3, чл. 198 т. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т.10 и чл.190 ал. 1, т.
3 от КТ на Е. Л. К., изпълняващ длъжността „търговски представител“ в Ю... на „К...“ А., е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от 16.11.2018г.. В мотивите на
заповедтта е посочено, че ищецът Е. Л. К.,за периода от 04.09.2018г. до 30.10.2018г.,
отговарящ за район С., М., Р., С., П., Л., е извършил нарушения на трудовата дисциплина,
които се изразяват в следното:
16
- 04.09.2018г.– в 11:57 до 14:17часа напуска географската зона на търговския си район
(Пътува до гр. П. – местоживеене) и до края на работния ден служителят не е изпълнявал
трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните от него търговски обекти и
контрагенти по дневен маршрут, видно от SAP – информационна система, ползвана в
компанията;
- 04.09.2018г.– в 10:08 часа е сканирал хладилно съоръжение в обект (*; „П. А. *“ Е.),
докато служебният автомобил е бил в движение. През този ден в SAP системата излиза, че е
посетил седем клиента по дневен маршрут в интервала (09:56-11:19), като се вижда, че
между времето от затваряне на дейност (активити), „посещение при клиента) до отваряне на
следваща при нов клиент, няма включено време за придвижване с автомобила от един обект
до друг, което е физически невъзможно. Това се счита за манипулиране на важни
технически репорти с цел анализ, планиране и бонусиране;
-12.09.2018г.- в 11:28 до 13:55 часа напуска географската зона на търговския си район за
повече от един час без знанието на прекия му ръководител. (Пътува до гр. П. –
местоживеене);
-18.09.2018г.– в 08:28часа все още не е в географската зона на търговския си район и до
11:03 часа на работния ден служителят не е посещавал обслужваните от него търговски
обекти и контрагенти, видно от SAP – информационна система, ползвана в компанията;
-18.09.2018г.– в 11:33 часа е сканирал хладилно съоръжение в обект (*; „О.-К.“ Е. докато
служебният автомобил е бил в движение, което е физически невъзможно. През този ден в
SAP системата излиза, че е посетил седем клиента по дневен маршрут в интервала /11:04-
11:33 часа/, като се вижда, че между времето от затваряне на дейност /активити/ „посещение
при клиента“, до отваряне на следваща при нов клиент, няма време за придвижване, което е
физически невъзможно. Това се счита за манипулиране на важни технически репорти с цел
анализ, планиране и бонусиране. До края на работния ден служителят не е изпълнявал
трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните от него търговски обекти и
контрагенти по дневен маршрут, видно от SAP – информационна система, ползвана в
компанията;
-18.09.2018г.– в 12:08 до 14:15 часа напуска търговската си зона за повече от един час без
знанието на прекия му ръководител /Пътува до гр. П.- местоживеене/;
-18.09.2018г.- Напуска географската зона на търговския си район в 16:03 часа;
-20.09.2018г.- в 15:44 ч. е сканирал хладилно съоръжение в обект (*; „Н...“ Е.) докато
служебният автомобил е бил в движение, което е физически невъзможно. През този ден в
SAP системата излиза, че е посетил осем клиента по дневен маршрут в интервала /13:35-
15:48часа/, като се вижда, че между времето от затваряне на дейност (активити) „посещение
при клиента“, до отваряне на следваща при нов клиент, няма време за придвижване, което е
17
физически невъзможно. Това се счита за манипулиране на важни технически репорти с цел
анализ, планиране и бонусиране. До края на работния ден служителят не е изпълнявал
трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните от него търговски обекти и
контрагенти по дневен маршрут, видно от SAP –информационна система, ползвана в
компанията;
-20.09.2018г.- напуска географската зона на търговския си район в 15:48 часа;
- 21.09.2018г.- в 11:27 до 11:15 часа напуска търговската си зона за повече от един час без
знанието на прекия му ръководител /Пътува до гр. П. – местоживеене/
-21.09.2018г. – Напуска географската зона на търговския си район в 16:03 часа;
-28.09.2018г.- в 11:29ч. на работния ден, служителят посещава само един клиент от дневния
му маршрут и до края на деня не е изпълнявал трудовите си задължения– не е посещавал
обслужваните от него търговски обекти и контрагенти;
- 02.10.2018г.- в 08:28 часа все още не е в географската зона на търговския си район. След
11:39 часа на работния ден служителят не е изпълнявал трудовите си задължения– не е
посещавал обслужваните от него търговски обекти и контрагенти, видно от SAP–
информационна система, ползвана в компанията;
- 02.10.2018г.- от 12:07 до 14:04 часа напуска търговската си зона за повече от един час без
знанието на прекия си ръководител /пътува до гр. П.– местоживеене/;
- 12.10.2018г. в 10:18 часа все още не е в географската зона на търговския си район и до
тогава служителят не е изпълнявал трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните
от него търговски обекти и контрагенти, видно от SAP – информационна система, ползвана
в компанията;
-16.10.2018г.- от 11:19 до 13:29 часа напуска търговската си зона за повече от един час без
знанието на прекия си ръководител/Пътува до гр. П.- местоживеене/. След 10:42 часа
служителят не е изпълнявал трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните от него
търговски обекти и контрагенти, видно от SAP –информационна система, ползвана в
компанията;
-19.10.2018г.- в 09:45 часа все още не е в географската зона на търговския си район и до
тогава служителят не е изпълнявал трудовите си задължения– не е посещавал обслужваните
от него търговски обекти и контрагенти, видно от SAP – информационна система, ползвана
в компанията;
- 26.10.2018г.- в 08:20 часа все още не е в географската зона на търговския си район и до
10:25 часа не е посещавал обслужваните от него търговски обекти и контрагенти, видно от
SAP – информационна система, ползвана в компанията;
18
- 26.10.2018г.- 11:35 до 14:05 часа напуска търговската си зона за повече от един час без
знанието на прекия си ръководител /пътува до гр. П. – местоживеене/;
- 30.10.2018г.- служителят посещава клиент/и от дневния си маршрут в интервала 09:38 до
10:51 и до края на деня не е изпълнявал трудовите си задължения– не е посещавал
обслужваните от него търговски обекти и контрагенти;
В т 2.от издадената Заповед № 169/22.04.2014г.за уволнение е посочено, че служителят Е.К.
манипулира системата чрез попълването по два пъти на въпросници „RED surveys“ за едно
и също заведение, използвайки, че в системата те се водят на две различни фирми, чрез
което си действие изкуствено завишава своя резултат, което води до неправомерно
начисляване и изплащане на месечен бонус. През месец септември 2018г. служителят е
попълнил „RED surveys“ на фирми „Н...“ О.“ и „А.“ Е., като и двете фирми са едно и също
заведение. („А.“ Е. е новата фирма на заведението). При смяна на фирмите на заведението е
трябвало Е.К. да изтрие от системата старата фирма, но той я е запазил, което води до
манипулиране на месечния „RED“ резултат. С тези си действия служителят е получил
бонус за месец септември на стойност – 249, 75лв. (бруто), който не отразява реалното
изпълнение на постигнатите от него резултати. През месец октомври 2018г. служителят е
продължил нарушението на правилата, като отново е попълнил „RED“ анкети на фирми
„Н...“ О. и „А.“ Е., но вече е продължил практиката си и в друго заведение в гр. С., което е с
две фирми („З. Н.“ Е. и „З. Н.“ Е.). С тези си действия служителят се очаква да получи бонус
за месец октомври 2018г., на стойност 249,75 лв. (бруто)
В т. 3 от оспорената по настоящото дело Заповед № 169/22.04.2014г. е посочено, че сички
нарушения и несъответствия са открити при проверка на данните от Euro GPS smart traсker,
следящи GPS устройството на служебно МПС на Е. Л. К., при проверка на данните от IFSA,
при проверка в САП – информационна система, ползвана в компанията и по-конкретно S...,
извършени от г-н Й. К., ръководител отдел „П.“- Ю.... Справките от GPS устройството и от
САП– информационната система са представени като Приложение № 1 и № 2 към Доклад №
СО-7146 от 12.11.2018г. на Й. К..
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Л. К. с „К...“ А., е изрично
посочено, че описаните по-горе в заповедта действия на К. съставляват нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т. 1 – закъснение, преждевременно напускане
на работа и неуплътняване на работното време, т. 3– неизпълнение на възложената работа,
т. 7– неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т. 8– злоупотреба с доверието
на работодателя и т. 10– неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актова, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор и определени при възникването на трудовото правоотношение от кодекса на труда,
както и в Кодекса за бизнес поведение на „К...“ А. – Злоупотреба с активи на компанията –
стр. 16-18 от Кодекса за бизнес поведение.
19
Прието е с издадената заповед от дисциплинарно наказващия орган, че са налице три и
повече дисциплинарни нарушения, които са извършени системно по смисъла на чл. 190 ал. 1
т. 3 от Кодекса на труда/без същите да са посочени конкретно/ и това обосновава налагането
на посоченото наказание.
С издадената Заповед № 169/22.04.2014г. за уволнение, подписана от Ръководителят на
направление „Човешки ресурси“- А. Ц., е прекратен трудовия договор на служителя Е. Л. К.,
на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 16.11.2018г.
На основание чл. 224 ал. 2 от КТ служителят дължи обезщетение в размер на 1 (едно)
брутно трудово възнаграждение.
На основание чл. 224 ал.1 от КТ на уволнения служител следва да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск- за 6 (шест) дни за 2018г.
Представените от ответната страна по делото в заверен препис и на книжен носител
приложение разпечатки от софтуер с данни по дати –приложение №1 справки от GPS на
служебния автомобил и приложение №2-справки от SAP системата, са оспорени от
ищцовата страна пред първоинстационния съд, поради което по искане на ответната страна
е допусната и назначена съдебно-компютърна и техническа експертиза, като от
заключението на експерта се установява следното:
В писменото си заключение експерта Е. Т. след справка в информационните данни в
устройството Euro GPS- smart tracker, използвано за проследяване на движението на
служебното МПС, ползвано от служителя Е. Л. К., при отговора на поставения и първи
въпрос е дала заключение къде се е намирал автомобила по дати и часове:
-на 04.09.2018г. в периода от 10.08часа до 10.10часа, служебното МПС е в движение,
съгласно GPS справката с местоположение с. Л., ул. Р.. По същото време е сканиран
търговски обект с №*, намиращ се в с. К., собственост на клиент П. Ар. * Е. на 4,2км. от
местоположението на служебното МПС;
- за времето от 11,57 ч. до 14,17ч. на 04.09.2018г., МПС е извън географската зона на
търговския си район и се намира в гр.П.. В 14,17 часа е в гр. С., ж.к. С.. В периода от
09,56ч. до 11,19ч. Сочи се в писменото заключение на експерта по делото, че на
04.09.2018г., МПС многократно е тръгвало и спирало.
- на 12.09.2018г. според писменото заключение на експерта МПС се намира в гр. П. за
времето от 11,28ч. до 13,55ч. на посочените в заключението адреси;
- на 18.09.2018год. за времето от 08,00 ч. до 08,28ч., експерта Т. сочи в писменото си
заключение, че МПС предстовено за ползване на Е. Л. К. е в движение. От 08.28ч. до 11.03ч.
многократно е спирало и тръгвало. От 11.04 часа до 11,33ч., процесното МПС е в движение
в гр.М.. За времето от 11,33 часа до 11,36 часа на 18.09.2018г., МПС предоставено за
20
ползване от компанията на ищеца по делото, се е движело и се е намирало в гр.П., ул. С... №
*-*. Сканиран по същото време е Търговски обект №*, намиращ се в гр. М., хотел „М.“,
собственост на О.-К. Е., който се намира на разстояние 25 км. от местоположението на
служебното МПС, както е видно от справката.
В периода от 12,08часа до 14,15часа на 18.09.2018г., служебното МПС е напуснало
географската зона на търговския район и в следващите 1 час и 18 миннути е в района на П..
В 13,55ч. е в гр.С.. За времето от 16,03 часа до 17,00 часа на 18.09.2018год. е в движение и се
намира в гр.П..
-на 20.09.2018г. от 13,35часа до 15,44часа, МПС ползвано от ищеца многократно е спирало и
тръгвало в гр. С.. В периода от 15,44ч. до 15,48часа се е движело и се е намирало на адрес в
гр. П., ул. „Б...“. По същото време е сканиран Търговски обект №*, намиращ се в гр. С., ул.
”С.К.” № *, О. ”Х. С.”, собственост на клиент Е.”Н..., който се намира на разстояние 28 км.
от местоположението на служебното МПС, видно от приложената по делото справка. От
15,48ч. до 17,00ч. на 20.09.2018г., процесното МПС е извън адреса на търговската зона и се
намира в гр.П.;
- на 21.09.2018год. от 11,27ч. до 14,15 ч. процесното МПС не е в географската зона, а се
намира в гр.П., с престой повече от два часа, както и за времето от 16,03 часа до 17,00 часа;
- на 02.10.2018год. от 08,00 часа до 08,28 часа, предоставеното за ползване на служителя К.
МПС вмсе още не е в района на гр. П., а видно от представената справка от системата Euro
GPS- smart tracker, е в район Л.; в периода от 12,07 часа до 14,04 часа е в географската зона
на П., като в 14,02часа е в движение в гр.С.;
- на 12.10.2018г. за времето от 08,00 ч до 10,18 часа, проследяваното МПС е извън
търговската зона на гр. С., а видно от представената по делото справка, е на адреси в гр. П.,
гр. С., бул. »С.». Общия му престой извън зоната на търговска дейност на К. е 2 часа и 31
минути.
- на 16.10.2018г., за времето от 11,19 часа до 13,29 часа проследяваното МПС е извън
географската търговска зона на обслужване на ищеца- в гр. П. за време общо от 2 часа и 45
мин.
- на 19.10.2018год., за времето от 08,00часа до 09,45часа, според заключението на експерта
по приетата СТЕ- процесното МПС все още не е в географската зона на търговския район.
- ва 26.10.2018г., за времето от 08,00 ч. до 08,20 часа, според посоченото в писменото
заключение на експерта- процесното МПС е извън географската зона на търговския район, а
за времето от 11.35 часа до 14.05 часа е на местоположение извън търговската зона.
Експертът Т. сочи в писменото си заключение по изготвената от нея СТЕ, приета от съда в
гр. С., че ищецът Е. Л. К. е с потребителско име /user name/ * E.K. и за търговски район * в
21
електронните информационни системи на ответното дружество- „К...“ А./САП-
информационна система/, както и в раздел S... на SAP и в другата информационна система
IFSA. Това дава основание на експерта да даде заключение, че на ищеца Е. Л. К. е
възложено да отговаря за обектите на ответното дружество в район * , след справка на
потребителското име на ищеца за търговския район в електронните информационни
системи на ответното дружество, както и в раздел S... на SAP и в другата информационна
система IFSA, за процесния по делото период- от 20.11.2017год. до 15.11.2018год.
Въз основа на справката в САП- информационната система качена на таблетите на
служителите на ответното дружество, както и данните веведени в описаните
информационни системи ползвани от „К...“ А., за клиентите и дистрибуторите за процесния
период, експерта Т. е дала заключение, че там са включени-
А. Търговски обект с код №*, собственост на П. Ар. * Е.;
Б. търговски обект с код №*, собственост на О.-К. Е.;
В. търговски обект с код №*, собственост на Е. Н...- обекта е неработещ към дата
28.07.2020г.;
Г. търговски обект с код №*, собственост на Н. О.;
Д.търговски обект с код №*, собственост на А. Е., са един и същ обект на главната
търговска улица в гр. С., който е недостъпен за автомобил;
Е.търговски обект с код №*,собственост на З. Н. Е.;
Ж. търговски обект с код №*, собственост на З. Н. Е., са един и същ обект с нов хладилник.
З. търговски обект с код №* ,собственост на Л. К. О.- дистрибуторски код, който е без
визита.
Експертът е посочил и адреса, въведен в информационните системи на ответника за
посочените клиенти и дистрибутори към месец септември и месец октомври 2018 год.
Клиентски код №* за търговски обект на клиента А. Е. е създаден от ползвател на
системите– потребител с потребителско име /user name/ * E.K., както и за търговски обекти
с код №*.
Посочено е писменото заключение на експерта Т., в табличен вид, в колко часа са направени
първия и последния запис от служителя Е. Л. К., в системата SAP за съответния ден.
Представените в Приложение 1 и Приложение 2 към докладна записка от 12.11.2018год.
данни отговарят на данните от системата SAP за този ден.
Към експерта са били зададени и допълнителни въпроси по искане на насрещната страна.
22
Процентното изпълнение на месечните цели средно за периода от м. май до м. октомври
2018г., са посочени в табличен вид в писменото заключение на експерта по изслушаната и
приета съдебно техническа експертиза, както и изпълнението на месечните цели средно за
екипа *. Видно е че изпълнението на месечните цели от страна на Е. Л. К., за месеците
септември и октомври 2018г., са съответно 94% за септември и 74% за октомври.
В писменото си заключение пред първоинстанционния съд, експерта Т. отговаря, че върху
системите SAP, RED и IFSA е възможно да се въздейства, напр. при прекъсване на сигнала,
както и при високи скорости. Посочено е още в писменото заключение, че е възможно
въздействие от специалист база данни, със съответното ниво на достъп.
В писменото заключение, категорично е посочено от експерта Т., че възможни са
технически грешки и неточности при отчитане на резултатите на системата Euro GPS- smart
tracker- отклонени, породени например от загуба на GPS сигнал и при високи скорости на
автомобила. Сочи се още от експерта, че са възможни и разминавания на часовете между
тези въведени в таблета, с който се сканарит хладилните съоражения и тези на Euro
GPS- smart tracker. Сочи се още в писменото заключение, че евентуални отклонение в
точността на данните на Euro GPS- smart tracker също са възможни, като при добри условия
тези отклонения са до 10м., а при не толкова добри отклонението може да достигне и до 20
или дори до 50м. Изброени са в писменото заключение причините които могат да доведат до
грешки в точността на отчитане на местоположението със системата за спътниково
проследяване Euro GPS- smart tracker.
В писменото си заключение екстерта по изслушаната и приета като доказатлество СТЕ е
категоричен в писменото си заключение, че когато търговският представител се придвижва
със служебния си автомобил, не е възможно да се сканират хладилни устройства.
В писменото заключение експерта също категорично е дала заключението си, че между
реалните GPS координати и тези, записани в системата на търговските обекти, има
разминавания. Дадено е заключение, че търговските представители не могат да манипулират
записите в ползваните от дружеството ответник системи- Euro GPS- smart tracker, САП
система и системата за Red Syrvey. За да установи последното, експерта е извършира
проверка на координатите на 10 обекта, които е посочила в заключението си.
В съдебно заседание на въпрос от страна на процесуалния представител на ищеца относно
данните за местоположението на служебния автомобил, предоставен за ползване на Е. Л. К.,
вещото лице отговаря че е налице разминаване между справките от САП системата ползвана
от ответното дружество и справката от системата Euro GPS- smart tracker, използвана за
проследяването на автомобилите на ответното дружество. Вещото лице при отговор на
конкретен въпрос сочи че за в 1,59 часа и 40 секунди според САП системата, качена на
таблета на ищеца, неговият автомобил е бил в гр. С., ж.к.С., зона *, което е в неговата
търговска зона, а не както се твърди извън търговската зона. Същевременно съгласно
23
справката от GPS системата Euro GPS- smart tracker, на същата дата 04.09.2018г.,
проследявания автомобил на ищеца К., се е намирал в М., Р.. Това дава основание на
експерта да даде заключение при изслушването му пред съда, че между справките от САП
системата и GPS системата за проследяване, някъде има съвпадения, но някъде има и
големи разминавания.
В съдебно заседание експертът уточнява,че търговските обекти не се създават и заличават
от търговските представители, те имат възможност да въвеждат само определената
информация.
Според заключението на експерта не може да се окаже въздействие върху джипиес
проследяващото устройство, но на информацита, извлечена от системите може-времени,
часови разминавания между джи пи ес координатите и записа на системите, манипулация
на информацията в базата данни е възможна.
Пред първоинстанционния съд по искане на страните по делото са били събрани гласни
доказателства, като са разпитани свидетели. Въззивният съд счита, че показанията дадени от
свидетелите следва да бъдат кредитирани доколкото същите са потвърждават от останалите
събрани по делото доказателства, тъй като повечето от свидетелите са на работа в ответното
дружество и към момента на разглеждането на настоящото дело. Разпитана е и майката на
ищеца и безспорно тези свидетелски показания следва да бъдат обсъждани при отчитане на
евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката М. Т. е ръководител отдел „Човешки ресурси“ в „К...“ А., като в показанията
си пред първоинстанционния съд потвърждава връчването на докладната записка и поканата
за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ на ищеца Е. Л. К., както и отказа
му същите да бъдат получени.
Разпитанията от първоинстационния съд свидетел М. Ч., е ръководител на търговския екип
за района на гр. Б.. В показанията си той сочи че Ю... е разделена на по- малки зони,
обозначени с букви, като районите са предварително определени и зададени на търговските
представители, съобразно броя и вида на клиентите във всеки район. Свидетелят е
категоричен в показанията си, че Е. Л. К. е отговарял за района на гр. С.. Свидетелят сочи в
показанията си, че в базата данни на компанията, се съдържа информация за всеки
търгвоски обект. На предоставените на служителите таблети, всеки месец предварително са
зададени подвенвно маршрутите на колите и търговските обекти които следва да бъдат
посетени, вкл. поредността в която същите следва да бъдат посещавани с оглед на тяхното
местоположение и движение на служебния автомобил. Свидетелят пояснява, че търговските
обекти са сегментирани според тяхната големина и значимост като клиенти с оглед на
интересите на компанията, като за четирите категории обекти е предвиден различен престой
на търговския представител в обекта.
При разпита му пред РС С., свидетелят Ч. сочи, че в Правилника за вътрешния ред на „К...“
24
А., не е предвиден реда и начина по който търговските представители от един район, могат
да подпомагат дейността на търговския представител от друг район, като такава практика не
е честа в „К...“ А., но не е изключена и се е случвало заместване, подпомагане на търговски
представители от др. район. За такава дейност в съседен район, необходимо е изричното
съгласие на прекия ръководител за това, а в конкретния случай свидетелат Ч. в показанията
си е категоричен, че за процесния период- м. септември и м. октомври 2018г., не е давал
съгласие и разрешение на въззивника Е. Л. К., да извършва подпомагаща дейност в
съседния район- в района на гр. П..
По отношение на утвърденото работно време, свидетелят Ч. твърди, че е установено
работно време за търговските представители- от 8.00 часа сутринта до 17.00часа следобяд,
като времето за обяд и почивка е от 12.00 часа до 13.00 часа.
Свидетелят Ч. изяснява и механизма на посещението на търговския представител в един
търговки обект, съобразно зададения му предварително дневен маршрут, както и начина на
отчитане на тези посещения чрез раздадените на служителите таблети и използваната от
„К...“ А. информационна система IFSA и СПА- система за отчитане. В показанията на този
свидетел се сочи, че при влизането в търговския обект, служителят на фирмата следва да
сканира хладилната камера на обекта, на която е поставен уникален баркод. При
извършването на това сканиране, САП- системата за отчитане регистрира началото на
посещението на търговския представител в обекта. При приключването на посещението в
търгвоския обект, служителят следва чрез натискане на съответния бутон от таблета, да
„затвори“ посещението си в този търговски обект, след което с предоставения му служебен
автомобил да се насочи към следващия обек по предваритлено очертания му дневен
маршрут. Така отчита се както посещението, така и престоя на търговския представител в
съответния търговски обект, а неговото движение във времево отношение се контролира
чрез съпоставка на въведените данни на САП- системата качена на таблета, с GPS
координатите на движението на автомобила, установявани чрез системата за проследяване
Euro GPS- smart tracker. Свидетелят Ч. в показанията си изразява становище, че сканирането
на хладилните витрини на фирмата „К. К.“ от голяма дистанция или при движение на
автомобила, е технически невъзможно. В показанията си свидетелят Чафлишки сочи, че ако
такъв баркод може да съществува или да бъде изваден по ел. път на друго място, то това при
всикчи случаи означава „манипулиране“ на системата от търгвоския представител на
съответния район. Свидетелят сочи в показанията си пред РС С., че след посещението на
търговските обекти за съответния ден, следва да бъде изготвен и изпратен от търговския
педставител, рапорт за посетените през деня търговски обекти.
В показанията си пред първоинстанционния съд, Ч. потвърждава, че за процесния по делото
период, на Е. Л. К. е било възлажено да отговаря и за разпространението на алкохолни
напитки на компанията, като ищеца е бил задължен да събира информация от всеки
търговски представител и да изготви рапорт в края на съответния месец- какво е
изпълнението за възложения на търговския представител таргет за наблюдение.
25
Свидетелят Ч. в показанията си пред съда сочи, че на ищеца не е била възлагана задача да
изготвя GPS рапортите на останалите търговски представители.
Относно попълването на въпросниците „RED surveys“, свидетелят Ч. пояснява, че могат да
се попълват по два въпросника- в началото и в края на месеца, като с въпросниците следва
да бъдат покрити 60 % от търговските обекти за съответния район. Броят на въпросниците,
както и попълването им по определен начин, че отразява на оценката за работа на
търговския представител и същите са условие за получаване на допълнителни бонуси.
Свидетелят пояснява, че търговският представител няма правото да „заличава“ от базата
данни фирмата свързана с определен търговски обект, но е задължен да поиска това от
прекия си ръководител, в случай че констатира че е налице промяна на собствеността на
търговския обект или на наименованието на фирмата, която го ползва. За допуснати грешки
при попълването на въпросниците следят преките началници на търгвоските представители,
за това е създаден от „К...“ А. и специален екип, а освен това е сключен договор за проверка
на търговските обекти с външна фирма, която извършва проверка на случаен принцип, само
на 10% от посочените във въпросниците търговски обекти и така също може да констатира
грешките при попълването на въпросниците.
Свидетелят Юлиан Е. е регионалният обучаващ в района на Ю... на „К...“ А.. Същият в
показанията си потвърждава, че от много време е утвърдено работното време за търговските
представители и няма промяна в същото, така че работното време е било извстно и на Е. Л.
К.. Свидетелят сочи че съобщаването на служителя на индивидуалния му номер и на зоната
за която ще отговаря работника, се извършва устно при обучаването на служителя или от
прекия му ръководител пред да започне да работи. Е. сочи в показанията си дадени пред РС
С., че заместването или помагането на търголски представител на друг търговски
представител от друг район, се извършва само въз основа на изрична заповед на прекия му
ръководител, а търговските обекти за посещение в един район, са предварително и точно
определени, като при задаване на дневния маршрут, в програмата на съответния търговски
представител, не излизат други търговки обекти от съседния район.
Свидетелят Е. сочи в показанията си, че нарушенията на трудовата дисциплина посочени в
заповедта за уволнение, са установени от горестоящите началници във фирмата, въз основа
на дадените GPS рапорти, чрез справка със САП- системата ползвана от „К...“ А., както и
чрез съпоставяне на резултата получени от системата за проследяване Euro GPS- smart
tracker.
Свидетелят потвърждава опита на ръководството да връчи на ищеца докладната записка и
поканата за даване на обяснения и отказа на Е. Л. К. да ги получи, който отказ е удостоверил
с подписа си под документа.
В показанията си свидетелят Е. потвържадва показанията на свидетеля Ч. относно начина на
изготвянето на въпросници „RED surveys“, като потвърждава че контрола за начина на
26
попълване на същите се извършва от преките ръководители и от одиторска фирма, наета да
извършва проверка на част от самите търговски обекти, които са посещавани от търговските
представители при изпълнение на месечния график. Свидетелят сочи че отчитането на
посещенията и престоя се извършва чре качената на таблетите наслужителите САП-система.
Свидетелят Ю. Е. единствен в своите показания сочи пред съда, че е възможно да има
интернет приложения, чрез които може да се генерира бар код на база цифри и съответно с
таблета да ги сканираш, без да се намираш в търговския обект, което спорев него е
манипулиране на системата и злоупотреба с доверието на работодателя.
В показанията си Е. сочи, че в зависимост от района за който съответния търговски
представител отговаря, дневния маршрут който е предварително зададен, може да включва
между 15 и 25 обекта, в зависимост от времето определено за посещението на всеки един от
търговските обекти. За целия месец търговския представител съобразно съставения му план,
следва да посети 80 % от търговските обекти, намиращи се в неговия район. Свидетелят Е.
също сочи в показанията си, че е налице дигференциация на търговските обекти на четири
групи, в зависимост от търговския интерес на компанията към тях, поради което и времето
за посещение на всеки един от обектите е различно по продължителност. Свидетелят все пак
уточнява, че ръста на П.те и печалбата от един търговски обект, не е задължително обвързан
от посещенията направени в него от търговския представител. Така факта че един търговски
представител отчита 136% ръст на П.те за неговия район, не означава че той е посетил
всичките обекти в района си за съответния месец.
Свидетелят Й. К. е работил до м. февруари 2019г. във „К...“ А., на длъжността ръководител
на Ю.... Свидетелят в показанията си сочи обстоятелствата при които е била изготвена
представената по делото Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г., както и начина по
който същата е била съобщена на ищеца, сочи в показанията си за отказа на Е. Л. К. да
получи както докладната записка, така и поканата да даде обяснения, който отказ е
удостоверен с подписите на служителите Е., П. и И.. В показанята си пред
първоинстационния съд, Й. К. установява начина на организация на работата на търговските
представители, продължителността на посещенията на обектите, начина на сканиране на
хладилните съоражения.
Свидетелката Р. К. е майка на ищеца. Разпитана пред РС С. тя сочи в показанията си, че
работното му време е било от понеделник до петък, като често се налагало и през почивните
дни да извършва някаква неща. През времето през което сина и работел „К...“ А.,
свидетелката работела в „И.А.“ гр. П., офисът на която се намира до офиса на куриерска
служба „И..“, която няма офис в гр. С.. Свидетелката от своя офис вижадала че сина и
посещава офиса на куриерска служба „И..“ в гр. П. и знаела че за това не му се заплаща, но
за него било важно да свърши работа, тъй като работел с голямо желание и уважение към
фирмата.
Свидетелят В. Д. е работил в ответното дружество и познава ищеца, тъй като е бил негов
27
пряк ръководител в продължение на девет месеца, преди самият той да напусне фирмата.
Свидетелят е изпълнявал длъжността ръководител звено търговски екип на Ю..., до м. август
2018г. Свидетелят описва въззивника като изключително изпълнителен и съвестен
служител, мотивиран, зареден с позитивна енергия. Свидетелят сочи че Е. Л. К. е отговарял
за района на гр. С., но по времето през което той ръководел звеното, налагало се К. да отива
до района на гр. П., за да помага на двамата търговски представители там, както и до офиса
на куриерска фирма „И..“.
Свидетелят Д. сочи в показанията си, че търговските представители се налагало да попълват
месечно между 60 и 120 въпросници през системата „RED surveys“, като много често при
попълването на тези въпросници се допускали грешки от търговските представители.
Свидетелят сочи в показанията си, че при допусната техническа грешка, това не повлиява
дори на 1% размера на получавания бонус. Д. пояснява в показанията си, че специален
отдел „RED“ в ответното дружество следял и отговарял да не се допускат грешки при
попълването на въпросниците.
Свидетелят Д. е категоричен в показанията си, че не е технически възможно, да се сканират
хладилните съоражения на съответния търговски обект, през време на движението на
предоставения на търгвоския тредставител лек автомобил.
Свидетелят Д. в показанията си е категоричен за констатирани през времето през което е
работел за ответното дружество- грешки на GPS системата за наблюдение на движението на
автомобилите и САП- системата за отчитане, използвана от „К...“ А., като такива грешки се
забелязвали в работата на всички търговски представители.
Свидетелят Д. единствен от свидетелите разпитвани пред първоинстационния съд сочи и на
открита от него разлика във времево отношение между САП системата, качена на таблета на
търговските представители и GPS системата за проследяване движението на автомобилите
Euro GPS- smart tracker, за което многократно е сигнализирал, но не знае дали са взети
мерки нагоре по веригата.
От представената от работодателя пред първостепенния съд и приета като писмено
доказателство справка за последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за
месец октомври 2019г. е видно че Е. Л. К. е получавал такова в размер на 2066.82лв.
По делото във връзка с предявения иск за обезщетение за времето през което работника е
останал без работата, е представен с ИМ пред първоинстанционния съд и приет като
писмено доказателство- копие на трудов договор № 37/05.12.2018г. от който е видно, че след
уволнението му Е. Л. К. е постъпил на работа в предприятието на „В. Д.“, като „търговски
представител“ за гр. П., при пълно работно време.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б. излага следните
съображения от правна страна:
28
Делото е с предмет предявени за разглеждане пред съда от Е. Л. К., при условията на
обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 - 3 във
връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за
разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е
редовна.
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият
състав на ОС Б. счита, че същото е валидно постановено- в рамките на компетентността на
районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено
от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл. 236
от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал
ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по
установения в ГПК процесуален ред.
Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като
предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения служител, срещу пасивно
легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за
надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.
Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй
като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със
заповед за дисциплинарно уволнение на работника от неговия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища
съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение
№ 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г.
по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата
молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни
съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от
КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното
начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от
29
11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио
Първанов, Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. №
1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от
27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип
Владимиров, и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК,
съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба основания за незаконност
на уволнението.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може
да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба
или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да
допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното
възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да
посочи някои от фактите, на които то се основава. /Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/.
Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна
инстанция по настоящото дело, следва да бъде извършена в рамките на заявеното с исковата
молба основание за незаконосъобразност- неспазване на дисциплинарната процедура и
нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ; немотивираност на заповедта за
дисциплинарно уволнение в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ;
недоказаност на допуснати установени от закона нарушения на трудовата дисциплина и
необоснованост на доводите за наличието на най- малко три преждевременни напускания и
закъснения за работа по смисъла на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ, както и наличието на системно
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ; липсата на
преценка от страна на работодателя за съответствие на допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, извършена по реда на чл.
189 ал.1 от КТ.
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на
дисциплинарна процедура, при която органа на дисциплинарна власт, при осъществяването
на властническите си правомощия във връзка с упражняването на потестативното право по
налагане на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи преди налагането на
конкретното наказание, да поиска изслушването или приемането на писмените обяснения на
работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение
/чл.193 ал.1 от КТ/. Изискването на обяснения е задължително за органа, който налага
дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без поискване на обяснения–
то е незаконно /в този смисъл и Решение № 723/28.10.1988г. по гр.д. № 585/87г. на III г.о./.
30
Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата
на чл.193 ал. 2 от КТ, е абсолютно отменително основание, като само на това основание,
съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество
/Решение № 964/05.01.1988г. по гр.д. № 689/87г. на III г.о./Тежестта на доказване на процеса
на спазването на процедурата по даване на обяснения от страна на работника или
служителя, както и че тези обяснения са дадени именно във връзка с налагането на
дисциплинарно наказание за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, е на
работодателя в чиито властнически правомощия е провеждането на редовна дисциплинарна
процедура при стриктно спазване на разпоредбите на закона.
Нормите на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи служебно за
прилагането им поради техния характер./така Решение № 1506/10.12.99г. на ВКС по гр.д. №
408/99г., ІІІ г.о.; Решение № 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358899г., ІІІ г.о./.
Въззивният състав на ОС Б., разглеждащ настоящото дело, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства от първоинстанционния съд, приема за установено и доказано че е
било проведено от работодателят- Ръководителят на Ю... към „К...“ А., състезателно
дисциплинарно производство по реда на чл. 193 от КТ, в което въззивника Е. Л. К. е бил
поканена да даде обяснения по повод на конкретно установени нарушения на трудовата
дисциплина, посочени в заповедта за уволнение. Изслушването на работника или служителя
по повод на конкретното нарушение и във връзка с налагане на дисциплинарно наказание, е
задължение за работодателя, с оглед на гарантиране конституционното право на защита на
всеки гражданин. За работника или служителят даването на писмени или устни обяснения, в
хода на дисциплинарно производство и във връзка с налагане на дисциплинарно наказание,
е гарантирано му от закона право да се защити.
Установи се в настоящия случай, че Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г., изготвена от
Ръководителя на Югозападната търговска зона, в която подробно и точно са били описани
установените нарушения на трудовата дисциплина, е била предявена на Е. Л. К., при негово
посещение в офиса на фирмата в гр. С., за което той е бил изрично поканен. Установи се, че
въззивникът е отказал да получи докладната записка и да се запознае с нейното съдържание,
като това обстоятелство е било удостоверено с подписите на присъстващите на срещата
лица- свидетелите М. Т. и Ю. Е., които потвърждават обстоятелствата при които е направен
опит на ищеца да бъде връчена Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г. и отказа на Е. Л.
К. да я получи. На въззивника е било връчено на 12.11.2018г. и приложеното в личното му
трудово досие Искане за писмени обяснения с изх. № СО-871/12.11.2018г., което то също е
отказал да получи, като в дадения му 2 дневен срок, писмени обяснения от служителя не са
били депозирани пред неговия работодател и дисциплинарно наказващ орган в откритото
дисциплинарно производство.
Неосноватлни са според въззивния съд възраженията от страна на въззивника, чрез неговия
пълномощник по делото, че не му е била дадена възможност да научи в какви
31
дисциплинарни нарушения е обвинен, че не е могъл да даде обяснения пред работодателя,
тъй като на срещата проведена с него в офиса на дружеството работодателя в гр. С. не е
присъствал прекия му ръководител и супервайзър- свидетеля М. Ч.. Неоснователни са и
доводите за това че на служетиля не е предоставена възможност за даване на писмени
обяснения пред неговия работодател и в този смисъл за нарушения на процедурата по чл.
193 от КТ.
Въззивният съд намира, че наказанието на ищеца е наложено в рамките на едногодишния
срок от извършването на нарушенията. Следва да се приеме, че при налагането на
наказанието е спазен преклузивния двумесечния срок от откриване на нарушението по чл.
194 от КТ. Съобразно изричната разпоредба на чл. 194 ал. 1 от КТ, срокът започва да тече от
откриването на нарушението. Не са допуснати процесуални нарушения от работодателя в
тази част на дисциплинарното производство.
Като гаранция за законосъобразност на процедурата по установяване на допуснатото
нарушение и налагане на дисциплинарно наказание, в разпоредбата на чл. 195 от КТ,
законодателят изрично е предвидил специални изисквания към реквизитите и съдържанието
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Нормата на чл. 195 ал. 1 КТ е
императивна и регламентира заповедта като стриктно формален акт. Липсата на който и да е
от реквизитите й води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно деяние, което може да се осъществи
с действие или бездействие от работника или служителя. При преценката на законността на
наложеното дисциплинарно наказание меродавно винаги е конкретното дисциплинарно
нарушение. Съобразно установената практика на ВКС на РБ, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание винаги е един мотивирин писмен акт, съдържащ всички реквизити
на чл. 195 от КТ- нарушител, описание на нарушението, наказанието и законовия текст въз
основа на който е наложено.
В настоящия казус въззивният съд намира че в оспорената заповед за уволнение прецизно,
ясно и точно са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушенията на
трудовата дисциплина, като за същите се препраща към доклада за тяхното установяване.
Ведно с Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г. и издадената въз основа на нея Заповед
№ СО-О-925/15.11.2018г. за дисциплинарно уволнение, приложени са справките от
системата за проследяване Euro GPS- smart tracker и САП- ингформационната система,
ползвана от дружеството работодател при работата на търговските предстваители в „К...“
А.. Представени са били и извадки от другата информационна система IFSA, във връзка с
подаването на въпросници „RED surveys“.
В съдебната практика е прието за допустимо, допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина да бъде описано в друг писмен документ/протокол, докладна записка и др./,
който задължително да е посочен в заповедта за уволнение и да е представен на работника
или служителя преди или по време на връчването на заповедта за уволнение. Така съгласно
32
приетото в Решение № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева, относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е възприето
становището развито в Решение № 642/12.10.2010г. по гр. д. № 1208/2009г. на IV г.о. на
ВКС, Решение № 379/24.06.2010г. по гр. д. № 410/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
278/19.05.2011г. по гр. д. № 1276/2010г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 49/8.02.2011г. по гр.
д. № 842/2010г. на IV г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е
изяснено, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща
заповедта, като е важно той да е станал достояние на работника или служителя.
Законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е с оглед преценка на
условието за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за
възможността на наказания работник да се защити ефективно. Изяснено е, че когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. За да може да се приеме че заповедта за
дисциплинарно уволнение е мотивирана, то следва обективните и субективните признаци на
дисциплинарното нарушение, точното му място време и начин на извършване, да са ясно,
точно и прецизно описани в документа към който се препраща със заповедта за уволнение.
Ето защо в настоящия случай въззивният състав на ОС Б. приема че описаните в заповедта
за уволнение конкретни нарушения на трудовата дисциплина са прецизно ясно и точно
индивидуализирани със своите обективни и субективни признаци, поради това че са описани
в цитираните в заповедта за уволнение- Докладна записка № СО-7146/12.11.2018г.,
изготвена от Ръководителят на Ю... на „К...“ А..
Съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Това е предвидено с оглед възможността за
осъществяване правото на защита на работника /служителя и на съдебния контрол за
законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на
работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е
практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е
текстовото индивидуализиране на нарушението /т. е. фактическото основание на
дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя
действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични
изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за
реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
В решение № 1533/28.ХII.1999г. на ВКС, състав на III ГО, по гр. д. № 435/1999г., е прието,
че "съществено е заповедта за уволнение да съдържа индивидуализация на нарушението и
кога то е извършено, респ. фактът на нарушението, а не неговата законова квалификация,
която трябва да се определи от съда".
33
В решение № 205/8.IV.2004г. на ВКС на РБ, състав на III ГО, по гр. д. № 1235/2002г. е
прието, че "Неправилната квалификация на нарушението от работодателя не опорочава
уволнението. От значение за това е излагането на фактическото основание съобразно
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ".
В решение № 341/26.IV.1995г. по гр. д. № 1627/1994г. на ВС, състав на III ГО, е прието, че
"меродавно е дисциплинарното нарушение, т. е. фактът, представляващ уволнителното
основание, посочено от работодателя в заповедта за уволнение, а не законовата му
квалификация". ВКС на РБ намира за правилна практиката на съдилищата по релевирания
от касатора материалноправен въпрос, обективирана в посочените решения на състави на
ВС и на ВКС. Следва да се посочи и че с решения, постановени от състави на ВКС по чл.
290 от ГПК, имащи задължителен характер, № 464/26.V. 2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г. IV
ГО и № 395/1.VI.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 г. III ГО, въпросът е разрешен в същия
смисъл.
Следователно ако работодателят в заповедта за уволнение е дал неправилна правна
квалификация на допуснатото дисциплинарно нарушение на работника, като непълно или
неясно е посочил нарушеният законов текст на КТ, то съдът не е обвързан от посочената
законова разпоредба, като следва да се ръководи от посочения текст във връзка с
допуснатото дисциплинарно нарушение. В настоящия случай безспорно е налице
съответствие между посочените правни норми, като основание за наложеното
дисциплинарно наказание- чл. 187 от КТ и чл. 190 ал.1 т. 1 и т. 3 от КТ и посочения текст на
оспорената заповед за уволнение, макар в заповедта да не са точно посочени кои са тези най-
малко три закъснения или преждевременни напускания на работа в рамките на един
календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час, но са посочени не по- малко от три
дисциплинарни нарушения, които да обуславят извода за системност на нарушенията на
трудовата дисциплина. Макар съдът да не е обвързан от посочената в заповедта за
дисциплинарно уволнение правна квалификация, то в настоящия казус издадената заповед за
дисциплинарно уволнение е мотивирана, тъй като текстово същата дава възможност на
служителя да научи в какви точно дисциплинарни нарушения същият е обвинен, за да се
защитава, а текстовото изписване на отделните дисциплинарни нарушения, обуславя извода
за трикратно извършено дисциплинарно нарушение или за нарушения, извършени при
условията на системност по смисъла на закона и съдебната практика. Оспорената заповед за
дисциплинарно уволнение в този смисъл не е неясна досежно обекктивните и субективните
признази на посочените дисциплинарни нарушения, а непълното посочване на текста на чл.
187 от КТ, не води до опорочаване на дисциплинарната процедура и до извода за
немотивираност на издадената заповед. Преценката дали посочените дисциплинарни
нарушения обуславят извода за наличието на най- малко три закъснения или
преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец, всяко от които
не по- малко от 1 час и за системност на допуснатите нарушения по смисъла на чл. 190 ал.1
т. 3 от КТ, е правен въпрос и предмет на правен анализ извършен от съда при
34
осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на извършеното дисциплинарно
уволнение.
При оспорване на законосъобразността на извършеното уволнение пред съда, в тежест на
работодателя е доказването на наличието на основанията от обективна страна за налагане на
дисциплинарно наказание- включително и доказването на допуснатото от работника или
служителя нарушение на трудовата дисциплина. Настоящият въззивен състав на ОС Б.
намира че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява при пълно и
главно доказване, че посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата
дисциплина са били действително извършени от служителя Е. Л. К., както и че същите
съставляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.
Посочените в оспорената Заповед № СО-О-925/15.11.2018г. нарушения на трудовата
дисциплина, за които се твърди че са извършени виновно от Е. Л. К., най- общо могат да
бъдат разделени в четири групи:
- нарушения при които се твърди че въззивника К. е закъснял за работа или е преустановил
изплнението на трудовите си задължения преди изтичне на работното време, за повече от 1
час, които нарушения са обосновани с твърдения че през тези периоди въззивника е
напуснал географската зона на търговския си район, пътувайки с предоставения му за
ползване служебен автомобил;
- нарушения при които за определен ден въззивника К. не е посетил всички посочени в
дневния му план търговски обекти или след определен час е преустановил изпълнението на
служебните си задължения в рамките на работното му време, послужили като основания за
дисциплинарно наказващия орган да счете, че е налице неизпълнение на възложената му
работа и на нарежданията на работодателя, неуплътняване на работното време и
злоупотреба с доверието на работодателя;
- нарушения при които въззивникът К. е отчел посещение на няколко търговски обекта, като
се е установило при съпоставката от САП- информационната система и GPS системата за
проследяване Euro GPS- smart tracker, че времето между сканирането на хладилното
съоражение и „затварянето“ на посещението на търговския представител в съответния
търговски обект е твърде кратко за да се осъществи придвижване до следващия търговски
обект от дневната програма, както и поради това че тези търговски обекти са били
сканирани, докато автомобила е в движение, което е обективно невъзможно;
- нарушение изразяващо се в попълването по два пъти на въпросници „RED surveys“ за едно
и също заведение, което е осъществено един път през месец 09.2018г. и два пъти през м. 10.
2018г.
Общото за четирите групи нарушения, посочени в оспорената заповед за уволнение е, че
същите са основани единствено и само на извършени справки по GPS системата за
35
проследяване Euro GPS- smart tracker, с който е установяване приблизителното
местоположение и движение на предоставения за ползване служебен автомобил на Е. Л. К. и
САП- информационната система, която се ползва от „К...“ А. на таблетите раздадени на
служителите, както и на съпоставката на резултатите от едната и другата. Липсват каквито и
да е други писмени или гласни доказателства, установяващите допуснатите от наказания
служител дисциплинарни нарушения. Представените в заверен препис и на книжен носител
схеми от установеното движение на служебния автомобил и справки от САП-
информационната система на ответното дружество, са оспорени от ищеца. Същите по своята
правна същност съставляват частни свидетелствуващи документи, на които при това никоя
от страните не е автор, тъй като не изхожда от изявление, направено от страните по
електронен път. В качеството им на частни документи, предствените схеми и справки нямат
формална доказателствена сила, обвързваща страните и съда, за съдържащите се в тях
факти.
Във връзка с оспорването на така представените писмени доказателства е допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза, с която е установено че така представените по
делото заверени копия на книжен носител, отразяват обективно данните изведени от САП-
информационната система на „К...“ А. и GPS системата за проследяване Euro GPS- smart
tracker. Заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните съдебно техническа
експертиза, не води до промяна досежно доказателствената сила на така приобщените към
делото писмени доказателства, тъй като компютърния специалист само е потвърдил че
представените заверени копия по делото, съответстват на информацията съдържаща се в
САП- информационната система на „К...“ А. и в GPS системата за проследяване Euro GPS-
smart tracker. Въззивният съд намира, че така представените доказателства не са достатъчно
надеждни и убедителни, за да се приеме единствено и само въз основа на тях, че изброените
в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, са действително извършени от
служителя Е. Л. К..
В събраните по делото свидетелски показания и в заключението на експерта по приетата
СТЕ се съдържат данни, които в значителна степен поставят под съмнение данните изнесени
от САП- информационната система и тези от GPS системата за проследяване Euro GPS-
smart tracker. На първо място- съдът не намира установеното от обективна страна въз основа
на извадки от информационните системи за достоверно и безспорно, доколкото в
заключението си експерта компютърен специалист ясно сочи, че върху върху системите
SAP, RED и IFSA може да се въздейства, като при това влиянието върху GPS системата за
проследяване Euro GPS- smart tracker не може да бъде съществено, но върху резултатите от
САП-информационната система на дружеството ответник може неограничено да се влияе от
всеки компютърен специалист с неограничен достъп до програмата. На практика това
означава че резултатите от САП- информационната система може да са манипулирани както
от ищеца по делото Е. Л. К., така и от ответника по делото „К...“ А., който поддържа и
контролира тази програма.
36
Обвинението към ищеца по делото за допуснати закъснения и преждевременно напускане
на работа е основано на доводите, че същите са съществени и за повече от 1 час. В тази
насока времевите данни на нарушенията посочени в оспорената заповед за уволнение са
според настоящия въззивен състав ненадеждни, тъй като безспорно се установява от
заключението на експерта по приетата от първоинстанционния съд СТЕ, че са възможни
технически грешки и неточности при отчитане на резултатите на системата Euro GPS- smart
tracker, налице са също така според експерта разминавания между реалните GPS координати
и тези записани в системата за съответните търговски обекти в съответния район на
търговския представител. Това отклонение експерта е установила само при изследване на 10
от търговските обекти. Така на практика установява се по делото че по представените
данни, в едно и също време се отчита, че автомобила е извън района на търговския
предстватиел въз основа на данните от системата за проследяване Euro GPS- smart tracker, а
според данните на САП- информационната система, по същото време предоставения на
въззивника автомобил се намира в района на гр. С.. Това несъответствие в значителна
степен се дължи и на заключението на вещото лице Т., че е налице времево разминаване в
часовниците между двете програми- GPS системата за проследяване Euro GPS- smart tracker
и САП- информационната система на таблетите на служителите работещи в „К...“ А..
Следва да се акцентира че заключението на вещото лице в тези му части, се потвърждава от
свидетелските показания на свидетеля Д., който е единствения безпристрастен свидетел по
делото, чиито показания не могат да се определят като заинтересовани по смисъла на чл. 172
от ГПК, а същият има познания върху двете програми, тъй като е работил в ответното
дружество и то като ръководител на звено търговски екип за Ю... на „К...“ А..
Въззивният съд намира за нужно да акцентира и върху едно обстоятелство, което не е било
обсъждано в мотивите на първоинстационния съд при преценката кои доказателства и в
каква степен да бъдат кредитирани от съда. Извършването на дисциплинарно нарушение е
човешка дейност, съставлява конкретно деяние, което осъществява състава на посочените в
КТ дисциплинарни нарушения. Представените справки от GPS системата за проследяване
Euro GPS- smart tracker, доказват макар и неточно времето и посоката на движение на
предоставения на ищеца лек автомобил, но не се установяват по безспорен и категоричен
начин действията на Е. Л. К. след спирането на служебния автомобил, тъй като установи
се че неговата работа започва едва след като слезе от автомобила, който му служи само за да
улесни придвижването му от един търговски обект до друг. Според въззивния състав на ОС
Б. не се установява и доказва от събраните доказателства по настоящото дело, че въззивника
К. не е осъществявал други свои служебни задължения във времето след преустановяването
на движението на лекия автомобил. Ето защо времето през което по делото липсва данни за
негови действия след спирането на автомобила, но в рамките на работното му време, не
може да се приеме за отклонение от изпълнение на възложените му служебни задължения,
както и за преустановяване на дейностите му във връзка с изпълнение на възложените му
троди задачи.
37
Всички свидетели по делото/с изключение на свидетеля Е./ твърдят в показанията си по
делото, че сканирането на хладилното съоражение на един търговски обект е невъзможно да
бъде извършено от движещия се в това време служебен автомобил. Този извод безспорно се
застъпва и от вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ. Единствено
свидетелят Е. изказва предположение в показанията си, че вероятно съществува възможност
чрез мобилен телефон да се направи снимка на бар кода на съответния търговски обект, след
което с помощта на таблета и телефона, да се извърши сканиране на търговския обект от
търговския представител, без значение на какво разстояние се намира автомобила от
търговския обект. Тезата за „дистанционното“ сканиране на хладилното съоражение е
застъпена в писменото становище на пълномощника на „К...“ А., представено пред
настоящата въззивна инстанция. По делото обаче липсва извършено пълно и главно
доказване, което е в процесуална тежест на ответната страна, че сканиране на
индивидуалните баркодове на съответните търговски обекти е възможно от дистанция. След
като такова доказване по делото не е успешно проведено, то едната група от обвинения за
дисциплинарни нарушения, при които Е. Л. К. от една страна е сканирал, /при това през
много кратък период от време след „затварянето“ на посещението в съответния търговски
обект/, хладилната камера на обекта, а същевременно се е возил в предоставения му
автомобил, без да спира/според справката от GPS системата за проследяване Euro GPS-
smart tracker/, прави извършването на тези дисциплинарни нарушения не само недоказани
по делото, но и обективно невъзможни.
Въззивният състав на ОС Б., като съдебна инстанция по същество, е длъжен съобразно
правилата на ограничения въззив, да извърши самостоятелен анализ и оценка на събраните
доказателства и да изгради собствени изводи за установената обстановка от фактическа
страна, след което да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон.
В настоящия казус въззивният състав на съда, разглеждащ делото намира за недоказано, че
попълването по два пъти на въпросници „RED surveys“ за едно и също заведение- деяние
извършено еднократно през месец 09.2018г. и двукратно през м.10. 2018г./при това при
повторение на попълването на един въпросник по отношение на един и същи търговски
обект/, съставлява допуснато от въззивника К. дисциплинарно нарушение, тъй като не се
установява по безспорен начин че е налице противоправно деяние, а не допусната от ищеца
грешка при попълването на въпросниците. Установява се по делото че в рамките на един
месец се попълват от търговските представители от 60 до 120 въпросника, като свидетелят
Д. в показанията си сочи, че през време на работата в ответното дружество често е
констатирал грешки, допуснати от служителите при попълването на тези въпросници. Не
случайно откриването и отстраняването на тези грешки е възложено като контрол на
специален отдел към „К...“ А., на прекия ръководител на търговския представител, както и
на независима одиторска фирма, на която е възложено извършване на проверка в самите
търговски обекти чрез произволно изследване на 10% от тях. След като от свидетелските
показания на свидетеля Д. се установява, че такива грешкичесто се допускат от търговските
38
представители, въззивният намира че по делот липсват убедителни доказателства, че
грешното попълване на въпросниците при което е извършено попълване на два пъти за едно
и също заведение, се дължи на виновно и противоправно поведение на Е. Л. К., а не на
негова обективна грешка.
В разпоредбата на чл. 190 ал.1 от КТ се изброяват някои от нарушенията на трудовата
дисциплина, които според законодателят може да са основание за налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение. Въз основа на събраните доказателства по
настоящото дело не се доказа от работодателят при пълно и главно доказване че са
осъществени тежките нарушения на трудовата дисциплина, посочени с правната норма на
чл. 190 ал.1 т. 1 и т. 3 от КТ. Това доказване съобразно правилно разпределената
доказателствена тежест в доклада на съда, е процесуално задължение на ответното
дружество- работодател, което е дисциплинарно наказващия орган. Не се установяват и
доказват по безспорен и несъмнен начин посочените в оспорената Заповед № СО-О-
925/15.11.2018г за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Л. К. от представителят
на „К...“ А., чрез извършване на дисциплинарно уволнение, като само на това основание
въззивният намира предявенитя искове по чл. 344 от КТ за основателни.
Не се установи и доказа Е. Л. К. да е извършил най- малко три закъснения или
преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец, всяко от които
не по- малко от 1 час. Не се установи от събраните доказателства три конкретни случаи на
преждевременно напускане на работа от страна на Е. Л. К., изпълняващи условията
предвидени в разпоредбата на чл. 190 ал.1 т. 1 от КТ.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде изцяло отменено
като неправилно и необосновано от събраните по делото доказателства.
Вместо това следва да бъде постановено ново решение от настоящия въззивен съд, с което
да бъдат уважени като основателни предявените обективно и кумулативно съединени
искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ.
При този изход от делото, основателен се явява и предявения акцесореносъдителен иск с
правно основание чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение на ищеца Е. Л. К., за
времето през което същият е останал без работа в резултат на незаконното му
дисциплинарно уволнение. Установява се от събраните писмени доказателства, че
въззивника е останал без работа след прекратяването на трудовото му правоотношение със
Заповед № СО-О-925/15.11.2018г., считано от 15.11.2018г. до 05.12.2018г., когато е сключил
нов трудов договор с „В. Д.“- гр. П.. Така предявения иск за този период е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 1 377.88лв.
Предявен е за разглеждане пред съда и иск с правно основание чл. 225 ал. 2 от КТ, с който се
претендира обезщетение в размер на 6 106лв., представляващо разликата между
39
заплащането през времето, през което ищецът е работил на по-ниско трудово
възнаграждение при друг работодател, в срока за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ- за срок
от 4 м. 13 дни. Предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства също е
доказан и основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5 705.52лв., като същият следва
да бъде отвхърлен от съда, над уважения размер, до размера претендиран с исковата молба-
6 106.00лв.
Първоинстанционното решение на РС С. е отменено и в частта му за разноските. Следва да
бъде осъдено дружеството ответник „К...“ А., да заплати на ищеца Е. Л. К., разноските
направени пред първата съдебна инстанция в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
Следва с оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, да бъде осъдено
„К...“ А., да заплати на Е. Л. К. направените от него разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1 300лв. за адвокатски хонорар.
Следва да бъде осъдено ответното дружество „К...“ А., да заплати по сметката на ОС Б.,
сумата – 383.34лв. за дължимата държавна такса във връзка с предявените обективно
съединени искове пред първата съдебна инстанция, както и сумата- 242.00лв. за дължимата
държавна такса за въззивно обжалване пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 902319/30.11.2020г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа на
РС С., като НЕПРАВИЛНО И НЕОБОСНОВАНО, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Е. Л. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б...“ № *,
извършено със Заповед № СО-О-925/15.11.2018г., издадена от Ръководител направление
Човешки ресурси А. Ц., ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № СО-О-925/15.11.2018г.,
издадена от Ръководител направление Човешки ресурси А. Ц., с която на Е. Л. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, заемащ длъжността „търговски представител“ в Ю... на
„К...“ А., е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, считано от 16.11.2018г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. Л. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, на заеманата от него
преди уволнението длъжност- „търговски представител“ в Ю... на „К...“ А..
ОСЪЖДА „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*,
представлявано от Изпълнителният директор С. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ОС Б.,
сумата – 383.34лв. за дължимата държавна такса във връзка с предявените обективно
съединени искове пред първата съдебна инстанция, както и сумата- 242.00лв. за дължимата
държавна такса за въззивно обжалване пред настоящата съдебна инстанция.
40
ОСЪЖДА „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*,
представлявано от Изпълнителният директор С. А., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, на осн. чл. 225 ал.1 от КТ, сумата от 1 377.88лв.,
съставляваща обезщетение за времето през което същият е останал без работа в резултат на
незаконното му дисциплинарно уволнение, считано от 15.11.2018г. до 05.12.2018г., когато Е.
Л. К. е сключил нов трудов договор с „В. Д.“- гр. П., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяването на иска пред съда, до окончатленото изплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*,
представлявано от Изпълнителният директор С. А., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, на осн. чл. 225 ал. 2 от КТ, сумата от 5 705.52лв.,
съставляваща обезщетение за разликата между заплащането през времето, през което
ищецът е работил на по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател, в срока за
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ- за срок от 4 м. 13 дни, ведно със законата лихва върху
тази сума, считано от предявяването на иска пред съда, до окончателното заплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*,
представлявано от Изпълнителният директор С. А., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, разноските направени пред първата съдебна инстанция
в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „Р. П. К.“ №*,
представлявано от Изпълнителният директор С. А., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б...“ № *, направените от него разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1 300лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от датата на
съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41