№ 365
гр. Габрово, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210100652 по описа за 2021 година
Предявеният иск е допустим за разглеждане от съда, като правното му основание е
чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2019 г. между „Вива кредит" ООД, като
заемодател и В. М. М. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 5542240, при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за
паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
ответницата сума в размер на 1000 лева, под формата на паричен заем. С подписването на
договора, В. М. М. удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 1000 лева,
като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 1940.88 лева, ведно с договорната лихва на 12
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 161.74 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Договорено е,
че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни
вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, В. М. М. не е извършвала никакви плащания.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5542240 от 02.08.2019
г. между страните, ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 231.56 лева за периода от
01.09.2019 г. - датата на първата вноска до 27.07.2020 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
1
Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 27.07.2020 г. - последната падежна
дата, като от тази дата сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответницата по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същата дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 57.34 лева от 02.09.2019 г.- датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем 22 януари 2021 г. г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2020 г. , сключен между
„Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
С оглед гореизложеното, „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е
депозирало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника В. М. М., като Заемател по Договор за паричен заем № 5542240 от 02.08.2019, за 1000
лв. главница; 231.56 лева договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 27.07.2020 г.; 57.34
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 02.09.2019 г. -датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 211/2021 г. по описа на Районен съд -
Габрово, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславя правния интерес на ищеца да се обърне към съда с искане за постановяване
на решение, с което ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
В. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Аворец, общ. Габрово, че същата дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД сумите, както следва:
- 1000.00 лв. главница по Договор за паричен заем № 5542240/02.08.2019г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата ;
- 231.56 лева договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 27.07.2020г.;
- 57.34 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 02.09.2019
г. до 22.01.2021 г./ датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК;
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на разноските в заповедното производство, както и на
тези направени в исковото производство включително юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответницата, който
взема становище че ищецът не е материалноправно легитимиран по настоящите искове, тъй
като към настоящия момент не е носител на претендираните вземания, с оглед на това че
2
липсва надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от
него договор за паричен заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да
бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/
е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 4 на същия член е посочено, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава
цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД действие.
Извън горното, особеният представител на ответницата счита предявеният иск за
неоснователен, тъй като сключеният договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит. Съгласно договора, за заемателя е възникнало задължението да
върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва на 12 месечни
вноски, всяка от 161,74 лв. или общо сумата 1 940,88 лв., включваща 40,32 % годишна лихва
и 49.48% ГПР. Визираният годишен процент на разходите, е посочен като абсолютна
процентна стойност - 49.48%.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Т.12 от същата норма определя какво следва да
е съдържанието на погасителния план - планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо допълнително разходи. В договора не се съдържа
погасителен план със законовоустановеното съдържание, като само е посочен паричен
размер на вноската, без да е ясно какво точно ще се погасява с нея и падеж на плащането им.
Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са определени като
фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница,
лихва и такса ангажимент. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран
размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата
и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване
на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението
им ще служи неизплатената част от главницата. Дори да се приеме, че кридитополучателя е
изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и
за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част
представлява т.нар."оскъпяване" на кредита. Налице е неспазването на изискванията на
чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
3
По отношение вземането за неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, счита, че същата е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Не на последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл.33, ал.1 от ЗПК,
който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.ЗЗ, ал.1
от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна.
По изложените съображения се прави искане съдът да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. №211/2021г. на ГРС, по което въз основа на
заявление с вх. № 392/01.02.2021г. е издадена в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, Заповед за изпълнение на парично задължение № 107/02.02.2021г.
против длъжника В. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Яворец, общ. Габрово за
сумата 1 000.00 лева главница, ведно със законната лихва считано от 01.02.2021г., сумата
231.56 лева договорна лихва за периода 01.09.2019г.- 27.07.2020г. и за сумата 57.34 лева
лихва за забава за времето от 02.09.2019г. до 22.01.2021г., както и за сумата 75.78 лева
разноски включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ищеца по делото са представени копие от Договор за паричен заем
„Viva Standard 30" № 5542240/02.08.2019 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит" ООД и Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД ведно с Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.07.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит"
ООД и Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с данните на ответницата;
Пълномощно от представителя на „Вива кредит" ООД, с което „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД е упълномощено да уведомява длъжници от името на „Вива
кредит" ООД за извършената цесия; Уведомително писмо за извършената цесия от „Вива
кредит" ООД.
От представените писмени доказателства се установяват изложените в исковата
молба твърдения относно сключването на Договор за паричен заем „Viva Standard 30" №
5542240/02.08.2019 г.
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответницата заем
в размер на 1000,00 лв., който заемателят да върне за срок от 12 месеца, на месечни вноски
всяка в размер на 161.74 лева, платими на посочените в договора дати. Уговорени са
годишен лихвен процент в размер на 40.32% и ГПР от 49.48%. Ответницата се е задължила
да върне сума в общ размер на 1940.88 лева, в която освен главницата е включена и
дължимата договорната лихва и такса за експресно разглеждане.
4
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016 г.,сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД ведно с Приложение № 1 към него. В приложението е
описано вземането спрямо ответницата по процесния договор, като същото е подробно
индивидуализирано чрез номера и датата на договора за паричен заем, имената и ЕГН на
ответницата - длъжник, размера на дължимите главница и лихви, общия размер на
задължението по кредита.
По силата на чл.4.5 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016 г., „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е
упълномощена да уведоми всички длъжници по вземания на „Вива кредит" ООД, за
извършената цесия.
В писмо, адресирано до ответницата, ищецът, действайки като пълномощник на
„Вива кредит" ООД е уведомил ответницата В.М. за извършената цесия, като няма данни
писмото да е получено от кредитополучателката.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Установено е от приложените по делото доказателства, че на 01.12.2016г. между
„Вива кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), предмет на който съгласно
Приложение № 1/01.07.2020г. е вземането на цедента спрямо ответницата В. М. М..
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че цесията
не е съобщена надлежно на цедирания длъжник. Това е така, защото длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на това фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока са Определение № 987/18.07.20Пг. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В същото време за да възникне в полза на цесионера вземане спрямо длъжника, е
необходимо прехвърленото вземане да е действително.
От събраните по делото доказателства се установява, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на
кредитополучател и „Вива кредит" ООД, в качеството на кредитор, по сключен между тях
договор за паричен заем „Viva Standard 30" № 5542240/02.08.2019 г., като кредиторът е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на
кредитополучателката уговорената сума в размер на 1000.00 лева, което е удостоверено с
подписа на В.М..
Видно от приложените по делото доказателства ответницата не е изплатила нито една
от месечните погасителни вноски, поради което към 27.07.2020г., когато е настъпил падежа
на общото задължение по кредата, тя продължава да дължи чистия размер на кредита от
5
1000 лева.
Неизпълнението на това задължение ангажира договорната отговорност на
кредитополучателката по чл. 8 ал.2 от Договора – да заплати законната лихва за забава върху
просрочената сума. За периода от 02.09.2019г . до 22.01.2021г., начисленият размер на
лихвата за забава върху главницата е в размер на 57.34 лева и това начисление не е оспорено
от ответната страна
В изпълнение на задълженията си да извърши служебна проверка за съответствие на
клаузите на сключения договор за съответствие с ЗЗП и ЗПК съдът намира следното :
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не
следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по
гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/
2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.).
Към датата на сключване на договор за паричен заем „Viva Standard 30" №
5542240/02.08.2019 г., ОЛП определен от БНБ е в размер на 0.00%. Съгласно Постановление
№ 100 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута / действащо към датата на сключване на
Договора/ законната лихва за просрочени задължения за задължения в левове се определя от
основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година, плюс 10 процента, т.е. размерът на законната лихва към датата на
сключване на Договора е 10,00%.
Видно е, че договорната лихва по сключения договор в размер на 40.32% надхвърля
трикратния размер на законната лихва, с оглед на което, клаузите, с които е уговорена
договорната/ възнаградителна/ лихва са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на това съдът счита, че ответницата не дължи заплащане на договорна лихва.
Възраженията на особения представител на ответницата свързани с нищожност на
клаузите за неустойка са неотносими, доколкото въпреки, че е уговорена с договора за
паричен заем такава не се претендира с исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.
Възраженията за несъответствие на договора за кредит с разпоредбите на чл. 11 ал.1
от ЗПК са неоснователни, т.к. в договора се съдържа погасителен план и ясно са посочени
допусканията при изчислението на ГПР.
6
По изложените по- горе съображения предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да
бъде уважен като основателен и доказан в частта му досежно претенцията за заплащане на
главница в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2021г. до
изплащане на сумата и по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава за
периода от 02.09.2019г . до 22.01.2021г., в размер на 57.34 лева.
В останалата част - за сумата от 231.56 лева, договорна лихва за периода
01.09.2019г.- 27.07.2020г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответницата следва да заплати на ищеца 676.14 лева разноски в исковото
производство и 62.16 лева разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. М. ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Яворец, общ. Габрово ул.”********” № 8, представлявана по
делото от особения представител адвокат Ива – Мария М., че по Договор за паричен заем
„Viva Standard 30" № 5542240/02.08.2019 г. , същата ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, със законен представител:
Янислав Бориславов Янакиев - Управител, сумата от 1 000.00 лева / хиляда лева /- главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата 57.34 лева / петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки /
законна лихва за периода 02.09.2019г. – 22.01.2021г.за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 107/02.02.2021г. по ч. гр. д. №
211/2021г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, със законен представител: Янислав Бориславов Янакиев –
Управител против В. М. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с. Яворец, общ.
Габрово ул.”********” № 8, представлявана по делото от особения представител адвокат
Ива – Мария М., с искане на основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че по Договор за паричен заем „Viva Standard 30" № 5542240/02.08.2019
г., В. М. М. ДЪЛЖИ сумата 231.56 лева / двеста тридесет и един лева и петдесет и шест
стотинки/ договорна лихва за времето от 01.09.2019г. до 27.07.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с. Яворец, общ.
Габрово ул.”********” № 8, представлявана по делото от особения представител адвокат
Ива – Мария М. ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
7
ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, със законен представител: Янислав Бориславов Янакиев –
Управител, направените в заповедното производство разноски в размер на 62.16 лева
/шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, както и 676.14 лева / шестстотин
седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ разноски в исковото производство, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8