О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2238
07.11.2018г,
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Рабчева гр.д. № 2425/ 2018г. по описа
на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.577, ал.1 във вр.с
чл.278, ал. ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Г. –
Държавен съдебен изпълнител в РС-Асеновград против Определение № 59/
12.10.2018г. на съдията по вписванията при РС-Асеновград, с което се отказва
действие по искане на ДСИ по заличаване на възбрана в СВ – Асеновград , вписана
в СВ- Асеновград с вх.рег.№ 1527/ 27.04.2017г. с Акт № 178, том 1, по описа на
Служба по вписванията – Асеновград. По изложени доводи в частната жалба се иска
отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията от 12.10.2018г. и задължаване съдията по
вписвания при РС – Асеновград да извърши исканото от ДСИ при РС-Асеновград заличаване
на вписана възбрана в СВ Асеновград.
Постъпило е становище от А. Б. – Съдия по
вписванията при РС-Асеновград , с което
се излагат доводи за недопустимост на частната жалба поради невнесена държавна
такса по сметка на ПОС, алтернативно при приемането й за допустима се счита
жалбата за неоснователна.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Частната
жалба изхожда от легитимирано съобразно т.8 от Тълкувателно решение №7/ 2012г.
на ОСГК на ВКС лице, в срока по чл.275, ал. ГПК, условието за редовност за
която във връзка с дължимата за настоящото обжалване държавна такса не се
намира да е налице с оглед качеството на жалбоподателя като държавен орган в
държавно учреждение съобразно хипотезата на чл.84, т.1 ГПК. С оглед на това
частната жалба се приема за процесуално допустима.
Видно
от образуваната преписка с вх.№ 4399/ 12.10.2018г. е депозирано искане от ДСИ при РС-Асеновград
от същата дата 12.10.2018г. , с което е поискано вдигане на вписаната възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп.дело № 165/ 2015г. В. Г. П.
от с……….., ………………., която била вписана в полза на взискателя „ВиК“ ЕООД-Пловдив
и
която се вдига служебно от ДСИ на основание чл.433, ал.3 ГПК.
Обжалваният
отказ на съдията по вписванията при РС-Асеновград е
постановен с обосноваване нередовност на
депозираното искане на ДСИ при РС-Асеновград поради необходимост от представяне
на доказателства за внесена на основание чл.3, ал.1 във връзка с чл.5 от ТДТСАВ
в размер на 7,50 лв по сметка на АВ – ИР. Съображенията за това са основани на
различието в характера на производствата по чл.449 ГПК и чл.433, ал.3 ГПК при
произнасяне на съдебния изпълнител за налагане и вдигане на възбраните, от това
в нотариалното охранително производство по вписване на актове на съдията по
вписванията, в които съдията по вписванията разпорежда вписване и заличаване на
възбрани по молба на съдебния изпълнител / чл.569, т.5 и чл.23 и сл. ПВ/. Изложени
са съображения за липса на условия за освобождаване от дължима държавна такса
за заличаване на възбраните по подобие на освобождаването от държавна такса в
производството по вписване по чл.431, ал.4 ГПК с препращане към чл.83, ал.1 и
чл.84 ГПК; сочи се, че разпределението на разноските в нотариално
охранително производство по вписване на
актове се урежда от нормата на чл.541 ГПК, като същите са за сметка на
молителя; извършва се позоваване на т.10 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. №
7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС във връзка с освобождаването от задължение за
заплащане на държавни вземания, в каквато насока се извършва позоваване и на
разпоредбата на чл.84, ал.1, т.1 ГПК, както и мотивите на ТР №1/ 21.05.2009г.
по тълк.д. №1/ 2008г. на ОСГК на ВКС.
С депозираната частна жалба на ДСИ И.Г. при
РС-Асеновград оплакванията, обосноваващи искането за отмяна на обжалвания
отказ, се основават на доводите, че
Законът чрез разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК задължава съдебният изпълнител
служебно да вдигне наложените запори и възбрани, след като постановлението за
прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила, какъвто е
настоящия случай и поради което няма как страните в изпълнителното производство
да бъдат задължени да заплащат държавна такса.
Също се излагат доводи относно
предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.84, ал.1 ГПК.
Въззивният
състав на съда не споделя изложените от съдията по вписванията съображения ,
въз основа на които се обосновават предимно
предпоставките за освобождаване от държавна такса в охранителното
производство в Гл.49 ГПК.
Искането на
държавния изпълнител касае вдигане на
вписана при образуване на изпълнително дело № 165/ 2015г по описа на СИС при
АРС наложена обезпечителна възбрана в полза на взискателя върху недвижим имот,
собственост на длъжника , основано на разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК.
Разпоредбата предвижда задължение за съдебният изпълнител във всички случаи по
ал. 1 и ал.2 на чл.433 ГПК вдигане с л у
ж е б н о наложените възбрани и
запори н е з а б а в н о, след като постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване влезе в сила. Въззивният състав на окръжния съд
намира, че се касае за упражняване на служебни правомощия, в рамките на
които се включва правото и задължението
на съдебния изпълнител да нареди вдигане на наложените възбрани при
осъществяване на предпоставките съобразно посочената разпоредба и в рамките на
което правомощие действайки в качеството на държавен орган от структурата на
държавното учреждение – СИС при Районен
съд, не дължи заплащане на държавна такса за изпълнение на вмененото му
законово задължение. В този смисъл относимата правна норма от гледна точка на
реализиране на процесуалните действия в охранителното производство е
разпоредбата на чл.31 от Правилника за вписванията, съобразно която вписването
на възбраните се заличава по писмено нареждане на държавното учреждение или
длъжностното лице, което е наложило възбраната, като разпоредбата не съдържа
други изисквания от гледна точка на необходими приложения към молбата на ДСИ, съставляваща нареждане за
заличаване по смисъла на цитираната разпоредба на ПВп. В този смисъл се приема,
че не е налице вкл. и изискване за представяне на доказателства за внесена
държавна такса за заличаване на вписаната възбрана при упражняване служебните
правомощия на ДСИ за иницииране, при това незабавно, съобразно разпоредбата на
чл.433, ал.3 ГПК вдигането на наложената
възбрана, подлежаща на заличаване от съдията по вписванията. / В този смисъл Определение № 627/ 25.02.2011г. по ч.гр.д.№
271/ 2011г. на ОС-Варна/
По
така изложените съображения частната жалба се намери за основателна, а
обжалваният отказ на съдията по вписванията следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 59/ 12.10.2018г. на съдията по вписванията при РС-Асеновград, с
което се отказва действие по искане на ДСИ И. Г. при СИС – Районен съд – гр.Асеновград за
заличаване на възбрана в СВ – Асеновград , вписана в СВ- Асеновград с вх.рег.№
1527/ 27.04.2017г. с Акт № 178, том 1, по описа на Служба по вписванията –
Асеновград.
ВРЪЩА преписката на СВ/ АВ – гр.Асеновград за
извършване на поисканото нотариално удостоверяване по искането с вх.№
4399/12.10.2018г. на ДСИ Иван Гочев при СИС - РС-Асеновград по входящия
регистър на Служба по вписванията – гр.Асеновград за заличаване на възбрана в СВ – Асеновград , вписана в СВ-
Асеновград с вх.рег.№ 1527/ 27.04.2017г. с Акт № 178, том 1, по описа на Служба
по вписванията – Асеновград.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: