РЕШЕНИЕ
№ 6439
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20221100112142 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 500 от КЗ:
Ищецът - „ЗК Л.И.” АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 38 706,25 лева, обезщетение по щета, във връзка с Решение от 24.06.2019г.
на СГС, I-1 с-в, по гр.д. № 5849/2017г., ведно със законната лихва.
Ответникът - С. С. Т., оспорва иска:
- гражданската отговорност не била покрита от ищеца, а ответникът не бил
управлявал л.а.;
- оспорва и платежните документи;
- предходното производство не било водено коректно;
- оспорва претенцията за лихви и разноски и прави възражение за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
1
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното
средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението
по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.
Ответникът е признат за виновен за деянието, описано в искомвата молба – Протокол
от 08.11.2016г. (споразумение) на СРС, 97 с-в, НК. На основание чл. 300 от ГПК, това
обстоятелство не подлежи на оспорване (Р. № 221 от 21.06.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. №
399/2010г.).
С решение от 24.06.2019г. на СГС, I-1 с-в, по гр.д. № 5849/2017г. ищецът е осъден да
заплати сумата от 30 000 лева. Решението е постановено при участието на делинквента, като
трета страна – С. Т., помагач на сегашния ищец. Наличието на застраховка се установява,
както от самото решение, така и от справка от електронния регистър на ГФ (л. 10). След
като е издаден изпълнителен лист, решението е влязло в сила.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията
му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле
е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства (чл. 223 от ГПК).
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за подобни хипотези (умисъл
или груба небрежност).
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че по изпълнително дело № 20199230400244,
образувано по изпълнителен лист от 16.08.2019г. и Решение № 4621/24.06.2019г. по гр.дело
5849/2017г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, на взискателя Г.И.М., ЕГН **********, чрез
АД „П.И Ц.“, е изплатена сума в общ размер на 40 962,61 лева (30 000 лева + 118,20 лева е
главницата; 8 550 лева е мораторната лихва + 38,05 лева законна лихва).
Предвид изложеното, искът е основателен. Нито един от доводите за обратното не е
основателен.
по разноските:
На ответника се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, а
именно: 6 134,80 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, С. С. Т. , ЕГН *******, съд.адр.: гр.
София, ул. *******, тел. *******, чрез адв. П., да заплати на „ЗК Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, представлявано от П.В.Д. и
М.М.-Г., изпълнителни Директори, e-mail: ***********, *******.com, следното:
- сумата от 38 706,25 (тридесет и осем хиляди седемстотин и шест хиляди и
двадесет и пет стотинки) лева, обезщетение по щета, във връзка с Решение от 24.06.2019г.
на СГС, I-1 с-в, по гр.д. № 5849/2017г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022г.
до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 6 134,80 (шест хиляди сто тридесет и четири лева и осемдесет
стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнагарждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3