Р Е
Ш Е Н
И Е № 260194
гр. Пловдив, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски
състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова в.търг.дело № 214 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260192 от 16.12.2020 година, постановено по т. дело №
1014/2019 година по описа на ОС – П., е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният иск от „ Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ***, против Р.Т.Р., ЕГН **********,***, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца следните суми: 34 101.92
лв. – главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот *******от 08.03.07 за периода 11.09.17 до 12.11.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане; 6 527.74 лв. – възнаградителна лихва за периода 11.09.17 – 25.03.19 година; 5 263.67
лв. – мораторна лихва за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 238.87 лв. – такси
по договора за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 200.17 лв. – имуществени застраховки за
периода 19.04.18 – 12.11.19 година и 18
лв. – нотариални разноски за периода 01.02.19 – 12.11.19 година.
Осъдена е „Ю.Б.“ АД , ЕИК ..., да
заплати на Р.Т.Р., ЕГН **********, направени по делото разноски пред
първата инстанция в размер на 2470 лв.
С определение № 260209 от 03.02.2021 година, постановено по т. дело №
1014/2019 година по описа на ОС – П. в производство по чл. 248 от ГПК, е
изменено решението в частта за разноските, като е осъдена „Ю.Б.“ АД да заплати на Р.Т.Р. разноски в
размер на 550 лева и на адвокат Е.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на
1920 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД
с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за това, че
между страните не бил уговорен план за периодично погасяване на отпуснатия
банков кредит. Твърди се, че има такъв от 28.08.2008 година, представен по
делото, отразяващ дължимите суми по договора за банков кредит след предсрочното
погасяване на 15 000 лева от страна на ответницата, като погасителните
вноски, направени от ответницата, установени както със справката по чл. 365 от ГПК, така и с приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база на
вальорите, съвпадали напълно с тези по погасителния
план. Поради това
погасителният план като частен документ,
изхождащ от банката, следвало да бъде ценен наред с останалите събрани по
делото доказателства, независимо от наличието или не на подпис на ответницата
под него. Жалбоподателят се позовава и на съществуващата съгласно чл. 6, ал. 3
от договора възможност за служебно изготвяне на погасителни планове от банката,
което не освобождавало кредитополучателя от задължението да погасява вноските.
Поддържа се също определяемост на погасителните вноски при определения срок на договора и уговореното
периодично издължаване, поради което липсата на погасителен план не опорочавала
облигационната връзка. Между страните
било постигнато съгласие за всички съществени елементи от съдържанието на договора за банков кредит,
а погасителният план не бил компонент от
този договор, а имал само информационна функция, като в тази връзка е цитирана
и Директива 2008/48/ЕО. Във връзка с
предсрочното погасяване на сумата от 15 000 лева, становището на
жалбоподателя е, че по този начин не са променени основните параметри на
договора за кредит – срок на издължаване и приложим лихвен процент.
Периодичното издължаване на кредита с месечни анюитетни вноски било уговорено и със сключените между
страните допълнителни споразумения.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в пропуск да се
съберат служебно данни за дължимите суми по договора на основание чл. 195 ал. 1
от ГПК и е направено доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, което е уважено от съда.
Жалбоподателят е оспорил приетата от първоинстанционния съд нищожност на
основание чл. 143 т. 3,10 и 11 от ЗЗП на
част от клаузите на договора за банков кредит – чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл.
12, като се позовава на разпоредбите на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Неправилен според жалбоподателя бил и изводът на съда за нищожност
поради противоречие със закона на уговорките за капитализиране, съдържащи се в
четирите сключени между страните допълнителни споразумения. Поддържа се, че в приложимата в случая Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск не се съдържат императивни норми, които да забраняват
капитализацията на просрочени лихви.
Първоинстанционното решение е оспорено и в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 2470 лева, като се твърди, че липсват данни за
реалното заплащане на такова възнаграждение, както и за приложението на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
ново по същество, с което да се уважи предявения осъдителен иск в
претендираните с исковата молба размери на главница ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, имуществени застраховки и
нотариални разноски, както и да се присъдят на жалбоподателя разноските за
първата и за въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Е.И. като
процесуален представител на ответницата Р.Т.Р. с изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и на предявените осъдителни искове с подробно развити съображения, които съдът
ще обсъди в мотивите на съдебния си акт.
П.ският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадената в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
То е постановено по предявени
от „Ю.Б.“ АД срещу Р.Т.Р. осъдителни искове за дължими суми по
сключен между страните договор за
покупка на недвижим имот № *******от 08.03.07 година, включващи 34 101.92 лв. главница за периода 11.09.17 до 12.11.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане; 6 527.74 лв. – възнаградителна лихва за периода 11.09.17 – 25.03.19 година;
5 263.67 лв. – мораторна лихва за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 238.87
лв. – такси по договора за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 200.17 лв. – имуществени застраховки за
периода 19.04.18 – 12.11.19 година и 18
лв. – нотариални разноски за периода 01.02.19 – 12.11.19 година.
Обстоятелствата, изложени в
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 1014/2019 година по описа на
Окръжен съд – П. са следните:
Твърди се, че на 08.03.2007 година между банката – ищец и Р.Т.Р. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/08.03.2007
година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 50 000 лева, с
краен срок за погасяване съгласно чл. 5 ал. 1 от договора 240 месеца. Цялата
сума по договора от 50 000 лева била реално усвоена на 21.03.2007 година.
Впоследствие условията по договора били предоговорени с анекс № 1 от 20.02.2008 година и допълнителни споразумения от 12.09.2011 година, 22.11.2013 година, 09.07.2014
година и от 28.09.2015 година. С допълнителните споразумения от 12.09.2011
година, 22.11.2013 година, 09.07.2014 година и от 28.09.2015 година била
преоформена главницата по договора за кредит, като всички дължими
от кредитополучателя плащания,
включващи просрочени главница, лихви и такси по договора били служебно
преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит, в резултат на
което размерът на усвоената главница
нараснал до общата сума от 52161,15
лева. Между страните било постигнато съгласие за новия размер на дълга, дължим
от кредитополучателя.
С
договор за цесия от 03.10.2007 година
банката прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземанията, произтичащи от
процесния договор, каквато възможност била предвидена със самия договор – чл. 24
ал. 1. По силата на нов договор за цесия от 21.12.2017 година „Б.Р.С.“ АД
прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит, за което кредитополучателят бил надлежно уведомен.
Поради забавяне на плащанията по
договора за кредит на 20 вноски за
договорни лихви и главница, дължими през периода от 11.09.2017 година до 30.01.2019 година, банката обявила на основание чл. 18, ал. 1 от договора целия
кредит за предсрочно изискуем. Ответницата
била уведомена за предсрочната изискуемост с покана, връчена й от
нотариус по реда на чл. 47 от ГПК на
25.03.2019 година, като липсвало доброволно плащане на задълженията от нейна страна
в дадения срок.
При така изложените обстоятелства
е формулирано искане да се осъди ответницата да заплати на „Ю.Б.“
АД следните суми, дължими по процесния
договор за кредит и допълнителните
споразумения към него, изброени по-горе: 34 101.92 лв. главница за периода 11.09.17 до 12.11.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане; 6 527.74 лв. – възнаградителна лихва за периода 11.09.17 – 25.03.19 година;
5 263.67 лв. – мораторна лихва за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 238.87
лв. – такси по договора за периода 10.09.17 – 12.11.19 година, 200.07 лв. – имуществени застраховки за
периода 19.04.18 – 12.11.19 година и 18
лв. – нотариални разноски за периода 01.02.19 – 12.11.19 година. Формулирано е и искане за осъждане на
ответницата да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски за първоинстанционното
производство, включващи 1854,01 лева държавна такса и 2304,60 лева адвокатско
възнаграждение.
Оспорванията на предявения иск по
основание от страна на ответницата пред
първоинстанционния съд, както и с отговора на въззивната жалба, се свеждат на
първо място до това, че не е осъществен фактическия състав на предсрочната изискуемост
на кредита. Поддържа се, че не са налице материалноправните предпоставки за
обявяване на предсрочната изискуемост поради липса на погасителен план, уреждащ
разсроченото погасяване на кредита и
ненастъпил падеж съгласно чл. 5 от договора, а именно 08.03.2027 година. Липсата на погасителен план не се отразявяла
на валидността на процесния договор и на задължението на ответницата да
върне получената главница и договореното
възнаграждение до крайния срок на договора. Доколкото обаче договорът не
съдържал размера на ежемесечно дължимата погасителна вноска и препращал към
двустранно подписан погасителен план, липсата на такъв обосновавала извод за
липса на забава на кредитополучателя до настъпването на окончателния падеж.
За първи път пред въззивната
инстанция с отговора на въззивната жалба ответницата въвежда доводи, свързани с приетата пред
първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза и прави
искане да не бъде кредитирана.
Доводите са свързани с документите, въз основа на които е изготвена експертизата. Твърди се, че това е станало въз
основа само на документи на банката, съдържащи изгодни за нея обстоятелства, че
извлеченията от счетоводните книги представляват счетоводни записвания по
смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, които имат само производна
доказателствена сила, не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, каквато имат първичните счетоводни документи, отговарящи на стандартите
по чл. 6 от Закона за счетоводството и че тежестта за установяване на
възпроизведените в счетоводните записи факти е за страната, позоваваща се на
тях. По делото банката не била установила както редовността на счетоводните
книги, така и осъществяването на възпроизведените в счетоводните записи факти, поради което исковите й претенции не били
установени.
Пред първата инстанция
ответницата Р.Р. е поддържала и доводи за нищожност на конкретно посочени
клаузи от договора и от допълнителните споразумения, свързани с потребителската
защита по ЗЗП, както и поради противоречието им с императивни законови
разпоредби – чл. 10 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави
и принципа на справедливост по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, които, тъй като става дума за приложение на императивни
правни норми, ще бъдат обсъдени от съда
в мотивите на съдебния акт, доколкото имат отношение към очертания с въззивната
жалба предмет на въззивно обжалване.
От събраните по делото
доказателства е установено, че на 08.03.2007
година между банката – ищец /правоприемник на „Б.п.б.“ АД/ и Р.Т.Р. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/08.03.2007 година, по силата на
който на ответницата е предоставен
кредит в размер на 50 000 лева. Установено е реалното усвояване на цялата сума по договора за кредит на 21.03.2007 година.
Чл. 3
от сключения между страните договор урежда дължимите договорни лихви. В ал. 1 е посочено, че годишната лихва е в
размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5 пункта, като е посочено, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в лева е 7%. Според ал. 5 на чл. 3 от договора
действащият БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни незабавно за страните, като уведомяването
на кредитополучателя за промените в размера и началната дата, от която той е в
сила, става чрез обявяване на видно място в банковите салони. Посочено е, че договорените с договора
надбавки не се променят. В ал. 3 на чл.
3 от договора е уредена лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал.
1 плюс 10 пункта наказателна надбавка.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 от договора, крайният срок
за погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка.
Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят
погасява кредита на равни / анюитетни/ месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска към момента на сключване на договора 550,54
лева.
В чл. 6 ал. 3 от договора е предвидено, че в
случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на
погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие с подписването на договора.
В чл. 7 ал. 1 от договора изрично е посочено, че
погасителните вноски се изплащат ежемесечно, като падежът на всяка погасителна
вноска е съответното число на месеца след датата на откриване на заемната
сметка / в случая 21-во число/.
В
чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, като
измененията в Тарифата влизат в сила от
деня на приемането им от компетентния банков орган и са задължителни за
страните.
Уговорената
е и възможността банката да обяви кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем,
когато не се погаси която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е
задължение по договора от страна на кредитополучателя – чл. 18 ал. 1. Според
чл. 18 ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на
последната вноска, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
В чл.
24 е материализирано съгласие на страните по договора, че във всеки един момент
от действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от него на дружества или институции от групата на E. E. G. (И Е. Д.
Ю.), включително и на „Б.Р.С.“ АД, гр. С. или на други финансови или нефинансови
институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва
секюритизация. Предвидено е , че в
случай на прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия
кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при уведомяването му. В
ал. 2 на този член се говори за възможност при прехвърляне на вземанията на „Б.Р.С.“
АД страните по цесията да се договорят длъжниците да продължат да осигуряват
средства за погасяване на дължимите вноски по сметката им в банката, а тя да превежда
вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Безспорно
е между страните, а и от приетите пред първата и пред въззивната инстанция
съдебно счетоводни експертизи се установява, че ответницата е усвоила
изцяло отпуснатите по договора за кредит
средства на 21.03.2007 година.
Установено
е с представените по делото писмени
доказателства, че въз основа на предварително дадено от кредитополучателя
съгласие, съдържащо се в чл. 24 от договора, банката е прехвърлила вземанията
си по кредита на „Б.Р.С.“ АД с договор от 03.10.2007 г. Впоследствие с договор за цесия от
21.12.2017 година, изменен с анекс № 1
от 18.06.2019 година „Б.Р.С.“ АД в качеството си на цедент е прехвърлил обратно
на „Ю.Б.“ АД в качеството на цесионер
всички вземания от ответницата,
произтичащи от процесния договор за кредит.
Уведомлението
и за двете цесии е извършено с нотариална покана, връчена на ответницата на
25.03.2019 година при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заедно с уведомлението
за цесиите до ответницата е изпратено и изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита поради просрочие на задължения по договора
в общ размер на 9417,80 лева към 30.10.2019 година, както и покана за
доброволно погасяване на задълженията към банката в седемдневен срок. Пред
първата инстанция ответницата е
възразявала срещу редовното връчване на това уведомление ведно с изявлението
за предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение, поддържайки, че не
са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК, поради което не може да се приеме редовност на връчването на основание чл.
47 ал. 5 от ГПК на дата 25.03.2019 година. В решението си първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви за неоснователност на твърденията на ответницата
за нередовно връчване, които настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Доколкото пред въззивната инстанция ответницата Р.Р. не поддържа твърденията си
за нередовно връчване на уведомленията, а акцентира на липсата на материалноправните
предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, настоящият
съдебен състав не следва да излага наново
мотиви по този въпрос, възприемайки изцяло мотивите на
първоинстанционния съд.
С
първия анекс към процесния договор, представен като доказателство по делото,
сключен на 20.02.2008 година по молба на ответницата на основание чл. 8 и чл. 9 от договора /
уреждащи отношенията при пълно или частично предсрочно погасяване на
задълженията/ страните са уговорили, че кредитополучателят погасява предсрочно
сумата от 15 000 лева, като погасителният план се преизчислява, месечните
погасителни вноски намаляват, а остатъчният срок до падежа на кредита се запазва.
Посочено е, че за преизчисляването на погасителните вноски по кредита
кредитополучателят подписва погасителен план, който е неразделна част от
анекса. По делото е представен от ищеца погасителен план, за който се твърди,
че е този към анекса от 20.02.2008
година / стр. 154 и следващите от делото/. Ответницата е оспорила
подписа си под този погасителен план и с приетата по делото съдебно почеркова
експертиза е установено, че подписът за кредитополучател под погасителния план
не е неин.
Становището
на настоящия съдебен състав е, че неподписването на погасителния план, с който
страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски,
сроковете за тяхното погасяване и дължимите лихви, не може да обоснове извод за липса на уговорка за
падежа или размера на месечното погашение с оглед на поетите с чл. 5 ал. 1, чл. 6 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от
договора конкретни условия, обсъдени по-горе, свързани с общия срок на договора
и с погасяването на задълженията по него с ежемесечни анюитетни погасителни
вноски на точно посочен ден от месеца. Погасителният план няма самостоятелен
правопрожадащ характер, поради което, а
и доколкото в самия анекс от 20.02.2008 година, чието подписване от страна на
кредитополучателя не е оспорено, е посочено, че погасителният план е неразделна
част от него, не може да се приеме недължимост на каквито и да било суми по
договора до крайния му срок 21.03.2027 година, респ. ненастъпване на
предсрочната му изискуемост само поради липса на подпис на кредитополучателя
под погасителния план.
По
делото са представени и други четири допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени съответно на 12.09.2011
година, 22.11.2013 година, 09.07.2014 година и 28.09.2015 година.
С
допълнително споразумение от 12.09.2011 година страните са се уговорили, че
кредитополучателят ще ползва 12 месечено
облекчено погасяване с фиксирана годишна лихва в размер на 8,55% с равни
погасителни вноски от 235 лева. След изтичане на периода с облекчено
погасяване, върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата се начислява
годишна лихва в размер, равен на сбора
на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката плюс
надбавка в размер на 6,55 пункта.
С
допълнително споразумение от 22.11.2013 година е договорено облекчено
погасяване за период от шест месеца при годишна лихва в размер на референтния лихвен процент Прайм,
намален с 2,76 пункта с равни месечни вноски по 60 лева. Предвидено е, че след
изтичане на облекчения период, върху общия размер на дълга след натрупване на
лихвата се начислява годишна лихва в размер
на сбора от референтния лихвен процент Прайм плюс надбавка в размер на 9,6
пункта. Неразделна част от споразумението е методология за определяне на референтния лихвен процент
Прайм, съдържаща сложни математически формули и множество компоненти.
С
допълнителното споразумение от 09.07.2014 година е договорено облекчено погасяване
за период от 12 месеца при годишна лихва в размер на референтния лихвен процент
Прайм, плюс договорна надбавка от 3,73 пункта с равни месечни вноски по 245
лева, като след изтичане на облекчения период върху общия размер на дълга след
натрупване на лихвата се начислява годишна лихва в размер на сбора от
референтния лихвен процент Прайм плюс надбавка в размер на 9,6 пункта.
С
последното допълнително споразумение от 28.09.2015 година е договорено
облекчено погасяване за период от шест месеца при годишна лихва в размер на
референтния лихвен процент, плюс договорна надбавка от 8,209 пункта с равни
месечни вноски по 260 лева. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се
ползва лихвения индекс Софибор / шестмесечен/, като след изчитане на облекчения
период, върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата ще се начислява
годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент, плюс договорна
надбавка в размер на 11,419 пункта. Според клаузите на споразумението
приложимите стойности на индекса Софибор ще се актуализират два пъти годишно –
на 15 януари и на 15 юли.
От
приетата от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, както и от
приетите пред въззивната инстанция такива
се установява, че от сключването му
до настъпване на предсрочната му изискуемост на 25.03.2019 година процесният
договор за кредит е бил олихвяван с договорна лихва, включващи като един от
своите компоненти три различни показателя – базов лихвен процент, референтен
лихвен процент Прайм и шестмесечен Софибор, наред с договорената надбавка. На
страница 10 от първоначалната ССЕ / стр. 200 от делото на ОС – П./ има таблица,
в която са посочени приложимите от банката лихвени проценти по процесния договор пред отделните периоди от 21.03.2007
година до датата на подаване на исковата молба в съда. Вещото лице е изчислило,
че средно аритметичната стойност на хронологично прилаганите лихвени проценти е
11,411 %, а средно претеглената стойност
/ при отчитане и броя на дните, през които е прилаган всеки от лихвените
проценти/ е в размер на 11,447%. Т.е. периодите с лихва по-висока от 12% /
първоначално уговорената с договора между страните/ се компенсират с периодите
с по-ниска лихва, до средно равнище на приложимите лихвени проценти под 12%, а
именно средно претеглената стойност от 11,447 %. При тези данни вещото лице
е посочило, че за целия период от
сключването на договора до настъпване на предсрочната му изискуемост не са
надплатени суми вследствие увеличението на лихвата по договора за кредит.
Въпреки това обаче, за да се произнесе по основателността на предявения иск и дължимия
размер на исковите суми, съдът следва да посочи има ли нищожни клаузи от
договора и допълнителните споразумения, които не намират приложение в
отношенията между страните.
В тази
връзка следва да се посочи, че според
настоящия съдебен състав сключените четири допълнителни споразумения, обсъдени
по-горе, са нищожни и като такива не
обвързват страните по делото. Видно от съдържанието на допълнителните
споразумения, тяхната основната
определяща цел е капитализирането на просрочените лихви към редовната
непогасена главница и начисляване на договорената лихва и върху сумите, добавени по този начин към
главницата. В случая сме изправени не пред хипотезата на
промяна на вида на задължението, а става
дума за забранен от закона – чл. 10 ал.
3 от ЗЗД анатоцизъм. Дори и да са номинално прибавени към главницата, което е сторено с допълнителните споразумения, по своето основание вземанията за лихви продължават да са такива
и по своя характер се различават от главницата, за която е постигнато съгласие
при първоначалното сключване на договора и нямат нищо общо с нея. Вече изтеклите лихви стават част от главницата
и върху тях започват да се начисляват нови лихви, което е допустимо само при
изрична уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, пред каквато хипотеза не сме изправени в
случая. За банката не съществува възможност за олихвяване на изтекли лихви
съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, включително при преструктурирането по чл. 13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /
отм./. В наредбата няма нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви, нито
е предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на
банката чрез споразуменията по чл. 13, ал. 2, във вр. с ал. 1, да се прибавят
лихви и такси към главницата на дълга В тази насока е и възприетото от
съдебната практика разрешение – решение № 66 от 29.07.2019 година на ВКС по т.
дело №
1504/2018 година на второ т.о.
От
изложените по-горе мотиви е видно, че и
с четирите допълнителни споразумения е уговорено капитализиране на просрочените лихви
към редовната непогасена главница, като
след това договорната лихва
се начислява и към сумите, добавени по този начин към главницата. Без договореното „служебно преоформяне“ на дълга чрез натрупване на просрочената лихва към
редовната усвоена и непогасена главница не би се стигнало до сключване на
четирите допълнителни споразумения, поради което и при липса на предпоставките
по чл. 26, ал. 4 ЗЗД съдът приема споразуменията за нищожни, като при определяне размера на дълга
вземанията, формирани по посочения
по-горе начин, следва да бъдат признати за несъществуващи.
Съобразявайки
доводите и възраженията на страните по делото, включително задължението си да се произнася служебно във връзка със защита на потребителите за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, доколкото е безспорно, че кредитополучателят
има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката –
търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, съдът намира следното:
Разпоредбата
по чл. 3, ал. 5 от договора, според която действащият БЛП на банката за лева не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони, е очевидно неравноправна, по смисъла на чл. 143 т. 3 ЗЗП. Тази уговорка позволява на банката едностранно
и без фиксирана периодичност да определя собствения си базов лихвен процент,
който е елемент от договорената възнаградителна лихва. Тази клауза не съдържа никакви конкретни основания и
причини за извършване на едностранни
промени от банката в БЛП като част договорната лихва, не съдържа и задължение за
уведомяване на кредитополучателя, а е
предвидено промените да ги обвързват автоматично, като не е уредена и
възможността при евентуално тяхно несъгласие с направените от банката
едностранни промени да прекратят договора. С оглед на това и при
липса на представени от банката доказателства, че става дума за индивидуално
уговорени условия по договора, посочената клауза от договора - чл. 3, ал. 5, както и чл. 6 ал. 3 и чл. 12,
следва да бъдат приети за нищожни на основанието по чл. 146 ал. 1 ЗЗП, поради наличие на предпоставките по чл. 143,
ал. 2, т. 3 и т. 10 ЗЗП.
Имайки
предвид гореизложеното, съдът намира, че при решаване на въпроса за дължимите
суми от кредитополучателя следва да бъдат съобразени клаузите на първоначалния
договор, сключен между страните на 08.03.2007 година досежно месечните
анюитетни вноски, включващи главница и дължима лихва, без прилагане на
нищожните клаузи по чл. 3 ал. 5 , чл. 6 ал. 3 и чл. 12, допускащи
възможност за едностранно изменение на
лихвата от банката и без прилагане на нищожните допълнителни споразумения за
„преоформяне“ на просрочените лихви чрез добавянето им към редовната главница /
допълнителните споразумения от 12.09.2011 година, 22.11.013 година, 09.07.2014
година и 28.09.2015 година/.
По
отношение на анекса от 20.02.2008 година, той представлява съгласие за предсрочно
погасяване на част от дължимата сума по договора за кредит в размер на
15 000 лева, което е от значение за размера на погасителните вноски след
този момент, доколкото изрично е уговорено, че със заплащането на тази сума се
намаляват месечните погасителни вноски при запазване на остатъчния срок до
падежа на кредита и на останалите клаузи
от договора за кредит. Въпросът с
неподписването на погасителния план след сключването на този анекс беше обсъден
от съда по-горе.
Съдът намира за неоснователни доводите, които се
поддържат в писмения отговор на въззивната жалба, свързани с документите, въз основа на които е изготвена
съдебно-счетоводната експертиза и с искането същата да не бъде ценена. Както приетата от първоинстанционния съд
ССЕ, така и експертизите, приети от въззивната инстанция – първоначална и
допълнителна, не са оспорени от Р.Р. в съответните преклузивни срокове за това
както досежно съдържащите се в тях изводи, така и досежно документите, въз
основа на които са изготвени. Вещите
лица не са установили пропуски или нередовно водена счетоводна
документация в банката. Липсват конкретни твърдения и доказателства, които
да дават основание на съда да не
възприема експертизите или да възложи
извършване на допълнителни проверки въз основа
на други доказателства, различни от тези, предоставени от банката.
От
приетата пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза – първоначална
и допълнителна, която е изготвена при съобразяване на клаузите на първоначалния договор досежно размер
на отпуснатия кредит, уговорената с него лихва, както и извършените погасителни
вноски от кредитополучателката, включително заплатената въз основа на анекса от
20.02.2008 година сума в размер на 15 000 лева, се установява следното:
Последните
плащания по договора са извършени от кредитополучателката на 23.02.2018 година.
След тези плащания към датата на обявената от банката предсрочна
изискуемост на 25.03.2019 година
размерите на задълженията на ответницата по договора за кредит са били 3034,67
лева просрочена главница, 6652,51 лева непогасена възнаградителна лихва, 598,11
лева непогасени мораторни лихви, 238,87 лева непогасени такси по договора за кредит и 200,07 лева дължими имуществени застраховки.
Досежно
основанието за начисляване на длължимите такси по договора за кредит и дължимите
имуществени застраховки, които са предмет на исковата претенция, те се дължат
от кредитополучателя съгласно изричните клаузи на сключения договор от
08.03.2007 година. Заплащането на таксите е на основание чл. 4 от договора,
който предвижда, че кредитополучателят заплаща на банката такса за управление в
размер на 1,5% върху размера на кредита еднократно, при неговото усвояване,
годишна такса за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената
главница към датата на откриване на заемната сметка в началото на всяка
следваща година, както и 20 лева еднократна административна такса за обработка
на документи. Сред поетите от кредитополучателя задължения по договора е и това
по чл. 10 т. 2 , а имено да заплаща дължимите от него такси и комисионни
съгласно Тарифата за условията, лихвите таксите и комисионните, които банката
прилага по операциите си. При така уговорените задължения и
съобразявайки начислените и заплатени от ответницата такси, и двете вещи
лица са установили, че до датата 23.02.2018 година / предхождаща
датата на обявената предсрочна изискуемост/ размерът на дължимите такси е 238,87
лева.
Задълженията
за заплащане на дължимите имуществени
застраховки също е установено със сключения договор – чл. 10 т. 3, като
неговият размер е установен от приетите ССЕ и той е 200,07 лева, като става
дума за застраховки, начислени в период, предхождащ обявената предсрочна
изискуемост.
Що се
отнася до таксите за връчване на поканите, в представения между страните
договор не се съдържа нарочна клауза, според която те са в тежест на
кредитополучателя. В тази връзка е само чл. 10 т. 3, която го задължава да
заплаща разноските, свързани с обезпеченията и с насочването на принудително
изпълнение върху тях, но не и разноските по изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост до
кредитополучателя. Дори обаче да се приеме, че за ответниците има задължение да
заплатят разноските по връчване на покани, по делото не е установено със
събраните доказателства да са направени разноски в претендирания от ищеца
размер от 18 лева като такса за връчване на поканата. В справката по чл. 366 от ГПК, представена от банката, е посочено, че сумата от 18 лева е заплатена с
фактура 73618 от 01.02.2019 година за заверка на подпис на една нотариална
поканата.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че към датата 25.03.2019 година са
налице предвидените в чл. 18 от договора предпоставки за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, доколкото е налице неизпълнение на
задълженията съобразно уговорките на първоначалния договор в посочените по-горе
размери, а именно 3034,67 лева
просрочена главница, 6652,51 лева непогасена възнаградителна лихва, 598,11 лева
непогасени мораторни лихви, 238,87 лева непогасени такси по договора за кредит и 200,07 лева дължими имуществени застраховки.
При наличие на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и при уведомяването на ответницата за това на дата
25.03.2019 година, към датата на
исковата молба – 22.11.2019 година предявените осъдителни искове са
основателни за следните суми: главница
по договора за кредит в общ размер на 31827,51 лева, включваща просрочена
главница от 3034,67 лева и остатък от дължимата главница от 28792,84 лева, върху която сума се дължи и
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й заплащане;
възнаградителна лихва, начислена до дата 25.03.2019 година в размер на 6527,74
лева, колкото са претендирани с исковата молба, при положение, че вещото лице в
допълнителната експертиза пред въззивната инстанция е посочило по-висок размер на дължимата
възнаградителна лихва от 6652,51 лева; мораторни лихви, дължими само до датата на предсрочната изискуемост
25.03.2019 година, в размер на 598,11
лева, както и 238,87 лева такси по договора за кредит и 200,07 лева дължими
имуществени застраховки, начислени също до датата на предсрочната изискуемост.
До
тези размери първоинстанционното решение следва да бъде отменено и следва да се
постанови ново по същество, с което да се уважат исковете.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените
осъдителни искове за: главница в размера
над 31827,51 лева до претендираните 34101,92 лева ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 22.11.2019 година до окончателното изплащане на
сумата; 18 лева нотариални разноски, както и лихви при просрочие над размера от 598,11 лева до общия
претендиран размер от 5263,67 лева и за периода след 25.03.2019 година до
12.11.2019 година. По отношение на претенцията за лихви за просрочие след датата на обявената предсрочна
изискуемост на кредита, същите не се дължат, в каквато насока е задължителното
за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 2 от ТР 3/2017 година от 27.03.2019
година на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че в исковата молба сумата от
5263,67 лева е претендирана като мораторни лихви. Видно обаче от
справката-извлечение по чл. 366 от ГПК, става дума за начислявани лихви за
просрочие, уредени в чл. 3 ал. 3 от договора. С оглед на това и доколкото след
датата на предсрочната изискуемост се
дължи само законната лихва, а претенцията е за лихви за просрочие, дължими по
договора и след тази дата / 25.03.2019
година/ до 12.11.2019 година, като липсва
претенция за законната лихва за този период, съдът не следва да я присъжда, а
следва да присъди само дължимите лихви за просрочие до 25.03.2019 година в
изчисления от вещото лице размер от 598,11 лева.
С
оглед крайния изход на спора - основателност на исковете в общ размер на 39392,30 лева при обща цена
на предявените искове от 46350,27 лева, съдът следва да разпредели
отговорността на страните за разноски пред първата и пред въззивната инстанция.
Общият
размер на направените от ищеца „Ю.Б.“ АД разноски пред първата инстанция,
включващ заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи
лица, е 5308,61 лева, а за въззивната
инстанция - 1927,01 лева. От тях с оглед изхода на спора ответницата Р.Р.
следва да бъде осъдена да заплати на „Ю.Б.“ АД 4511,70 лева разноски за първата
инстанция 1637,73 лева разноски за въззивната инстанция.
Разноските,
направени от ответницата пред първата инстанция, са в размер на 550 лева
възнаграждения за вещи лица. От тях с оглед изхода на спора ищецът й дължи
разноски в размер на 82,56 лева. Първоинстанционното решение, изменено с
определението по чл. 248 от ГПК в частта за разноските, следва да бъде отменено
в частта, с която „Ю.Б.“ АД е осъдено да
заплати на Р.Р. разноски в размера над 82,56 лева до пълния размер от 550 лева.
Адвокат
Е.И., видно от представения договор за правна защита и съдействие, е
осъществила безплатна правна помощ на ответницата Р.Р. при условията на чл. 38
ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай тя има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата. При цена на
исковете от 46350,27 лева, минималното адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1920,51 лева. Съобразно
изхода на спора ищецът дължи на адвокат Е.И.
адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция в размер на по
288,30 лева. Първоинстанционното решение,
изменено с определение по чл. 248 от ГПК в частта за разноските, следва да бъде
отменено в частта, с която „Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е.И.
адвокатско възнаграждение в размера над 288,30 лева до 1920 лева.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260192 от 16.12.2020
година, постановено по т. дело № 1014/2019 година по описа на ОС – П., което е изменено в частта за разноските с определение
№ 260209 от 03.02.2021 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в
частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан
предявеният иск от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ***, против Р.Т.Р., ЕГН **********,***, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните
суми: 31827,51 лв. – главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот *******от 08.03.07 година, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане; 6
527.74 лв. – възнаградителна
лихва за периода 11.09.17 – 25.03.19 година; 598,11 лв. – мораторна
лихва за периода 10.09.17 – 25.03.2019 година, 238.87 лв. – такси по договора, дължими до 25.03.2019 година и 200.17 лв. –
имуществени застраховки, дължими до 25.03.2019 година;
-в
частта, с която е осъдена „Ю.Б.“
АД , ЕИК ..., да заплати на Р.Т.Р., ЕГН **********, направени по делото разноски
пред първата инстанция в размера над 82,56 лева до 550 лева;
-в
частта, с която е осъдена „Ю.Б.“ АД ,
ЕИК ..., да заплати на адвокат
Е.И. *** адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размера над 288,30 лева до 1920 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Т.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ***, следните суми, дължими по сключен между
страните договор за кредит за покупка на
недвижим имот *******от 08.03.07 година, след обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на 25.03.20219 година:
- сумата от 31827,51 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 6
527.74 лв. – възнаградителни
лихви, дължима до 25.03.19
година;
-сумата от 598,11 лв. – лихви за
просрочие, дължими до 25.03.2019 година;
-
сумата от 238.87 лв. – такси по договора,
дължими до 25.03.2019 година;
-сумата
от 200.17 лв. – имуществени застраховки,
дължими до 25.03.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260192 от
16.12.2020 година, постановено по т. дело № 1014/2019 година по описа на ОС – П., което е изменено в частта за разноските с
определение № 260209 от 03.02.2021 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Р.Т.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ***,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 4511,70 лева и
разноски за въззивното производство в размер на 1637,73 лева, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адвокат Е.Г.И. *** , на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 288,30 лева за осъществената безплатна правна помощ на Р.Т.Р., ЕГН **********, съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.