Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1934 / 03.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1999/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Л.П.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Т.Д., САК е
оспорил решение №260794/27.05.2021г., постановено по АНД № 317/2021г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №НП-1825/10.07.2020г.,
издадено от заместник-кмет на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора
е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл.178е от същия закон.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Л.П.Г. е наказан за
това, че на 05.07.2020г. в 14.35 часа в гр.Бургас като водач на МПС с рег. № СА
03 03 РР, марка „Нисан“, модел „Примера“, цвят червен, собственост на Радослав
Калинов Иванов е паркирал в тревните площи в к-с „Лазур“ до бл.18.
Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата,
според която е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства
в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за
това места.
Съгласно чл.178е от ЗДвП наказва се
с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на
наказанието и потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Неоснователни са касационните възражения.
Вярно е, че в описание на нарушението,
съдържащо се в процесното наказателно постановление, е записано: „паркирал в
тревни площи, комплекс „Лазур“ до бл. 18“, което е нарушение на процесуалните
правила, доколкото наказващият орган не е използвал езика на закона. Това нарушение обаче не е съществено, тъй
като не води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
В случая става въпрос за тревна площ, която е
в междублоково пространство на квартал „Лазур“ в град Бургас, която в
зависимост от териториалния мащаб може да бъде парк или градина. И двата случая
тя попада в обхвата на нарушената и на санкционната норма.
Неправилно е разбирането на касатора, че
съдът недопустимо е тълкувал чл.15, ал.7 от ЗДвП. Обратно съдът има задължение
да тълкува всяка норма преди да посочи дали тя е приложима спрямо конкретно
установените факти. В случая районният съд напълно допустимо и правилно е
тълкувал нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, като според настоящия съдебен състав,
тревните площи в междублоковите пространства могат да се квалифицират и като
градина, в зависимост от териториалния мащаб и съоръженията, които се намират
там. Независимо обаче дали са парк или градина, те при всички случаи са място,
където е забранено паркирането на МПС.
Неоснователно е възражението, че в
наказателното постановление не се съдържа конкретната хипотеза от абстрактната
норма на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Наказващият орган изрично е посочил, че се
касае за изпълнително деяние „паркиране“, което е извършено в тревните площи.
Неоснователно е и възражението относно датата
на наказателното постановление. Касаторът се е усъмнил, че наказателното
постановление не е издадено на датата, на която е посочено в него. По делото
обаче няма доказателства, които да обосноват извода, че наказателното
постановление е антидатирано. Върху представената по делото бланка на
наказателното постановление се съдържа волеизявление на директора на Дирекция
„УКОРС“ при Община Бургас, според което на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
наказателното постановление е влязло в сила на 22.01.2021г. Това означава, че
административнонаказващият орган до този момент не е открил касатора. За
пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН в редакцията
му към датата на издаване на НП не предвижда възможност за връчване по
електронна поща. Именно поради тази причина административнонаказващият орган не
е изпратил наказателното постановление по имейл или ако го е изпратил, не е
счел, че това връчване е надлежно.
На последна място, неоснователно е
възражението, според което не е посочено населеното място, тъй като в
нарушената норма изрично се изисква това деяние да е извършено в населено
място, за да представлява административно нарушение. В наказателното
постановление при описанието на нарушението изрично е посочено, че то е
извършено на конкретна дата, час в град Бургас, който без съмнение е населено
място.
По изложените съображения, касационната жалба
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Районен
съд Бургас – остава в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260794 от
27.05.2021г. постановено по АНД № 317/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: