№ 150
гр. Велико Търново, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110102713 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск, имащ за предмет претендирано обезщетение за претърпени
имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1,
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се
извежда от нормите на чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ, чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ , вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. Б. П. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат Х.Р. К. от ВТАК , твърди,
че е пострадал при пътно-транспортно произшествие , възникнало на **.**.**** г. около
**.** часа на пътя от гр.*** за град *** в района на село ***, причинено виновно от
водача на лек автомобил „Ауди А6“, модел „ А3“ с рег. № ***- Д.Ш., който управлявайки го
с несъобразена за пътните условия скорост , губи контрол върху управлението , напуска
пътното платно , навлиза в гориста местност и се блъска в крайпътно дърво. От удара,
ищецът, който се е намирал на предна дясна седалка на автомобила , получава множествена
фрактура на десен хумерус, наложила оперативна намеса / поставяне на метална плака /,
разкъсно- контузни рани на главата, охлузвания на дясна ръка и в областта на дясна
тазобедрена става и мозъчно сътресение. Постъпил е на лечение в *** *** за времето от
***
Деликтната отговорност на виновния автомобилен водач за причинени на трети лица
вреди при използването на въпросното моторно превозно средство е била покрита по
силата на договор за задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ , сключен с
ответното дружество *** , с валидна за времето от **.**.**** до **.**.****
застрахователна полица.
Направил е и необходими разноски , свързани с лечението/ закупени лекарства и
1
медицински изделия , заплатена потребителска такса , заплатени медицински услуги/,
възлизащи общо на сумата 4 175,47 лева, представляващи претърпени имуществени
вреди от събитието.
Предявил е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция за
изплащане на обезщетение за поправяне на вредите , която не е удовлетворена в
законоустановения краен срок поради направен отказ с писмо № 3115/21.06.2024 г. .
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
застрахователя - ответник да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в
посочения размер , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея ,
считано от 21.03.2024 г. – датата на извънсъдебно предявяване на претенцията, до
окончателното му изплащане, с присъждане на направените по производството разноски. .
В с.з. пълномощникът му поддържа предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт А. С., оспорва иска с възражения ,
че не всички твърдяни разходи за лечение и възстановяване на ищеца от получените
травматични увреждания по представените платежни документи и фактури са в причинна
връзка с тях/ т.е. със събитието/ , както и с необходимостта да бъдат направени; не е провел
правилно лечение и така е допринесъл за по продължителния и непълен процес на
възстановяване и е съпричинил вредите си поради обстоятелството , че е бил без поставен
предпазен колан.
Съдът , след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Твърдяното застрахователно събитие от деликтен характер, получените от ищеца
вследствие на настъпването му травматични увреждания /описани по- горе/, застрахованата
гражданска отговорност при ответника- застраховател и вината на водача на лекия
автомобил „Ауди А6“, модел „ А3“ с рег. № *** за причиняването им, са факти, установени
с влязлото в сила между същите страни решение по гр.д. № 797/2021 г. на ВТОС, с което е
присъдено в негова полза обезщетение за неимуществени вреди.
Въпросът за съпричиняване на вредите от пострадалия е повдигнат по предишното
дело като предмет на възражение за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 432,
ал.2 от КЗ, вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД , но основателността му е отречена и настоящият съд
няма причина да приеме обратното – чл.297, чл.298, ал.1 от ГПК/ вредоносният
юридически факт и по двата иска е един и същ, както и едно и също е обстоятелството , на
което ответникът, основава възражението си /.
Представените по делото фактури и фискални бонове са източник на доказателствена
информация , че ищецът е направил разходи за извършени медико-диагностични
изследвания , такса за престой в болнично заведение, закупуване на лекарства , материали и
медицинско изделие , пряко свързани с лечението на и възстановяването от получените
травматични увреждания в общ размер на 4010,96 лева- извод, подкрепен от заключението
на приетата съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. Г. .
Няма такава пряка връзка разходът за закупуване на дизелово гориво в размер на 150,01
лева по фактура и фискален бон от 12.06.2022 г. , а разходът от 14,50 лева за извършени медико-
диагностични изследвания , направен на 25.03.2022 г. е сборуван два пъти в общо претендираната
сума.
Искът е основателен.
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност" на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в
границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от
възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето
увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление
на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл.
429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът като пострадало / чл.478, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.478, ал.2 КЗ/
от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на
застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени
вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което
причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу
него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с
чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.
Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж.
чл.51, ал.1, чл.82, ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и
виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни
или относителни права, или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя
изразява разликата между състоянието на имуществото, преди и след факта, от който
произлиза увреждането му.
Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична,
нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица от дадено
човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер.
В случая активът на имуществото на ищеца е намалял с необходимо присъщи с оглед
характера и последиците на травматичните увреждания и доказани / с представените
фактури с фискални бонове / парични разходи, свързани с лечението и възстановяването , в
общ размер на 4010,96 лева.
Тяхната адекватна относимост и необходимост е несъмнена и подкрепена със
заключението на съдебно- медицинската експертиза.
Ето защо тази сума подлежи на присъждане, тъй-като покрива стойността на
имуществената вреда и претендираното право на обезщетение за поправянето й следва да
бъде удовлетворено до този размер , а за разликата до претендирания – отречено, т.е. искът
подлежи на отхвърляне .
По силата на нормите на чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ е вменено в
задължение на застрахователя да заплати на правоимащото трето лице и обезщетение за забава в
размер на законната лихва , което е в тежест на причинителя на вредата , само че от по- късен
момент/ не от събитието- чл.84, ал.3 ЗЗД/ : или от деня, в който е уведомен от застрахования за
събитието по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице , която е по –ранна- чл.429, ал.3 изр.2-ро от КЗ .
В случая няма писмени доказателства за уведомяване по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ ,
нито за по-ранно уведомяване от датата на предявяване на застрахователната претенция –
21.03.2024 г. , поради което задължението на ответника е възникнало и станало изискуемо на тази
дата и изпълнението му е следвало да се извърши, заедно с определянето и изплащането на
същинското застрахователно обезщетение за имуществени вреди, най- късно да изтичане на срока
по чл.496, ал.1 от КЗ / три месеца от предявяването на претенцията/, доколкото няма твърдения и
представени доказателства за изключението, уредено в хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 , нито за
приложението на срока от 15 работни дни в хипотезата на чл.497, ал.1 ,т.1 от КЗ.
3
По изложените съображения вземането за лихва за забава на основание чл. чл.493,
ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 ,изр.2-ро от КЗ като добавъчен елемент на обезщетението за
неимуществени вреди подлежи на присъждане за времето от 21.03..2024 г. до 21.06.2024 г. ,
а от 22.06.2024 г., ответникът дължи обезщетение за собствената си забава в размер на
законната лихва върху сумата от 4010,96 лева до окончателното й изплащане – чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от
1024,96 лева , представляваща направени по производството разноски във вид на
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение , съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 11,82
лева , представляваща направени по производството разноски във вид на разноски за вещо
лице , съразмерно с отхвърлената част от иска .
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2,
т.2, чл. 497, ал.1, т.2, чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК ********* да заплати на Д. Б. П.
, с **********, с адрес: *** сумата 4010,96 / четири хиляди и десет лева и деветдесет и
шест стотинки / лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
последица на събитие с характер на пътно-транспортно произшествие , възникнало на
**.**.**** г. около **.** часа на пътя от гр.*** за *** в района на село ***, причинено
виновно от водача на лек автомобил „Ауди А6“, модел „ А3“ с рег. № ***- Д.Ш., изразяващи
се в необходими парични разходи, направени във връзка с лечението на и възстановяването
от получените травматични увреждания , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва към и върху тази сума , считано от 21.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата до
претендирания му размер от 4 175,47 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с ЕИК ********* да заплати на Д. Б. П. , с **********, с адрес: ***,
сумата от 1024,96 лева , представляваща направени по производството разноски,
съразмерно с уважената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Б. П. , с **********, с адрес: ***
да заплати на *** , със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК ********* сумата
от 11,82 лева , представляваща направени по производството разноски , съразмерно с
отхвърлената част от иска .
4
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5