№ 8284
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110137418 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника И. Д. С. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ
се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество
топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК, съдът му е
указал да предяви установителен иск относно вземането си, поради което е обоснован
правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че И. Д.
С. му дължи сумата от 1396,91 лв. – главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-
горе недвижим имот, сумата от 203,54 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. –
28.07.2022 год., сумата от 42,78 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 8,81 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.08.2019 год. до 28.07.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 04.08.2022 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът-И. Д. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че след сключване на договора за покупко-продажба
1
владението върху имота не му е предавано.
Третото лице помагач-„НИ“ ЕООД твърди, че разпределението на топлинна
енергия в сградата, в която се помещава процесния имот се извършва по система за
дялово разпределение съобразно чл.139, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че при изготвяне на
изравнителната сметка дела за отопление е изчислен на база служебни данни поради
неосигурен достъп до жилището.
Третото лице помагач-В. И. Б. не е взел становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, като твърди, че след
сключване на договора за покупко-продажба владението върху имота не му е
предавано. Съдът намира възраженията на ответника за неоснователни. Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №/////, том. III, рег. №////, дело
№439 от 2007 год. Р. Н. К.-Б. и В. И. Б. са продали на И. Д. С. процесния топлоснабден
имот. Именно качеството му на собственик на имота е основание за ангажиране на
отговорността му. От съобщенията към фактури е видно, че партидата се води на
негово име, същият фигурира и в констативните протоколи за извършен годишен отчет
на уреди за дялово разпределение, който е подписан.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
2
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Ответникът не оспорва исковете по размер, поради което настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената от него
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, а
именно сумата от 1396,91 лева за периода 01.11.2019 год. до 30.04.2021 год., до който
иска следва да се уважи. За сумата от 42,78 лева, представляваща такса за отчитане на
уреди и разпределение иска също е основателен и следва да се уважи.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
3
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
203,54 лева, за периода от 15.09.2020 год. до 28.07.2022 год.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 271,38 лева, представляваща сторените разноски в
настоящото производство и сумата от 82,60 лева, представляващи разноските по
гр.д. №42549/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
//////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// против И. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. //////, че И. Д. С. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
сумата от 1396,91 лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №59, находящ се
в гр. //////, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022 г. до окончателното
плащане, сумата от 203,54 лева /двеста и три лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 15.09.2020 год. до 28.07.2022 год., като отхвърля иска за сумата от 8,81
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 год. до 28.07.2022 год., като неоснователен, сумата от 42,78 лева
/четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.08.2022 год. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 271,38 лева /двеста седемдесет и един лева и
4
тридесет и осем стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 82,62 лева /осемдесет и
два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№42549/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „НИ” ЕООД и
В. И. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5