ПРОТОКОЛ
№ 211
гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Христо Ив. Крачолов
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Красимир В. Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Х. Ив. Крачолов
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600013 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. М. се явява лично и с
адв. Х. Р..
ПОДСЪДИМАТА Г. М. Д. се явява лично и с адв. Е. Ж..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. В. Я. се явява
лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Н. А. не се явява,
редовно призована.
За двамата частни обвинители се явява повереникът им – адв. Е. Е..
Явяват се вещите лица П. С. П., А. П. А. и В. Г. С., от които е
постъпила назначената с определение на съда в предходното съдебно
заседание автотехническа експертиза, заведена в А. с. - П. с вх. №
3763/10.05.2023 г.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм със заключението. Нямам възражение по
отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК. Да се даде ход на
делото.
АДВ. Е.: Запознат съм със заключението. Нямам възражение по
1
отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК. Да се даде ход на
делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. Я.: Запознат съм със
заключението. Нямам възражение по отношение на срока, регламентиран в
чл. 149 ал.3 НПК. Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Запознат съм със заключението. Нямам възражение по
отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК. Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Запознат съм със заключението. Нямам
възражение по отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК. Да се
даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Запознат съм със заключението. Нямам възражение по
отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК. Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМАТА Г. Д.: Запозната съм със заключението. Нямам
възражение по отношение на срока, регламентиран в чл. 149 ал.3 НПК.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДАВА ПО-НАТАТЪШЕН ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Сне се самоличността на вещите лица:
П. С. П. – на ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без дела и родство със страните.
А. П. А. – на ** години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без дела и родство със страните.
В. Г. С. – на ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без дела и родство със страните.
Вещите лица се предупредиха за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. П.: Обещавам да дам вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. А.: Обещавам да дам вярно заключение.
2
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С.: Обещавам да дам вярно заключение.
Пристъпи се към изслушване заключението на вещите лица по
назначената по делото повторна автотехническа експертиза.
Съдът на осн. чл. 282 ал.1 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на повторната автотехническа
експертиза, постъпила по делото с вх. № 3763/10.05.2023 г., изготвена от
вещите лица П. С. П., В. Г. С. и А. П. А..
Вещото лице В. С. : От името на тримата експерти заявявам, че нямаме
различия. Поддържам представеното заключение. Направихме нова проверка
на изходните данни, за да получим представените резултати и затова сме
писали по един час, просто за проверка. Друго няма какво да добавя.
Вещото лице П. П.: Поддържам представеното заключение. Няма какво
да добавя.
Вещото лице А. А.: Поддържам представеното заключение. Няма какво
да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението на повторната автотехническа експертиза.
АДВ. Е.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението
на повторната автотехническа експертиза.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. Я.: Нямам въпроси
към вещите лица. Да се приеме заключението на повторната автотехническа
експертиза.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението
на повторната автотехническа експертиза.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се
приеме заключението на повторната автотехническа експертиза.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението
на повторната автотехническа експертиза.
ПОДСЪДИМАТА Г. Д.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението на повторната автотехническа експертиза.
Съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното по делото заключение на повторната
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица П. С. П., В. Г. С. и А. П.
А., на всяко от които определя възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева,
за което се издадоха разходни касови ордери от бюджета на съда на всяко от
тях.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да дадете ход по
същество.
АДВ. Е.: Също нямам нови искания, уважаеми съдии. Моля да
приключите съдебното следствие и да дадете ход на съдебните прения.
Жалбоподателят-частен обвинител Д. Я.: Съгласен съм с казаното от
повереника ми.
АДВ. Ж.: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Нямам нови
искания. Да се даде ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМАТА Г. Д.: Съгласна съм със заявеното от защитника ми.
АДВ. Р.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се даде
ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Съгласен съм с адв. Р..
Съдът след съвещание намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и след като се прочетат и приемат представените писмени
доказателства, е необходимо да се обяви за приключено съдебното следствие
и да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за приключено въззивното съдебно следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, протоколирано е моето становище от
предходното съдебно заседание при предишното разглеждане на делото,
което няма стойност, но с оглед така, краткост на протокола, ще моля да
имате предвид съображенията, които са изложени и са пред вас в писмен вид.
Моята позиция в общи линии се свежда до следното: считам, че
протестът и жалбата на частните обвинители са основателни, съответно
4
жалбата на защитата е неоснователна.
Общо взето и протестът, и жалбата на частните обвинители касаят
размера на наказанието на подсъдимия М. и аз го поддържам в това
отношение.
Що се касае до проведеното пред вас съдебно следствие във връзка с
назначената повторна експертиза като цяло изводите не се променят. Има
леки корекции, които обясниха досегашните експерти на какво се дължи
мястото на удара, защото са взети неправилни ориентири. В крайна сметка
приетите за скорости на движение на двамата подсъдими към момента на
извършване на деянието - 121 и 106 по отношение на М. и по отношение на
Д. е определена като скорост от 2 км/час. Оттам нататък се променя
решаващо и опасната зона за спиране. Във всички случаи възможността за
възприятие, които и експертите се опитаха да изяснят от страна на
подсъдимия М. са били ясни. Достатъчна е била видимостта. Самите условия,
при които е извършено това движение, са безкрайно изяснени и всичките
експерти – от първоначалните експертизи и повторната, са абсолютно
категорични относно възможностите за възприятие – те са безспорни.
Относно тезата, която се поддържа за, едва ли не, спасителна маневра –
също е отхвърлена, защото данни за такава маневра въобще няма. Тоест, ние
нямаме установено спиране от страна на подсъдимия М. преди мястото на
удара.
Установени са и съставомерните увреждания – многостепенна средна
телесна повреда на частния обвинител Д. Я. и причинена смърт на П.А. в
причинно-следствена връзка с настъпилия удар. Абсолютно ясна е
квалификацията. На практика според мен, за да се спаси от една друга
квалификация, която според мен е прозирала в случая, а именно пияно
състояние, подсъдимият М. е попаднал в друга - бягство от
местопрестъплението, което пък е доказано от всяка гледна точка. Напускане
на местопроизшествие, неприбиране в дома, а в жилище, което се обитава от
родителите на неговата съпруга. На практика един ден в неизвестност, след
което авторството на деянието е било установено, документирано,
включително с одорологични експертизи и ред други. Толкова по
фактическата обстановка и квалификацията.
Моето виждане е, че по отношение на подсъдимата Д., по отношение на
5
която няма нито жалба, нито протест, присъдата следва при това положение
изцяло да се потвърди.
А що се касае до размера на наказанието на подсъдимия М., безспорни
са обстоятелствата, които налагат неговото увеличаване и те са вън от
квалификацията на деянието, за което е предаден на съд. От една страна –
наличието на обстоятелства, свързани с деяние след употреба на алкохол,
малкият период на извършване между първото и сегашното деяние – на
практика то е извършено в изпитателния срок, данните за характеристиката
му като водач и личната му характеристика. Единственото, което може да се
противопостави, това е трудовата заетост. Сложени, грубо казано на кантар,
тези обстоятелства налагат според мен видимо увеличаване на наказанието
по отношение на подсъдимия М. и потвърждаване на присъдата по отношение
на Д.. Без да ви обременявам повече, в този смисъл ще ви моля да се
произнесете.
АДВ. Е.: Ще бъда съвсем кратък. Жалбата от двамата частни
обвинители – моите доверители, е само срещу размера на наказанието на
подсъдимия М.. Нямаме искания за изменение на присъдата в частта за
подсъдимата Д.. От първия ден на настоящия процес същата желае съкратено
съдебно следствие и признава вината си във всеки момент, в който е била
запитана за това.
По отношение на подсъдимия М. мога също да потвърдя това, което съм
казал в предишното съдебно заседание при предишното дело и за да не
обременявам протокола, ще заявя само, че поддържам изцяло жалбата на
доверителите ми и моля да наложите по-тежко наказание на подсъдимия М.,
тъй като, както личността му, така и личността му като водач, сочат на един
изключително недисциплиниран участник в движението по пътищата.
На второ място, самият начин на извършване на престъплението и
времето след него безспорно доказват, че той се е опитал да се укрие от
органите на правосъдието и на разследването преди това.
Считам, че наложеното наказание на подсъдимия М. от
първоинстанционния съд е минимално и няма да изиграе онази роля, която е
предвидил законът в чл. 36 НК за целите и превенциите на наказанието,
поради което ще ви моля да уважите жалбата ми и да му бъде увеличено
както наказанието лишаване от свобода, така и срокът на лишаването от
6
право да управлява моторно превозно средство, така както съм поискал в
жалбата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Я.: Поддържам
това, което каза моят адвокат. Нямам какво да добавя.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, аз също ще пледирам накратко.
Действително от началото на наказателното производство позицията на
подзащитната ми Г. Д. е непротиворечива. Тя не е оспорвала фактите и
обстоятелствата – такива, каквито са посочени от публичното обвинение и
във всеки един момент е демонстрирала добро процесуално поведение в
наказателното производство и в самото разпоредително съдебно заседание е
държала да се развие делото по реда на съкратеното съдебно следствие, но
вече наличието на правни пречки я възпрепятства от тази възможност, тъй
като самото деяние е извършено при условията на независимо съпричиняване.
Процесуалната ми легитимация в качеството на защитник на
подсъдимата Д. се свежда до това да взема отношение единствено и само по
произнасянето с присъда при второто разглеждане на наказателното
производство от Окръжен съд – С. относно вината на Д., пак повтарям, при
условията на независимо съпричиняване, за възникване на ПТП и
допринасянето й за вредоносния резултат и респективно за налагането на
съответно наказание.
Считам, че постановената присъда е законосъобразна, правилна и
справедлива и е съобразена с постъпилия по наказателното производство в
съвкупност доказателствен материал, както в съдебна фаза, така и по
досъдебното производство. Моля ви да бъде потвърдена постановената
присъда на Окръжен съд - С. при второто разглеждане на наказателното
производство в частта, в която е налице произнасяне, касаещо подсъдимата Г.
Д.. Надявам се в тази насока да бъде вашият съдебен акт.
ПОДСЪДИМАТА Г. М. Д. (за лична защита): Съгласна съм с това,
което каза моят защитник - адв. Ж.. Нямам какво да добавя.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, преди всичко останало, искам да
заявя, че поддържам казаното от мен, което е налично по делото, с оглед
процесуална икономия за протокола, като допълвам още няколко аргумента,
които са убегнали при разглеждане на делото както в първото, така и във
въззивното производство при предходното разглеждане на делото. Безспорно
7
се доказа от експертизата, която приехме в днешното съдебно заседание, че
автомобилът на Д. в никакъв случай не е могъл да направи исканата маневра –
„обратен завой“ само с едно действие. В експертизата много точно, ясно и
категорично е посочено, че този автомобил е престоял достатъчно дълго в
неудобно положение не само за моя подзащитен, но и за всички, движещи се
по този път. Това е предпоставка да се направи самостоятелна преценка за
уменията на този водач.
В тази връзка искам да ви посоча, че този водач към момента на
деянието – 2015 г., е бил водач само от 2 години, не е имала достатъчно добра
рутинна подготовка, била е несъобразителна и е предприела маневри и
действия там, където е било най-забранено. Предвид експертизата, 80 метра
по-надолу е имало достатъчно широко място, на което би могла да извърши
исканата маневра и то, само с един път, но това е личен подбор и начин на
управление за всеки един шофьор.
Да, пред вас са изнесени достатъчно доказателства, включително и
признанието на вината, заявено в днешното съдебно заседание от страна на
другата подсъдима – Д., с която тя признава вината си, но забележете, тук
става въпрос за съпричинителство. Какво означава това, уважаеми
апелативни съдии - следва да направим много внимателна преценка кой с
какво е допринесъл за вредоносния резултат.
Тук е мястото да отбележа от данните, които имаме по делото, от които
можем да изведем вината за всеки един от участниците. Ще започна първо с
моя подзащитен, който действително към онзи момент е бил там и сам
признава вината си и съжалява за което. Изразеното съжаление е
протоколирано. Той е карал в собствената си лента, видно от експертизите, от
първата до последната, макар че всички те са взаимно изключващи се и
допълващи се, като последната намирам за правилна, обстойна и следва да
бъде котирана при изграждане на вътрешното ви убеждение Точно тази,
последна експертиза, определя една реална стойност на скоростта, с която той
е ст-игнал до местопроизшествието и определена на 106 км, докато първите
експертизи говорят за 139 км и по-нататък нагоре скорости. Последната
казва: „Това не може да бъде така“ и защити убедително това становище с
достатъчно сериозни аргументи, които няма да преповтарям.
Освен това, в последната експертиза се намират много ясни отговори
8
къде е възникнало това произшествие, докато в първите експертизи много
различно беше становището на експертите, последната твърди, че всичко това
се е случило в лентата за движение на моя подзащитен. Независимо от
скоростта му, тя е била съобразена с пътния участък, с метеорологичната
обстановка – сухо време, да, вярно, вечер е. В тази връзка пък следва да
посоча, че автомобилът, който представлява заплаха за него, който е бил
действително препятствие, е бил напречно разположен, като забележете, няма
данни колко време е престоял в тази си форма на това място, където е станало
съприкосновение.
Липсват също данни затова дали са били изобщо включени светилните
на тази водачка, която признава вината си. И на стр. 17 заявява, че: „Видях в
последния момент отдясно светлини и тогава настъпи ударът“.
Тук следва да ви посоча, че на 200 метра преди сблъсъка има завой,
който е 90-градусов и в случай, че тази водачка е имала достатъчно
организирани, рутинни действия, е би могла да забележи приближаващия се
автомобил, който е бил с включени фарове. Тук искам да наведа на съда едно
лично мое мнение, което пък кореспондира с наличните доказателства и то е:
водачката на лекия автомобил „Ф.“ е била излязла на източната част, извън
банкета, на източното платно и тогава е предприела маневра –„назад“.
Безспорно се установи, че това са няколко на брой извършени от нея маневри.
Също в тази насока е и липсата на спирачен път от страна на подзащитния
ми. Той въобще не я е възприел като опасност, напротив, предприел е
действие - заобикаляне, защото имаме данни, че част от предната страна на
неговия автомобил отляво, се е намирала в лентата за насрещно движение.
Това, както експертите заявяват, не е спасителна маневра. Тя е форма на
реакция, която забележете, нито едно живо същество не би я осъществило
защо – защото няма никаква житейска и правна логика той сам да продължи,
без да предприеме каквито и да е спасителни действия – употреба на
спирачки и да удари напречно разположения автомобил. В тази връзка искам
да Ви обърна внимание, че в експертизата пише, че не може да се определи
времето на престоя на лекия автомобил „Ф.“ в другата лента - там, където е
станал ударът. Ако може да се предположи, да, наказателното право не
работи с термини като „предполагам“, но тази хипотеза въобще не беше
изследвана. Аз я предоставям на вашето внимание. Вие сте най-висшата
инстанция по отношение на воденото производство до настоящия момент по
9
доказателствата по делото, която би могла да възприеме и моята хипотеза. Та
в тази връзка искам да кажа, че ако е предприел заобикаляне – така, както се е
случило и както е на схемите в експертизата, то тогава напълно обяснимо е
състоянието, в което са заварени автомобилите след катастрофата, след
произшествието – в едно постъпателно, въртеливо движение. Защото ако не
беше така, ако беше различно от това мое предположение, то автомобилът
щеше да не напуска изобщо лентата си, а щеше челно, напречно да удари
автомобила „Ф., а тогава уврежданията и траекториите щяха да бъдат много
различни.
Този мой поглед на нещата не бе изследван, не бе и повдиган при
предишното разглеждане на делото, но пък намира опора във всичко, което е
приобщено с последната експертиза и в становището на тези експерти.
Ако не възприемете така изложеното от мен, то ще ви моля да обърнете
внимание на следното обстоятелство:
На първо място, подсъдимата Д. е празнувала. Обяснимо е, житейски
оправдано е и всички знаем, присъствали сме на подобно празненство, какво
се случва. Да, съгласен съм, не е установен алкохол. Тя е тръгнала, объркала е
пътя, върнала се е, но това е било под въздействието на нейните пътници,
които най-вероятно са отклонявали вниманието й – това е първото.
Второ, неправилната й преценка и малката квалификация, както вече
казах, 2-годишна, я е подвела при преценката й, за да навлезе в насрещното
движение при непрекъсната лента. Изрично е подчертано във всички
експертизи, че лентата е била непрекъсната. Това е друго самостоятелно
нейно нарушение, което грубо според мен, както и самото нарушение е, че не
можеш да отидеш и да извършиш една маневра – „обратен завой“ на
забранено място, толкова дълго, толкова дълго. Ти застрашаваш не само
подсъдимия М., но и всички, които са се движили. Аз съм сигурен, че тогава
са се движили и повече моторни превозни средства. Това е по отношение на
нейната съпричастност към деянието.
При отмерване на наказанието, обаче, ще моля да вземете предвид и
обстоятелството, че подсъдимият М. действително е с обременено съдебно
минало, но то е изолиран случай и не следва да бъде кредитирано, но е
предпоставка да се цени относно характеристичните му данни.
От друга страна, като смекчаващо вината обстоятелство е фактът, че
10
това е станало 2015г. Към настоящия момент – 2023 г., е изтекло доста
сериозно време – 8 години, което съгласно практиката на ВКС, това е
достатъчно, за да поискам от Вас да намалите до възможния минимум,
съобразно участието на този подсъдим, наказанието, което ще следва да
търпи.
Считам, че с оглед възрастта му, както и трудовата му ангажираност,
както и семейното му положение, за което има достатъчно данни - той е баща
на две деца и с оглед икономическата криза, той се грижи изцяло за
семейството си, но това е самостоятелна предпоставка да се приеме, че това е
смекчаващо вината обстоятелство, но не това е най-важното.
Най-важното в случая е защо е напуснал мястото - така, както
прокуратурата пледира и представителят на частните обвинители. Обяснимо е
поведението, вече съм го казал и съм поискал експертиза, която ми беше
отказана. Обяснимо е затова, защото налице са достатъчно данни за отворен
въздушен балон – еърбек, който нанася удар, при който съм сигурен, че има
някакви последствия, които не бяха изследвани. Поведението му е
подкрепено от други доказателства – че той не е искал да напуска
местопроизшествието, но са го качили в микробус и то, не по негово искане.
Тук е мястото да посоча, че представителят на частното обвинение твърди,
тоест предполага в условията на някаква хипотеза, че има употреба на
алкохол. Това е така, но смисълът на наказателното право в Република
България - всеки е невинен до доказване на обратното, не прави изключение в
настоящия случай.
Нямаме данни той да е употребявал алкохол, нито пък е изследван този
въпрос в досъдебна и в съдебна фаза при разглеждане на делото пред всички
инстанции. Обяснимо е напускането му, обяснимо е, че той съдейства, което е
негово морално право, до настоящия момент. Между другото, това негово
съдействие следва да бъде ценено и кредитирано от Вас – така поне аз мисля,
уважаеми апелативни съдии, досежно определяне на наказанието, защото то е
вид смекчаване на вината му. Той е почувствал, че е виновен. Ако е искал, би
могъл да напусне страната за тези 8 години, би могъл по някакъв начин да се
укрие, той не се е укрил. Поема си вината – такава, каквато я е разбрал и това
е изразено категорично, което предполагам ще го чуете и в днешното съдебно
заседание.
11
При поемане на вината, защото не е само един участник. Основен
критерий съгласно трайно установената съдебна практика това при
съпричинителството и изследване на вина за всеки един от участниците,
излишно е да ви соча съдебна практика. Наясно сте с толкова дългогодишна
такава, през вас са минали толкова много дела, подобни и идентични като
това. Само че си мисля, че 5 години „лишаване от свобода“ за това, че ти
караш и не предполагаш, че на някой си му е хрумнало да спре в твоята лента
за движение и то, дълго престояване, едва ли има някаква житейска и правна
логика да отиде и да реализира ПТП и то, без да има и спирачен път, без
всякаква реакция.
Тук е възможно да се предположи и за едно случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК, което предоставям на съда, вече съм изложил аргументи в тази
насока.
Приключвайки пледоарията си, ще ви моля, уважаеми апелативни
съдии, да прецените всички, изложени от мен аргументи и да постановите
съдебен акт, който да бъде стабилен и да не търпи корекции.
Ако може само да допълня относно наложената ми глоба в размер на
1000 лева – смятам, че съм представил убедителни доказателства за отмяната
й - да бъде отменена.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Т. М. (за лична защита): Поддържам казаното от
адв. Р.. Нямам какво да добавя.
АДВ. Е. (реплика): За да не отнемам от времето ви, така нареченото
„дълго престояване“ от подсъдимата Г. Д. при извършване на маневрата,
сочи, че М. е имал достатъчно време, за да възприеме опасността и да реагира
на нея. На нищо друго не сочи – това искам да кажа на колегата Р. и му
благодаря, че започна така. Колко е опитен водач тя, всички знаем. Никой не
казва, че деянието не е извършено при съпричиняване и на двамата.
Безспорен факт е, че няма милиметър спирачен път. Безспорен факт е, че
подсъдимият е напуснал местопроизшествието и следите са му намерени от
кучето до реката, а не на пътя да е качен в бус насила.
По отношение на скоростта на движение - 106 км/ч не са допустимата
скорост, както 106 км/час, така и 126, 139 км/ч са превишена скорост и
несъобразяване с пътните условия. И двете автотехнически експертизи – на
предишния екип и на сегашния, безспорно сочат на два факта: първият, че е
12
имал непрекъсната видимост. Колкото и време да стои Д. на платното, той е
могъл да я наблюдава и на второ място, превишената скорост и тези факти са
безспорно установени.
Няма да коментирам пледоарията на колегата повече по отношение на
Д. – на другата подсъдима. С една дума, да, дългият срок на разследване и на
съдебен процес е смекчаващо вината обстоятелство, но това е благодарение
на Вас (обръща се към адв. Р.). Ако направим справка колко пъти делото е
отлагано заради Вас или за вашия подсъдим, ще установим, че са могли да
бъдат спестени години. Делото се води 9-та година. Но това е въпрос на друг
процес от наша страна.
АДВ. Р. (реплика): Благодаря за напомката от страна на колегата. Само
искам да посоча, че аз мотивирах съображенията си. Спрелият автомобил е
възприет като спрял, който се заобикаля. Второ, по отношение на дългия
процес, налице са достатъчно обективни данни по делото колко пъти е
гледано, през колко инстанции, колко пъти е връщано, колко експертизи са
правени, така че не смятам да влизам в обяснителен режим. Бих го
посъветвал да изчете делото и да се съобрази в нападките.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМАТА Г. Д.: Изказах съжаление за случилото се и изцяло се
придържам към казаното от адвоката ми, но за съжаление, нищо не може да
променим.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М.: Вие решавате. За случилото се какво да кажа,
ако бях видял, че ме подмина кола, щях да избягам, имаше достатъчно място
да се избяга. Съжалявам за случилото се, естествено.
Съдът след съвещание намира, че е основателно искането на адв. Р. за
отмяна на наложената му с определение от съдебно заседание на 21.02.2023г.
глоба в размер на 1000 лв. Представени са необходимите доказателства за
наличието на уважителни причини за отсъствието му в посоченото съдебно
заседание.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената в съдебно заседание на 21.02.2023г. ГЛОБА в
размер на 1000 /хиляда/ лева на адв. Х. Р..
Съдът след тайно съвещание обяви на страните, че счита делото за
13
изяснено и ще се произнесе със съдебен акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 14:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14