Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015 11.09.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на единадесети
август две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
Секретар: Диянка Константинова
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 374 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с цена 17 700 лева
Ищецът В.Н.Д. ***, действащ чрез процесуалния пълномощник адв. П.М.
от САК, посочва исковата молба, че от десетилетия
бил близък приятел с Х. Д. Щ. - управител на ответното дружество към 2005 г.
Сочи, че ответното дружество развивало успешен бизнес в сферата на различни
стопански отрасли, но поради изпитвани в средата на 2005 г. сериозни финансови
затруднения, управителят Щ. поискал от
ищеца и съпругата му дългосрочен заем. Според изложеното в ИМ ищецът и
съпругата му разполагали с общи семейни средства в режим на СИО, спестявани
през годините, и решили да предоставят в заем на ответното дружество исканите
от него средства. На 15.05.2005 г. бил изготвен документ за договор за заем, според
който ищецът като заемодател предоставил на ответното дружество като
заемополучател временна финансова помощ във валута: 30 000 евро и 10 000 долара,
чиято левова равностойност е определена от ищеца в размер на 76 200 лева. Уговорено
било, че сумата ще бъде върната при поискване. Според ищецът вземането било
изискуемо понастоящем, тъй като ответното дружество било поканено да изпълни с
нотариална покана от 19.07.2019 г. в 3-дневен срок от връчването, но плащане не
последвало. Поради изложеното ищецът претендира установяване на част от
посоченото си вземане, а именно в размер на 17 700 лева, представляваща
левовата равностойност на дадената в заем сума от 10000 щатски долара. Ето защо
същият моли съда да признае за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата в размер на 17 700 лева, представляваща част от сумата от 76 200
лева, ведно със законната лихва върху от датата на постъпване на ИМ в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на деловодните
разноски, направени по настоящото производство. В с. з. искът се поддържа като
в подкрепа на направената претенция за разноски е представен списък по чл. 80 ГПК. В представената в рамките на предоставения срок писмена защита ищцовата
страна формулира искането като такова с осъдителен характер, молейки съда да
осъди ответника да й заплати исковата сума, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска.
Ответникът „Силтекс“ ЕООД със седалище в
град О., представлявано от управителя В. С. А., е приет за редовно уведомен на основание чл.
50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК и в изтеклия срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не
е депозирал писмен отговор. След насрочване на делото за открито съдебно
заседание призовката за същото е връчена лично на управителя В. С. А., който е
упълномощил като процесуален представител на ответното дружество по настоящото
дело адв. Д.А. ***. Процесуалният пълномощник се явява в с. з. и с представено
преди датата на заседанието и поддържано от него писмено становище прави
възражения против редовността на ИМ, против допустимостта на иска, както и е
направил и възражение за изтекла погасителна давност. Изразява становище против
основателността на иска като твърди, че евентуално процесната сума е получена
от бившия управител на ответното дружество в качеството му на физическо лице и
не е постъпвала в банковата сметка на дружеството. Оспорва и надлежното
връчване на нотариалната покана, изпратена от ищеца до ответното дружество. В с.
з. моли за отхвърляне на предявения иск и претендира за присъждане на
направените от ответника съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представеното от ищцовата
страна удостоверение, датиращо от 15.06.2005 г. и подписано от управителя на „Силтекс“
ООД – град С., с БУЛСТАТ *****, рег. по ф. д. № 460/1997 г. на ХОС, инж. Х. Щ.,
е видно, че в същото подписалото го лице е декларирало, че в качеството си на
управител на посоченото търговско дружество е получило от В.Н.Д. като временна
финансова помощ 30 000 евро и 10 000 щатски долара, и се задължава при
поискване от страна на последния безусловно да върне тези парични средства. Направената
в общодостъпния търговски регистър справка, приложена по делото, показва, че от
12.06.2017 г. управителят на дружеството до тази дата Х. Д. Щ. е
заменен с нов управител - В. С. А., а
правната форма на дружеството е променена от ООД в ЕООД. При това положение е
налице идентичност между юридическото лице, посочено като издател на описаното
удостоверение, и конституирания по делото ответник. С оглед доказване на
предявения иск ищцовата страна е представила и нотариална покана за изпълнение
на парично задължение, подписана от пълномощник на ищеца и отправена до
ответното дружество, представлявано от управителя В. С. А., и с тази покана дружеството е поканено в
3-дневен срок от връчването й да заяви начина, по който ще извърши плащането на
сумите от 30 000 евро и 10 000 щатски долара,
предоставени му като временна финансова помощ. Поканата е представена на
Нотариус № 674 с район на действие РС – Омуртаг на 23.07.2019 г. и след
оформянето на три поредни разписки, удостоверяващи, че на посочения в търговски
регистър адрес на дружеството такова не е установено и не е открит управителя му,
на 04.09.2019 г. нотариусът е удостоверил връчването на нотариалната покана на
адресата на основание чл. 47, ал. 1 и сл. от ГПК. Нотариусът разполага с
правомощието да връчва и удостоверява фингирано връчване по реда на чл. 47, ал.
1 ГПК съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, в който см. е и Решение № 85 от
12.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1966/2018 г., II т. о., ТК. Именно по реда на
същата разпоредба – чл. 47, ал. 1 ГПК, към която препраща нормата на чл. 50, ал.
4 от ГПК, е извършено и редовното уведомяване на ответното дружество и по
настоящото дело, като в тези случаи не се назначава особен представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК, доколкото чл. 50, ал. 4 ГПК препраща само към чл. 47, ал. 1 ГПК,
но не и към следващите му алинеи. Приетото за редовно фингирано връчване на
съобщението за настоящото дело до ответника и липсата на подаден в срока по чл.
131 ГПК писмен отговор води до преклудиране на всички направени след този
момент оспорвания на представени документи по делото, както и до преклузия на
всички онези процесуално-правни и материално-правни възражения по въпроси, по
които съдът се произнася не служебно, а само по възражение на страна по делото.
Възражението за изтекла погасителна давност е именно такова възражение, което
се преклудира след изтичане на едномесечния срок по чл. 131 ГПК, тъй като за
давността съдът не следи служебно съгласно правилото на чл. 120 ЗЗД. Ето защо
съдът не следва да се произнася по това възражение. По различен начин стои
въпроса относно възможността на ответника да прави доказателствени искания и да
представя доказателства след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. С направеното в чл.
133 ГПК изменение /в сила от 21.12.2010 г. /е отпаднала преклузията относно
правото на ответника да сочи доказателства и да представя писмени доказателства.
Преклудирането на тази възможност става след обявяване на окончателния доклад
по делото. В този смисъл и съдът уважи направените от представителя на
ответната страна доказателствени искания и прие като писмени доказателства по
делото заверените по реда на ЗАдв копия на нотариална покана рег. № 6350/12.11.2018
г. на нотариус с рег. № 354 с район на действие РС - С., разписка, връчена на
19.11.2018 г., 4 бр. аналитични салда за периода 01.01.2005 г. - 31.05.2017 г. на
ответното дружество и 13 бр. аналитични салда по персонални сметки за периода 01.01.2005
г. - 31.05.2017 г. на ответното дружество. Приетата нотариална покана е
отправена от ищеца до физическото лице Х. Д. Щ. от гр.
С., в която ищецът посочва, че в дома си в гр. С. на 15.06.2005 г. е дал на Щ. сумата от 30 000 евро и 10 000 щ. долара,
а на 09.09.2007 г. му дал в брой още 11 000 евро с уговорката тези суми да
му бъдат върнати при поискване от негова страна. В тази покана ищецът признава,
че до момента Щ. му е върнал само 10 000
долара, поради което с оглед връщане и на останалата сума го кани да се яви
пред нотариуса за окончателно уреждане на отношенията им. Поканата е
представена на Нотариус № 354 с район на действие РС – С. на 12.11.2018 г. От
приетата разписка е видно, че поканата е връчена на съпругата на Щ. на 19.11.2018 г. Приетите аналитични салда на
ответното дружество не съдържат данни за постъпили по сметката му суми, предоставени
от ищеца в периода от 01.01.2005 г. - 31.05.2017 г.
Въз
основа на приетите доказателства съдът прави следните правни изводи: Договорът за заем е реален и неформален по същността
си договор, при който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество/чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. От посочените му
характеристики следва, че договорът произвежда действието си с предаване на
заетите вещи, когато възниква и задължението на заемополучателя да върне същите.
За действителността на договора не се изисква спазване на предписана от закона
форма, което прави напълно допустима устната му форма, а писмената форма служи
за доказване на договора. В случая представеното от ищеца удостоверение, издадено
от управителя на ответното дружество се явява именно документ, имащ смисъла на
разписка, с която заемополучателят потвърждава, че е получил в заем посочените
парични суми от визираното в документа лице. Използваният израз „временна
финансова помощ“ не променя характера на възникналото облигационно отношение
като такова по договор за заем. Писменото деклариране на факта, че сумите са
получени от заемополучателя, е доказателство за породеното действие на договора
за заем, респ. за възникналото задължение за връщане на заетите суми. Според
съдържанието на това писмено доказателство връщането на заетите суми не е
обвързано с определен срок във времето, а е обусловено от определено условие –
направено от заемодателя до заемополучателя поискване на сумите. В изпълнение
на това условие е и отправената до ответното дружество нотариална покана рег. №
4849/2019 г. том 1, № 119 от 23.07.2019 г. по регистъра на Нотариус № 674 с
район на действие РС – Омуртаг. Надлежно упражнените от нотариуса правомощия по
чл. 50 ЗННД във вр. с чл. 47, ал. 1 и чл. 50 ГПК водят до извода за извършено
редовно уведомяване на търговското дружество за необходимостта да изпълни
задължението си по връщане на заетите суми спрямо ищеца. След изтичане на
определения в поканата 3-дневен срок задължението се счита за подлежащо на
изпълнение от 07.09.2019 г. В горепосоченото удостоверение не е посочен начина
на предоставяне на заетата сума – в брой или по банков път. Представените от
ответника аналитични салда за периода
01.01.2005 г. - 31.05.2017 г. на ответното дружество съдържат информация за
доставчиците, с които е договаряло ответното дружество през периода, като
съответните суми са описвани в графи дебит, респ. кредит. Тези документи обаче
не могат да се ценят като пълноценно доказателство за факта на предоставяне на
заетата сума. Липсата на регистрирана сделка с ищеца в счетоводните документи
на ответното дружество не е основание да се приеме, че такава сделка няма. В
този смисъл съдът намира за относимо към казуса приетото в Решение № 261 от
22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2013 г., III г. о., ГК, според което при
сключен договор за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването
на паричната сума на управителя на дружеството представлява предаване по
смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, постъпването на паричната сума по сметка на
дружеството или в касата на дружеството има значение за вътрешните отношения
между дружеството и управителя, но това не са факти, неосъществяването на които
има значение за действителността и правното действие на договора за паричен заем.
Относно представената от ответника в с. з. нотариална покана, съдържаща
признанието на ищеца, че лицето Х. Щ. му
е върнал сумата от 10 000 щатски долара, съдът счита, че не може същата да
се приеме като доказателство относно извършено от ответното дружество
изпълнение на задължението да върне дадените му в заем суми от ищеца. На първо
място, поканата е отправена не до дружеството, а до физическото лице – бивш
управител на същото, като въпреки съвпадението на две от сумите и датата на предоставянето
им в заем, не може да се установи категорично, че това са сумите, които са
описани в приетото удостоверение от 15.06.2005 г. Напълно е възможно Щ. да е получил в заем суми и в качеството си на
физическо лице, а не в полза на управляваното тогава от него дружество. Предвид
обсъдените доказателства съдът прави извода за съществуване на неизпълнено парично
задължение на ответното дружество към ищеца, което е в размер на 10 000 щ.
д., а по фиксинга на БНБ към датата на предявяване на иска и датата на
поискване на заетата сума от ответното дружество е с левова равностойност в
размер на 17 700 лева, представляваща част от общата заета сума с левова
равностойност от 76 200 лева. Предвид предявяването на иска като положителен
установителен и с него се иска признаване за установено спрямо ответника, че
същият дължи на ищеца посочената сума, съдът е обвързан с така формулирания
петитум и дължи произнасяне по него. По делото не е правено изменение на иска
от установителен към осъдителен, а едва в писмената защита се иска осъждане на
ответника да плати процесната сума. Ето защо следва да бъде признато за
установено спрямо ответното дружество, че то дължи на ищеца сумата в размер на 17
700 лева, представляваща част от общата заета сума с левова равностойност от 76
200 лева по договор за заем от 15.06.2005 г.
Ищецът претендира присъждане на
разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, в който са включени разноски
за плащане на държавна такса от 658 лева и адвокатско възнаграждение от 4 229.80
лева. Предвид цялостното уважаване на иска ищецът има право на присъждане на
направените съдебни разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Във връзка с
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение съдът прецени същото съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата, който препраща досежно размерите на адвокатските
възнаграждения към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Настоящото дело предвид характера и предмета на
предявения иск, осъщественото съдебно дирене, обема на приетите доказателства, обсъдените
становища и проведеното едно съдебно заседание, не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност. Договореният адвокатски хонорар, който е платен
според приложения договор за правна защита/в същия изрично е записано, че
подписаният договор има силата на разписка, удостоверяваща извършеното плащане
на договореното възнаграждение/е в размер на 4 229.80 лева. Според цената на
правния интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение се
определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба на ВАСъвет, съгласно
която при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е в размер на
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. От това следва, че минималното
адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 1 061 лева. При така
обсъдените данни съдът намира претендираното договорено и платено възнаграждение
за прекомерно, тъй като достига почти четирикратния размер на законовия минимум
на същото. Ето защо това възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1700
лева като съдът отчита положения от адвоката труд по изготвяне и на писмена
защита по делото и личното му участие в с. з. При това положение ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 1700 лева
– направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 658 лева –
разноски за внесена държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на ответника „Силтекс“ ЕООД със седалище в град О., с ЕИК *********, представлявано
от управителя В. С. А., че „Силтекс“ ЕООД
със седалище в град О., с ЕИК *********, с управител В. С. А., дължи на В.Н.Д. *** с ЕГН **********
сумата в размер на 17 700/седемнадесет
хиляди и седемстотин/ лева, представляваща
левовата равностойност на 10 000 щатски долара към 15.10.2019 г. и част от
общата сума с левова равностойност от 76 200 лева по договор за заем от 15.06.2005
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Силтекс“ ЕООД
със седалище в град О., с ЕИК *********, представлявано от управителя В. С. А., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Д. *** с ЕГН **********,
сумата в размер на 2358/две хиляди триста
петдесет и осем/ лева – направени съдебни разноски по настоящото производство, и
включваща сумата от 1700 лева – разходи за адвокатско възнаграждение и сумата
от 658 лева - разноски за внесена държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Т. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова