Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 1430 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството
е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, против Р.Д. Й.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 922.65 лева – невърната главница по
договор за потребителски кредит от дата 21.07.2017 г., сключен с „П. Ф. Б.“
ООД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
31.10.2019 г. до окончателното ѝ погасяване, както 2./ 176.64 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2017 г. до
30.10.2019 г. по договор за кредит от 21.07.2017 г., сключен с „П. Ф. Б.“ ООД,
които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 01.03.2019 г. към
договор за цесия от 16.11.2010 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8388/01.11.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. № 17963/2019 г. по описа на РС-Варна.
По същество ищецът моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, въпреки че препис
от исковата молба му е връчен редовно по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
Първо по делото заседание, в което е
даден ход на делото, е проведено на 26.10.2020 г., като редовно призованият по
реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК ответник не е изпратил представител и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е
обективирал искане за постановяване на неприсъствено решение в хода на устните
състезания.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника и след възражение срещу заповедта /частично/ на ищеца са дадени
указания за искове по чл. 422 от ГПК. Твърди, че на 21.07.2017 г. между „П. Ф. Б.“ ООД и ответника бил сключен
договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника
паричен заем в размер 1400.00 лева, като сумата е предоставена от страна на
кредитен консултат в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а съгласно разпоредбите на договора за кредит
кредитополучателя потвърждава, че е получил в пълен размер заетата сума с факта
на подписване на договора за кредит. Кредитополучателят се задължил да върне
получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването, на 60
месечни анюитетни вноски, с договорени размери от 27.94 лева и договорени падежи,
при краен падеж 25.03.2018 г. Твърди още, че длъжникът извършил няколко
погашения, след което той преустановил плащанията. С оглед на това и по
правилата на ОУ към договора настъпила предсрочната изискуемост на всички
вноски до края на договора, като кредиторът изпратил и покана. Преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК настъпил и крайният падеж на договора. С оглед
на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи
на кредитора стойността на всички непогасени и изискуеми месечни анюитетни
вноски /в случая само частите от главницата/ в предявените размери и периоди. С
оглед забавата дължи и законна лихва също в предявените размери и периоди. Ищецът
сочи и че с приложение от 01.03.2019 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. и
отделно цесия от 01.07.2017 г. на ищеца били прехвърлени всички вземания по
процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен и което легитимира
ищеца.
Ответникът в хода на
исковото производство не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД ищецът е
представил съвкупност от писмени доказателства, а именно Договор за
потребителски кредит от 27.01.2017 г., сключен между Р.И. и „П. Ф. Б.“ ООД; формуляр
за кандидатсвтане за кредит; стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; рамков договор
за пордажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД; Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; допълнително пспоразумение от 01.11.2017 г. към договора за цесия от
16.11.2010 г.; Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., сключен
между „П. Ф. Б.“ ООД и „И. А. М.“ АД; Потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Приложение № 1_Р от 01.0.32019 г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „И. А. М.“ АД и „А.“ ЕАД от 16.11.2020
г.; Уведомления за цесия, изхождащи от „П. Ф. Б.“ ООД и „И. А. М.“ АД чрез „А.“
ЕАД; обратни разписки; пълномощни в полза на „А.“ ЕАД, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза
на 279.89 лева, от които: 125.00 лева – държавна такса за исковото
производство; 54.89 лева – съдебно-деловодни разноски сторени в хода на ч. гр.
д. № 17963/2019 г. по описа на РС-Варна и 100.00 лева – юрисконсулстко
възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Р.Д. Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда „Л.“, ет. *, офис *, следните суми: 1./ 922.65 лева – невърната главница по договор за потребителски кредит от дата 21.07.2017
г., сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 31.10.2019 г., до окончателното ѝ погасяване, както и 2./ 176.64 лева – мораторна лихва,
начислена за периода от 16.07.2017 г. до 30.10.2019 г. по договор за кредит от
21.07.2017 г., сключен с „П. Ф. Б.“ ООД, които суми са прехвърлени в полза на
ищеца с приложение от 01.03.2019 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8388/01.11.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 17963/2019 г. по описа на
РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Д. Й., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „Л.“, ет. *, офис * сумата в общ размер от
279.89 лева, от които: 125.00 лева –
държавна такса за исковото производство; 54.89 лева – съдебно-деловодни
разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 17963/2019 г. по описа на РС-Варна и
100.00 лева – юрисконсулстко възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: