Р Е Ш Е Н И Е
№ ...26..... 15.03.2018г.
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд наказателно
отделение
На двадесет
и втори януари две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар
Геновева Стоева
Прокурор
Павлин Вълчев
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНОХД № 318 по описа за 2017г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда №
3/21.02.2017г. по НОХД №308/2009г. Великопреславският районен съд е признал
подсъдимата В.М.Н. с ЕГН **********, за виновна в това, че в периода от 04.11.2009
г. до 15.12.2009 г. в гр. Велики Преслав, при условията на продължавано
престъпление, в качеството на длъжностно лице – директор на Професионална
гимназия по селско стопанство (ПГСС) гр. Велики Преслав, присвоила чужди пари –
от бюджета на ПГСС гр. В. Преслав, в общ размер 7615,96 лв., връчени в това й
качество и поверени й да ги пази и управлява с РКО №№ 274/05.11.2009 г. –
100,00 лв.; 271/04.11.2009 г. –2900,00
лв.; 275/12.11.2009 г. – 1300,00 лв.; 278/24.11.2009
г. – 1000 лв., 279/24.11.2009 г. – 1000,00
лв.; 280/24.11.2009 г. – 505,00
лв.; 289/30.11.2009 г. – 1000,00
лв. и 301/15.12.2009 г. – 500,00 лв., поради
което и на основание чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, я осъдил на
две години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
обвинението за присвояване при условията на чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на
чужди вещи – 2 бр. свине на обща стойност 200,65 лв. собственост на ПГСС гр. В.
Преслав и за общата стойност на присвоените вещи над 7615,96 лв. до 7816,61
лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на наложеното на
подсъдимата В.Н. наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 201 вр. чл. 37, т. 6 и т.7, вр.
чл. 49, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК наложил на подсъдимата В.М.Н. и наказания лишаване
от право да заема държавна и обществена отчетническа и материалноотговорна
длъжност и лишаване от право да упражнява професия и дейност, свързани с
отчетнически и материалноотговорни функции за срок от една година, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
определил общо наказание на подсъдимата В.М.Н., по настоящата присъда и по
присъда № 13/18.05.2016 г. постановена по НОХД № 2/2015 г. по описа на ВПРС,
влязла в сила на 28.12.2016 г. в размер на две години лишаване от свобода и на
основание чл. 25 ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на така
определеното на подсъдимата В.Н., общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години, считано от влизане на настоящата присъда в сила и на основание чл.
25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 2 от НК, присъединил към така определеното общо
наказание наложените на подсъдимата Н. с присъдата наказания лишаване от право
да заема държавна и обществена отчетническа и материалноотговорна длъжност и лишаване
от право да упражнява професия и дейност свързани с отчетнически и материалноотговорни
функции за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Със
същата присъда ВПРС признал и подсъдимата Н.Й.М. с ЕГН **********, за виновна в
това, че на неустановена дата в периода от 15.12.2009 г. до 21.01.2010 г. в гр.
Велики Преслав, в качеството на длъжностно лице – счетоводител в Професионална
гимназия по селско стопанство гр. Велики Преслав, в кръга на службата си
съставила официален документ – „Мемориален ордер №
От постановената
присъда останали недоволни прокурора, защитата на подсъдимата Н. и защитата на подсъдимата
М., които упражнили правото си на протест или жалба.
В протеста
прокурора намира, че присъдата на ВПРС в оправдателната й част по отношение на
подсъдимата Н. е неправилна и моли да бъде отменена, като подсъдимата да бъде
осъдена и по останалата част от повдигнатото обвинение. В допълнителните мотиви
на протеста се излагат обстойно съображенията за това.
В жалбата си защитника
на подс. Н. - адв. Т. от САК намира, че присъдата в наказателно осъдителната
част по отношение на нейната подзащитна е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата в обжалвана й
част и да бъде постановена оправдателна присъда.
Във въззивната си жалба
защитника на подсъдимата М. - адв.Сн.Т. от ШАК обжалва присъдата в наказателно
осъдителната част по отношение на нейната подзащитна, като излага обстойно
съображения по неправилно установените според нея факти и приложението на
наказателния закон в тази връзка и счита, че няма нито обективна, нито
субективна страна на деянието във връзка с чл.311 ал.1 от НК. Моли да бъде
отменена присъдата в обжалваната и част и да бъде оправдана подзащитната й.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура поддържа депозирания протест, а относно жалбите
изразява становище за допустимост, но по същество за неоснователност. Поддържа мотивите
на ВПРП изложени срещу присъдата и моли протеста да бъде уважен и присъдата да
бъде изменена в исканите от ВПРП параметри, а жалбите да бъдат оставени без
уважение. Според него присъдата на ВПРС е правилна, постановена в съответствие
със закона, а наложените наказания са правилно индивидуализирани. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд според него съответстват в пълна мяра на събрания
по делото доказателствен материал. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Повереника на гражданския ищец в
съдебно заседание моли двете жалби да бъдат оставени без уважение, а протеста
на РП – Велики Преслав да бъде уважен. Излага подробно съображенията си в
пледоарията си. Моли да бъде потвърдена присъдата в гражданската и част. Претендира
и разноските направени пред втората инстанция.
Защитника
на подсъдимата Н. поддържа жалбата от името на подзащитната си на сочените в
нея основания и по изложените подробно в допълнителното писмено изложение. Счита
протеста за допустим, но неоснователен, а жалбата на другата подсъдима за допустима
и основателна. Моли съдът да се произнесе с присъда с която да я признае изцяло
за невиновна. Излага обстойно аргументите си относно фактите и правото. Освен
това смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които излага и смята, че следва да се приложи чл.55 от НК, в случай, че съдът
прецени, че са налице основания за осъдителна присъда. Акцентира, че по
отношение на гражданския иск са направили възражение за изтекла давност по
отношение на част от сумите. Моли да бъде постановена оправдателна присъда или
алтернативно да бъде намалено наложеното наказание. В защитната си реч подсъдимата
излага редица обстоятелства, които според нея са от съществено значение за
решаването на делото. В последната си дума моли да бъде оправдана по посоченото
в обвинението престъпление, тъй като не е извършила такова.
Защитника
на подсъдимата М. поддържа жалбата си от името на подзащитната си на сочените в
нея основания. Счита протеста за допустим, но неоснователен, а жалбата на
другата подсъдима за допустима и основателна. Излага подробно аргументи, поради
които моли съда да се произнесе с присъда, с която да я признае изцяло за
невиновна, тъй като не е налице най-вече субективната страна. Също така алтернативно
моли съда да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК
и да бъде преквалифицирано деянието в такова по чл.311 ал.2 от НК, след което
да бъде прекратено производството, поради изтекла давност. В защитната си реч
подсъдимата изразява съгласие с искането на защитника си за прекратяване на
делото, ако има такава възможност. В последната си дума поддържа съгласието си.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният
съд е провел съкратено съдебно следствие след одобряване на изразеното съгласие
да не се провежда разпит на някои свидетели по реда на чл.371 т.1 от НПК, но
впоследствие все пак разпитал част от тях. Съдът е изслушал обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите E.А., С.М., Ж.К., Н.Н., К.А., Я.Н., Р.Д.,
Д. С., П.П., Н.Б., В.В., Б.М., С.С., А.А., К.Г., Р.С., М.К., А.В., Я.К., Д.Г., Г.Д.,
приел заключенията от изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза от
02.08.2010г, допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, съдебно-счетоводна
експертиза ведно с приложения, зооветеринаро-техническа
експертиза, графическа
експертиза, съдебно-почеркова
експертиза, съдебно-графическа
експертиза, както и на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна
експертиза от 25.05.2016г, след
което на основание чл.283 от НПК е огласил съответните протоколи и заключения,
събраните в хода на досъдебното производство, които е обсъдил внимателно и
задълбочено. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:
В периода
07.02.2005 г. – 05.02.2010 г. подсъдимата В.М.Н. изпълнявала длъжността
„Директор“ в Професионална гимназия по селско стопанство гр. Велики Преслав,
което е държавно учебно заведение. Същата осъществявала функциите си въз основа
на сключено с Министерство на образованието и науката споразумение № РД
12-14/07.02.2005 г., а трудовото правоотношение било прекратено по силата на
Заповед № РД-12-57/05.02.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и
науката. При заемане на длъжността „директор“, Н. била запозната с утвърдената
от министъра на образованието и науката длъжностна характеристика за длъжността
„директор" на държавно училище. Съобразно същата, основната цел на
длъжността „директор" била да планира, организира, отговаря за
осъществяването на държавната политика в областта на образованието,
учебно-възпитателния процес и цялостната административно-управленска и
финансова дейност в училището. Като основно задължение ѝ било вменено в
качеството на орган на управление на училището да организира, контролира и
отговаря за цялостната му дейност. През 2009 г. в ПГСС гр. Велики Преслав
действал Правилник за документооборота, одобрен от подсъдимата, в който
подробно били разписани правилата за начина, сроковете и отговорните лица при
доставката, закупуването, изписване на материали и отчитане на извършените
разходи. Според същия, отчетите за извършени разходи се представяли в
счетоводството за обработка, осчетоводяване и съхранение до 30-то число на
месеца. Всички доставки за закупуване на материали следвало да се извършват
след изготвяне на заявка в писмен вид и съгласуване с главния счетоводител или
директора на училището; всички фактури за извършени ремонти и външни услуги от
фирми следвало да се подписват от директора, а лицата, които съставили и
подписали счетоводните документи носят отговорност за достоверността на
информацията в тях.
Освен това, като
второстепенен разпоредител с бюджетни средства ПГ по СС гр. В.Преслав, чрез
директора следвало да следи за спазване нормите, уреждащи поемането на
задължения и извършването на разходи, свързани с финансовата дейност на
училището и поради това имало изградена Система за финансово управление и
контрол /СФУКУ/. Според системата, всяко поемане на задължение или извършване
на разход, се предхождало от писмено предложение за поемане на задължение,
респ. за извършване на разход, извършване на предварителна проверка от главния
счетоводител и финансовия контрольор, като след становището на главния счетоводител,
директорът на училището можел по своя преценка да вземе положително становище
по предложение и да вземе окончателно решение за поемане или непоемане на
задължение, вкл. при отрицателно становище на главния счетоводител.
В учебното
заведение действала и Заповед № 48/08.02.2005 г. на директора, по силата на
която бил осъществяван предварителен контрол от директора, главния счетоводител
и финансовия контрольор. Мнението на лицата, извършващи предварителния контрол
се отразявало в контролен лист, а всички разходи, свързани с поемане на
задължение или извършване на разход, се подписвали от директора на училището и
главния счетоводител, независимо от размера на поеманото задължение или
извършвания разход. През м. ноември 2009 г. свид. Д. С. изпълнявала длъжността
„касиер“ в ПГСС – В. Преслав, като служебните ѝ задължения включвали
изготвянето на платежни нареждания, описване на разходно-оправдателните
документи. Същата извършвала фактическото получаване на постъпилите от бюджета
средства в полза на ПГСС - В. Преслав. След получаване на паричните средства в
касата, разпределянето и ползването им ставало по разпореждане на директора на
училището.
На 04.11.2009 г.
подс. Н. поискала от касиера свид. Д. С. сумата от 2900 лв. под формата на аванс без да мотивира конкретната
необходимост от исканата сума. Тъй като сумата била поискана от директора,
свидетелката съставила РКО №
271/04.11.2009 г., който бил подписан от Н. в качеството ѝ на
директор. След като оформила РКО, касиерката предала на подсъдимата Н. исканата
сума, а тя се подписала като получател в съставения документ. За този разход
бил приложен към РКО празен, неподписан контролен лист за извършване на
предварителен контрол от финансовия контрольор.
На 05.11.2009 г.
подс. Н. знаела, че в касата на училището имало средства и разпоредила на
касиера на училището да ѝ предостави сума в размер на 100 лв. под формата на аванс.
Свидетелката С. съставила разходен касов ордер /РКО/ № 274/05.11.2009 г., който подписала като съставител,
представила го за подпис на главния счетоводител, на подсъдимата, в качеството
ѝ на ръководител, след което предала на последната исканата сума.
Получаването на същата, Н. удостоверила с подпис в документа срещу реквизита
„получил сумата". За този аванс, въпреки въведената система за финансов
контрол, не била спазена процедурата за предварителен контрол, а само бил
написан празен (с непопълнени реквизити), неподписан от финансовия контрольор
контролен лист.
По същия начин, на 12.11.2009 г. свид. С., по указание на
подсъдимата, предала на последната под формата отново на аванс, сумата от 1300 лв, за което бил съставен РКО № 275/12.11.2009 г., подписан
предварително от ръководителя – подс. Н. и от главния счетоводител. Подготвен
бил отново празен, неподписан контролен лист за извършване на предварителен
контрол от финансовия контрольор.
На 24.11.2009 г.
подс. Н. изискала на три пъти от свид. С. да ѝ предаде суми – в размер на
1000 лева, за което касиерката
съставила РКО № 278/24.11.2009 г.,
в който подс. Н. положила подпис за получател и ръководител. Впоследствие, през
същия ден, свид. С. ѝ предала още 1000
лева като аванс, за което съставила РКО № 279/24.11.2009 г., в който подс. Н. положила подпис за
получател и ръководител. По същия начин, на същата дата Н. получила и сума в
размер на 505 лв., отново
обоснована като необходим аванс. Свид. С. съставила РКО № 280/24.11.2009 г., а при получаване на сумата, обв. Н. се
подписала срещу получател и ръководител. Трите РКО от 24.11.2009 г. били
подписани и от главния счетоводител. За изисканите суми били приложени отново
празни, неподписани контролни листи за извършване на предварителен финансов
контрол.
На 30.11.2009 г.
подс. Н. отново поискала от касиера да ѝ даде от касата сума като аванс в
размер на 1000 лв. Свид. С.
предала исканата сума на директора, за което съставила РКО 289/30.11.2009 г.,подписан по същия начин. Отново към РКО била
приложена празна неподписана бланка за предварителен финансов контрол.
На 05.12.2009 г. подс. Н. за пореден път
поискала от касиерката С. да ѝ предаде като аванс сумата от 500 лв., за което бил съставен РКО № 301/05.12.2009 г., като
документът бил подписан от подс. Н. след получаване на сумата. Съставен бил и
празен, неподписан контролен лист за извършване на предварителен финансов
контрол.
В края на 2009г,
поради предстоящото годишно счетоводно приключване и факта, че общата сума, за
която не били представени разходно-оправдателни документи възлизала на 8305 лв,
свид. С. и подс. М. няколко пъти молили подс. Н. да представи разходно
оправдателни документи за получените от нея средства праз м. ноември и декември
2009 г. по гореописаните РКО. Въпреки това, до края на 2009г. и до прекратяване
на трудовото правоотношение с учебното заведение на 08.02.2010г, подс.Н. не
предоставила документи, доказващи извършени разходи в полза на ръководеното от
нея училище – ПГСС гр. Велики Преслав, с
изключение на предоставени към края на 2009 г. разходни документи - фактури за
гориво в размер на 689,04
лв. До края на 2009 г., а и до напускането на ПГСС-В. Преслав, подс. Н. не
върнала получените от нея парични средства под формата на аванс в размер общо
на 7615, 96 лева.
На неустановена
дата през
На неустановена
дата през м. декември 2009 г. (преди Коледа), подсъдимата Н. наредила две от
свинете да бъдат заклани за консумация от част от персонала гимназията при
коледно тържество.
Подсъдимата Н.М. ***,
като на 10.12.2007г. била назначена на длъжността „оперативен счетоводител” по
сключен трудов договор № 171/06.12.2007 г. с ПГСС – В. Преслав. По силата на
допълнително споразумение № 334/11.05.2009 г. последната била преназначена на
длъжността „счетоводител". Същата изпълнявала горепосочената длъжност до
19.05.2010 г., когато било прекратено трудовото правоотношение. При постъпване
на работа, подсъдимата М. била запозната с длъжностната характеристика за
длъжността „оперативен счетоводител". Въпреки че била преназначена
по-късно на длъжността „счетоводител", трудовите й функции на практика не
ce променили. Съобразно същата, основното й задължение било да осигурява
функционирането на финансово-счетоводната дейност в учебното заведение. В
трудовите й задължения било включено да ръководи и организира правилното
оформяне на първичните и официалните счетоводни документи. Същата отговаряла и
за достоверността на финансово-счетоводните документи. Съобразно правомощията
си, подс. М. съставяла вторични счетоводни документи, каквито били мемориалните
ордери, като въз основа на тях се заверявала една счетоводна сметка и се
задължавала друга.
След 15.12.2009 г.,
подс. М. знаела, че подс. Н. имала неотчетени парични средства в размер на
7615,96 лв., поради което разговаряла с нея с оглед представяне на
разходно-оправдателни документи, свързани с получените от нея суми. Въпреки
обещанията на Н., до края на 2009 г., последната не представила такива,
включително и към момента на изпращане на счетоводния отчет на ПГСС - В.
Преслав за 2009 г. до МЗХ на 21.01.2010 година.
Тъй като подс. М.
съзнавала, че счетоводното годишно приключване на гимназията следвало да
отразява липса на задължения на подотчетни лица, който факт следвало да намери
отражение в отчета за
Така
установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от
въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения
материал. Тя се установява от показания на свид. E.А., свид. С.М., свид. Ж.К.,
свид. Н.Н., свид. К.А., свид. Я.Н., свид. Р.Д., свид. Д. С., свид. П.П., свид. Н.Б.,
свид. В.В., свид. Б.М., свид. С.С., свид. А.А., свид. К.Г., свид. Р.С., свид. М.К.,
свид. А.В., свид. Я.К., свид. Д.Г. и
свид. Г.Д., депозирани в хода на съдебното следствие. От тях по несъмнен начин
се установяват времето на извършване на деянието, мястото, предмета на
посегателство и неговото авторство. Показанията на тези свидетели са
последователни, безпротиворечиви, и взаимно допълващи се, а освен това
кореспондират и с останалия доказателствен материал събран по делото като цяло.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на
деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано
първата инстанция е приела, че подсъдимата Н. е извършила престъпление по
чл.201, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и я е оправдал по повдигнатото срещу нея
обвинение с обвинителния акт за престъпление по чл.201 вр. с чл.26 ал.1 от НК с
предмет две свине на обща стойност 200,65лв. Безспорно е установено по делото,
че подсъдимата В.М.Н. в периода от 08.02.2005г. до 08.02.2010г. е заемала
длъжността „директор на Професионална гимназия по селско стопанство - гр. Велики
Преслав" на основание Споразумение № РД 12-144/07.02.2005г считано от
08.02.2005г. и затова е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1 от НК. Били са и възложени ръководна дейност, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество – това на ПГСС - гр. Велики Преслав, което е
юридическо лице, бюджетна организация - второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити към Министерство на земеделието и храните. Установено е по делото, че подсъдимата
Н. на 31.07.2008г. е подписала длъжностна характеристика за длъжността
„директор на държавно училище“, съобразно която й е била възложена ръководна
дейност, свързана с пазене и управление на имуществото на училището. Тази
длъжностна характеристика е била в съответствие и с чл.147 ал.1 т.5 от тогава
действащия Правилник за приложение на Закона за народната просвета, съобразно
който директора като орган на управление на училището отговаря за
законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетните
средства. Според настоящата инстанция са налице неопровержими доказателства по
делото, че през кратки периоди от време подсъдимата е получила парични суми по
няколко разходни касови ордера №№ 274/05.11.2009 г. – 100,00
лв.; 271/04.11.2009 г. –2900,00
лв.; 275/12.11.2009 г. – 1300,00
лв.; 278/24.11.2009 г. – 1000 лв., 279/24.11.2009
г. – 1000,00 лв.; 280/24.11.2009 г. – 505,00
лв.; 289/30.11.2009 г. – 1000,00
лв. и 301/15.12.2009 г. – 500,00 лв., в общ
размер 7615,96 лв.. Подсъдимата е осъществила актове на противозаконно
фактическо разпореждане с чужди движими вещи – пари, които получила и за които
били издадени разходни касови ордери, но не отчела същите в касата на учебното
заведение, вкл. след изричните покани от страна на подсъдимата М. да го стори,
с твърдението, че вече го е направила. Няма никакъв спор, че тези суми са и
били поверени да ги управлява (да сключва сделки за покупка на стоки със
същите) именно в качеството й на длъжностно лице. Престъплението е довършено,
тъй като е настъпил целения от подсъдимата Н. престъпен резултат – засегната е
възможността на собственика на паричните суми да се разпорежда с тях и е
настъпила имотна вреда за учебното заведение. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза назначена в хода на въззивното съдебно
следствие безспорно се установява, че при оформяне на финансовата документация
на ПГСС за инкриминирания период са налице множество нередности, и неизготвяне на документи съобразно ЗСч.
Налице са нередности включително и при оформянето на Мемориален ордер 16,
където са осчетоводени по дебита на
сметка 3020 горива 689,04лв. и сметка
6019 Разходи за други материали – 7615,96 и по кредита за сметка 4261 Вземания
от подотчетни лица – общо 8305лв. за получени аванси с РКО от В.Н.. За сумата
от 689,04лв. са приложени фактури за
горива. За сумата 7615,96лв. няма приложени първични счетоводни документи.
Вещото лице е заключило, че е нарушено изискването на ЗСч за документална
обоснованост, принципа на предпазливост, вярно и честно представяне. Увеличени
са разходите, намалени са активите /другите вземания/ и резултата е неверен. Районният
съд е посочил защо приема частично обясненията на подсъдимите В.Н. и Н.М.,
дадени в съдебно заседание в частта им относно предметите на престъпленията и
времето на извършването им, обосновавайки се със събрания доказателствен материал.
Безспорно вярна и почиваща на събраните доказателства по делото е констатацията
на районния съд, че липсват доказателства разпореждането с получените пари от
страна на Н. да е било направено за нуждите на дейността на училището, както и
че не е представила оправдателни документи за това. Този извод се налага от
съвкупността от всички доказателства. Преценката на РС, че обясненията на Н.
следва да бъдат оценени в настоящото производство единствено като защитна
версия следва да бъде споделена еднозначно, защото представените от подс. Н. копия от фактури липсват в
счетоводството на ПГСС – В. Преслав, а и е установено, че са издадени от
несъществуващ правен субект. Вярна, почиваща на закона и в съответствие със
събраните по делото доказателства е преценката на РС, че направените от подсъдимата
М. счетоводни записвания не са правомерни. В тази насока са както заключенията
на назначените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводни
експертизи, така и назначената в хода на въззивното съдебно следствие
съдебно-счетводна експертиза. Освен това самата подсъдима обяснява, че въпреки
неколкократните покани към директора подс. Н. за представяне на
разходно-оправдателни документи, такива не били представени. Според ШОС е без
значение обстоятелството дали такива документи са съществували в химерична
папка на директорката подсъдимата Н.. Такива документи биха имали значение
единствено ако съществуваха в обективната действителност и бяха приложени по
делото. Освен това няма нито един свидетел, включително касиерката свид. Д. С.,
нито дори и обясненията на подсъдимата М. в качеството и на специалист счетоводител
не се съдържат факти, които да сочат, че някой е възприел съдържанието на
такива документи. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимата
Н. е действала в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,
б.”б” от НК, тъй като е била директор на ПГ по СС – В. Преслав и в това и
качество и е било възложено да изпълнява със заплата и постоянно работа,
свързана с управление на чуждо имущество.
Квалификацията на
престъплението във връзка с чл.26 ал.1 от НК е правилна и законосъобразна,
защото деянията са извършени през непродължителни периоди от време и
осъществяват поотделно един състав на едно и също по вид престъпление по чл.201
от НК. Извършени са осем отделни деяния в непродължителен период от време от
04.11.2009г. до 15.12.2009 г, които осъществяват състава на престъпления по чл.
201 от НК. Деянията са извършени при една и съща форма на вината – пряк умисъл.
Подсъдимата Н. е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните
последици на всяко от деянията, съзнавайки общественоопасния им характер. Отделните
деяния и от обективна и от субективна страна се явяват продължение на
предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и
субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно
продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед
причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на
ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.). ШОС споделя извода на ВПРС, че деянието е
извършено от подсъдимата Н. при форма на вина – пряк умисъл, защото тя е
съзнавала общественоопасния му характер, последиците от него и е целяла настъпването
им. Тя е имала намерението да се разпореди с парите, като предварително е
възнамерявала да не ги отчете. Както и районният съд е посочил поведението на
подс. Н., когато свид. Д. С. и подс.Н.М. са й изисквали разходно-оправдателни документи
за взетите суми недвусмислено води до този извод. Налице е своене, защото са
извършени незаконосъобразни разпореждания с парични средства, при които
паричните суми невъзстановимо са излезли от патримониума на училището и са
довели до благоприятно изменение в имуществената сфера на подсъдимата и друго
свързано със същата лице. По тези съображения ШОС не споделя доводите на
защитата развити в допълнителното писмено изложение и в хода на въззивните
съдебни прения, че действията на подсъдимата са законосъобразни и респективно
направените от нея разпореждания са правомерни и скрепени с нужните счетоводни
документи.
По отношение на
обвинението за двете свине, ШОС счита, че присъдата на ВПРС е съобразена с чл.
303, ал. 2 от НПК, който изисква от съда да признае подсъдимия за виновен, само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин и обстоятелството, че е недопустимо
осъдителната присъда да почива на предположения. Това обвинение срещу
подсъдимата Н. обаче не е доказано по несъмнен и категоричен начин. От една
страна по делото не са налице категорични доказателства относно собствеността
върху тези вещи. Налице са единствено обясненията на подсъдимата Н., установяващи
факта, че животните й били подарени в лично качество, а тя ги предоставила за
ползване на учебното заведение с цел обучение на учениците. За правилен,
обоснован и законосъобразен се приема извода на ВПРС, че осчетоводяването на
приплода като имущество на ПГСС без посочване на конкретно счетоводно основание
за това, не легитимира учебното заведение като собственик. Затова по отношение
на тези движими вещи не може да обоснове качеството на чужди движими вещи по
смисъла на чл. 201 от НК собственост на ПГСС – Велики Преслав и те не могат да
са предмет на престъплението длъжностно присвояване. Събраните доказателства не
са достатъчни, за да обосноват по несъмнен начин обвинението посочено в
обвинителния акт по отношение на двете свине, а всички възможни доказателства
са били събрани от първостепенния съд и няма какви други процесуално-следствени
действия да бъдат извършени в тази насока. Наказателното производство е било
обективно и пълноценно във всички възможни аспекти и е било разгърнато до всеобхватно
разследване на дейността на подсъдимата Н. като директор. Във всички случаи
обаче, когато независимо от пълнотата на разследването и обема от
доказателствен материал, който е събран, когато обвинението не е доказано по
несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен и именно затова
и крайният извод на първоинстанционния съд за липса на престъпление по
първоначално повдигнатото обвинение
касателно двете свине срещу подсъдимата В.Н., направен от РС е
обоснован. По тези причини ШОС намира, че при правилно установената фактическа
обстановка по отношение на подсъдимата В.Н., първоинстанционният съд е направил
и законосъобразни правни изводи, че извършеното от подсъдимата Н. деяние
осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК по отношение само на присвоените чрез
РКО суми, за което е била призната за виновна с първоинстанционната присъда.
По отношение на
подсъдимата М., ШОС намира, че първата инстанция правилно, законосъобразно и обосновано
е приела, че е извършила престъпление по чл. 311 от НК от обективна и
субективна страна, защото в периода от 15.12.2009г. до 21.01.2010 г. на
неустановена дата, в гр. Велики Преслав, в качеството на длъжностно лице –
счетоводител в ПГСС - гр. Велики Преслав, в кръга на службата си съставила
официален документ – „Мемориален ордер №
По отношение на
оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата Н. наказание,
ШОС намира, че е частично основателно. Наложеното на подсъдимата В.Н. наказание
по вид е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Според настоящия състав обществената
опасност на деянието извършено от Н. е висока, предвид високата стойност на
присвоеното имущество и общественото положение, което е заемала. Подсъдимата Н.
също е с повишена степен на обществена опасност - в качеството си на директор безкритично,
трайно и системно е осъществявала противоправни деяния, засягащи имуществената
сфера на ръководената от нея гимназия. Към момента на извършване на деянието,
подсъдимата Н. е неосъждана, но в случая следва да се отчетат като отегчаващо обстоятелство
лошите характеристични данни изведени от влезлите в сила две присъди за деяния също извършени в качеството и на длъжностно лице –
Директор на ПГСС и също при условията на продължавано престъпление, за които е
била наказвана с пробация и с лишаване от свобода отложено с изпитателен срок.
В този смисъл решение № 657/2004г. на ВКС по н.д. №247/2004г. На ІІ н.о. По
изложените аргументи ШОС не споделя извода на РС, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се приеме социалния й статус – дългогодишен ръководител
на учебно заведение. Това е така, защото именно в качеството си на директор тя
е извършвала множество противоправни деяния, за които е била наказана с две
присъди и именно в това качество е извършила и процесното деяние. Не на
последно място следва да се отбележат като отегчаващо отговорността
обстоятелство неосъзнаването на вината и липсата на критичност за извършеното
деяние и към настоящия момент и упоритостта при извършване на престъплението. По
тези съображения ШОС приема, че обществената опасност на подсъдимата Н. е
завишена, но не висока. Като съобради изложеното ШОС не кредитира лансираната
от защитата характеристика съдържаща добри характеристични данни, защото те се
явяват изолирани. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
отчетат чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието,
добросъвестното поведение в наказателното производство, утежнено семейно
положение и изтеклия период от време от извършване на деянието до настоящия
момент. ШОС намира, че сред констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства няма изключително по своята същност. Независимо, че е изтекъл
продължителен период от време, не може еднозначно това обстоятелство да се
приеме като изключително и да игнорира високата обществена опасност на деянието
и завишената на дееца, така че определеното наказание да изпълни целите си по
чл.36 от НК. За престъплението по чл.201 от НК закона предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови наказание
конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по
чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Безспорно е, че едно наказание определено за
подсъдимата при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК в случая пробация не би
изпълнило нито целите на специалната превенция превъзпитавайки и поправяйки
подсъдимата, нито на генералната превенция, така че да възпре и останалите
членове на обществото. Извода на РС е правилен, законосъобразен и почиващ на
цялостния анализ на дейността на подсъдимата по делото и демонстрираното
поведение пред съда. Да се приеме еднозначно приложението на чл.55 от НК в
конкретния случай, само поради изтеклия период от време, би означавало да се
игнорира високата степен на обществена опасност на деянието и завишената степен
на обществена опасност на подсъдимата. Все пак районният съд е игнорирал факта,
че мястото да отчете това смекчаващо отговорността обстоятелство е при
определяне размера на следващите се при условията на чл.54 от НК наказания. Определеното
от РС наказание две години лишаване от свобода се явява несъразмерно високо за
изтеклия период от време и продължителността на разследването в хода на
досъдебното производство което е извън рамките на разумния срок по чл.22 ал.2 от НПК. В този смисъл ШОС намира, че съответно на деянието и дееца е наказание
лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. Определеният от съда изпитателен
срок от три години при условията на чл.66 от НК, за чието приложение са налице
всички законови предпоставки, настоящият състав намира за съответен на
констатираните до тук обстоятелства. Следва да се отбележи, че определените по
чл. 201 вр. чл. 37, т. 6 и т.7, вр. чл. 49, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК
наказания лишаване от право да заема държавна и обществена отчетническа и
материално-отговорна длъжност и лишаване от право да упражнява професия и
дейност, свързани с отчетнически и материално-отговорни функции за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила, се явяват законосъобразни
именно с намаленият размер на наказанието лишаване от свобода, а освен това са
съответни и на деянието и на дееца. Наложеното наказание лишаване от права
винаги следва да надвишава по размер наложеното наказание лишаване от свобода. Съобразно Решение № 66 от 25.Х.1988 г. по н.
д. № 64/88 г., ОСНК когато съдът прилага
чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК срокът на
наказанието лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на лишаване от
свобода. Този извод произтича от разпоредбата на чл.49 ал.2 и 3 от НК, която
първоинстанционният съд е нарушил, като е определил срок за лишаване от
посочените права по-малък от срока за лишаване от свобода. Тези наказания с постановения изпитателен
срок за наказанието лишаване от свобода, съдът намира за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.
По-леки по вид наказания не биха могли да въздействат поправително и
превъзпитателно към спазване на закона и добрите нрави от страна на осъдената и
не биха могли да въздействат възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото. Именно по този начин и с тези наказания, въззивният съд
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция. Правилно
и законосъобразно РС е преценил, че следва да приложи чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК и е определил общо наказание на подсъдимата В.М.Н. по настоящата
присъда и по присъда № 13/18.05.2016 г. постановена по НОХД № 2/2015 г. по описа
на ВПРС, влязла в сила на 28.12.2016 г., до размера на по-тежкото от тях, но
предвид корекцията в размера с настоящото решение следва да се измени и размера
на наложеното общо наказание, като бъде намалено от две години на единадесет
месеца лишаване от свобода. По отношение приложението на чл. 25 ал. 4 вр. чл.
66 ал. 1 от НК ШОС споделя доводите на ВПРС и счита, че правилно е отложил
изпълнението на така определеното на подсъдимата В.Н., общо наказание лишаване
от свобода за срок от три години, считано от влизане на настоящата присъда в
сила. Правилно и законосъобразно е приложил и чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 2 от НК и е присъединил към така определеното общо наказание наложените на
подсъдимата Н. с присъдата наказания лишаване от право да заема държавна и
обществена отчетническа и материално-отговорна длъжност и лишаване от право да
упражнява професия и дейност свързани с отчетнически и материално-отговорни
функции за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на възражението
на защитата за изтекла давност относно част от присъдените лихви по уважения
размер на гражданския иск: Предявеният граждански иск е допустим и основателен
до размера установен с икономически експертизи, поради което правилно РС е присъдил
на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 7615,96 лева, като обезщетение за
причинените на гражданския ищец имуществени вреди от престъплението по чл. 201,
ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което е призната за виновна с присъдата
подсъдимата Н.. В общия случай ако извършването на деянието и откриването на
дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. В конкретния
случай се касае за обвинение за длъжностно присвояване извършено от самия
директор на ощетеното юридическо лице ПГСС – Велики Преслав. В случая макар
деянието да е извършено по-рано, след като то е извършено от самия директор на
гимназията, то обективно би могло да бъде разкрито, респективно и дееца след
встъпването на следващ директор или в случай на провеждане на одитни мероприятия.
В съответствие с чл. 115 б.“д“ от ЗЗД „давност не тече за вземанията за
обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са
на служба“, т.е. докато директор на ощетеното юридическо лице е самата
подсъдима Н., няма как да тече давностен срок. През месец юли 2010 година във
връзка с извършвани разследвания на полицията, новоназначеният директор свид. E.А.
разбрала, че има проблем със счетоводната документация от края на 2009г. и именно
тогава е узнала за липсващи документи в най-общ план. Много от документите вече
са били предадени в полицията във връзка с различни разследвания и тя не би могла
да прецени в този момент кои точно документи липсват, респективно дали има ощетяване на ПГСС и ако
има, в какъв размер. Досъдебното производство първоначално се е водило срещу
неизвестен извършител, от органите на полицията, а впоследствие от следовател
от ОСС – Шумен. Едва с Постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2013г.
подсъдимата Н. е била привлечена за длъжностно присвояване на стойност
7816,61лв. С това действие давността също е прекъсната, а представителят на ощетеното
юридическо лице вече може да има представа за точния размер на нанесените му
имуществени вреди в резултат на деликта на подсъдимата. След като новият
директор би могъл да разбере едва на 29.07.2013г. конкретната щета в резултат
на деликт на конкретен подсъдим, то давностният срок тече от този момент. В
този смисъл и ТР 5/2006г. по т.д. №5/2005г. на ОСГК и ОСТК, в което се застъпва
становището, че ако деецът е открит по-късно, то давностният срок започва да
тече именно от този по-късен момент, въпросът е фактически и се решава според
всеки конкретен случай. Петгодишният давностен срок е бил прекъснат от
предявяването на гражданския иск в писмена форма представен в деловодството на
ВПРС на 04.07.2014г. От предявяване на исковата молба спира да тече погасителна
давност за вземането. Поради това гражданският иск не е погасен по давност
и ВПРС се е произнесъл правилно и
законосъобразно в тази си част на присъдата. От момента на увреждането виновния
причинител изпада в забава и дължи лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В настоящият случай подсъдимата Н. и защитата правят възражение за
изтекла давност за лихвите от датата на деянието до 07.07.2011г. Според ШОС за
времето извън тригодишния период преди предявяване на иска касателно вземането
за лихва, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД възражението е основателно. Затова
лихва за забава следва да се присъди, но не от датата на деянието, а считано от
04.07.2011г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение.
Претенцията за лихва преди тази дата - за периода от извършване на деянието до 03.07.2011г.
т.е. три години преди предявяване на писмената молба за гражданския иск в деловодството
на ВПРС на 04.07.2014г. пред съда, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В този смисъл се налага изменение на присъдата в
гражданско-осъдителната част досежно присъдената законна лихва.
По отношение на
оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в допълнението на жалбата на адв. Т.: Съобразно чл.258 ал.1 от НПК
делото се разглежда от един и същи състав на съда от започване до завършване на
съдебното заседание. Тази разпоредба касае събирането на доказателствата и
гарантира непосредственото възприемане на събраните доказателства в хода на
съдебното следствие от всички членове на състава на съда, който ще постанови
присъдата. Разпоредбата не касае процесуалните действия, които могат да бъдат
извършени и в закрито заседание, като конституирането на страни в процеса. В
случая конституирането на гражданския ищец е станало от законен състав на съда
при спазване на всички процесуални норми и поради това не са налице допуснати
процесуални нарушения. Съставът постановил присъдата е събрал всички
доказателства по делото и е участвал във всички съдебни заседания от началото
до края на съдебното следствие и в хода на съдебните прения. По отношение на
конституирането на адв. Р. като повереник също не са налице съществени
процесуални нарушения. Принципно отделно определение за конституирането на
пълномощника на гражданския ищец като повереник не е необходимо, а е достатъчна
само констатация за редовното му упълномощаване, но като е сторил нещо повече
ВПРС не е извършил процесуално нарушение, още повече от категорията на
съществените. Не е налице и твърдения от защитата порок – липса на мотиви.
Факта на присвояването на парите по РКО е безспорно установен по делото и РС
обстойно го е описал. От гласните доказателства безспорно се установява, че има
фактическо предаване на сумите по РКО от страна на касиерката свид. Д. С. и че
това са били пари собственост именно на ПГСС. Това че не е ясно какво точно е
направила подсъдимата Н. с тези пари, не прави фактическата обстановка
неизяснена. Престъплението е било довършено, защото тя не е върнала присвоените
суми и ПГСС е била лишена от възможността да се разпорежда с тези парични суми,
като се е наложило финансовата година да бъде приключена с мемориалния ордер
предмет на престъплението по чл.311 от НК извършено от М.. Щом тези пари са
собственост на ПГСС, то те не са лична собственост на директорката подс. Н., а
тя може да се разпорежда с тях само като представител на учебното заведение и в
полза именно на ПГСС. Щом тя не е представила разходно оправдателни финансови
документи за сумите по РКО, то несъмнено се налага извода, че тези суми са
присвоени. Няма нито едно доказателство извън твърденията на подсъдимата, че с
тези пари е направено нещо в полза на училището, че нещо е влязло в патримониума
на училището в резултат на това. Твърденията на подсъдимата Н. в тази насока са
изолирани и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Доводите на
адв. Т. изложени в писменото изложение и в хода на въззивните съдебни прения за
несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна и липса на
доказателства, съдът намира за израз на реализация на правото на защита на
подсъдимата Н., но непочиващи на съвкупността от събрани доказателства по
делото, които предвид всичко изложено до тук ШОС приема за взаимнодопълващи се
и водещи до единствено възможния извод, че подсъдимата Н. е извършила
процесното продължавано престъпление. ШОС споделя изцяло анализа на
доказателствата извършен от първостепенния съд и предвид всичко изложено до тук
не приема доводите за наличие на противоречия в свидетелските показания
събирани в хода на съдебното следствие. Доводите на защитата за непълнота на
счетоводната документация се явяват всъщност още един довод в подкрепа на
установения факт на поддържаната финансова немарливост в ПГСС от страна на
подсъдимата Н. в качеството и на директор, защото тя е била длъжна да
контролира всичко. Право на подсъдимата е да дава обяснения в своя защита,
както и да не признава вината си, но нейните обяснения са изолирани на фона на
целия събран доказателствен материал и се явяват плод на предприетата защитна
теза. Посоченото от защитата ТР №3 от 15.02.1971г. на ОСНК касае разпоредба на
чл.26 ал.1 от НК във вида и през 1971г. Към настоящия момент законодателят
изрично е предвидил в чл.26 ал.6 от НК, че разпоредбите на чл.26 ал.6 от НК не
се прилагат по отношение на престъпления извършени преди внасянето на
обвинителния акт, но невключени в него. В този смисъл е и РКС №1/2005г. по к.д.
№8/2004г. Безспорно е, че за деянията включени в продължаваното престъпление по
чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по настоящото дело, подсъдимата Н. не е била
съдена или наказвана и престъпната и деятелност по тях се разглежда само в
настоящото дело. Затова не е налице нарушение на принципа ne bis in idem.
Становището на
прокурора, че производството се развива устно и непосредствено пред съда и
поради това доводи изложени в писмен вид следва изцяло да се игнорират, не се
споделя от ШОС. Съобразно чл.19 от НПК наказателното производство се извършва
устно освен в случаите, предвидени в кодекса. Изричната норма на чл.320 ал.4 от НПК предвижда, че страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване
на доводите, посочени в жалбата и протеста, до даване ход на делото в съдебно
заседание пред въззивния съд, а чл.322 от НПК предвижда, че страните могат да
подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на
делото пред въззивната инстанция. В този смисъл допълнението на жалбата от
страна на адв.Т. е съобразено с нормите на НПК, защото е представено преди
даване ход на делото във въззивната инстанция. По отношение на допълнението към
въззивната жалба на адв. С.Т. обаче следва да се приложи чл.320 ал.4 от НПК и
тези доводи не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, тъй като е
представено в хода на въззивните съдебни прения. Затова ШОС при обсъждане на
деянието от страна на подс. М. съобрази само доводите в жалбата на адв. Т. и
тези изложени в хода на съдебното заседание.
С оглед изложеното,
като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства,
променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието
на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния
закон или необоснованост на съдебния акт, въззивният съд намира, че няма
основания за отмяна на атакуваната присъда в наказателната или гражданската и
част, а само такива за изменение в горепосочения смисъл. В останалата си част
като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена.
По отношение на
разноските ВПРС е обявил с присъдата си, че ще се произнесе по реда на чл.306
ал.1 т.4 от НП. В тази връзка на подсъдимата В.М.Н. следва да бъдат възложени
направените от ПГСС – гр.Велики Преслав разноски по делото за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 825,00лв. за процесуалното
представителство единствено пред настоящата инстанция и направените пред
настоящата инстанция разноски за съдебно-счетоводната експертиза в размер на
935,26лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 334 т.4 вр. чл.24 ал.1
т.3 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 3/21.02.2017г. по НОХД
№308/2009г. по описа на Районен съд – Велики Преслав:
В наказателно осъдителната и част, като:
По отношение на В.М.Н. с ЕГН **********
НАМАЛЯВА размера на наложените по чл.54 от НК и по чл. 25 ал.1 от НК наказания
лишаване от свобода от 2/две/ години на 11 /единадесет/ месеца.
По отношение на Н.Й.М. с ЕГН **********,
прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието от
чл.311 ал.1 от НК в чл.311 ал.2 вр. ал.1 от НК, като приема, че е налице
маловажен случай и я оправдава по първоначалното обвинение по чл.311 ал.1 от НК
и на основание чл.24 ал.1 т.3 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по
делото срещу нея поради изтекла давност.
В гражданско-осъдителната част, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ПГСС – Велики Преслав, за заплащане на лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.12.2009г. до 03.07.2011г.
включително.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/21.02.2017г. по НОХД
№308/2009г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в останалата й част.
ОСЪЖДА В.М.Н. да заплати в полза на държавата по
сметка на ШОС сумата от 935,26лв. представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В.М.Н. *** сумата от 825,00лв.
представляваща направените от тях разноски по делото.
Решението е
окончателно.
На основание чл.340
ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на
настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.