№ 856
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100500656 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът К. Х. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна И. Е. И., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 6692/08.04.2021 г., с която процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. Х. е заявил, че няма да се яви в с.з. поради
служебна ангажираност и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява
становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 800 лв. и договор за
правна защита и съдействие от 02.04.2021 г.
Съдът връчва на въззивника копие от молбата.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и следв. ГПК. Образувано е
по въззивна жалба, подадена от К. Х. Д., чрез процесуалния представител адв. Д.Т. срещу
Решение № 610152/21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 3550/2020 г. по описа на
1
Варненския районен съд, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на И. Е. И.,
ЕГН: ********** от с.Колобър, общ.Дулово, обл. Силистра сумата от 1850.91 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане на прегледи и
закупуване на лекарства и консумативи, извършване на оперативно лечение във връзка с
нанесените му травматични увреждания и сумата от 10 000 лева, представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби- два броя централни горни резци, без които се затруднява
функцията на говора и функцията на дъвченето във фазата на захапване и нанесената му
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, довело до стеснение на
носните проходи и отток на носната лигавица, довели до затруднение в дишането през носа,
което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата
от 4 813.14 лева, представляваща законна лихва върху сумата за причинени неимуществени
вреди от датата на причиняване на вредите 13.02.2016г. до 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
23.03.2020г. до окончателно й погасяван, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 1591.90
лева, разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено при нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита се, че
определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е завишено и не
съобразено с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че от ангажираните по
делото доказателства не се установява изменение в личността на пострадалия, времето, през
което той е търпял болки и страдания, както и качествено ли са извършени медицинските
манипулации и дали нанесената травма е отстранима от бъдещи медицински манипулации.
По делото не е установено дали ищецът е положил необходимите и достатъчни грижи по
рехабилитация на раните, като жалбоподателят счита, че доколкото поведението на ищеца е
допринесло в голяма степен за настъпване на деликта, то той не следва да черпи права от
своето противоправно поведение. От приетите по делото доказателства не се установява
причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите вреди, като се твърди, че
извършената две години по-късно операция на носа не е в причинно следствена връзка с
деликта от 13.02.2016г. Не се установява и интензитета и периода на болките и страданията,
търпени от ищеца, както и че тези болки и страдания не се дължат на установеното преди
деликта заболяване на ищеца. Съдът не е обсъдил направеното от въззивника възражение за
съпричиняване, като при определяне на размера на обезщетението не е съобразена и
степента на съпричиняване, както и не е определено процентното съотношение на размера
на причинените неимуществени вреди по двата иска: за избити предни зъби и за счупване на
носни кости. При определяне размера на обезщетението не е обсъдено и взето предвид
имотното състояние на въззивника. По отношение на имуществените вреди се твърди, че от
представените доказателства за направени от ищеца разходи за прегледи и закупуване на
лекарства и зъболечение, не се установява, че тези разходи са направени във връзка с
причинения деликт от 13.02.2016г. Според жалбоподателя първоинстанционният съд в
нарушение на съдопроизводствените правила е кредитирал приетата по делото СМЕ, като не
2
е съобразил, че заключението на вещото лице е дадено въз основа на медицинско
заключение за извършен преглед през 2016г. и не е съобразено с констатациите на
присъдата по наказателното дело и приетото по него заключение на тройна СМЕ. В
нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил всички доводи и възражение на
страните и всички събрани доказателства по делото, като е следвало да изиска и приложи
НОХД № 2856/2017г. на ВРС, по което са налице данни за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия. По изложените подробни съображения във въззивната жалба се иска
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете се
отхвърлят като неоснователни. С въззивната жалба са отправени искания за изискване на
НОХД № 2856/2017г. по описа на ВРС, за призоваване на свидетеля Максим Кръстев, с
адрес гр.Варна, ул.“Ивайло“ № 45 и допускане на един свидетел в условията на довеждане
за установяване на твърденията на ответника, че деликта е извършен в условията на
съпричиняване; за допускане на СМЕ, която след запознаване с материалите по НОХД
№2856/2017г. по описа на ВРС да даде заключение за вида на телесните повреди на ищеца,
съобразно приобщените по наказателното дело доказателства. Исканията се обосновани с
твърдения за допуснати от първоинстонционния съд процесуални нарушения по смисъла на
чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна И. Е. И. е депозирал писмен отговор, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложено е становище за недопустимост на
отправените с жалбата доказателствени искания. Счита се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора.
Моля да отмените определението, с което са ми отказани исканите докава.
Посочили сме процесуалните нарушения при формиране на решението на
първоинстанционния съд. Не са взети предвид коствени доказателства и не са определени
правилно от доклада на ВРС относно съпричиняването. Такива данни има в наказателното
дело, в разпита на свидетелите, както и за изследване размера на вредите, за което следва да
се приложи СМЕ, относно счупването на носната кухина, доколкото сме направили
възражение, че с решението напрактика се пререшава наказателното дело, където е
констатирано, че няма средна телесна повреда и не е установяване счупване на носната
кухина. Моля да допуснете искания свидетел за доказване на съпричиняването и боя между
двете страни, който е искан в първоинстанционното производство, но не са събирани
доказателства в тази насока. Искането е направено и доколкото е представено с отговора на
въззивната жалба изследване с диагноза от 04.04.2018 г., правя искане и моля да ми се даде
възможност да се снабдя с препис от СМЕ по наказателното дело. Искането е направено в
първата инстанция, но не са събрани доказателства в тази насока. Да не се приема това
изследване.
3
Относно направените искания за допускане на гласни доказателства за установяване
твърденията на ответника, че деликтът е извършен в условията на съпричиняване и за
изискване на СМЕ за вида на телесната повреда, съдът намира, че не са налице основания за
ревизиране на определението, с което същите са оставени без уважение по отношение на
гласните доказателства и експертизата като преклудирани.
Не са налице твърдения от страна на въззивника, че се цели установяване на
нововъзникнали, или новоузнати факти, както и твърдения, че са били налице причини,
поради които тези доказателства не са могли да бъдат поискани и представени пред
първоинстанционния съд.
Искането за прилагане на експертизата, приета по наказателното производство е
недопустимо.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител въззивника
за допускане на гласни доказателства и за изискване и прилагане по делото на СМЕ, по
представена и приета по НОХД № 2856/2017 г. на ВРС.
АДВ. Т.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на ВРС. Съдът е
приел, че има две нанесени средни телесни повреди като не е посочил поотделно сумите,
които се присъждат за всяка една, а е присъдил общо сумата 10000 лв., което е съществено
процесуално нарушение. Липсват мотиви относно определянето на размера на
обезщетението за неимуществени щети. Съдът не се е съобразил със събраните
доказателства – представената с исковата молба присъда и мотиви, където безспорно се
4
установява съпричиняване – пострадалият също е нанесъл удари и е причинил лека телесна
повреда на доверителя ми и с поведението си е станал причина за агресия от страна на
доверителя ми. Съдът пререшава наказателното дело по недопустим начин като, въпреки
приетата тройна СМЕ, относно счупения нос и носна кухина приема заключение на вещото
лице, почиващо на първоначалните доказателства по делото, а не към датата на настъпване
на увреждането, като приема, че по време на деликта е получена втора телесна повреда –
счупване на носа. По този начин се пререшава делото като се вменява вина на доверителя
ми със сила на пресъдено нещо. Установено е безспорно, че няма средна телесна повреда
във връзка със счупения нос. Не се доказа причинно следствена връзка за болки и страдания
и какво е състоянието на пострадалия след извършване на деликта. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски. Възразявам за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна. Моля да бъде съобразен с размера на претендираните имуществени
вреди.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.49 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5