РЕШЕНИЕ
№ 3586
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110103451 по описа за 2022 година
При признание на иска по чл.237 от ГПК.
Ищцовото дружество „Изи финанс“ ЕООД твърди, че на 03.09.2019г.
при условията на ЗПФУР е сключило с ответника М.Я. договор за
предоставяне на кредит от разстояние №264495, сключването на самия
договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и ОУ за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно тях, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с
което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава
и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става
по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той
получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след
отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на
паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен
номер и разговора се записва. По този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
1
При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ***и
следният имейл ***. Активиращият код е 0720. Сключването на договора
чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от
ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗИФУР и чл.18, ал.2 от ЗНФУР във вр. с чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен
документ е чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014г. В хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно,
че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че
документа за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е
предоставил снимките. Видно от предоставената снимка на вайбър името на
потребителя съвпада с това от личната карта и кредита. Същото важи и за
предоставеният телефонен номер и този отразен в програмата „вайбър".
Следователно и предоставеният телефонен номер съвпада. По този начин
кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба няма направени плащания. Гореописаната
процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит с главница в размер на 300лв. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора
кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер
на 300лв. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да
бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е
преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Я., а именно: в
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД с IBAN *** Видно от чл.4, ал.3, т.2 от
Договора за кредит вземането на главница в размер на 300лв. е разпределено
на 2 вноски, всяка от които в размер на 150лв. Вноските са с падежни дати
03.10.2019г. и 02.11.2019г. Вноските са изцяло падежирали, което е и
основанието за тяхната изискуемост. Няма погасени вноски от главницата.
Поради това претендираме главница в размер на 300лв. При изплащане на
вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница,
още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на
договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3
от него лихвения процент е в размер на 40.15%. Няма плащания за
договорната лихва. Поради това претендираме договорна/възнаградителна
лихва за периода 03.09.2019г. 02.11.2019г. в размер на 14.85лв. Кредитът е
изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен
план, а именно: 02.11.2019г. Същият не е погасен. Поради това на основание
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на
целия кредит 02.11.2019г. Поддържа претендираната със заявлението лихва за
2
забава за периода 02.11.2019г. -13.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 20.08.2021г. в
размер на 44.58лв. Ищецът е предявил пред РС Варна заявлението по реда на
чл.410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д.№17817/2021г. По
същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на
ответника по делото, но той е подал възражение срещу нея и поради това той
предявява иск да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответника му дължи сумите от 300лв., главница по предоставения кредит,
14.85лв., претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 03.09.2019г.-02.11.2019г. и
44.58лв. законна лихва за периода 02.11.2019г.-13.03.2020г. и от 15.07.2020г.-
20.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума и моли да му се присъдят сторените
по заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява в
открито съдебно заседание и заявява, че признава претенцията.
Процесуалния представител на ищеца е направил искане за
постановяване на решение при условията на признание на иска още с исковата
молба.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на
425лв. по исковото производство и 125лв. по заповедното производство, без
обаче да вземе предвид, че по последното са му присъдени само 75лв.
разноски поради което толкова следва да му бъдат признати и в настоящото
дело.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцовото дружество
„Изи финанс“ ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №17, ап.1 и
ответникът М. И. Я. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че последният дължи
на дружеството сумите от
300лв. главница по предоставен кредит от 3.09.2019г., 14.85лв.,
претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 03.09.2019г.-02.11.2019г. и
44.58лв. законна лихва за периода 02.11.2019г.-13.03.2020г. и от 15.07.2020г.-
20.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната като главница
3
сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-14.12.2021г. до пълното погасяване на дължимата сума,
присъдени по заповедното гр.д.№17817/2021г. на РС Варна, на осн. чл.422 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. Я. ЕГН********** от гр.Варна, ***да заплати на „Изи
финанс“ ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №17, ап.1 сумите от
425лв. сторени по исковото производство разноски и 75лв. сторени по
заповедното производство разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението полежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4