Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 626 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по молба, подадена от ищеца Г.С.М., ЕГН **********, за отмяна на
неприсъствено решение от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 70402/2014 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение, 50-ти състав, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
В молбата
за отмяна се излагат подробни доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при вземане на решение за преминаване от общ исков
процес към постановяване на неприсъствено решение. Поддържа се, че с оглед
процесуалното поведение на ищеца са били налице предпоставки за отлагане на
делото или за постановяване на решение по общия ред, но не и за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК. Ищецът твърди, че с
молба от 10.04.2017 г. е уведомил съда, че не може да се яви на насрочено за
същата дата съдебно заседание поради влошено здравословно състояние. Предвид изложеното
в молбата, делото е отложено за друга дата – 03.07.2017 г. Твърди се, че поради
заболяването си ищецът е бил в невъзможност да посети адвокатска кантора, за да
наеме адвокат. Поддържа, че от болнично заведение се е свързал с такъв по
телефона, който се е съгласил да поеме защитата му. Чрез свой близък приятел
ищецът му е предал документите относно влошеното си здравословно състояние. При
справка в съда адвокатът е установил, че за датата на съдебно заседание има
други дела, по които има качеството на упълномощен представител, в град Плевен,
поради което е депозирал от името на ищеца молба с приложена медицинска
документация относно невъзможността му да се яви в предишното съдебно заседание
и е направил искане за отлагане на делото поради служебна ангажираност.
Поддържа се, че в нарушение на действащите процесуални норми, районният съд не
се е произнесъл по молбата, като не е изискал от ищеца да потвърди извършените
от адвоката действия или да представи пълномощно за надлежно учредена в негова
полза представителна власт. Ищецът поддържа и че е опитал да ангажира друг
адвокат, но не е успял да организира защитата си, тъй като поради заболяването
си не е имал средства. Единствената му възможност била да се яви лично, във
връзка с което се уговорил с негов близък да го закара до съда на 03.07.2017
г., но в деня на заседанието получил внезапна сърдечна криза, поради което не
успял да се яви лично. Съобразно изложеното е направено искане за отмяна на постановеното
неприсъствено решение на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК. Направени са
доказателствени искания за приемане на писмени доказателства – медицинска
документация, касаеща здравословното състояние на ищеца в периода преди 03.07.2017
г., разпит на свидетел относно влошеното му здравословно състояние на 03.07.2017
г. и допускане на съдебно-медицинска експертиза, която дададе отговор на
въпроса имал ли е обективна възможност ищецът да се яви в съдебно заседание на
03.07.2017 г. Въззивният съд е уважил единствено доказателственото искане за
приемане по делото на писмени доказателства.
От
ответника М.Е.М. е постъпил отговор, в който излага становище за
неоснователност на молбата за отмяна на неприсъственото решение, постановено от
районния съд.
Софийски градски съд като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен
по реда на чл. 422 ГПК от Г.С.М. срещу М.Е.М.-К.иск за установяване на
дължимостта на сумата от 7000,00 лева, представляваща главница по запис на
заповед от 31.01.2010 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 13.09.2010
г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 24.1.2011 г. по ч. гр. д.
№ 44520 от 2010 г. по описа на СРС, 50-ти състав.
В
указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на иска.
С
определение от 25.01.207 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 10.04.2017 г. от 10:00 часа, за което страните са редовно
призовани.
На 10.04.2017
г. е депозирана молба от ищеца, в която заявява, че поради внезапно влошаване
на здравословното му състояние не може да се яви в съдебно заседание. Направено
е изявление, че ще представи болничен лист веднага след издаването му.
Съобразно изложеното е направено искане делото да бъде отложено за друга дата,
за която страната да бъде уведомена.
Видно от
протокола от проведено съдебно заседание на 10.04.2017 г., делото е отложено за
03.07.2017 г. от 15:30 часа, за което страните са уведомени по реда на чл. 56,
ал. 2 ГПК. Дадени са указания на ищеца, че при непредставяне на доказателства
за внезапното му заболяване, по отношение на него ще бъдат взети дисциплиниращи
мерки.
На
17.05.2017 г. е депозирана молба от Г.М., чрез пълномощник – адв. В.А.Я., в
който е посочено, че на 10.04.2017 г. ищецът е получил криза и видно от
представен с молбата амбулаторен лист № 000187/10.04.2017 г. е посетил болница.
Посочено е още, че в следващото съдебно заседание ищецът ще се представлява от
адв. Я., за което ще бъде представено пълномощно в съдебното заседение, тъй
като поради болестното състояние на ищеца адвоката е упълномощен по телефона за
делото. С оглед служебна ангажираност на адвокат Я. на 03.07.2017 г. е
направено искане за отлагане на делото за разглеждане на друга дата.
Видно от
протокола от проведеното съдебно заседание на 03.07.2017 г., от процесуалния
представител на ответника е направено искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК. Същото е прието за основателно от съда с
мотиви, че предвид липсата на данни за надлежно учредена представителна власт в
полза на адвокат Я., не е възможно да бъдат взети предвид направените от него
изявления и искания в молбата от 17.05.2017 г. Посочено е, че с оглед
процесуалното бездействие на ищеца, който е надлежно уведомен за
предпоставките, при които ответникът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение, е налице хипотезата чл. 238, ал. 2 ГПК.
С решение
от 07.08.2017 г., на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, районният съд е отхвърлил
предявения от ищеца установителен иск, като вероятно неоснователен. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд намира от правна страна следното:
Молбата
за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок от
надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК –
за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като
съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното
решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип – правото на защита на страните по делото (арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК),
вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи
надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на
тяхното участие в процеса.
Защитимото
според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от
възможност да участва в делото, което нарушение засяга конституционно
признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии
на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).
Основанията,
на които страната е лишена да участва, са изброени в т. 1, 2 и 3 от чл. 240,
ал. 1 ГПК, а именно по т. 1). ненадлежно връчване на препис от исковата молба
или призовките за съдебно заседание; по т. 2). невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките за
съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства; 3). невъзможност
за се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могла да преодолее.
Молителят
в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи конкретните
обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените основания, но не е
длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните хипотези в чл. 240, ал.
1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от соченото от молителя
основание, е компетентен да прецени служебно кое обстоятелство към кое
основание се отнася (определение № 629 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. №
5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО).
С оглед
изложените фактически твърдения в молбата за отмяна, настоящият състав намира,
че молителят – ищец по същество се позовава на третото основание за отмяна на
неприсъствено решение, като под особени непредвидени обстоятелства следва да се
разбира процесуално бездействие на съда,
изразяващо се в несъобразяване с искането на страната, направено чрез
ненадлежно упълномощен представител, за отлагане на делото, обективирано в
изпратената преди съдебното заседание писмена молба от 17.05.2017 г., с която
са предприети и действия за изпълнение на указания на съда от 10.04.2017 г.
Като настъпило непредвидено обстоятелство се сочи и внезапно влошаване на
здравословното състояние на ищеца на 03.07.2017 г.
Съгласно
чл. 238, ал. 2 ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
От
безспорно установената по-горе фактическа обстановка е видно, че на 17.05.2017
г. е депозирана молба от адв. В.А.Я., посочен като пълномощник на ищеца, в
която е посочено, че на 10.04.2017 г. ищецът е получил криза и видно от
представен с молбата амбулаторен лист № 000187/10.04.2017 г. е посетил болница.
Посочено е още, че в следващото съдебно заседание ищецът ще се представлява от
адв. Я., за което ще бъде представено пълномощно в съдебното заседение, тъй
като поради болестното състояние на ищеца адвоката е упълномощен по телефон. Предвид
служебна ангажираност на адвокат Я. на 03.07.2017 г. е направено искане за
отлагане на делото за друга дата.
При така установените факти и с оглед
изричната констатация в проведеното съдебно заседание на 03.07.2017 г. за липса
на представено пълномощно за адв. Я., на основание чл. 101, ал. 1 ГПК,
районният съд е следвало, след като констатира нередовността на извършеното
процесуално действие, да даде възможност на ищеца да потвърди извършените от
адвокат Я. действия от негово име или да представи доказателства за надлежно
учредена в негова полза представителна власт за процесуално представителство
пред районния съд, като му укаже, че при неизпълнение на указанията
процесуалните действия на адвоката по делото ще се смятят за неосъществени.
Доколкото
нередовното процесуално действие на страната не е равнозначно на процесуално
бездействие, районният съд неправилно е
приел, че към момента на постановяване на неприсъственото решение са били
налице абсолютните процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда
на чл. 238, ал. 2 ГПК.
С оглед
изложеното се налага извод, че е налице особено непредвидено обстоятелство,
което препятства защитата на страната, изразяващо се в незачитане от съда на нейно
процесуално действие, което е станало причина за лишаването й от възможността
да упражни правото си на защита в исковото производство и разглеждането на
спора по същество.
В
обобщение, с оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, което е лишило молителя от възможност да участва в производството и да
защити правата си. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила, които
обезпечават правото на ищеца на участие в процеса, в който е постановено
неблагоприятно за него решение. Предвид основателността на молбата поради
наличие на първото посочено от ищеца обстоятелство по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК,
обсъждането на останалите поддържани такива е безпредметно.
По
изложените съображения, молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи, а
делото следва да бъде върнато на СРС за разглеждане на спора по същество от
друг съдебен състав.
По
разноските: С оглед изхода от производството, право на разноски има молителят.
Такива не се претендират, поради което и не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
неприсъствено решение от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 70402/2014 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение, 50-ти състав, на
основание чл. 240, ал.
1, т. 3 ГПК.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.