Решение по дело №281/2019 на Районен съд - Раднево

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 100                                     31.07.2019 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и трети юли                                                                              2019 година

В публично заседание в следния състав:   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 281 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.

 

Производството е образувано по искова молба на „И.К.М.И.“ ЕООД срещу Б.А.Б.. Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 125 от 06.12.2018 г. по гр.д. № 531/2018 г. на РС-Раднево било установено, че ищцовото дружество дължи на ответницата сумата от 2816,45 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 55 дни за 2015-2017 г., на основание чл. 16, ал. 3 от договор за възлагане на управлението от 04.03.2015 г., като бил отхвърлен иска за разликата от 2816,45 лв. до 3816,45 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса и за разликата от 3816,45 лв. до 5615 лв. като неоснователен. С решението били осъдени да заплатят на ответницата разноски в размер на 714,08 лв., а ответницата на тях разноски в размер на 128,12 лв. Твърди, че след направено прихващане на дължимите суми за разноски останали задължение към ответницата за сумата от 3402,41 лв., от които 585,96 лв. разноски и 2816,45 лв. установена дължима главница. Твърди, че обезщетението за неизползван отпуск се облага с данък съгласно чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което удържали данък в размер на 10 % от общо платеното обезщетение от 3816,45 лв., или сума в размер на 381,45 лв., които се начислявали и плащали от работодателя. Твърди, че с платежни нареждания от 23.01.2019 г. и 19.02.2019 г. заплатили на ответницата сумата от 3020,96 лв., представляваща разлика между дължимата по решението сума с приспаднат удържан 10% данък и включена сума за разноски. Твърди, че въпреки направеното плащане ответницата образувала изпълнително дело срещу ищеца за сумата от 381,45 лв. – главница, при ЧСИ Я.Г., изп.д. № 84 от 2019 г. Счита, че законосъобразно са удържали сумата за данък съгласно ЗДДФЛ, за което развива правни съображения в исковата молба. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че не й дължи сумата от 381,45 лв., представляваща удържан данък на физическите лица в размер на 10 % от платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 3816,45 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Б.А.Б.. По делото е постъпила молба вх. № 2854 от 01.07.2019 г. от ответницата, с която след изтичане на срока по чл. 131 ГПК заявява, че искът е допустим и основателен. Изрично заявява, че ищцовото дружество не ѝ дължи сумата от 381,45 лв. и няма претенции към него за посочената сума, с оглед на което моли производството да бъде прекратено.

В откритото съдебно заседание процесуалния пълномощник на ищеца адв. К изрично направи изявление с искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК с оглед направеното изявление на ответницата в молбата от 01.07.2019 г.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по отношение на исковата претенция. Ответницата лично в молба вх. № 2854 от 01.07.2019 г. е направила изрично изявление за признание на исковите претенции, а ищецът, чрез процесуалния си представител, в откритото съдебно заседание изрично заявява, че с оглед направеното изявление за признание на иска, следва да се произнесе съдът с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в исковото и обезпечителното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. в исковото производство и за платена държавна такса в размер на 40 лв. в обезпечителното производство /настоящия съдия-докладчик беше и съдия-докладчик по обезпечителното производство и предходното исково производство между страните и му е служебно известно наличието на тези производства/, както и разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0205154 от 11.06.2019 г., които са отбелязани като платени в брой, както и разноски за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0204560 от 02.04.2019 г., които са отбелязани като платени в брой. Следва да се присъдят в цялост разноските с оглед уважаване на исковата претенция.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „И.К.М.И.“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Гита“ № 2, не дължи на Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК сумата 381,45 лв. /триста осемдесет и един лева и 45 ст./, представляващи 10% данък за доходите на физическите лица по ЗДДФЛ върху присъдената сума от 3816,45 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с Решение № 125 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 531/2018 г. на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „И.К.М.И.“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Гита“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски за исковото и обезпечителното производство.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: