Р Е Ш Е Н И Е № 191
гр. Сливен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При
участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като
разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 180 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 179/24.08.2021 г. по АНД № 20212230200645/2021 г. на РС Сливен, е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2431224, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на Т.Н.Т., ЕГН **********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр.
чл. 182 ал. 1
т. 4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател Т.Н.Т., която чрез адв. М.К. *** го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт.
Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил
допуснатите нарушения на чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП при издаването на
процесния фиш. Моли съда да отмени
атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
Претендира направените по делото разноски.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирана е молба от адв. К., който заявява, че поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеният въззивен съдебен акт е достатъчно мотивиран, поради което моли да бъде оставен в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по
делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 29.11.2018г. в 14.59 часа в о. С., г. С., на б. „Ц. С.“ до м. „Т.“, в посока г. Я., при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1 – М № 519, било заснето движение на МПС марка: Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. номер *******, със скорост от 83 км/ч, при отчетен километров толеранс от 3 км/ч, при което превишаването на разрешената скорост е с 33 км/ч. На основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2431224 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400,00 (четиристотин) лева на п. на МПС Т.Н.Т., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал от заснет клип № 1860, от който е видно, че на процесното място и дата 29.11.2018 г. 14:59:45 часа е било заснето извършеното нарушение, Протокол № 4-45-18/20.11.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 – М“, Справка от Централна база – КАТ, съгласно която процесният автомобил е регистриран като с. на Р. Д. Г. и п. Т.Н.Т..
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е
изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или
такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото
доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил
подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е
приел и че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден съгласно
образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на степента
и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за
налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 29.11.2018г. в 14.59 часа в о. С., г. С., на б. „Ц. С.“ до м. „Т.“, в посока г. Я., при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1 – М № 519, било заснето движение на МПС марка: Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. номер ********, със скорост от 83 км/ч, при отчетен километров толеранс от 3 км/ч, при което превишаването на разрешената скорост е с 33 км/ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 519, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават фиксирани стойности. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Твърденията на касационния жалбоподател, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са неоснователни. Съгласно действащата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е определено, че „Автоматизирани технически средства и системи” /АТСС/ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 519. Съгласно разпоредба на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган.
Преценява се като неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4 от Закон за движението по пътищата, като видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че е нарушен чл. 189 от ЗДвП, тъй като ЕФ е издаден на п., а не на с. на МПС. По делото са събрани доказателства, че в свидетелството за регистрация на автомобила, като п. на превозното средство, е вписан касационният жалбоподател – Т.. Възможността за такова вписване е предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като п. на превозното средство по искане на с.
С оглед установеното вписване на касатора - Т. в свидетелството за регистрация на автомобила, като п. на превозното средство, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на п. в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига последиците на представяне на декларация от с. в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания п. на превозното средство, чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.
Наред с изложеното, производството по издаване
на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на нарушението
е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл.
188 от ЗДвП. След като Т. не се е възползвала от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с
процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността й като регистриран п. на превозното средство.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/24.08.2021 г. на РС Сливен, постановено по АНД № 20212230200645/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: