Р Е
Ш Е Н И Е № 260627
гр. Пловдив, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, ХХI граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10493 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. чл.82 ЗЗД, предявен
от „НАДЕЖДА ИН” ЕООД – гр. Раковски против Е.К.М..
В
исковата молба ищецът „НАДЕЖДА ИН” ЕООД – гр. Раковски, твърди, че ответницата Е.К.М.
повече от седем години обслужвала счетоводно дружеството, на основание сключен между
страните договор за счетоводно обслужване от 02.04.2012 г. Сочи, че в
изпълнение на договорен ангажимент ответницата следвало да осчетоводява
първичните счетоводни документи, обективиращи стопански операции, по които
ищецът е страна; следвало да изготвя и вторични счетоводни регистри, месечни и
годишни отчетни документи за дейността на дружеството, съобразно Закона за
счетоводството и Счетоводните стандарти. Излага твърдения, че в резултат на
извършена ревизия от органите на НАП, бил издаден ревизионен акт № ..., с който
се установило, че счетоводството на ищцовото дружество не било водено при
спазване на изискванията на българското законодателство. Поддържа, че поради
допуснати счетоводни грешки от ответницата, се стигнало до неправилно
определяне на приходите и от там – резултата на дружеството за 2013 г., 2014
г., 2016 г. и 2017 г., вследствие на което било и неправилното определяне и
невнасяне от дружеството в пълен размер на дължимите към фиска данъци. Сочи
конкретни суми, съответно основания, които ответницата не била осчетоводила,
както следва:
• за
2013 г.:
- приходи
от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда”) – 12431,37 лв.;
- приходи
от продажба на материали – 136,01 лв.;
- приходи
от лихви – 0,98 лв.
• за
2014 г.:
- приходи
от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда”) – 3034,63 лв.;
- приходи
от продажба на материали – 3688,16 лв.;
- приходи
от лихви – 0,32 лв.
• за
2016 г.: приходи от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по
заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда”) – 8201,31 лв.
• за
2017 г.:
- приходи
от получени финансирания от държавния бюджет (Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда”) – 26451,72 лв.;
- приходи
от продажба на материали – 50,01 лв.
Ищецът твърди, че вследствие на допуснатата от
ответницата грешка при осчетоводяване и своевременно начисляване на дължимите
суми към бюджета, се ангажирала финансово имуществената отговорност на
дружеството за заплащане на лихви за просрочие в общ размер от 3306,98 лв., от
които: за 2013 г. – 1214,52 лв., за 2014 г. – 136,62 лв., за 2016 г. – 1281,21
лв., за 2017 г. – 674,63 лв. Посочената сума била платена от ищеца на
04.06.2019 г. и се поддържа да представлява размерът на имуществената вреда,
която ответницата е причинила на дружеството. Предявява настоящия иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3306,98 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК,
ответникът Е.К.М., чрез а. С.Б., е депозирала писмен отговор, със становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че ответницата нямала сключен писмен
договор с дружеството. Оспорва да е извършвала счетоводни грешки, както и
твърди, че никъде в ревизионния акт от 20.05.2019 г. не било посочено, че
неправилното определяне на приходите се дължало на такива грешки. Сочи, че е
осчетоводявала всички приходи, за които й е била предоставена информация, като
невключването на посочените от ищеца суми за 2013 г. се дължало на
обстоятелството, че не й били представени счетоводни документи за това. Твърди,
че е имала достъп само до разплащателната сметка на дружеството в банка
„Уникредит Булбанк” АД, а приходите, които не били декларирани, били постъпили
в кредитна сметка на дружеството, до която ответницата нямала достъп. Излага
твърдения, че управителят на ищцовото дружество – Н.Ч., е проявявала груба
небрежност към финансовата отчетност на дружеството, като не предоставяла на
счетоводителя всички документи. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От ревизионен акт
№ ..., издаден от ТД на НАП Пловдив, се установява, че ревизията на „Надежда
ин“ ЕООД е извършена при спазване на разпоредбите на ЗКПО, ЗДДС и ДОПК, като са
определени задълженията на дружеството и на основание чл.175, ал.1 ЗЛДТДПДВ е
начислена лихва към датата на издаване на ревизионния акт съгласно приложение №
1 – лихвен лист. Съгласно последния начислените лихви са в размер на 3306,98
лв.
По
делото е представен и ревизионния доклад № …., в който са описани констатациите при извършената
проверка на ревизираното лице – ищцовото дружество.
Представени
са и уведомления за приемане на постъпили от ищеца данни от справки декларации
за периода от януари 2013 г. до декември 2013 г. включително, както и годишна
данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за данъчния финансов резулта и дължимия годишен корпоративен данък за 2013
г.
Видно
от удостоверение изх. № ИД-33796-2019/ 22.10.2019 г. „Надежда ин“ ЕООД е клиент
на „ОББ“ АД за периода от 29.08.2006 г. до 08.06.2015 г., като е притежавало
банкова сметка ***:
******, която е закрита на 08.06.2015 г.
От
удостоверение изх. № 0382-64-014159/ 22.10.2019 г., издадено от „Уникредит
Булбанк“ АД се установява, че въз основа на пълномощно рег. № .. и подадено
искане за предоставяне на достъп до онлайн
банкиране на ответницата Е.М. за периода от 19.04.2012 г. до 31.05.2019
г. с пълни права за разпореждане по сметка … на „Надежда ин“ ЕООД, включително и информация за ползване
на кредити от дружеството. Представени са искането за ползване на „Булбанк
онлайн“ от 19.04.2012 г., както и пълномощно рег. № .
Видно
от уведомление от у. на ищцовото дружество от 31.05.2019 г. е оттеглено
пълномощно рег. № ., с което е предоставен пълен достъп до посочената по-горе
банкова сметка ***.
От
информация за сметка за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е видно движението
по банкова сметка *** „Надежда ин“ ЕООД, а именно – входящи и изходящи преводи.
Представени са и счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2013 г.,
2014 г., 2016 г., 2017 г.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства, като на двете страни са
разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетелката Р.Б.Т. се
установява, че е била ръководител на извършената на ищцовото дружество ревизия.
По време на проверката служители на ТД на НАП Пловдив направили посещение и в
офиса на счетоводителя, обслужващ дружеството (ответницата). Свидетелката
изяснява, че у. на ищеца е уведомил проверяващите, че за дейността на фирмата
са закупени сгради и машини по проект, като за финансирането са представени
договори за заем от банки. Било е налице финансиране от ДФ Земеделие, а за
работниците заплащането е било по програма на Агенция по заетостта. Свидетелката
пояснява, че договорът с ДФ Земеделие имал значение за ревизията, защото 70 % ги
финансира фондът.
От
показанията на свидетелката М.Й.Л. се установява, че работи в банка „Уникредит
Булбанк“ АД в клона в гр. Раковски, за периода от 2013 г. – 2017 г. Изяснява,
че ищцовото дружество има банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, като лично
у. е идвала в клона на банката по повод плащания, а е имало и електронно
банкиране на с. – Е.М., по пълномощно от законния представител на ищеца. Свидетелката
пояснява, че при усвояването на кредита за Фонд Земеделие, лично Н.Ч. е носила
нужните документи в банката, като не знае дали с. била запозната. Усвояването
на кредита било по друга специална сметка в банката, а ДДС се плащало по
специална разплащателната сметка на клиента. Ответницата имала достъп до
разплащателната сметка, но свидетелката не знаела дали имала достъп и до
специалната сметка във връзка с кредита. Свидетелката изяснява, че ищецът имал
инвестиционен кредит за покупката на сградата, както и револвиращ кредит, но кредит
за Бюро по труда не бил в „Уникредит Булбанк“ АД.
От
показанията на разпитаната свидетелка И.К. Б. (с. на ответницата) се
установява, че ответницата е извършвала дейност по счетоводно обслужване на
фирми, включително и на ищцовото дружество в офис, находящ се в …, собственост
на свидетелката. Последната е помагала при извършване на дейността, като
физически е въвеждала представените от у. на ищеца първични документи в
счетоводната програма, с която е работила счетоводителката. В счетоводната
кантора се е знаела само една банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.
Свидетелката изяснява, че у. на дружеството е споделяла, че ще участва в
програма към Министреството за малки населени места, но щяла да ангажира външна
фирма за това. Воденето на счетоводството се е извършвало на база носените от ищеца
първични документи.
От
показанията на свидетелката С.А.К. се установява, че е работила при ответницата
в счетоводната й кантора, като е извършвала дейност по въвеждане на
счетоводните документи в програмата; занимавала се е с подреждане и съхранение
на документите. Изяснява, че докато е работила при ответницата, не е виждала
документи във връзка с Европейска програма към Фонд Земеделие, за ищцовото
дружество. При извършването на дейността си е въвеждала само фактури в
счетоводната програма, но не и банкови извлечения.
По
делото е представено от ищеца повторно извлечение от банковата сметка на ищеца
в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN: ***, за 2013 г., както и за 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.82 ЗЗД, с който ищцовото дружество претендира обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответницата по правилното осчетоводяване на първични счетоводни документи и
изготвяне на вторични счетоводни регистри. За уважаване на предявения иск
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за счетоводно обслужване от 02.04.2012 г., по силата на
което ответницата следвало да осчетоводява първичните счетоводни документи,
обективиращи стопански операции, по които ищецът е страна; да изготвя вторични
счетоводни регистри, месечни и годишни отчетни документи за дейността на
дружеството, съобразно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти, който
договор да е действал за годините 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г.;
неизпълнение от страна на ответника на уговореното задължение, което от своя
страна е довело до настъпване на вреди за ищеца в сочения размер; размера на
претенцията.
По
делото се установи от ангажираните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, че страните по спора са имали сключен договор, по
силата на който ответницата е извършвала счетоводно обслужване на ищцотово
дружество, за периода от 2012 г. до края на месец май 2019 г. Ответната страна
е имала достъп до банковата сметка на ответното дружество, в „Уникредит
Булбанк“ АД с IBAN: ***, като всички плащания
по фактури са били осчетоводявани от нея, след извършване на проверка в он-лайн
банкирането на клиента. По делото се установи, че ответницата е имала достъп
само до посочената банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, като и е имала
задължението да осъществява всички счетоводни дейности по повод на постъпления
или разплащания от нея.
Претендираните
от ищцовото дружество вреди представляват начислени лихви върху дължим от
страната корпоративен данък за 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., поради
неосчетоводяване в приход от дружеството на суми за лихви, продажба на
материали и финансирания от държавния бюджет, получени на основание сключени
договори с Агенция по заетостта, чрез дирекция „Бюро по труда“. Неосчетоводяване на сумите за посочените
години е установено при извършена ревизия, за която е изготвен ревизионен
доклад № .. По отношение на доказателственото значение на доклада и ревизионния
акт, следва да се имат предвид задължителните постановки на ППВС № 5 от 1955 г.
Съгласно т. 12 фактическите констатации относно непозволеното деяние на
страната, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът
(паричната стойност) на щетата, размерът, в който някое друго задължено лице се
е обогатило неоснователно в резултат на тази щета и др., се считат от съда за
истински до доказване на противното. Ревизионният акт има пълна законна
доказателствена сила относно тия факти до оборването му. Констатираните с
ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е съставен
от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за
неговото съставяне и че актът е документиран. Предвид изяснената
доказателствена стойност на документа, както и предвид факта, че ответната
страна не оспори този документ – така изричното изявление на процесуалния
предвител в откритото съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г., съдът
приема за доказано, че е налице неосчетоводяване на суми за процесните години,
които са получени от дружеството на основание финансирания от държавния бюджет
– Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“, приходи от продажба на
материали и приходи от лихви. Неизпълнението на задължението на дружеството е
довело до начисляване на лихви върху дължимия корпопоратевен данък, които
възлизат на сумата от общо 3306,98 лв., от която за 2013 г. – 1214,52 лв., за
2014 г. - 136,62 лв., за 2016 г. – 1281,21 лв., за 2017 г. – 674,63 лв. Посочената
сума е заплатена от ищеца в полза на бюджета.
От значение за разрешаване на настоящия
правен спор е дали е налице неизпълнение на договорно задължение на ответницата
и дали претърпените от ищеца вреди са в причинна връзка с него. Както се посочи
вече, а и страните не спорят по този въпрос, ответницата е имала достъп до една
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД. Не е спорно също, че дружеството е
участвало в програма за финансиране от ДФ „Земеделие“, като е теглило кредит за
това, както и че е получавало суми от Агенция по заетостта за заплащане на
работни заплати на работници. Спорно е дали сумите, постъпващи от Агенция по
заетостта са били превеждани по банковата сметка на дружеството в „Уникредит
Булбанк“ АД, до която с. е имала достъп, респективно и задължение за
осчетоводява правилно тези преводи. За доказване на твърденията си ищецът е
представил извлечения от въпросната банкова сметка. ***.01.2013 г. до
31.12.2013 г. от извлечението (л.106 – л.111 от делото) е видно, че дружеството
е получавало суми от РЗС Пловдив (Регионална служба по заетостта гр. Пловдив),
но от извлечението не е ясно на какво основание са извършвани преводите. По
отношение на останалите години – 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., от представените от страната документи – л.192 –
л.238, не се установява кой е наредител на постъпилите суми, нито пък
основанието за тях. При разпределена за ищеца доказателствена тежест да
установи пълно и главно наличието на материалноправните предпоставки за
уважаване на претенцията, същият не успя да докаже, че отвеницата е имала
достъп и е знаела за постъпилите суми по сметката с наредител Агенция по
заетостта по програмата, в която дружеството е участвало.
От своя страна ответницата успя да проведе насрещно доказване, с което
разколеба тезата на ищеца, че с.е знаела за постъпилите суми и основанието им.
От разпитаните свидетелки Б. и К. се установи, че е била установена практика у.
на дружество да носи физически фактурите, които следва да се осчетоводят в
кантората, като те са били въвеждани в счетоводната програма. Всички документи,
за които е следвало да се извършат счетоводни операции са били носени от у. в
счетоводната кантора. Обстоятелството, че нито една от сумите, постъпили от
Агенция по заетостта не е била осчетоводена от дружеството е допълнителна
индиция, че с. не е била наясно с произхода на тези средства, респективно е
нямало как да осъществи счетоводни операции по отношение на тях. Не би могло да
се възложи в тежест на страната по договора за счетоводно обслужване да
извършва дейности, за които възложителят не й е предоставил нито информация,
нито необходимите документи. Затова съдът приема, че претърпените вреди не се
намират в причинна връзка с неизпълнение на договорното задължение на
ответницата, поради което тя не дължи обезщетение на ищцовото дружество.
Така изложените приети за установени обстоятелства водят до извода за
неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК има ответникът за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 20.09.2019 г. в размер на 500 лв. Сумата от 15
лв., посочена в списъка за разноски по чл.80 ГПК не следва да се присъжда,
доколкото не е усвоена, а може да се претендира нейното връщане.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Надежда ин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Преслав” № 9, представляно от у. Н.Т.Ч., против Е.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.82 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3306,98 лв. (три хиляди триста и шест лева и деветдесет
и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за счетоводно обслужване от
02.04.2012 г., за осчетоводяване първични счетоводни документи и на вторични
счетоводни регистри, месечни и годишни отчетни документи за дейността на
дружеството, съобразно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти, за
годините 2013 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „Надежда ин”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул.
„Преслав” № 9, представляно от у. Н.Т. Ч да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на Е.К.М., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 500 лв. (петстотин лева) – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП