Решение по дело №1575/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 603
Дата: 8 декември 2021 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430201575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201575 по описа за 2021
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Плевенски Районен Съд е постъпила жалба от „***“ ООД гр.Плевен,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** представлявано от ИЛ.
ЦВ. ЦВ. срещу Наказателно постановление №79/21.07.2021г. на *** на
Община гр.Плевен, с което „***“ ООД гр.Плевен, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, *** представлявано от ИЛ. ЦВ. ЦВ. за нарушение на
чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 на ОБС Плевен е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000лв. и за нарушение на
чл.6, ал.1, т.2, б.“А“ Наредба №1 на ОБС Плевен е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500лв.
За въззиваемата страна Община гр.Плевен редовно призовани се
представляват от юрк. П.. В съдебно заседание се явява лично и моли съдът
да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
1
Явяват се актосъставителят на констатираното нарушение – Г. Т. ИВ. и
свидетелите М. Т. Т. и Б.М. Б..
В хода на съдебното следствие жалбоподателят се явява лично, но чрез
процесуалния си представител адв. Н.Д. и моли Наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради факта, че не
са събрани категорични и безспорни доказателства да е осъществено деянието
от страна на дружеството, което да представлява нарушение по твърдяните
две разпоредби от Наредба №1 на ОБС Плевен, както и че е нарушена
процедурата по връчване на НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Видно от акт №131/29.06.21г на 29.05.2021 г., около 00.51 часа, в гр.
(с.) Плевен, област Плевен, при извършена проверка от служители на ОД
МВР - Плевен, за спазване изискванията на Наредба № 1 на Общински съвет
Плевен, обективирана в констативен протокол, е констатирано, че „***“
ООД, представлявана от ИЛ. ЦВ. ЦВ., в качеството си на ***, извършващо
търговска дейност на основание удостоверение за регистрация на заведение за
обществено хранене, № *** г., издадено от Областна дирекция по храните -
Плевен и удостоверение № ***, за утвърдена категория от шета на община
Плевен, на обект ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, собственост на *** гр.
Плевен, с наемател фирма „***“ ООД, са констатирани следните нарушения:
1. Не е създадена организация за осигуряване на обществения ред, след
22.00 часа, „в“ и „пред" стопанисваното заведение, чрез наличието на
постоянна охрана, осъществявана от лицензиран охранител или регистрирано
собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД /Закон за частната
охранителна дейност/.
2. Не са предприети необходимите мерки за осигуряване безопасността
на посетителите под 18/осемнадесет/ годишна възраст и недопускане на
инциденти, като не е организирано осъществяване на пропускателен режим в
заведението.
С което е нарушил чл.5, ал.1 и 2 и чл. 6, ал.1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1
2
на Общински съвет Плевен.
Изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя напълно от
актосъставителят Г. Т. ИВ., които в хода на съдебното следствие преповтаря
написаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като уточнява, че
при съставянето на АУАН и при извършената проверка в заведение *** не е
осъществен пропускателен режим от охранител към лицензирана охранителна
фирма, която само тя има право да осъществява този вид дейност и не е
осигурявала обществен ред вътре в заведението за което е съставен
констативен протокол, като проверката е започнала в 00,51ч. в присъствието
на *** на заведението В. Б., който се е подписал на констативния протокол.
В тази насока са и показанията на свидетелите на АУАН М. Т. Т. и Б.М.
Б..
Като и двамата твърдят пред съда и преповтарят казаното от
актосъставителят и написаното в АУАН.
Съдът кредитира напълно показанията дадени в хода на съдебното
следствие, както на актосъставителя, така и на свидетелите.
В хода на съдебното следствие процесуалният представител на
жалбоподателя адв. Д. моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е осъществен от жалбоподателят съставите на
тези две нарушения, като навежда доводи, че е нарушена процедурата по
връчване на НП чл.58, ал. 1 от ЗАНН .
Съдът счита за основателно становището на повереника на
жалбоподателя за нарушение на чл.58, ал.1 от ЗАНН, поради което НП следва
да се отмени изцяло.
Съдът, в настоящия състав счита, че административно наказателното
производство се е развило срещу жалбоподателя „***“ ООД, представлявана
от ИЛ. ЦВ. ЦВ., в качеството му на ***.
По отношение довода, че ЗАНН изисква личното участие на
привлеченото към отговорност лице в производството, и същото не може да
бъде представлявано, съдът съобрази следното: Българското наказателно
право /за разлика от наказателното право на някои други държави/ не
предвижда възможност към наказателна отговорност да се привличат
юридически лица. С оглед на това нормите на НПК винаги разграничават
3
правата и задълженията на привлеченото към наказателна отговорност лице и
тези, които тежат върху неговия защитник. В българското административно
наказателно право обаче отговорност могат да носят и юридически лица и
еднолични търговци в това им качество. Юридическите лица са правни
образувания, съществуващи по силата на права норма, които нямат собствена
воля, а същата се формира от волята на представляващите ги лица.
Представителите им по закон винаги могат да упълномощят /освен ако
съществува изрична законова забрана, каквато в случая не е налице/ други
физически лица да приемат и осъществяват действия от името и за сметка на
юридическото лице. Видно от АУАН и НП, към отговорност е привлечен не
*** на дружеството, а самото дружество. Поради това няма пречка *** да
упълномощи друго лице, което да представлява дружеството пред Община
гр.Плевен със съответните правомощия. Този представител може да извършва
всички действия в административно наказателното производство от името и
за сметка на дружеството вместо управителя. Съдът счита по принцип, че не
е необходимо съставянето и връчването на АУАН и НП да става единствено
на управляващия фирмата, но то може да се извърши освен на него, и на
упълномощено с изрично пълномощно за извършване на тези действия лице.
В конкретния случай такова пълномощно не е налице и видно от Разписка от
12.08.21г. НП е връчено на В.Р. Б. -който видно от представената в хода на
съдебното следствие длъжностна характеристика, същият е ***.
Съдът счита, че не връчването на НП на изрично упълномощено за това
действие лице е съществено процесуално нарушение, с което се ограничава
правото на защита на нарушителя. Административно наказателната
отговорност е лична, с единственото изключение, уредено в ЗАНН, че такава
да може да бъде носена и от ЕТ или ЮЛ посредством техните представители
по закон. От тук следва, че административно наказателното производство
срещу ЮЛ или ЕТ може да бъде образувано освен с предявяване, връчване и
подписване на АУАН и НП от законовия им представител, още единствено и
само при извършване на посочените действия от техен изричен
пълномощник, по силата на договорното представителство.
Нарушението на правилата във връзка с предявяването и връчването на
процесното НП е съществено и ограничава правото на защита на лицето,
посочено за нарушител, тъй като административно наказателното
„обвинение“ е предявено на лице без представителна власт.
4
Това законово разрешение е последица от принципа за личната
административно наказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на който
принцип са подчинени правилата за образуване и развитие на
производството. Показателни в тази насока са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
2, чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН. Те регламентират строго лични
права /за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа
на възражения/, упражняването на които е предоставено единствено на
нарушителя, тъй като зависят от субективната преценка на нарушителя или на
изрично упълномощени за това действие и пред този орган лица. Тези норми
следва да се спазват стриктно, доколкото в административно наказателното
производство разширително тълкуване е недопустимо.
Недопускане участието на пълномощници, макар да не е формулирано
изрично, се извлича не само от принципа в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, но и от
правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, намиращи субсидиарно
приложение в административно наказателното производство съгласно чл. 84
от ЗАНН. В НПК института на представителството спрямо обвиняемия също
е изключен, като при невъзможност за лично участие производството протича
задочно или се спира. По аналогия, представителството е неприложимо и в
административно наказателното производство, особено по отношение
действията по повдигане и предявяване на обвинение спрямо нарушителя,
осъществявани чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и НП. ЗАНН осигурява достатъчно възможности и ясни правила за
законосъобразно развитие на производството при известен нарушител,
поради което делегиране другиму правото на лично участие в него, не би
могло да породи годни правни последици, а връчването на самото НП става
единствено лично на нарушителят или на изрично упълномощено от него
лице с изрично пълномощно.
Нарушението в процедурата е съществено и от гледна точка тежестта на
конкретното нарушение, тази сериозна санкция изисква стриктно спазване на
правилата в административно наказателното производство, което е
своеобразна гаранция, че нарушителят е имал възможност в пълнота да
упражни предоставените му права и адекватно да упражни основното си
право в процеса – правото на защита. При констатираното нарушение такава
възможност не му е дадена.
5
Съображенията изложени по-горе са достатъчни за отмяна на
обжалвания административен акт поради нарушаване на процесуалните
правила при образуване на производството. При този извод не е необходимо
разглеждане на спора по същество и обсъждане твърденията и доводите на
страните в насока извършено ли е нарушението по чл.5, ал.1 и 2 и чл. 6, ал.1,
т. 2, б. а от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен и законосъобразно ли е
ангажирана отговорност на жалбоподателя за него.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Особеност на процесното производство се състои в това, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. В този специален случай легитимиран да получи
присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат. В този
смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд; Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по
адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд; Определение №
5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен
съд; Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение
не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този
размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане
на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и
6
съдействие - 20.10.2021 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство
в две открити съдебни заседание. По делото не са налице доказателства и
жалбата да е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е
подадена лично от наказаното лице, като в нея няма посочване, че се подава
със съдействието на адвокат. Освен това към нея не са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а тези приложени в
откритото съдебно заседание са от по – късна дата;
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесният случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по
приложението на материалния и процесуалния закон. По делото са проведени
две открити съдебни заседания и са разпитани трима свидетели. Изложени са
обстойно доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно
постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция
е глоба в размер на 6500,00 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 300,00 /триста/
лева. Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление №79/21.07.2021г. на *** на Община гр.Плевен, с което на
„***“ ООД гр.Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***
представлявано от ИЛ. ЦВ. ЦВ. за нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба
7
№1 на ОБС гр.Плевен е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 5000лв и за нарушение на чл.6, ал.1, т.2, б.“А“ от
Наредба №1 на ОБС гр.Плевен е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - Плевен на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
38 от ЗАдв да ЗАПЛАТИ на „***“ ООД гр.Плевен, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен,*** представлявано от ИЛ. ЦВ. ЦВ. сумата от 300,00
/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и
съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Регионален административен
съд – гр. Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8