№ 189
гр. Шумен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500291 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 5837/10.06.2022 г. от „“Титан БКС“ ЕООД гр. Шумен,
представлявано от С.Д., срещу разпореждане изх.№ 6313/19.05.2022 г. по изп. дело №
2021*0400212 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № * с район на действие ШОС. С посоченото
разпореждане е вдигнат запора наложен върху банковите сметки на длъжника в две банки –
„Първа инвастиционна банка“ АД, наложен със запорно съобщение изх.№ 4811/12.04.2021 г.
и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително
дело излага, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, в разрез с издадената
обезпечителна заповед. Вдигането на запора, заличаването на възбраната както и отмяната
на други обезпечителни мерки е допустимо само на основание влязло в сила определение на
съда по чл.402, ал.3 ГПК. Преминаването от една обезпечителна мярка в друга било
допустимо само с определение на съда, а не по преценка на ЧСИ. Действията на съдебния
изпълнител следвало да носят отговорност по чл.45 ЗЗД. Отделно от изложеното с
определението по т.д.№ 51/2021 г. на ШОС било допуснато обезпечение на иск, с който
било обезпечено вземане в размер на 300 000 лв., поради което така постановеното
разпореждане щяло да улесни длъжника да укрие част от активите си. Предвид изложеното
моли съдът да отмени атакуваното разпореждане.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника по
изпълнителното дело – Г. С.Г., действащ чрез пълномощника си адв. Д.Н. от ШАК, в която
взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че с обезпечителната заповед е
1
допуснат запор на бъдещ иск, който е частичен за сумата 70 000 лв., целият за сумата
310 000лв. Наложеният запор на вземане на длъжника по изп.д. № 143/2021 г. по описа на
ЧСИ Д. З. бил само за сумата 70 000 лв., поради което наличието на запори и по банковите
сметки на длъжника би създало свръхобезпеченост на евентуалния дълг. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за настоящото производство.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в което излага, че счита жалбата за неоснователна. Счита, че водещото в
процесната обезпечителна заповед е не колко запора ще се наложат, а какъв е размерът на
дълга, който един или няколко запора ще обезпечават. Допуснатото обезпечение е чрез
налагане на последователни запори „чрез последователно преливане от сметка в сметка, до
достигане размера на претендираната сума от 70 000 лв.“, която е достигната със запора на
вземането на длъжника по изп. дело на ЧСИ Д.З..
След като се запозна с изложеното в жалбата, възражението и становището на ЧСИ,
приложените по настоящото дело доказателства, както и тези съдържащите се в
приложеното копието на изпълнително дело, съдът намира, че жалбата се явява процесуално
допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Приложеното изп.дело № 2021*0400212 по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № *, с район на
действие ШОС, е образувано по молба на „Титан БКС“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от
управителя С.Д., с приложена към нея обезпечителна заповед от 12.04.2021 г., издадена въз
основа на определение № 19/09.04.2021 г. по ч.т.д. № 47/2021 г. по описа на ШОС, съгласно
която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, който
ще бъде предявен от „Титан БКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „Пловдив“, № 58, представлявано от С.Д. срещу Г. С.Г., ЕГН
********** с адрес в гр. Ш., ул. , № , ет., ап., за заплащане на сума в общ размер на 70
000.00 лв., представляваща част от договорена неустойка в размер на 310 000.00 лв., чрез
налагане на следната обезпечителна мярка - запор върху вземанията на Г. С.Г. по изп.д. №
2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № * на Камарата на ЧСИ, с район на действие –
района на ШОС и по банковите му сметки, открити в “Първа инвестиционна банка” АД,
“Райфайзенбанк (България)” ЕАД, “Уникредит Булбанк” АД, „Банка ДСК” ЕАД,
“Обединена българска банка” АД, “Общинска банка Шумен” АД, “Алианц банк България”
АД, “Юробанк България” АД, “Търговска банка Д” АД, „ТBI Банк” ЕАД, „Централна
кооперативна банка” АД, Icard (Айкард АД) и „Алфа Банка – клон България“ КЧТ чрез
последователно преливане от сметка в сметка до достигане размера на претендираната сума
от 70 000.00 (седемдесет хиляди) лв.
Въз основа на молбата на взискателя и приложената обезпечителна заповед ЧСИ е
изпратил запорно съобщение изх. № 4810/12.04.2021 г. до ЧСИ Д. З., с което е наложен
запор на вземане на длъжника Г. по изп. д. № 2021*0400143 по описа на ЧСИ З., по което
същият е взискател до размера на сумата от 70 000 лв. Изпатил е и запорно съобщение изх.
№ 4811/12.04.2021 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, до размер на сумата от 70 000 лв.
Съобщение за наложените запори е връчено и на длъжника на 19.04.2021 г.
2
В отговор на запорното съобщение ЧСИ З. е изпратила уведомление изх.№
8757/13.04.2021 г., в което сочи, че признава вземането за основателно и запорът е наложен
до размер на сумата от 70 000 лв.
В отговор на запорното съобщение от „Първа инвастиционна банка“ АД е постъпил
отговор изх.№ 1/З-31766/15.04.2021 г., че сметките на Г.Г. в банката са блокирани с
посочения размер, но по тях има минимален авоар.
С молба от взискателя от 28.05.2021 г. до ЧСИ Р. Р., същият излага, че по изп.д. №
143/21г. на ЧСИ Д.З. са постъпили допълнително суми, поради което моли ЧСИ Р. Р. да
наложи запор на вземането на длъжника по настоящото дело за разликата до пълния размер
на обезпеченото вземане, а именно до достигане на сумата от 70000лв.
С изх.№ 7378/15.06.2021 г. ЧСИ Р. Р. е изпратил запорно съобщение до
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, които на осн. чл.508 ГПК уведомяват ЧСИ, че лицето не е
клиент на банката.
Постъпила е молба вх.№ 14604/08.12.2021 г. от длъжника по делото, в която излага,
че по сметката на ЧСИ Д. З. е задържана цялата сума по обезпечителната заповед –
70260,80лв., поради което моли да бъдат вдигнати всички останали обезпечителни мерки, по
банковите сметки на длъжника.
По делото е приложено удостоверение, с изх. № 11888/ 11.05.22 г., издадено по изп.
д. № 143/21 г. по описа на ЧСИ Д. З., по молба на длъжника по настоящото дело и взискател
по изп. дело на ЧСИ Д. З. – Г.Г., в уверение на това, по изп.д. № 143/21 г. по описа на ЧСИ
Д. З. е наложен запор на вземането на взискателя до размер на сумата 70 000 лв. Запорът е
наложен от ЧСИ Р.Р., по изп. д. № 212/2021 г. въз основа на обезпечителна заповед,
издадена по ч.т.д. № 47/2021 г. на ШОС. Към датата на издаване на удостоверението –
11.05.2022 г. запорираната сума в размер на 70 000 лв. е налична по специалната сметка на
ЧСИ Д. З..
С разпореждане изх. № 6313/19.05.2022 г. ЧСИ Р. Р. е вдигнал наложените
обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД наложен със Запорно съобщение изх. № 4811/12.04.2021 г. и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД наложен със Запорно съобщение изх. № 7378/15.06.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: В случая изпълнителното дело е образувано по обезпечителна заповед от 12.04.2021
г., издадена въз основа на определение № 19/09.04.2021 г. по ч.т.д. № 47/2021 г. по описа на
ШОС, с която се допуска обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД,
който ще бъде предявен от „Титан БКС“ ЕООД, срещу Г. С.Г., за заплащане на сумата от 70
000.00 лв., представляваща частична претенция от договорена неустойка в размер на
310000.00 лв. Обезпечението е допуснато чрез налагане на обезпечителна мярка – запор
върху вземане на длъжника по друго изпълнително дело /изп.д.№ 143/21г. на ЧСИ Д.З./ ,
както и запор на банкови сметки на длъжника в изброените в заповедта банки, до размера на
3
цената на иска, а именно 70 000 лв., „чрез последователно преливане от сметка в сметка до
достигане размера на претендираната сума от 70 000 лв.“ Обезпечителната заповед е ясна,
недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. Видно от приложеното удостоверение от ЧСИ
Д. З. с изх. № 11888/ 11.05.22 г., по изп. д. № 143/21 г. по описа на ЧСИ Д. З., е наложен
запор на вземането на Г. С.Г. до размер на сумата 70 000 лв. Запорът е наложен от ЧСИ Р.Р.,
по изп. д. № 212/2021 г. въз основа на процесната обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д.
№ 47/2021 г. на ШОС. Към датата на издаване на удостоверението – 11.05.2022 г.
запорираната сума в размер на 70 000 лв. е налична по специалната сметка на ЧСИ Д. З.,
видно от удостоверението. Ето защо със запориране на сумата от 70 000 лв. е достигнат
размера на допуснатото обезпечение, т.е. сумата покрива цената на бъдещия иск.
Запорирането на суми в по-голям размер от посочения в обезпечителна0та заповед би
довело до незаконосъобразно принудително изпълнение.
Следва да се посочи още, че по отношение наложеният запор в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, длъжникът няма сметки в банката, а по този в „Първа инвестиционна
банка“ АД, е налице минимален авоар.
Не отговаря на приложените по делото доказателства твърдението на жалбоподателя,
че обезпечението, чрез запор е допуснато до сумата 300 000 лв. От направена служебна
справка, съдът установи, че по соченото от жалбоподателя т.д. № 51/2021 г. по описа на
ШОС, има допуснато обезпечение на предявен от „Титан БКС“ ЕООД срещу Г.Г. иск по
чл.92 ЗЗД, но същото е допуснато чрез друга обезпечителна мярка - възбрана върху
недвижим имот, до размера на сумата от 240 000 лв. Тази обезпечителна заповед обаче не е
предмет на настоящото изпълнително дело. На основание чл.437, ал.3 ГПК съдът разглежда
жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата страна
направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 880лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 5837/10.06.2022 г. от “Титан БКС“ ЕООД гр.
Шумен, представлявано от С.Д., срещу разпореждане изх.№ 6313/19.05.2022 г. по изп. дело
№ 2021*0400212 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № * с район на действие ШОС, с което е
вдигнат запора, наложен върху банковите сметки на длъжника Г. С.Г. в две банки – „Първа
Инвестиционна банка“ АД, наложен със запорно съобщение изх.№ 4811/12.04.2021 г. и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, наложен със запорно съобщение изх.№ 7378/15.06.2021 г.
4
ОСЪЖДА „Титан БКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, ул. „Пловдив“, № 58, представлявано от С.Д. да заплати на Г. С.Г., ЕГН
********** с адрес в гр. Ш., ул. , № , ет., ап., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
настоящото производство в размер на 880 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5