Решение по дело №440/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2011 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20111200900440
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2011 г.

Съдържание на акта

Решение № 255

Номер

255

Година

22.12.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.22

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20145100500308

по описа за

2014

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Б. – Р.” Е. Г., чрез представителя си по пълномощие, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 732/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против отказа на частния съдебен изпълнител да не начисли или да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се излагат съображения, че длъжникът не дължи сумата от 600 лева, представляваща претендирано от взискателя адвокатско възнаграждение, тъй като се е издължил изцяло преди образуване на изпълнителното дело или в срока за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност се правят доводи, че така определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и като такова е завишено по размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ да не му бъде начислявана сумата от 600 лева, представляваща претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнÞтелното дело, а при условията на евентуалност – да отмени отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение, като не му се начислява сумата от 600 лева или същата бъде намалена към предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „Н. – 94” О. Г., чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812, е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че постановеният отказ за неначисляване или намаляване размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е съобразен със закона. Сочи, че длъжникът е превел на взискателя сума в размер на 3 499.67 лева след образуване на изпълнителното дело, както и че тази сума не покрива изцяло задължението на длъжника към взискателя по настоящото изпълнително дело № 732/2014 г., поради което изпълнителното дело не е приключило. Твърди също, че не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК, а именно – не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 732/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 08.10.2014 г. по молба на взискателя „Н. – 94” О. гр. К., подадена от представителя му по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 06.10.2014 г. на Кърджалийския районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело „Б. – Р.” Е. Г., за сумата от 2 721.93 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение за закупени стоки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2014 г., както и за направени по делото разноски от 54.43 лева – държавна такса и 90 лева – адвокатско възнаграждение. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя „Н. – 94” О. гр. К. и неговия пълномощник А.Н. П. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 49044/09.10.2014 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № 732/2014 г. „Б. – Р.” Е. Г. да заплати, съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 183/2014 г. на РС – Кърджали, следните суми: олихвяема сума в размер на 2 721.93 лева – главница, законна лихва върху главницата в размер на 175.08 лева, неолихвяема сума в размер на 144.43 лева, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 171.70 лева, такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 383.95 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 10.10.2014 г.

С платежно нареждане за кредитен превод от 10.10.2014 г. длъжникът „Б. – Р.” Е. Г. е превел по сметка на взискателя „Н. – 94” О. гр. К. сума в размер на 3 499.67 лева, като за основание за плащането е посочено: „плащане на задължение по гр.д.№ 298/13 г. по описа на РС – Кърджали”. В тази връзка, от представеното по изпълнителното дело копие от изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по гр.д.№ 298/2014 г. на Кърджалийския районен съд, се установява, че същият е издаден в полза на взискателя по настоящото дело против „Б. – Р.” Е. Г. за направените в исковото производство разноски от 54.43 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

По отношение на преведената с цитираното по – горе платежно нареждане сума от 3 499.67 лева, взискателят, чрез своя представител по пълномощие, е подал писмено становище – вх.№ 17347/17.10.2014 г., в което е посочил, че от преведената сума следва да се приспадне сумата от 454.43 лева, представляваща разноски по гр.д.№ 298/2014 г. на Кърджалийския районен съд, за която е издаден изпълнителен лист, по който не е образувано изпълнително дело, като останалата преведена сума не покрива изцяло задължението на длъжника към взискателя към момента на образуване на делото – 08.10.2014 г.

Длъжникът „Б. – Р.” Е. Г. е направил искане до частния съдебен изпълнител, с вх.№ 17246/16.10.2014 г., да не бъде начислявана сумата от 600 лева, представляваща заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, или на основание чл.75, ал.5 от ГПК да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение.

Взискателят – „Н. – 94” О. гр. К., чрез представителя си по пълномощие, е подал писмено становище – вх.№ 17847/23.10.2014 г., в което излага подробни съображения за неоснователност на направеното от длъжника искане.

С писмо изх.№ 51720/24.10.2014 г., частният съдебен изпълнител е уведомил длъжника „Б. – Р.” Е. Г., че искането му с вх.№ 17246/16.10.2014 г. (да не бъде начислявана сумата от 600 лева, представляваща заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, или на основание чл.75, ал.5 от ГПК да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение) е оставено без уважение.

От изложеното се установява по един несъмнен начин, че към датата на образуване на изпълнително дело № 732/2014 г. – 08.10.2014 г., длъжникът „Б. – Р.” Е. Г. не се е бил издължил към взискателя „Н. – 94” О. гр. К., както се поддържа в жалбата, а след образуване на изпълнителното дело и в срока за доброволно изпълнение – на 10.10.20014 г., е превел сума в размер на 3 499.67 лева по сметка на взискателя. При това положение, липсва каквото и да е основание за частния съдебен изпълнител да не начислява договорения и заплатен от взискателя адвокатски хонорар в размер на 600 лева.

Що се касае до довода за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, то следва да се посочи, че с оглед материалния интерес – 3 041.44 лева, включващ присъдените с изпълнителния лист суми плюс присъдената и начислена до този момент законна лихва, и разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорения и заплатен адвокатски хонорар е по – малък от един и половина пъти от минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. При това положение, съдът намира, че така договорения и заплатен от взискателя адвокатски хонорар не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Още повече, че в настоящия случай, представителят по пълномощие, освен действията по образуване на изпълнителното дело, е депозирал на два пъти подробни становища по изпълнителното дело, както и е направил възражение по подадената жалба.

Поради изложеното, отказът на частния съдебен изпълнител да не начисли или да намали размера на адвокатското възнаграждение е законосъобразен, а жалбата против същия – неоснователна, и като такава следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. – Р.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.С. К. У.М. 5, ЕИК, против отказа на частния съдебен изпълнител с рег.№ 812, обективиран в писмо изх.№ 51720/24.10.2014 г., да не начисли или да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по изпълнително дело № 732/2014 г., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

01E5DC50793AB63BC2257DB60031C5B1