РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. В**, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АН**М. П**
Членове:Г** П. Й**
Н** Д. Н**
при участието на секретаря Н** ЦВ. К**
като разгледа докладваното от Г** П. Й** Въззивно гражданско дело №
20221300500012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №133/12.11.2021г. ,постановено по гр. д. № 356/2020г.
Районен съд-Белоградчик е осъдил “В** А**”ЕООД, ЕИК**, със седалище и
адрес на управление: гр. В**, ул. "Б**” № * да заплати на КР. В. К. с ЕГН
********** от гр. В*, ул. "Ц* А* II" №*, вх.*, ап.* сумата 600,00лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.09.2020г./предявяване на иск. молба/ до
окончателното изплащане на вземането на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ал.1
ЗЗД, като в разликата до 800.00лв. отхвърлил иска като неоснователен.
Съдът признал, че оспорването на анализни сертификати №№ 19/002549
и 19/002548, издадени от „Приморис България“ АД-Пловдив не е доказано
,като отхвърлил предявения от “В* А*” ЕООД, ЕИК ** инцидентен
установителен иск за оспорване верността на анализни сертификати №№
19/002549 и 19/002548, издадени от „П** Б**“ АД-П**.
1
Осъдил “В** А**” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на КР. В. К. с
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 37.50 лв. - държавна
такса,112 лв. - възнаграждение за в. лице по ССЕ, 187.50 лв. -
възнаграждение за в. лице по САТЕ и 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
В разликата съответно до 50.00лв.,150.00лв., 250.00лв. и 200.00лв. съдът
отхвърлил искането за присъждане на разноски.
Осъдил КР. В. К. с ЕГН ********** да заплати на „В** А**” ЕООД,
ЕИК ** разноски по делото в размер на 62.50 лв. - възнаграждение за в. лице
по САТЕ, 43.50 лв. - разноски за метеорологична справка и 75.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от “В** А**” ЕООД, ЕИК **.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и че е немотивирано.
По въведените възражения за нарушение на материалния закон се
излага, че:
1. Между същите страни, със същият предмет, има образувано и друго
гр.д. №276/2020 г. по описа на РС-Б** по което същият състав на РС Б** се е
произнесъл с Решение № 260006/12.11.2021 г. от 12.11.2021 г., което
прилагам, с което е нарушен принципа ne bis in idem.Моли двете въззивни
жалби да бъдат съединени.
2. Сочи,че с отговора на исковата молба дружеството било оспорило
реда ,по който са иззети пробите.Оспорило цитираните в експертизата
анализни сертификати с номера 19/002549 за класове от житни култури и
19/002548 за проба от умрели пчели, тъй като никъде не се упоменавало по
кой ред са иззети пробите, в чие присъствие, как са съхранявани, както и при
какви условия на транспортиране са достигнали до лабораторията. Посочило,
че редът при масов подмор на пчели е описан в чл. 12 на НАРЕДБА № 13 от
26 август 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от
отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности. От нито един документ не личало да е уведомяван
ветеринарният лекар, обслужващ пчелина, кмета, ОД „З**“ или ОДБХ.
Излага се, че съдът в Решението от 12.11.2021 г. неправилно интерпретира
2
тяхната истинност. Самото събиране, не по предвиденият от Наредба № 13 от
26.08.2016 г. ред, компрометирало сертификатите.
3. Посочва, че в решението съдът е направил заключение, че „ …
смъртта на пчелите е резултат от извършеното от въззивника третиране на
площите с препарати, съдържащи ацетамиприд се потвърждава и от
проведената по делото съдебна експертиза и в частност приетото в
настоящата инстанция заключение на съдебна агротехническа експертиза
/САТЕ/. Вещото лице по това заключение е категорично, че се касае за
отравяне с химически агент, поради което и отчитайки едновременното
погиване на голям брой пчели, съвпадащо с извършеното от ответника
растително-защитно мероприятие и при липса на данни за извършено
третиране на земеделски площи от други производители освен ответника
/чрез „З** а**“ ЕООД/-видно от заключението на в. лице по САТЕ дава
заключението си, че смъртта на пчелите е в пряка връзка с това мероприятие.“
Излага се, че не категоричното доказването на вина за масовият подмор
от страна на „В* а**“ ЕООД , а липсата на уведомяване от страна на друг
земеделски производител за извършване на третиране на площи с ПРЗ. Не бил
използвал веществото Ацетамиприд - причина за масовия подмор по пчелите
/заключението на в. лице е, че дневниците на дружеството са водени
безупречно/.
Поддържа се, че в експертизата вещото лице не прави заключение, че е
налице причинно-следствена връзка между извършеното третиране на
площите от страна на „В* а*“ ЕООД и смъртта на пчелите. Заключението е в
насока, че е извършено третиране, но от кого той не може да каже: „Доколко
обаче други такива маршрути, съвпадения и обстоятелства по време и място е
имало, без да са отбелязани в дневници и без да са давани уведомления в
радиус от 6-8 км., 28 месеца след това не мога да кажа. “ Съдебният състав
бил перифразирал заключението на вещото лице едностранчиво и изцяло в
полза на ищеца.
По въведеното възражение за нарушение на съдопроизводствените
правила въззивникът излага, че не са обсъдени представените от него
сведения относно разположението, местонахождението и регистрацията на
пчелина, а такива са представени от ищцовата страна не с подаване на
исковата молба, а на един по-късен етап /второто съдебно заседание/, с което
3
е настъпила преклузията.
Счита, че представеното Удостоверение за регистрация на
животновъден обект е с дата на издаване 09.04.2021 г., което е много по-
късно от станалите събития.
Поддържа се, че обжалваното решение е немотивирано.
Счита, че няма доказателства за вината на „В* а* ЕООД. Не било
доказано, че дружеството е използвало активното вещество ацетамиприд и
липсата на уведомление от друг земеделски производител не би следвало да е
достатъчно основание за съда да вмени вината. Било възможно да е имало
недобросъвестни земеделски производители, които да не са уведомили
никого.
Посочва се, че в САТЕ вещото лице на поставените въпроси било дало
и съответните отговори.
Излага се, че мотивите на съда са бланкетни и изцяло развити в полза на
ищеца, без да са обсъдени неговите възражения и без да е доказано
категорично, че от страна на „В* а*“ е извършено нарушаване на правилата,
разписани в НАРЕДБА № 13 от 26 август 2016 г. за мерките за опазването на
пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на
растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Излага се
също,че препаратът, съдържащ активното вещество ацетамиприд не се
използва за житни посеви.
Поддържа се, че на анализните сертификати като поръчител фигурира
ОД на МВР В*, с адрес: гр. В* - 3700, ул. "Ц* С* В*" №*. От това прави
извод, че пробите са иззети за нуждите на преписка №1312/2019 по описа на
РП Видин, т.е. по реда на НПК.
Излага се, че изземването на пробите по реда на НПК можело и да даде
годно за наказателния процес доказателство, но противоречало на
разпоредбите на НАРЕДБА № 13 от 26 август 2016 г. за мерките за
опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни
дейности.
Счита, че са кредитирани доказателства ,получени в нарушение на
горната наредба, от неоторизирани за целта лица. Посочва се, че преписка №
1312/2019 по описа на РП Видин е завършила с постановление за
4
прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление,
което било показателно за вината на „Видин агро“ ЕООД.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и да се уважи предявеният от дружеството иск, както и да му се
присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна КР. В. К..
По делото е постъпило писмено становище от „З* а*“ЕООД- третото
лице помагач на страната на ответника с което е изразява становище, че
поддържа въззивната жалба на ответника срещу решението на БРС.
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното
:
Делото е образувано по искова молба от КР. В. К. от гр.Видин против
„В* а*“ ЕООД, за заплащане на сумата 800.00лв. - обезщетение за пропуснати
ползи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното и изплащане, искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД и
мораторни лихви - с пр. осн. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е спорно, че възиваемият К.К. е собственик на
пчелин с рег. № 37440049 от 70 пчелни семейства в землището на с. Ш*, обл.
В* в непосредствена близост до землището на с. В*, обл. В*, видно от
приложеното извлечение от Регистъра на пчелините на ОДБХ /стр 69 от
делото на БРС/. Пчелинът на ищеца е регистриран в рамките на населеното
място с. Ш* - ПИ № 62 в кв.27, а не в землището на с.Ш*, където е бил по
време на отравяне на пчелите.
На въззиваемия/ищеца/ са унищожени 12.5 % пчели от пчелните
семейства, което обстоятелство също не е спорно между страните.
Съгласно приетото и неоспорено от страните по делото заключение на
5
вещото лице по назначената съдебносчетоводната експертиза /ССЕ/ за
стойността на пропусната полза от добив на мед за 2019 г. от наличните към
отравянето пчелни семейства възлиза в размер на 600.00 лв.
На 14.05.2020г. с писмо изх№44/13.05.2019г. въззивната страна „В* а*“
ЕООД е уведомила съседното кметство с. В*, че през периода 19.05.2020г.-
21.05.2020г. ще проведе третиране с препарати за растителна защита на
посевите с пшеница в землището на с. В*, обл. В* и е извършил третиране.
Въззивникът „В* а*“ ЕООД не е уведомил кметство с.Ш* за
третирането на посевите с пшеница в землището на с.В* през периода
19.05.2020г.-21.05.2020 г., за периода няма уведомление и от други
земеделски производители, което се установява от заключението на приетата
САТЕ.
Въззивникът не изпратил на ищеца/собственик на пчелин/ лично
уведомление по чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 13/26.08.2016 г. за мерките за
опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни
дейности.
Не е спорно по делото, че третирането на площите е извършено с
техника ,наета от въззивника - от „З* а*“ ЕООД и че персоналът ,осъществил
третирането е с работодател - същото дружество.
От приетото по делото заключение на назначената САТЕ се установява,
че:
Разстоянието от пчелин с рег. № 37440049, собственост на КР. В. К., до
землището на с. В* - е 1 345 м.
Според вещото лице няма да има подмор от препарата, с който е
третирано на 19.05.2019г. при концентрация, описана в дневника на ответника
и в упоменатото в уведомителното писмо време.
Пчелите летят преди 10 часа и при температура 10 градуса.
Съгласно заключението дърветата с височина 4-6 м. влияят на
разпространението на препарата, с който се пръска с наземна техника, като
поемат разтвора и го спират. При третиране с въздушна техника вещото лице
е дало заключение, че дърветата с височина 4-6 м. поемат разтвора и го
спират. Въздушното пръскане се извършва със самолет или с вертолет. Това
6
обаче не значи, че пръскането се извършва от голяма височина и от това да
произтича чрез движение на въздушни маси въздействие върху посеви на
разстояние повече 50-100 м. Извършването на въздушно пръскане е
подсигурено при по-строг режим на известяване, съвместимост на
температура, вятър ,особености на терена и не на последно място
специалистите, вземайки предвид всички условия, подсигуряват сервитути за
защита (при съседни култури от различен вид) при полет, а ако е невъзможно,
мероприятието се отлага.
Според вещото лице не е възможно препаратът да се разпространи на
разстояние над 1 км при насрещен вятър със скорост 2 м/с и дървесна
растителност (гора) с височина над 4 м.
В зависимост от дозата на приложение една пчела може да умре
моментално до часове. Ако въздействието е от предния ден, дозата следва да
е била незначителна. Възможно е да е имало третиране не само от с.Ш*, но
следва да е било нелегално и нерегистрирано.
Установеното активно вещество в резултатите от пробите на „П* Б*”
АД - Пловдив е възможно да предизвика подмор 10-15%. Не е възможно
активното вещество да бъде разнесено на 500-2000 м.
Вещото лице посочва, че в посочените в анализните документи
активните вещества в пробите, изследвани от „П* Б*” АД - П*, са
констатирани веществата флутриафол, тебуконазол и ацетамиприд. Първите
два са с фунгицидно действие, поради което е посочил, че ще обърне
внимание на третия, който е с подчертано инсектицидно действие. Основна
съставка на препарата МОСПИЛАН, но не само на него, е инсектицид с
контактно стомашно и системно действие.
Независимо в каква култура и срещу какви вредители са използвани
намерените активни вещества, многократно превишените им концентрации в
растенията и пчелите са недопустими и смъртоносни.
Вещото лице е дало заключение, че причината за подмор в пчелните
семейства не е директното въздействие върху пчелина, а е резултат от
движението на пчелите-работнички по обичаен маршрут за събиране на
прашец и нектар по време на третиране на посев.
Обосновава това си заключение, като посочва, че при полет за събиране
на прашец и нектар, пчелите-работнички следват обичаен маршрут - най-
7
късата дистанция от кошера до обекта, като така тази част от тях, която е била
в полет, е обхваната в някаква степен от аерозолния облак по време на
третиране. Наличието на умрели пчели по трасето и в кошера показва
степента на съприкосновението с препарата. Някои са умрели в нивата, други
по трасето, а тези, които са успели да се завърнат в кошера, са изхвърлени от
него от пчелите в кошера заради неестествени признаци на мирис и
поведение. Смята, че за смъртта на пчелите е достатъчно действието само на
веществото ацетамиприд - класически убиец, неоникотинов инсектицид.
Вещото лице е посочило още, че пчелите принципно не посещават
пшенични посеви, особено по това време на развитието на растенията, но
преминават над тях, ако от там е трасето за медоносните обекти, цъфтящи по
това време, като например рапица и акация, както и някои овощни и полски
видове. Наличието на такива обекти по посока с. В** е един от маршрутите.
Различията в подмора на двата пчелина показва посока към един обект от
различна изходна точка, тоест различен контакт с вредната среда.
В използваните от вещото лице източници – „ОТРАВЯНИЯ ПРИ
ПЧЕЛИТЕ“, „Пчеларски вестник“, бр. 9 е посочено, че важно значение има
разположението на пчелина. Когато пчелните семейства са разположени
непосредствено в полето, което ще се обработва, може да понесат много по-
големи загуби отколкото тези, настанени в края на местността или извън нея.
Обикновено смъртността е незначителна, когато пчелинът е на разстояние 400
и повече метра от обработваната култура. Това условие не важи, когато тази
култура се явява единствения привлекателен медонос в района. В последния
случай пчелните семейства може да пострадат и когато са на много по-голямо
разстояние - повече от 2 км.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
8
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество ,е
неоснователна поради следното :
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ал.
1 ЗЗД.
9
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-Видин, а по конкретно наведените във
въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Съгласно приетото с Постановление № 7/58 от 29.12.1958 г. на ПВС,
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата. Фактическият състав,
пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа, причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа и причинно-следствена връзка между поведението и вредата. Вината
на извършителя на работата, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - претърпените загуби и
пропуснатите ползи.
Настоящата инстанция намира, че при обезщетяване на пропуснати
ползи в резултат на непозволено увреждане, приложение намира принципът
за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите
ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се
обезщетяват само ако ще настъпят със сигурност. В настоящият случай е
предявено искане за обезщетение на пропуснати ползи към увреждането.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на
възивника/ответника по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, които включват: виновно
извършване от ответника на противоправно действие и/или
бездействие.Ответникът не е изпълнил изискванията на Наредба
№13/26.08.2016г за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от
отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности. Не е уведомил ищеца, като собственик на пчелин
разположен в с землището на с.Ш** общ.Д** и кмета на с.Ш* за провеждане
на растителнозащитни дейности –третиране на пшеница с химически
препарати за растителна защита в землището на с.В*, което е съседно
10
землище, през периода 19.05.2019г.-21.05.2019г., вследствие на което е
настъпил 12.5% подмор/смърт/ на пчелите на ищеца. Извършеното третиране
от ответника се установява от уведомително писмо изх. № 44/13.05.2019г до
кмета на с.Воднянци, така и от отразеното в дневника за проведени химични
обработки на дружеството такова пръскане; причиняване на вреди на ищеца,
изразяващи се в пропусната полза - лишаването му от добив на мед за
2019/2020г.; причинна връзка между противоправното поведение и вредата;
установен размер на обезщетението за пропусната полза - лишаването му от
добив на мед за 2019/2020г. на стойност 600лв.; изчислен на базата на среден
добив от пчелно семейство и средна пазарна цена за килограм мед на едро.
Настоящата инстанция приема, че са доказани всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
По наведените във въззивната жалба възражения:
Възражението на въззивната страна за наличие на обективен и
субективен индентитет между настоящото дело и гр.д.№276/2020г по описа
на РС-Б* е неоснователно. Следва да се отбележи, че страната не прилага
цитираното в жалбата си решение 12.11.2021г. Индентично искане е
направила и пред БРС с молба от 27.11.2020г. по която съдът се е произнесъл
с резпореждане №357/30.11.2020г. За да отхвърли молбата на въззивната
страна за прекратяване на настоящото производство по делото БРС е
констатирал и мотивирал акта си, че по гр.д.№276/2020г на БРС ищецът е
предявил иск на различно правно основание – за заплащане на обезщетение за
причинени вреди под формата на причинени загуби. По настоящото дело
ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи, поради което не е
налице индентичност между двете дела.
С отговора на исковата молба въззивната страна е оспорила анализни
сертификати № 19/002549 и №19/002548, издадени от „П* Б*“ АД-П*. С
протоколно определение от 01.09.2021г. БРС е открил производство по
оспорване на посочените по-горе анализни сертификати. Указал е на
ответника, че негова е тежестта на доказване неистиността на анализните
сертификати, както и му е указал, че не сочи доказателства относно
неистиността на анализните сертификати. Делото е било отложено
за13.10.2021г.
От протокола на проведеното на 13.10.2021г. открито съдебно
11
заседание и приложените по делото материали в тяхната съвкупност се
установява, че въззивникът не се явява, не се представлява и не е ангажирал
никакви доказателства във връзка с направеното оспорване.Установява се
пълно бездействие и незаинтересованост от страна на въззивника, поради
което не може да черпи права от собственото си бездействие.
При така установената по делото фактическа и правна обстановка
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното
решение признава за недоказано оспорването на анализни сертификати №№
19/002549 и 19/002548, издадени от „П* Б*“ АД-П* и отхвърля предявения от
“В* А*” ЕООД, ЕИК 2* инцидентен установителен иск за оспорване
верността на анализни сертификати №№ 19/002549 и 19/002548, издадени от
„П* Б*“ АД-П*.
С въззивната жалба не се оспорва обстоятелството, че въззиваемия е
претърпял вреди в размер на 600 лв., пропусната полза от добив на мед,
вследствие причиненият подмор на пчелите от противоправните действия на
въззиваемия, оспорва се причинно-следствената връзка.
Въведеното възражение за твърдяната липса на причинно-следствена
връзка между третирането на площите от „В* а*“ЕООД и смъртта на пчелите
на въззиваемия настоящата инстанция също намира за неоснователно.
И пред двете инстанции въззивникът не оспорва обстоятелството, че не
е уведомил кмета на с.Ш*, община Д* и въззиваемия/ищеца, като собственик
на пчелин разположен в землището на с.Шипот, че през периода 19.05.2019-
21.05.2019г ще извърши третиране на земеделски площи в землището на
с.Воднянци с препарати за растителна защита, така както е уведомил кмета на
с.В*.
Причинно-следствената връзка между действията от страна на
ответника по третиране на площите, чрез възлагане на тези действия на
третото лице помагач, с препарати за растителна защита и подмор на пчелите
на ищеца се установява и доказва от приетото заключение на назначената
САТЕ и събрания по делото доказателствен материал.
От доказателствения материал по делото се установява и доказва, че
единствено въззивникът “В* А*” ЕООД през периода 19.05.2020г.-
21.05.2020г. е извършил третиране на площите с препарати за растителна
защита в землището на с.Во** (Уведомително писмо до кметство с.Воднянци
12
и заключение на САТЕ).“В* А*” ЕООД и „З* а*“ЕООД -третото лице
помагач на страната на ответника не оспорват обстоятелството, че на
19.05.2019г. е извършено третиране от тях. Вещото лице е установило, че в
кметството на с.Ш* не са постъпили уведомления за третиране на площите
нито от ответника ,нито от други лица. Съгласно чл.8, ал.1,т.2 от Наредба
№13/26.08.2016 г .за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства
от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни,
дезинфекционни и дезинсекционни дейности лицата които
извършват/възлагат тези дейности с наземна или авиационна техника са
длъжни да: изпратят уведомително писмо по образец Приложение №1 до
кмета на населеното място , в чието землище ще се извършва третирането,
както и до кметовете на населени места , чийто землища граничат с
третираните площи. Установява се, че по силата на цитираната разпоредба
въззивникът не е изпълнил задължението си да уведоми и кмета на с.Ш*,
чието землище граничи с третираните от него площи, находящи се в
землището на съседното с.В*. Въззивникът не е изпълнил и вмененото му
задължение съгласно чл.8,ал.1 т.1 от цитираната наредба, като не е уведомил
по никакъв начин и въззиваемия/ищеца/, като собственик на пчелин,
разположен в съседно/граничещо землище с това на третираните площи.
Нормите на цитираната наредба са с императивен характер, поради което при
тяхното неизпълнение и нарушение е предвидена административно-
наказателна отговорност съгласно чл.44 от Закона за
пчеларството,предвиждащ ,че който не спазва мерките за опазването на
пчелите от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни,
дезинфекционни и дезинсекционни дейности, определени по реда на чл. 32,
се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. и че когато нарушението по ал. 1 е
извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 8000 до 10 000 лв.
Предвид изложеното наведения от въззивника довод, че може и трети
лица нелегално да са третирали ,без да са подали уведомителни писма, е
необоснована защитна теза.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ смъртта на пчелите е в
пряка причинна връзка с извършените мероприятия от въззивника. Според
експертизата се касае за отравяне с химически агент, поради което и
отчитайки едновременното погиване на голям брой пчели, съвпадащо с
13
извършеното от въззиваемия/ответника растително-защитно мероприятие.
Според заключението на вещото лице причина за подмора/смъртта на
пчелите на въззиваемия/ищеца е използването на препарати при тетирането на
площите на 19.05.2019г. от въззивника ответника/чрез „З* а*“ ЕООД / с
концентрация над допустимата и съдържащи ацетамиприд, който е с
подчертано инсектицидно действие.
Настоящата инстанция намира, че заключението на вещото лице е
обективно, обосновано и кореспондира със събраните по делото писмени
доказателства, поради което го кредитира. Следва да се отбележи, че
въззивната страна не е оспорила заключението по САТЕ.
Вещото лице е дало заключение и за механизма на настъпване на
смъртта на пчелите.
Експертът е дал заключение, че причината за подмор в пчелните
семейства не е директното въздействие върху пчелина, а е резултат от
движението на пчелите-работнички по обичаен маршрут за събиране на
прашец и нектар по време на третиране на посев.Обосновава това си
заключение, като посочва, че при полет за събиране на прашец и нектар
пчелите-работнички следват обичаен маршрут - най-късата дистанция от
кошера до обекта, като така тази част от тях, която е била в полет, е обхваната
в някаква степен от аерозолния облак по време на третиране.
При така установените по делото обстоятелства и изложеното по-горе
ВОС счита, че по делото е доказана причинната връзка между
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неуведомяване на
въззиваемия /ищеца/ и кмета н ас.Ш*, общ.Д* за третирането на пшеницата с
препарати за растителна защита, предприемане на действия по третиране на
посеви с химически агент и причинена 12.5 % смъртност на пчели от пчелни
семейства, собственост на ищеца, вследствие на което е лишен от добив на
мед и за него представлява пропусната полза.
Настоящият състав намира, че с оглед доказаните по делото причинени
имуществени вреди на ищеца, които са в пряка причинна връзка от
противоправно деяние, за което отговаря ответника, и след като е налице
фактическия състав на непозволено увреждане, то за ответника е възникнало
задължение за обезщетяване на причинените вреди в размер на 600 лв.,
претърпени от увреденото лице /ищеца/, респ. репариране и на пропуснатите
14
ползи.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция и не е представила списък на разноски
по чл.80 от ГПК.
Водим от горното ВОС РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133 от 12.11.2021г., постановеното по
гр.д.№ 356/2020г., по описа на Районен съд – Б*.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „З* а*“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В**, обл. М** ул.
„Б*“ № ** на страната на жалбоподателя-“В* А* ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В***, ул. "Б*” № *.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15