РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2744 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
18.07.2017г., постановено по гр. дело № 43319/2016г. на Софийски районен съд, 36
състав е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че Л.Г.В. дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД, плащане на сумата 402. 62 лв.,
представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *****, вх. *, ап. *, аб. № 107715, за периода м. май
2013г. – месец април 2014г., ведно със законната лихва от върху сумата, считано
от 30.05.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 55. 10 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.05.2013г.
– 18.05.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 28469/2016г. на СРС, 36 с-в,
като исковете за отхвърлени до пълните предявени размери – съответно 438. 03
лв. досежно главницата и 62. 47 досежно лихвата. Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на ищеца – „Д.“ ЕООД.
С решение от
21.12.2017г. по гр. дело № 43319/2016г. на Софийски районен съд, 36 състав е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горецитираното решение
досежно периода на главницата, който следва да се чете вместо грешно изписания
„м. май 2013г. – месец април 2014г.“ , правилно - „м. май 2013г. – месец април 2015г.“
Въззивникът
– ответник Л.Г.В. обжалва основното решение в частта за уважаване на исковете,
както и решението за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка.
В жалбата
срещу
основното решение се поддържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради неправилно
приложение на материалния закони съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят
поддържа, че СРС неправилно е приел, че следва да отговаря изцяло, а не съобразно
собствените му ¾ ид. части от процесния имот. Твърди, че по делото не е
доказано реално потребление на топлинна енергия, тъй като радиаторите в имота
са свалени и това не е съобразено от съда. Сочи, че съдът неправилно е
кридитирал заключението на приетата СТЕ, отделно излага подробни съображения за
липса на облигационно правоотношения между страните, поради липса на сключен
писмен отговор. Жалбоподателят моли въззивния съд да прогласи решението за
нищожно, евентуално да го обезсили като недопустимо, евентуално да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба. В хода на устните прения въззиваемият оспорва жалбата с бланкетна
молба.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
Възраженията в жалбата за нищожност, респ. за недопустимост на обжалваното
решение, са изцяло неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на съдебното
решение може да бъде предявена по исков ред
или чрез възражение, без тази възможност да е поставена под условие, актът да
не е претърпял инстанционен контрол. Това самостоятелно средство за защита
срещу нищожните решения е обосновано от тежестта на порока, от който те са
засегнати и правната нетърпимост към такива актове. Нищожността е най-тежкият
порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната
практика се приема, че е налице, когато решението е постановено от лице, което
няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен
състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на
съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с
правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е
извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй
като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно
постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало
неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи
мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат.
В случая
релевираните в жалбата доводи са за липса на съществени мотиви за отхвърляне на
предявените искове. Изложените в тази връзка съображения са обаче относно
правилността на постановения акт и не налагат извод нито за нищожност, нито за
недопустимост на обжалваното решение. Другите оплаквания в жалбата касаят
отказа на СРС да се отведе от разглеждане на делото, които са ирелевантни за
валидността и допустимостта на съдебния акт. Мотивите на първоинстанционния съдебен
състав за липса на предпопоставките на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК не подлежат на
съдебен контрол. Ето защо жалбата в посочената част е неоснователна.
По същество първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния
закон и като правилно следва да бъде
потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които
препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за
парични притезания за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва върху
претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 28469/2016г. по описа на СРС,
36 състав.
СРС е уважил частично исковете за
главницата и мораторна лихва, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия, като е присъдил
главницата съобразно заключението на приетата СТЕ.
Договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на
Общите условия на ищцовото дружество. Не е спорно по делото, а е установено от
приетия нотариален акт № 173/93г. на
нотариус М., че ответникът е собственик на ¾ ид. части от процесния
имот. По делото е представена молба- декларация за откриване на партида от
09.10.2002г., подадена от ответника до ищцовото дружество.
Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо
кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в
хипотезата на ползване на жилище след
развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично
известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия
имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част. В случая е налице аналогична хипотеза, тъй като ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди, в качеството му на собственик на неговата идеална
част и на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другите идеални
части от имота, като дължи заплащане на
цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за претендирания период.
С оглед задължителните указания в горецитираното ТР, съсобственик, който е
сключил договор с топлофикационното дружество, е легитимиран да отговаря по
исковете за целия имот. Предивд изложеного, доводите в тази връзка в жалбата са
неоснователни.
Сградата, в
която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в
течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период,
се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от
СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния
период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.
Вещото лице дава констатации, че в процесния имот няма потребление на топла
вода и отопление, има монтиран 1 бр.
водомер, като присъдената сума от 402. 62 лв. представлява топлинна енергия за
сградна инсталация.
Предвид
изложеното, изводите на СРС за основателност на иска се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав. Всички доводи в жалбата досежно разлика между цена и
стойност на топлинна енергия, както и липса
на доказателства за реално потребление, са изцяло неотносими, отделно
неоснователни. Фактите относно размера на начислената топлоенергия се
установяват от заключенията на приетата СТЕ и документи за топлинно
счетоводство, представени от третото лице - помагач, чиито констатации не са
опровергани от други доказателства по делото. Начислените на въззивника суми са
определени като дължими на база правилно извършени дялово разпределение и
остойностяване на доставеното количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са
неоснователни и недоказани, включително и досежно липса на събрани по делото
доказателства, че радиаторите са демонтирани. Това обстоятелство е съобразено
от заключението на приетата СТЕ.
По отношение
на иска за лихва не се релевират
конкретни осспорвания, по които съдът да дължи произнасяне.
По
изложените съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от
първоинстанционния съд размери.
Предвид съвпадението
на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
По жалбата
срещу решението, постановено по реда на чл. 247 ГПК: Жалбата е неоснователна. С
обжалваното решение от 21.12.2017г. е отстранена допусната техническа грешка
при изписване крайния момент на процесния период от съда, която правилно е
отстранена. По изложените съображения решението по чл. 247 ГПК също следва да
бъде потвърдено.
На
въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски, поради липса на реално
извършени процесуални действия в настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 18.07.2017г., постановено по гр. дело №
43319/2016г. на Софийски районен съд, 36 състав, в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2017г. по гр. дело № 43319/2016г. на
Софийски районен съд, 36 състав, с което е поправено по реда на чл. 247 ГПК
решението от 18.07.2017г. на СРС, 36 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Д.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение 18.07.2017г., постановено по гр. дело №
43319/2016г. на Софийски районен съд, 36 състав, в обжалваната част. ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.12.2017г. по гр. дело № 43319/2016г. на Софийски районен съд, 36
състав, с което е поправено по реда на чл. 247 ГПК решението от 18.07.2017г. на
СРС, 36 с-в. РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Д.“ ЕООД.