№ 8338
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110149075 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба с вх. № 45058/25.08.2021 г, уточнена с молба с
вх. № 75106/25.10.2021 г., от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу ответника Н. Ц. Ц. за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата в размер на 573,36 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
25.08.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 107,20 лева –
мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., сумата в размер на 36,24 лева – цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до окончателно изплащане,
сумата в размер на 8,26 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 02.03.2021 г.
В подадената искова молба се твърди, че ответникът е законен наследник
на лицето Ц. И. Ц., починал на 10.01.2006 г. Поддържа се, че същият се явява
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София,
ул. „Драгалевска”, бл. 32, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № 278181, поради което между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия. Ищецът
поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответникът не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал
обезщетение. Изложени са съображения, че ответникът му дължал и сумите
за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Посочва се, че
съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни
общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София. Релевирани са
1
съображения, че в раздел IX от общите условия, чл. 31, ал. 1, са определени
редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, в който е направено възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните суми. Релевирано е оспорване, че ответникът не е потребител
на топлинна енергия с твърдения, че същият не е живял на процесния адрес в
процесния период, не е бил нито собственик, нито ползвател на процесния
имот и не е ползвал предоставените от ищеца услуги.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца –
„БРУНАТА” ООД, не е взело становище.
В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от
процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го
юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от
ГПК. Ответната страна също е била представлявана от пълномощник, който
на етап устни състезания е направил искане за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Направени са възражения, че не
е доказано качеството на потребител на ответника и наследственото
правоотношение с наследодателя. Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
2
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В този
смисъл ирелевантно е дали лицето е живяло на адрес или дали то лично е
ползвало топлинната енергия, която е била доставена.
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 от ЗПИНП № 02, том XII, дело № 5262/1969 г., от който
се установява, че през 1969 г. Ц. И. Ц. е придобил правото на собственост
върху имот, находящ се в град София, ул. „Драгалевска”, бл. 32, вх. А, ет. 1,
ап. 2. Видно от удостоверение за наследници, находящо се на л. 47 от делото,
Ц. И. Ц. е починал на 10.01.2006 г. и е оставил за наследници единствено сина
си – ответникът по делото. По делото липсват данни, а и оспорвания, в насока
ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие, респ. да се
е отказал от наследство. Предвид представения титул за собственост съдът
счита, че е доказано, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния обект преди исковия период вследствие на наследствено
правоприемство.
С Договор от 08.01.2011 г. ищцовото дружество е възложило на
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД да извършва услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е доставил за процесния период посоченото в исковата молба
количество топлинна енергия. Следователно страните не спорят, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на задълженията, което съдът счита за основателно досежно част от
претендираните суми. Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна
давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като
съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не
е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях
съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае
се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка
на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и
повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. Вземанията са
срочни, предвид предвиденото в приложимите към тяхната изискуемост общи
условия.
Исковата молба е била подадена на 25.08.2021 г., предвид което
задълженията с настъпил падеж преди 25.08.2018 г. се явяват погасени по
давност. Исковият период за задължението за незаплатена цена на топлинна
енергия е от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. За задълженията за главници и за
мораторните лихви върху тях за целия исков период са приложими Общите
3
условия от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и
изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от
посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Предвид това, районният съд счита, че вземанията за главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 25.08.2018 г. са погасени по
давност, а за периода от 26.08.2018 г. до 01.04.2019 г. продължават да се
дължат.
Следователно погасени по давност се явяват сумите за топлинна
енергия за отоплителния сезон 2017-2018 г., но не и задължението за
доплащане по изравнителната фактура за този сезон, чийто падеж настъпва
след 25.08.2018 г. От съобщенията към фактури, находящи се на л. 15 и л. 16,
и индивидуалните справки, находяща се на л. 65 (гръб) и 66, се установява, че
е налице сума за доплащане за отоплителния сезон 2017 – 2018 г. по общата
фактура от 31.07.2018 г. с падеж 15.09.2018 г. в размер 4,83 лева, и месечни
дължими суми за периода от 26.08.2018 г. до 01.04.2019 г. в размер на 282,74
лева. Предвид диспозитивното начало при определяне на исковия период
съдът счита, че не следва да се присъжда сумата, която се установява, че е
била за доплащане след извършеното реално отчитане за отоплителния сезон
2018 – 2019. Общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ.
изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
чието издаване и падеж е след крайния момент на исковия период, и
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново
вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за
доплащане. Следователно искът за главница за топлинна енергия следва да се
уважи за периода от 26.08.2018 г. до 01.04.2019 г. в общ размер от 287,57
лева, като се отхвърли за размера над този до пълния претендиран за сумата
от 573,36 лева и за погасения по давност период.
По гореизложените съображения като периодични вземания се явява
погасени по давност сумите за цената на услугата за дялово разпределение за
периода от м. 01.02.2018 г. до 25.08.2018 г. Дължима, като непогасени по
давност, се явява сумата за цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 26.08.2018 г. до 30.04.2019 г. Предвид извлечението, находящо се
на л. 17, дължимата сума за този период възлиза на 22,32 лева, за който
размер следва да се уважи искът за главница за дялово разпределение. Искът
следва да се отхвърли за размера над този до пълния претендиран от 36,24
лева и за погасения по давност период.
4
Акцесорният иск по чл. 86, ал .1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия за
непогасените по давност суми. На основание чл. 162 от ГПК за периода от
15.09.2018 г. до 02.03.2021 г. дължимата мораторна лихва възлиза на 43,21
лева, за който размер следва да се уважи и искът. Искът следва да се отхвърли
за размера над този до пълния претендиран размер от 107,20 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на исковата молба –
25.08.2021 г., до окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е този,
който определя дължимото юрисконсултско възнаграждение. С оглед
фактическата и правна сложност по делото и еднотипността на този вид дела,
същото следва да бъде определено в размер от 100,00 лева. С оглед уважената
част от исковите претенции на ищеца се дължат разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в размер на 77,92 лева за внесена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозити за съдебни удостоверения. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед отхвърлената част от исковите
претенции на ответника се дължат също разноски. Същият е претендирал
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, явяващ се в минимален размер
съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърлената част от исковете на
ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 153,90 лева –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 1А, етаж 2, кантора 262 – адв. В. Т. – В., по предявените
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за
топлоснабден имот, находящ се в град София, ул. „Драгалевска”, бл. 32, вх. А,
ет. 1, ап. 2, аб. № 278181, сумата в размер на 287,57 лева (двеста осемдесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена
стойност за топлинна енергия за периода от 26.08.2018 г. до 01.04.2019 г.,
5
ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, и сумата в размер на 43,21 лева (четиридесет и три лева и двадесет
и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над присъдената
до пълния претендиран размер от 537,36 лева и за периода от 01.05.2017 г. –
25.08.2018 г. и иска за мораторна лихва за сумата над присъдената до пълния
претендиран размер от 107,20 лева поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 1А, етаж 2, кантора 262 – адв. В. Т. – В., по предявения иск
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за топлоснабден имот, находящ
се в град София, ул. „Драгалевска”, бл. 32, вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № 278181,
сумата в размер на 22,32 лева (двадесет и два лева и тридесет и две стотинки),
представляваща цена за услугата за дялово разпределение за периода от
26.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХРЪРЛЯ иска за сумата над
присъдената до пълния претендиран размер от 36,24 лева и за периода от
01.02.2018 г. до 25.08.2018 г. поради настъпила погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 1А, етаж 2, кантора 262 – адв. В. Т. – В., иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 8,26 лева (осем
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху
цената за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 02.03.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в град София, ул. „Драгалевска”, бл. 32, вх. А,
ет. 1, ап. 2, аб. № 278181.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 1А, етаж 2, кантора 262 – адв. В. Т. – В., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 77,92 лева (седемдесет и седем лева и деветдесет и
две стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски за внесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозити за съдебни удостоверения, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на Н. Ц. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 1А, етаж 2, кантора 262 – адв. В. Т. – В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 153,90 лева (сто петдесет и три лева и деветдесет
стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „БРУНАТА” ООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7