Определение по дело №256/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 21/26.10.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1022/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. Н. М.от Г. за невиновен в това, че на 14.10.2012 год. в Г., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С. К. С. и А. А. Х., и двамата от Г., чрез използване на технически средства - лопата, кирка, мотичка и 3 бр. секачи, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 10 кг отпадъчни метални части на стойност 5 лв., собственост на „Е.” - Г., от владението и без съгласието на съответното длъжностно лице - Г.А.Т., и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал и подсъдимите А. А. Х. и С. К. С., и двамата от Г., за невиновни в това, че на 14.10.2012 год. в Г., в съучастие като извършители помежду си и със С. Н. М.от Г., нап­авили опит да отнемат чужди движими вещи – 10 кг отпадъчни метални части на стойност 5 лв., собственост на „Е.” - Г., от владението и без съгласието на съответното длъжностно лице - Г.А.Т., и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците причини, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК ги е оправдал по предявеното на всеки от тях обвинение по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

Против така постановената присъда е подаден П. от РП – Кърджали, в който се твърди, че същата е неправилна, с оглед събраните по делото доказателства, изцяло подкрепящи тезата на обвинението. Твърди се, че неправилно съдът бил приел, че деянията не съставляват престъпления, като присъдата не се основавала на доказателствата по делото, което я правело необоснована. Предлага се с протеста същата да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите С. Н. М., А. М. Х. и С. К. С. да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения за престъпленията, по които са предадени за съдене пред първата инстанция. В допълнителни мотиви към протеста се развиват подробни съображения в негова подкрепа, като подалия протеста прокурор се позовава и на практика на РС – Кърджали и Окръжен съд – Кърджали по дела с аналогични казуси. В съдебно заседание прокурорът от О. П. – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен, и по изложените в него и в допълнителните мотиви съображения.

Ответниците по протеста – подсъдимите С. Н. М., А. М. Х. и С. К. С., и тримата от Г., в съдебно заседание изразяват становище, че протеста е неоснователен, като молят присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка на правилността на протестираната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.1. от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства, е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Н. М. е роден на ** ** **** год. в Г., където живее постоянно. Има завършено основно образование, не е женен, не работи, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият А. А. Х. е роден на ** ** **** год. в гр.Ш., като постоянно живее в Г.. Има завършено начално образование, не е женен, не работи, осъждан е. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият С. К. С. е роден на** ** **** год. в Г., където живее постянно.Има завършено начално образование, не е женен, не работи, не е осъждан.

На 13.10.2012 год. подсъдимите С. Н. М., А. А. Х. и С. К. С. отишли в района на производствена площадка, находяща се в източната промишлена зона на града, собственост на „Е.” - Г.. Подсъдимите започнали да изкопават от земята парчета желязо, с цел да предадат същото в пункт за изкупуване на метални отпадъци. Тримата били видени от св.С., който бил наемател на терен на дружеството и ползвал част от терена за разрязване на стари автомобили. Свидетелят изгонил подсъдимите с думите: „Вземайте си боклуците и изчезвайте!”, след което се отправил към находящата се в близост заградена част от площадката, в която извършвал търговската си дейност. Св.С. повикал служителите си - свидетелите С. Х. и С. С., и след като им посочил намиращите се на производствената площадка разрушени части от железобетонна конструкция с подаващи се метални профили и ламарина, им казал да изрежат метала и да го пренесат на територията на фирмата му. Свидетелите се качили на служебния микробус и се отправил към мястото. Подсъдимите М., Х. и С. видели, че двама от работниците на св.С. с помощта на оксижен започнали да режат стърчащи от земята метални профили и ламарина, след което се опитвали да пренесат металните части в намиращия се до тях микробус. Подсъдимите отишли при свидетелите Х. и С. и им помогнали да натоварят отрязаните метални части и ламарина, които били с общо тегло няколкостотин килограма. Свидетелите се отправили към работното си място, а подсъдимите решили да се приберат вкъщи, като на следващия ден се върнат на мястото и изкопаят останалата в земята част от изрязания метал, като предположили, че никой няма да се възпротиви на действията им, още повече, че св.С., който работел на площадката и очевидно било, че наглеждал и стопанисвал тази част от терена, режел метал и го пренасял във фирмата си. С оглед на уговорката им, на 14.10.2012 год. тримата подсъдими отново отишли на посоченото място, като носели със себе си лопата, кирка, мотичка и 3 бр. секачи. С посочените инструменти тримата започнали да изравят отпадъчно желязо и да изваждат арматура от намиращата се на мястото част от полуразрушен железобетонен трегер, при което изровили и отсекли, респ. извлекли от трегера следните метални части: тръба с дължина 1.2 м, парче винкел, 3 бр. парчета арматура и метална част, наподобяваща болт. По същото време, обаче, подсъдимите били забелязани от дежурен полицейски автопатрул в състав - свидетелите Р. и П.. Последните извършили проверка на тримата подсъдими, при което същите заявили, че се намират на мястото, тъй като св.С. С., който бил „шеф”, им дал разрешение, като предния ден му помогнали да натовари метални части, които негови работници режели от площадката, и за благодарност им дали възможност да си вземат отпадъчно желязо. С оглед обясненията на подсъдимите, били извикани св.Г. Т. - служител на „Е.” - Г., която заявила, че производствената площадка е част от материалните активи на дружеството и не е давала разрешение за изкопаване на отпадъчно желязо, както и св.С. Стоев, който отрекъл да е давал такова разрешение на тримата, като потвърдил, че предния ден е наредил на работниците си да отрежат метални профили и ламарина, намиращи се на площадката, които вещи съхранявал във фирмата си. Изровените, респ. отсечени тръба с дължина 1.2 м, парче винкел, 3 бр. парчета арматура и метална част, наподобяваща болт, били иззети и претеглени, при което се констатирало, че същите са с общо тегло от 10 кг.

Видно от писменото заключение на вещото лице В.Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, стойността на инкриминираните вещи възлиза на 5 лв., изчислена на база изкупната цена на отпадъчно желязо.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимите М., Х. и С., дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели С. Х., С. С., И. Р., С. С. и Г. Т., на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице В. Д. по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на тримата подсъдими в частите им, в които твърдят, че св.С. С. им е дал разрешение да изровят и вземат отпадъчно желязо от производствената площадка, собственост на „Е.” - Г., като обосновано е приел, че тези твърдения на подсъдимите не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото, а напротив - опровергават се от показанията на свидетелите С. Х., С. С., И. Р.и С. С.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, по която не се спори от страните, същият е приел, че макар и формално деянието на всеки от подсъдимите да осъществява признаците на престъплението, за извършването на което на всеки от тях е повдигнато обвинение, както следва: по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, в·в вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б.„б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК - за подс.М.; респ. по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК – за подсъдимите Х. и С., то неговата обществена опасност е явно незначителна, като са налице условията за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признал всеки от подсъдимите М., Х. и С. за невиновен и ги е оправдал по предявеното на всеки от тях обвинение. За да обоснове приложението на чл.9 ал.2 от НК, респ. за оправдаване на всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд е отчел начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на посегателство, вредните последици и данните за подсъдимите. Приел е, че в случая се касае за опит за отнемане на чужди движими вещи – метални отпадъци, които са на изключително ниска стойност – 5 лв., изчислена от вещото лице на база изкупната стойност на отпадъчно желязо, тъй като същите нямат друго приложение, респ. не биха могли да бъдат използвани по предназначение. Съдът е направил извода, че вещите, които подсъдимите са направили опит да отнемат са се намирали на място, по отношение на което може да се предполага, че е налице почти пълна незаинтересованост от страна на собственика му - стара производствена площадка, на която „Е.” - Г. не извършва никаква дейност, с налични разрушени сгради и железобетонни конструкции, наличие на строителни и други отпадъци и съборена ограда. Изложил е и съображения, че вредоносен резултат за дружеството от действията на подсъдимите би могъл да се извлече единствено и само от евентуална продажба на вещите като отпадъчно желязо за сумата от 5 лв. На следващо място, съдът е направил извода, че фактическите обстоятелства, при което е извършено престъплението и подбудите на подсъдимите, съществено отличават същото от обикновените случаи на престъпление от този вид, тъй като е очевидно, че у подсъдимите М., Х. и С. се е формирала представа, че св.С. С.заема ръководна длъжност в дружеството – собственик на терена, който не би се противопоставил на действията им, с оглед показанията на св.Г.Т. и св.И. Р., от които се установява, че при срещата им с подсъдимите на 14.10.2012 год., подсъдимите заявили, че имат разрешение от С. С., който бил „шеф” и предния ден негови работници рязали метални части, като те помогнали при пренасянето им. Аргумент в подкрепа на горното съдът е извлякъл и от действията на св.С. С., който на 13.10.2012 год. им казал да си взимат „боклуците” и след това наредил на служителите си да изрежат металните части от намиращата се на производствената площадка разрушена железобетонна конструкция с подаващи се метални профили и ламарина, които да пренесат на територията на фирмата му, като действията им били възприети от подсъдимите, които помогнали на свидетелите да натоварят отрязания метал на микробуса им. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е направил крайният извод, че независимо от обстоятелството, че и тримата подсъдими се ползват с лоши характеристични данни по местоживеене, а подсъдимите М. и Х. са многократно осъждани за извършени престъпления против собствеността, в конкретния случай осъщественото от всеки от подсъдимите престъпно деяние се отличава от обикновените случаи на престъпление от този вид, като разкрива степен на обществена опасност, която е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, поради което е намерил, че същото не е престъпно, т.е. не представлява престъпление, като на основание чл.304 от НПК е признал всеки от подсъдимите за невиновен и ги е оправдал в извършването на престъплението, за което на всеки от тях е било повдигнато обвинение.

Настоящата инстанция намира, че извода на първоинстанционния съд – за несъставомерност на осъщественото от всеки от подсъдимите М., Х. и С. деяние по предявеното на всеки от тях обвинение, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това е така по следните съображения: Действително, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяване на деяние от тримата подсъдими, съставомерно от обективна страна по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК - за подс.М.; респ. по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК – за подсъдимите Х. и С., тъй като същите в съучастие като извършители, чрез използване на технически средства - лопата, кирка, мотичка и 3 бр. секачи, направили опит дÓ отнемат на инкриминираните дата и място чужди движими вещи – 10 кг отпадъчни метални части на стойност 5 лв., собственост на „Е.” - Г., от владението и без съгласието на съответното длъжностно лице - Г.А.Т., и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците причини. От субективна страна деянието е извършено от всеки от подсъдимите при форма на вината – пряк умисъл: всеки от тях е съзнавал обществетоопасните последици, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е налице и общност на умисъла на подсъдимите – всеки от тях освен своя собствен, е съзнавал и умисъла и на другите подсъдими.

Въпреки това, обаче, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд – че осъщественото от всеки от подсъдимите деяние не представлява престъпление, поради малозначителността му, сочеща на явна незначителност на обществената му опасност, съгласно разпоредбите на чл.9 ал.2 от НК. Това е така, тъй като с оглед обективираните в поведението на всеки от подсъдимите начин, място, причини и мотиви за извършване на деянието – чрез изкопаване от земята на отпадъчно желязо от терен със съборена ограда, с намиращи се на него разрушени постройки и рушащи се железобетонни конструкции, с очевидната цел да предадат това отпадъчно желязо на пункт за изкупуване на вторични суровини, за да придобият, макар и нищожни, парични средства за прехрана; както и с оглед изключително ниската стойност на движимите вещи, за отнемането на които подсъдимите са направили опит – 5 лв., и произтичащата от това практическа липса на общественоопасни последици от деянието за собственика на инкриминираните вещи, следва да се направи извода, че макар и формално деянието на всеки от подсъдимите да осъществява признаците на престъплението, за извършването на което на всеки от тях е повдигнато обвинение, то поради своята малозначителност същото не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна, т.е. същото не представлява престъпление по смисъла на НК. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че в случая се касае за опит за отнемане на чужди движими вещи, при който, макар и деянието да е останало недовършено по независещи от волята на който и да било от подсъдимите причини, следва да се взема предвид и степента на осъществяване на намерението за извършване на престъпление, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК, и която степен в случая е изключително ниска. Следва да се отбележи още, че приложените към допълнителните мотиви към протеста копия от присъди на РС – Кърджали и решение на Окръжен съд – Кърджали, които според прокурора касаят аналогични казуси, не могат да доведат до изводи, различни от направените по-горе в мотивите, тъй като същите касаят престъпления, извършени при друга фактическа обстановка, и постановени от различни съдебни състави, като същите нямат каквато и да било обвързваща сила по отношение на настоящото производство и съдебен състав.

Ето защо, като е признал за невиновен и е оправдал всеки от подсъдимите за извършване на престъплението, предмет на повдигнатото на всеки от тях обвинение, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейното изменяване или отменяване, поради което следва да бъде постановено решение, с което същата бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/26.10.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1022/2012 год. по описа на Кърджалийския район съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.