М О Т И В
И към присъдата по н.о.х.д. № 336/14 г. на РОС.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.М.А. в това, че на 26.02.2013 год., на път между с. Помен,
обл.Русенска и с.Могилино, обл.Русенска - № RSE – 2081, на км.11+200, в землището
на *******, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 промила,
при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А6” с ДК № СС 9093 СК, собственост на З. Д. В. ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3 от ЗДвП - "На водача на пътно превозно средство
е забранено: т.1 да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, като управлявал такова с концентрация на алкохол в
кръвта 1,2 промила и по чл.21,
ал.1 от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км./ч. за пътно превозно средство от категория В, извън населено място от 90 км./ч., като се движел със
скорост от 129, 3 км./ч.
и по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. В., ЕГН **********,*** –
престъпление по чл. 342, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
По делото
е конституиран в качеството на частен обвинител малолетния син на пострадалия Е.Д.В.
чрез неговата майка и законен представител А.Х. В. /бивша съпруга на
пострадалия/.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението както е внесено. Пледира за
осъдителна присъда и наказания 6 години лишаване от свобода и девет години
лишаване от правоуправление.
Подсъдимият
и защитниците му считат, че обвинението не е доказано. Искат оправдателна
присъда, като защитата е развила и евентуална теза за позоваване на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
След като
прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.М. ***. Произхожда
от селско семейство. Има завършено основно образование. Няма придобита
определена професия. Постоянният и настоящият
му адреси са в *******. Работи като общ работник в *******. Не е женен и осъждан.
Правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) от 05.06.2012 год.
категория "В". Наказван е, както правилно навежда защитата му в
съдебно заседание, не четири, а един път за две нарушения по ЗДвП и ППЗДвП,
извършени в реална съвкупност на 8.12.2012 г., а именно управление на МПС без
обезопасителен колан и след употреба на алкохол със съдържание на алкохол в
кръвта 0,93 промили. Това е сторено с приложеното по делото Наказателно
постановление на Началника на РПУ-Две могили 395/12 г., в сила от 25.01.2013
г., като на подсъдимия са наложени
наказания съответно за първото 50 лв. съгл. чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП и за второто по чл. 174 ал. 1 от ЗДвП чл. 500 лв. глоба и шест месеца
лишаване от правоуправление. Във връзка с тези нарушения му е издавани и две
заповед за временно отнемане на свидетелството за правоуправление.
Към момента на
процесното Д.ие срокът на лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС не
е бил изтекъл.
През м.февруари 2013
год. подсъдимият А. ***. На 25.02.2013 год., вечерта около 22 часа, той заедно
с други лица пребивавал в заведение, намиращо се в центъра на селото. Там
употребявал алкохол. Към 23 часа в заведението влязъл и пострадалият - съселянина
му Д. А. В.. Двамата се познавали и били приятели. До там Д. А. В. пристигнал с
лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А6” с ДК № СС 9093 СК, собственост на майка му З. Д. В.. Д. А. В. бил
злоупотребил с алкохол. Седнал на масата, на която бил Д.М.А.. Двамата
продължили да употребяват алкохол. В заведението били и съселяните на
подсъдимия св. Ш., З., брата на подсъдимия св. А., кмета на селото св. В. и
други лица.
Около 01 часа, вече на
26.02.2013 год. подсъдимият и пострадалия излезли от заведението. Д.М.А. бил с
концентрация на етилов алкохол в кръвта 1, 20 промила. Това било в границите
над средните стойности на леката степен на алкохолно опиване. Състоянието му
водело до отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността и
забавени реакции. Д. А. В. пък имал концентрация на етилов алкохол в кръвта
3,83 промила и бил в тежка степен на алкохолно опиване. И двамата имали вид на
злоупотребили с алкохол. Подсъдимият и пострадалият решили да отидат до
близкото село Могилино, обл.Русенска с лекия
автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с ДК № СС 9093 СК. Двамата влезли в лекия автомобил марка „Ауди”, модел
„А6” с ДК № СС 9093 СК, като подсъдимият седнал на мястото на водача, а Д. А. В.
седнал на предната дясна седалка, а подсъдимият седнал на шофьорската място –
предната лява седалка и привел автомобила в движение в посока към с.Могилино, Рус.
обл.
В хода на това пътуване,
след края на с. Помен те се движили по път
№ RSE – 2081. В района на километър 11+200 подсъдимият управлявал лекия
автомобил
марка „Ауди”, модел „А6” с ДК № СС 9093 СК със скорост от 129,3 км./ч., при
разрешена максимална такава 90
км./ч. в участъка /извън населено място/за пътно
превозно средство от този тип да била. В
резултат на отслабените концентрация на вниманието и съобразителността,
забавени реакции и превишената скорост
автомобилът излязъл от пътното платно и навлязъл в десния по посоката му на
движение банкет. Подсъдимият задействал
спирачната му система и положил усилия
да върне автомобила на пътното платно. Успял да стори това за кратък период от
време. След връщането му на пътното платно лекият автомобил се движел
напред, но косо наляво. Последвало ново напускане на пътното платно от автомобила,
вече вляво по неговата посока. Продължавайки движението си лекият автомобил достигнал две дървета,
разположени в крайпътния терен на 8 метра от края на платното за движение. Там
последвал удар между предната дясна част на МПС и дървото пред него. От него лекия автомобил се завъртял, при
което лявата му част се ударила във второто дърво и там преустановил движението
си.
Този механизъм на
настъпване на произшествието, вкл. и посочената скорост на движение на
автомобила преди водача му да загуби контрол върху него, се установяват по
делото от протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на комплексната
автотехническа-съдебномедицинска експертиза по делото, което не е оспорено от
страните и е надлежно прието в съдебно заседание. От това заключение се установява
в рамките на така описания механизъм, че излизането на автомобила на банкета
вдясно от пътното платно е наоколо 150 м. преди мястото на удара - между 21,4 и 25,5 м. от приетия ориентир
едно по протокола за оглед /коларски път перпендикулярно на западния ръб на
асфалтовата настилка/. На разстояние между 45,4 м. и 56,2 м. се е върнал на
пътното платно /разликите в отстоянията са от левите и десните колела на
автомобила съобразно установените протривни следи на местопроизшествието в
огледния протокол, анализирани от експертизата/. В този период скоростта на автомобила е била
129,3 км/ч.
На разстояние 89,6 м.
след ориентира автомобилът отново е напуснал както се посочи пътното платно,
отклонявайки се наляво косо под ъгъл около 18 градуса. Скоростта му на движение
в този момент е била 106,6
км.ч. Достигнал е двете дървета вляво от пътя на
разстояние 8 метра
от платното за движение. Настъпил удар на предната дясна част на автомобила в
дървото пред него. При това под въздействие на инерционните сили телата в на
подсъдимия и пострадалия са се изместили напред и вдясно. Същевременно поради нецентралния
удар в дясно възникнал въртящ момент, в резултат на което автомобилът се е
завъртял и лявата му част се е ударила във второто дърво – в ляво по посоката
на движение на автомобила. Видно от протокола за оглед второто това второ -
ляво по посоката на движение - дърво е било сдвоено, с разклонени две стъбла
върху общата основа и препятствувало отварянето на левите врати на автомобила
след преустановяването на движението му там.
При удара сработили
двата предни ербегове пред всеки от двамата вдясно и вляво.
От заключенията на
съдебномедицинските експертизи изготвени от в.л. Д-р П. Д., също неоспорени при
приемането им в хода на съдебното следствие, се установява, че в резултат на
катастрофата били причинени следните телесни увреждания на лицата в автомобила:
На подсъдимия били
причинени: одрасквания и порезни наранявания на главата, повърхностни порезни
наранявания и оток на дясна предкитка, охлузвания на дясно коляно, контузия на
десния бял дроб и кръвотечение от носа. Те са водели до временно разстройство
на здравето.
На пострадалия били
причинени несравнимо по-тежки увреждания, а именно: глава – субарахноидален
кръвоизлив, субдурален кръвоизлив около ствола на мозъка и шийния отдел на
гръбначния мозък, охлузвания по лицето, кръвонасядания на лигавицата на горната
устна; шия – спондилолистеза на ниво първи-втори шийни прешлени; гърди – счупвания
на първо-шесто десни ребра, контузия на десния бял дроб, кръвонасядания на хилусите
на белите дробове, охлузвания, одраскване и кръвонасядане на гръдния кош; корем
– разкъсване на капсулата на черния дроб, разкъсвания на опоръка на тънките
черва, колекция от кръв в коремната кухина – 300 мл., кръвонасядане в областта
на десния бъбрек; крайници – кръвонасядане на дясна мишница; повърхностни
порезни наранявания на първи пръст на лявата ръка, кръвонасядане на дясно бедро,
охлузвания на двете бедра и двете подбедрици, кръвонасядания на дясна
подбедрица и ляво коляно; оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили
в големия тилен отвор.
Установената шийна
травма на Д. А. В., с възходящия оток и
малкомозъчно вклиняване, в рамките на съчетаната травма не били съвместими с
живота и настъпила неговата смърт.
По отношение алкохолното
съдържание в кръвта на всеки от двамата към момента на удара от заключенията на
в.л. Д., базирани на резултатите от надлежно взетите кръвни проби от подсъдимия
и от тялото на пострадалия се установява следното:
Подсъдимият е бил със
съдържание на алкохол в кръвта не по-малко от 1,20 промила, визиращо над
средните стойности на лека степен на алкохолно опиване, водещо при непривикнали
към алкохола до емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени
координационни нарушения, вегетативни смущения.
Пострадалият е бил със
съдържание на алкохол в кръвта 3,83 промили /4.94 в урината/, визираща тежка
степен на алкохолно опиване. Последната е приета от експерта като допълнителен
негативен фактор при посочената съчетана травма на пострадалия.
Непосредствено след
пътно транспортното произшествие подсъдимият Д.М.А. успял да излезе, измъквайки
се назад между седалките и през задната дясна врата на автомобила, поради
посочената горе невъзможност да бъдат отворени левите врати на автомобила.
Свързал се по мобилния си телефон си – св. А.М.А.. Казал му за катастрофата,
без да уточнява кой е управлявал автомобила, и поискал от него помощ за пострадалия
Д. А. В., включително и чрез единния европейски номер за спешни повиквания 112.
Св. А. М. А. започнал да търси такава. Уведомил за случилото се и кмета на
селото /***/ – св. В..
По същото време – непосредствено
след катастрофата - подсъдимият разбрал, че пострадалият е мъртъв. Решил да прикрие действителното авторство на
престъплението, като създаде привидност, че автомобилът е бил управляван при
катастрофата не от него, а от починалия Д.
А. В. и се придържа към тази версия. За целта преместил трупа на пострадалия в
седнало положение на мястото на водача (предната лява седалка) на лекия автомобил, като главата му останала
полегнала напред върху левия преден аербег (сработилата предпазна въздушна
възглавница). Тялото на
пострадалия останало на това място и по този начин до пристигането на
свидетелите на местопроизшествието.
Видно от огледните
протоколи на местопроизшествието и автомобила, както и показанията на св. Ф. и А.,
които са и поемни лица по огледния протокол, дясната му маратонка на
постпрадалия била останала приклещена между деформираните при удара детайли
/таблото и пода на автомобила/ в предната дясна част на купето на автомобила, а лявата била до крака
му пред предната лява седалка.
От заключенията на
съдебно биологическата експертиза, комплексната съдебна автотехническа-медицинска
на в.л. Д., Г. и Д., автотехническа на в.л. Г., ДНК експертиза и комплексна
медицинска експертиза на в.л. Д. и И. С. се установяват следните обстоятелства:
От заключението на
комплексната автотехническа-медицинска експертиза се установява, че установените увреждания по тялото на
пострадалия, като вид и механизъм на получаване и при съобразяване на уврежданията по автомобила и механизма на
произшествието в съвкупността си изключват
вероятността той да се е намирал на шофьорската място в автомобила при
удара, тъй като
не отговарят да са
получени ако той се е намирал на мястото на водача, не са намерени травматични
увреждания, които да са характерни за получаване от водач на лек автомобил, а
добре отговарят да са получени ако при
удара се е намирал на предната дясна седалка.
За местоположението на
подсъдимия при удара тази комплексна експертиза приема, че уврежданията му не
са достатъчни за да се прецени местоположението му в автомобила при удара.
От заключението на в.л. Г.
се установява, че в резултат на описания удар на процесния автомобил в
дърветата са задействувани и двата
предни ербега на автомобила. След удара двете въздушни възглавници на
ербеговете са останали в отворено положение, като след максимално издуване първоначалното
си при удара леко са се спихнали и слегнали. Установените при огледа на автомобила
червеникавокафяви следи по предните ляв и десен ербег /въздушните възглавници
останали разтворени след катастрофата, облегалката на предната дясна седалка,
задната дясна седалка на 10 см.
от края й, второ назадната дясна седалка и на десния заден калник, вътрешната
му част към задната дясна седалка са от човешка кръв с кръвно групова
принадлежност „А /бета/“, каквато е кръвногруповата принадлежност както на
подсъдимия, така и на пострадалия.
От заключението на ДНК експертизата на в.л. Т. се
установява, че: Всички четири петна по
десния ербег /обозначени в тази експертиза, както и в комплексната на в.л. С.
и Д. по един и същи начин за прегледност/ PG-46-2-2013, PG-46-2-2-2013, PG-46-2-3-2013 и PG-46-2-4-2013 са от подсъдимия А., тъй като са с
неговия ДНК профил. Също оставени от подсъдимия
са и три от петната по левия ербег, обозначени по същия начин като PG-46-1-2013, PG-46-3-2013 и PG-46-1-4-2013.
Петното от кръв върху левия ербег, обозначено по същия начин
като обект № PG-46-1-2-2013, има ДНК
профил еднакъв с този на пострадалия Д. А. В. и следователно е оставена от него. Визираните
допълнителни алалели с по-слаб
интензитет за обект № PG-46-1-2-2013 показват
съвпадение с алалелите от съответните локуси в ДНК профила на подсъдимия Д.М.А..
От комплексната
съдебномедицинска експертиза на в.л. С. и Д. установява, че така описаните следите
от кръв с ДНК профила на подсъдимия върху левия ербег PG-46-1-2013, PG-46-3-2013 и PG-46-1-4-2013 са получени при раздута въздушна възглавница
или още ненамачкана такава. Следите от кръвта на подсъдимия с в предната част
на възглавницата /към шофьора/, както и лявата и половина. Те отговарят да са получени при интензивно
кръвотечение от носа и отворена уста на подсъдимия вследствие удар на лицето му в издутата възглавница. След
първоначалното си издуване при удара възглавницата леко е спихнала, като е останала намачкана и тези следи от кръвта
на подсъдимия са останали във формиралите се гънки. Върху така формиралата се нейна повърхност, обхващаща във вътрешността
си гънките с кръвта на подсъдимия, е била положена главата на пострадалия
след преместването му на шофьорското място от подсъдимия. В това положение е
бил открит пострадалия при огледа на местопроизшествието. При сгъването са се
получили и допълнителни характерни линии от гънките на възглавницата, които
експертите анализират в подкрепа на същите изводи. Експертите подробно и
убедително са мотивирали тези изводи с формата, интензитета и
местонахождението, както и интензивността на пръските от кръв, които отговарят
на попадане на кръвта при рязък удар, с множество дребни пръски, капки,
включващо не само свободно падане, а и насочено движение поради придадена
скорост на пръските кръв. Експертите разясняват, че съобразно установените му телесни
увреждания по лицето на подсъдимият е
имал наранявания с кръвотечение на две места по тялото: 1/дясната предкитка, отговарящо да е получено
при удара в предната част на таблото и стъклото на автомобила и 2/кръвотечение от носа, получено при
резкия удар в рязко издулата се при удара въздушна възглавница. Пръските по
левия ербек от кръвта на подсъдимия, както се изложиха, отговарят да са
получени при пръсналата при този удар кръв от носа на подсъдимия. Тяхното
изобилие и наситен цвят сочат на значителна динамика при получаването им
/движение на кървяща повърхност, изтичане на кръв под налягане, удар върху
кървяща област или замахване с окървавен предмет/. След последвалото частично
сгъване на възглавницата тези петна от кръвта на подсъдимия са останали в сгъвките.
За разлика от тях, следата от кръвта на пострадалия по левия
ербек е, съгласно комплексната експертиза, с голяма площ, общо около 45/35
см., със и стичания в различни посоки и
множество пръски и капки. Те се намират пред лицето му, в посочената формирала
се външна част /над сгъвките/ на възглавницата на левия ербег. Като изхождат от
вида на описаните телесни увреждания на пострадалия, при което той е получил
обилен вътрешен кръвоизлив /счупване на ребра и кръвонасядане в белия дроб,
разкъсване капсулата на черния дроб, опоръка на червата и десния бъбрек, с
колекция от кръв в коремната кухина/ без
външни разкъсвания в момента на удара които, да са от естество да предизвикат
външно кръвотечение, експертите заключават, че
така откритата следа от
кръвта на пострадалия върху левия ербек е образувана
при преместването на тялото му от подсъдимия, при което, наложилото се стискане
и притискане в областта на трупа е довело до кръвоизлив през устата и така
попадане на кръвта върху формиралата се външна част на лявата въздушна
възглавница, покриваща и обхващаща посочените останали вътре в нея гънки с
кръвта от лицето на подсъдимия. Експертизата установява, че такъв кръвоизлив
през устата на формиралата се колекция от кръв в стомаха и гърдите на
пострадалия може да настъпи и послесмъртно, при притискането на корема и /или/
гръдния кош или при промяна на местоположението на трупа.
Описаната
последавателност - първо пръсването на кръв от носа и устата на подсъдимия при
първоначалния удар в моментна издутата възглавница и след това, след частичното
и сгъване допиране до формиралата се външна част на лицето на пострадалия и кръвоизлив
от през устата при притискането на торса му, обяснява наличието на частични
алелели от кръвта на подсъдимия и в областта на петното от кръвта на
пострадалия по левия ербег № PG-46-1-2-2013. Безспорно
е, обаче, че първото зацапване с кръв по този ляв ербек е от подсъдимия, тъй
като следите от неговата кръв са останали вътре в гънките на спихналата след
първоначалното съприкосновмение с лицето му възглавница.
За следите от кръвта на
подсъдимия по десния ербег комплексната медицинска експертиза установява, че за
разлика от гореописаните по левия ербег, тези по десния, които са значително по
статични, липсват пръски и отговарят да са оставени от подсъдимия при последващите
му действия след удара - по преместването на пострадалия от дясната на лявата
седалка, при което е трябвало да попадне в непосредствен досег с останалата
отворена възглавница на десния ербег, както и при излизането му от автомобила
към задната дясна седалка и врата, където както се посочи има кръв вкл. и на
задния десен калник.
Най-сетне комплексната
медицинска експертиза установява, че следите от кръвта на подсъдимия по левия
ербег не могат да се получат докато, съгл. обясненията му, опипвал врата на
пострадалия за да провери дали има пулс.
При тези доказателства
единствено възможния механизъм на възникването на процесните следите от кръвта
на подсъдимия по левия ербег е в момента на катастрофата, като водач, намиращ
се на шофьорската място в автомобила.
След като сторил изложеното
подсъдимият останал в непосредствена близост до лекия автомобил. На местопроизшествието, уведомени от брата на
подсъдимия, дошли хора от с.Помен - посочените свидетели В., А. - брат на
подсъдимия, З., Ш. и повиканите от кмета
В. свидетели А.А. и сина му св. Ф.. Св. А.
управлявал трактор и бил повикан с оглед евентуалната необходимост от местене и
разчистване в района на местопроизшествието. Пристигнали и служители на МВР и специализиран автомобил на
Спешна помощ. Медицинските лица само констатирали настъпилата смърт на Д. А. В.
и откарали Д.М. *** за оказване на квалифицирана болнична помощ.
Непосредствено при
излизането на подсъдимия и пострадалия от заведението в с. Помен и преди да се
качат на процесния автомобил те били последване от св. З., който излязъл за да
ходи по нужда, но му и прилошало, очевидно от алкохола и повръщал. Поради това
не видял кой от двамата къде е седнал в автомобила., но разбрал, че автомобилът
се движи към края на селото. В същата
посока се намирал дома на пострадалия, на можело да се мине и в посока с.
Могилино, където, както се изложи станала катастрофата.
От показанията на бащата
на пострадалия – св. А. И. В. се установява, че след като пострадалият излязъл
от дома се след 23 часа той въобще не се е прибирал до дома си /както твърди
подсъдимия/. В утрото на следващия ден бил уведомен от трети лица за нещастието.
Свидетелят спял леко, в стая откъдето лесно се чувал шум от улицата като
автомобилен мотор,а тази вечер чакал сина си и многократно излизал на пътя за
да види дали не е се е върнал.
По делото е назначавана
и надлежна приета техническа експертиза за анализиране на записи от видеокамери
на местото в с. Помен пред заведението, откъдето тръгнали подсъдимия и
пострадалия. На записите са заснети две лица качващи се и потеглящи в автомобил,
и двамата на предните седалки. Експертизата е заключила, че поради ниското
качество на камерите, респ. непрецизно изображение, е невъзможна идентификация
на по тези записи кой от двамата е предприел управлението на автомобила.
Свидетелката А. Х. В. –
бивша съпруга на пострадалия – установява, че в дните преди катастрофата
пострадалият е бил с нея по повод рожден ден на сина си, пътувал за с. Помен в
деня преди произшествието, по телефона разбрала, че се е черпел с алкохол през
целия ден и е силно алкохолно повлиян. Същата свидетелка изнася, че като й
прожектирали горепосочения запис от камера за тръгването на подсъдимия и
пострадалия от с. Помен, тя разпознала в човека който е седнал на предната
дясна седалка бившия си съпруг – пострадалия – като конкретизира, че е сторила
това по характерно повличане на крака му когато е пил и по белите кантове на
анцуга му. Тези бели кантове са обстоятелство, установено и от веществените
доказателства по делото и показанията на свидетелите Ф. и З..
Според показанията на
брата на подсъдимия – св. А. М. А. подсъдимият не му е казвал нищо по въпроса
кой е управлявал процесния автомобил, нито непосредствено след катастрофата,
нито след това вкл. до съдебното дело. При излизането на подсъдимия и
пострадалия от заведението в с. Помен, обаче, този свидетел е чул подсъдимия да
изявява желание да управлява автомобила.
Тази фактическа
обстановка се установява по несъмен и категоричен начин от гласните, писмени,
веществени и от експертен порядък доказателства и доказателствени средства по
делото, а именно: посочените в хода на изложението свидетели А. М. А., В. Х. В.,
З. М. З., Ф. Т. Ф., А.М.А., Ш. М. Ш., А. И. В. и А.Х.В., протоколи за оглед на
местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно
предаване – 3 бр., фотоалбуми, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, талони за медицинско изследване, експертизи: химическа,
технически – 2 бр., съдебномедицинска на труп, съдебномедицинска по писмени
данни – 2 бр., съдебномедицинска на веществени доказателства, ДНК, комплексна
автотехническа-съдебномедицинска, допълнителна автотехническа, допълнителна
съдебномедицинска, справки – 2 бр., запис от Електронния регистър на спешните
повиквания по Закона за национална система за спешни повиквания, дискове със
записи от охранителни камери – 2 бр., марка "Сони" с № 286 52МА 8584
и "Принко" с № Р3120611071210Y1, удостоверение за
наследници на Д. А. В., детайлна справка от фирма "Мобилтел" ЕАД с
данни на абонати, Имеи, данни на кореспондиращи абонати от "Мобилтел"
ЕАД и проведени повиквания от №№ ********** и ********** за периода от 22.00
часа на 25.02.2013 год. до 02.00 часа на 26.02.2013 год., справка от фирма
"Мобилтел" ЕАД за проведени повиквания от № ********** за периода от
22.00 часа на 25.02.2013 год. до 02.00 часа на 26.02.2013 год., удостоверение
за раждане от *** год. на Е.Д.В., скица, справка за съдимост, справка за
досъдебни производства, образувани и водени срещу лице, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, автобиография, заверени копия от заявление № 111099007527 и
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”
с ДК № СС 9093 СК, справка от Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР град Русе за нарушител по ЗДвП, справка за фишове
и ЕФ за Д.М.А., списък с намерени фишове, заверени преписи на наказателни
постановления, акт за установяване на административно нарушение, вносни бележки
към бюджета, заповеди за принудителни административни мерки и справка за
нарушител от региона, планове за провеждане на специализирани полицейски
операции, приемо-предавателни протоколи, справки от Информационен фонд "НБД
"Население", пълномощно от З. Д. В. от 03.07.2013 год. за управление
на лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А6” с ДК № СС 9093 СК, сенник и част от тапицерия от областта над
главата на водача, зацапани с червеникаво-кафеникави петна, от лек автомобил
марка "Ауди", модел "А6" с ДК № СС 9093 СК, собственост на З.
Д. В. ***, чифт маратонки, бели на цвят, марка "Адидас" № 43 и 1/3,
собственост на наследника на Д. А. В.,***, натривки – 5 бр. от червеникаво
кафеникави петна, иззети по протокол за оглед на веществено доказателства на
26.02.2013 год. на лек автомобил марка "Ауди", модел "А6" с
ДК № СС 9093 СК, собственост на З. Д. В. ***, ляв преден аербег (сработилата
предпазна въздушна възглавница) на лек автомобил марка "Ауди", модел
"А6" с ДК № СС 9093 СК, собственост на З. Д. В. *** и десен преден
аербег (сработила предпазна въздушна възглавница) на лек автомобил марка
"Ауди", модел "А6" с ДК № СС 9093 СК, собственост на З. Д. В.
***.
Тя
е оспорена само в частта относно авторството на подсъдимия от него самия и
защитата му. По всички останали обстоятелства спор липсва и доказателствата по
делото са непротиворечиви. По мнение на съдебния състав доказателствата по
делото в съвкупността си са непротиворечиви, с изключение единствено на
обясненията на подсъдимия, и по обстоятелството, че автомобилът е управляван при
катастрофата от подсъдимия.
Тезата на подсъдимия, затвърдена
и в обясненията му в хода на съдебното следствие /на досъдебното производство е
ползувал правото си да не дава обяснения, а предходните му показания като
свидетел не могат да се асоциират/, е че при пътнотранспортното произшествие
автомобилът е бил управляван от пострадалия. На тази база е развита като цяло
защитната теза за невиновност на
подсъдимия.
В подкрепа на тази теза
подсъдим е дал обяснения, целещи опровергаване на авторството му при процесната
престъпление, а именно: Че е предприел управлението на автомобила при
тръгването на двамата от с. Помен, споменатото заведение, откъдето откарал
пострадалия до дома на баща му- св. А.И.В. в края на селото. От там обаче
пострадалият се решил да отидат до съседното село – Бъзън - и въпреки
протестите на подсъдимия заел шофьорското място. Подсъдимият седнал на задната
седалка на автомобила, между двете предни облегалки. Пътували към с. Могилино,
когато, след излизането от с. Помен, пострадалият „започнал да криволичи
наляво, надясно“, „изтървал колата“, излязъл от пътя първо надясно, а след това
наляво и се стигнало до блъсването. Това станало докато пострадалият решил да
си събуе маратонките, защото му стягали. Събул първо едната и я изхвърлил
надясно, а след това друга, при което именно автомобила се отклонявал и накрая
катастрофирал.
Тези твърдения на
подсъдимия се опровергават от останалите доказателства по делото, вкл. и такива
от обективен порядък, обусловили горните експертни заключения, като са
обременени и със съществени вътрешни фактически и логически противоречия
противоречия.
Така преди всичко
тезата, че при удара се
е намирал на задната седалка на автомобила по никакъв начин не може да обясни,
а се опровергава от установения по несъмнен и категоричен начин факт, че по възглавницата на левия ербег има негова
кръв. При това, отговаряща както се изложи съгл. описаните обективни
находки, да е оставена непосредствено
при удара на автомобила в дърветата и настъпилото в момента светкавично
издуване на тази възглавница. Посочи се, че комплексната медицинска експертиза
изключва тези следи да са получени по друг начин, вкл. и при последващите
опипвания, както ги твърди подсъдимия, на врата на пострадалия за пулс.
Изложиха се подробните и аргументирани с установените обективни данни изводи на
в.л. С. и Д., че всички останали следи от кръв, както на подсъдимия, така и на
пострадалия, са оставени впоследствие, при преместването на тялото на
пострадалия и наложилия се досег на подсъдимия и с десния ербег.
Това съществено и
неопровергано с нищо обстоятелство се подкрепя от останалите многобройни
косвени доказателства както се изложиха: защипването на дясната маратонка на пострадалия в дясната предна част на автомобила,
и то по-близо до дясната врата; изводите на комплексната медицинска експертиза,
че всички други следи от кръв са получени не по време на удара на
автомобила в дърветата, а след това;
изводите на комплексната съдебно автотехническа-медицинска експертиза за невъзможността пострадалия да е бил на
шофьорската място при удара, а наличие на многобройни признаци да е бил на
предната дясна седалка; това че бащата на пострадалия отрича автомобила му да се е връщал до жилището му в инкриминираната
нощ, както твърди подсъдимия; показанията на съпругата на пострадалия, че
човекът от горепосочените видеозаписи който седнал на дясната предна
автомобилна седалка е бившият й съпруг.
Недостоверността на
защитната теза личи и от редица вътрешни и с останалите доказателства по делото
фактически и от логически порядък в обясненията на подсъдимия: напълно нереално
е той да не е споделил с родния си брат нищо по въпроса кой е управлявал
автомобила, такава постановка очевидно е в услуга на стремежа да се прикрие
истината за случилото се; в тази връзка от значение са горните показания на св.
А., че чул брат си /подсъдимия/ да изявява желание да управлява автомобила на
пострадалия; нереално е несравнимо по-повлияния от алкохола пострадал /3,83
промили срещу 1,2 на подсъдимия/ да предприеме управлението, и то след като
вече е бил откаран от подсъдимия до дома му; тезата на подсъдимия за временно
изпадане в безсъзнание, дори „кома“ напълно се опровергава от изричната
констатация в медицинската документация относно при довеждането му в болницата
непосредствено след катастрофата – неврологично отделение - където се сочи, че
няма данни за мозъчно сътресение; това
че при потеглянето на автомобила от с. Помен безспорно двамата /подсъдимия и
пострадалия/ са седнали на предните седалки – необяснимо е защо ако след това
пострадалият е предприел управление както твърди подсъдимия, е седнал на
задната седалка.
Резонния довод на
защитата на подсъдимия, че приклещената вдясно маратонка на пострадалия
непременно трябва да е свързана с травма съответно на съответното му ходило не е достатъчен за да
промени горните изводи. Освен че е възможно изхлузване на крака от обувката
при, както се изложи, нееднократните удари на автомобила в дърветата, възможни
са и други хипотези, като например пострадалия наистина да е събувал
маратонката си, но бидейки отдясно, което подсъдимият впоследствие спекулативно
да интерпретира, и така събута да е била затисната на местото където е намерена,
а другата да е местена заедно с тялото, да е била полусъбута и паднала при
местенето и пр. При наличие на такива и други, неустановени възможности това
обстоятелство не може да опровергае горните непротиворечиви и базирани на
обективен и експертен анализ доказателства. Същото се отнася и до възможността
подсъдимия да излезе непосредствено след катастрофата от автомобила ако е бил
на шофьорското място – ноторно е, че това е възможно да стане между облегалките
на предните седалки, то впрочем може да стане и през счупените предно и
странично стъкла на автомобила, но същественото е, че очевидно същото
затруднение би имал той и ако, както
твърди, при катастрофата се е оказал от задната седалка, където се возел, върху
предното табло. Очевидно е спекулативното нагаждане на обясненията на дееца към
вече известната му в хода на следствието фактическа установеност на база
огледния протокол и проведените експертиза, вкл. за вероятността от
нараняването на предкитката му в предната част на автомобила.
При така установената
фактология съдът прие следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е пълнолетно
и безспорно вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По описания начин и
място на 26.02.2013год. на път между с.
Помен, обл.Русенска и с.Могилино, обл.Русенска - № RSE – 2081, на км.11+200,
в землището на *******, при управляване на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А6” с ДК № СС 9093 СК, собственост на З. Д. В. ***, той е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.5, ал.3 от ЗДвП - "На водача на пътно превозно
средство е забранено:
т.1 да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол и
- чл.21, ал.1
от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. за
пътно превозно средство от категория В, извън населено място от 90 км./ч.,
тъй като
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 промила и се движел със
скорост от 129,3 км./ч.
При тези негови
нарушения е възникнало описаното пътно транспортно произшествие, а от него при пряка причинно-следствена
връзка настъпила и смъртта на пострадалия
Д. А. В..
Налице е и тежкоквалифициращото
обстоятелство по чл.343, ал.3, пр.1 от НК квалифициращо обстоятелство "пияно
състояние", деецът е управлявал процесния автомобил концентрация на алкохол в кръвта 1,2 промила.
Д.ието е осъществено
виновно, при форма на вина “непредпазливост”, която съдът приема във формата на
небрежност – не е предвиждал настъпването на съставомерните вредоносни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. По делото
липсват достатъчно доказателства данни за наведената в обвинителния акт форма
на непредпазливата вина „самонаД.ост“ – че е предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.
Ето защо съдът прие за доказано по
несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по поддържаното от
прокурора обвинение в престъпление чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи отговорността
му обстоятелства вече допуснатите две нарушения по ЗДвП, вкл. управление на МПС
след употреба на алкохол, това че при осъществяването на престъплението е
управлявал моторно превозно средство след като е бил лишен от такова право по
административен ред за нарушения по ЗДвП, предприетите от него действия непосредствено
след престъплението фактически действия за укриване авторството на Д.ието , както и високия и устойчив ръст на
транспортните престъпления, особено със смъртен резултат и употреба на алкохол,
твърде ранната възраст на пострадалия, а като
смекчаващи – младежката
му възраст, това че работи, чистото му съдебно минало и лекомисления принос на
пострадалия за случилото се чрез предприетото пътуване с пияния подсъдим.
При относително
равновесие на двете групи съдът му наложи наказания шест години лишаване от свобода - около и
малко под средата /с акцент на младежката му възраст и проявеното от
пострадалия лекомислие/, при първоначален общ режим на изтърпяване, както и
девет години лишаване от правоуправление в съответствие с възможността по чл.
49 ал. 2 от НК. По отношение на второто съдът съобрази очертаващата се
склонност на подсъдимия да нарушава забраната за управление на МПС след
употреба на алкохол, което е след основните причини за тежки транспортни
произшествия, както и особено актуалните по тези престъпления и сред тези
младежки възрастови групи цели на генералната превенция. Следва да се зачете
предварителното задържане и домашен арест на подсъдимия.
Следва да се присъдят
деловодните разноски на държавата.
Веществените
доказателства по делото следва да се върнат на собствениците им с изключение на
тези без стойност, които подлежат на унищожаване.
Причини за извършване на
престъплението - злоупотребата с алкохол, грубото неспазване на правилата за движение по
пътищата.
По тези съображения
съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: