№ 1317
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК :
Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 8869 от 31.01.2023 г.,
въз основа на която ищецът – “Е.” ООД, ЕИК *******, предявява против ответника С.О.
осъдителни искове, както следва :
1./ с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 за заплащане на сумата в размер от
523 325,62 лева с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената
транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема
на С.О. през периода м. януари – м. декември 2020 г. при маршрутен пробег от 703 549,207
км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници №
РД – 56-447/04.06.2001 г., сключен между С.О. като възложител и “Е.” ООД като
изпълнител, изчислено при актуализирана цена с процент инфлация за 2020 г. в размер на
3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние при вече заплатено от ответника
възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър
разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 523 325,62 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба (31.01.2023 г.) до окончателното й плащане; и
2./ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
93 848,31 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главното вземане /523
325,62 лева/ за периода от 13.02.2020 г. до 30.01.2023 г. включително.
В исковата молба ищецът - “Е.” ООД твърди, че между него и ответника С.О. е
сключен договор за извършване на обществен превоз № РД 56-447/04.06.2001 г., като с него
ищецът се е обвързал със задължението да извършва обществен превоз на пътници по
конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт с дължина
9,500 км. – еднопосочно, а ответникът да му заплаща съответно договорно възнаграждение
формиращо се на база реално изминат километър – пробег. Сочи се, че договорът е сключен
с период на действие 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на линията,
като този срок бил продължен с подписването на допълнително споразумение от 31.10.2006
г. Поддържа се, че според клаузата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от договора за всеки реално
изминат километър пробег по разписание на автобусна линия № 260 възложителят заплаща
1,65 лв. без вкл. ДДС, като определената цена не подлежи на промяна, освен с процента на
годишната инфлация или в случай на увеличение цената на горИ.то за една календарна
1
година с над 30 % или ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и
резервни части надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година. Според
договора е предвидено, че следващата се цена от възложителя подлежи на заплащане в полза
на изпълнителя на 12 равни месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия
месец подлежи на авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на
следващия месец, като за тези плащания изпълнителят издава данъчна фактура. Тъй като
ответникът бил в невъзможност да осъществява авансови плащания по договора, то
страните се уговорили, че дружеството-изпълнител ще издава една фактура за цялата
дължима сума. По повод уговорения размер на следващата се цена за изминат километър
пробег от ищеца се уточнява, че през периода на съществуване на правоотношението по
волята на страните по него на няколко пъти е била променяна установената ценова ставка,
като същата е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано от
16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС, считано от 01.05.2009 г.
Това е и последното споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат
километър пробег, като в този контекст изпълнителят с няколко свои писмени изявления
сочи да е известявал възложителя, че са налице предпоставки за актуализиране на цената,
поради повишеният размер в индекса на измерваната годишна инфлация, но отговор и
действия в тази насока от С.О. не били предприети. Изложението на ищеца в ИМ
продължава с това, че обявената от НСИ годишна инфлация генерирана за периода от 2010
г. до 2020 г. е както следва : 2010 г. – 4,5 %, 2011 г. – 2,8 %, 2012 г. – 4,2 %, 2013 г. – 1,6 %,
2014 г. – 0,9 %, 2015 г. – 0,4 %, 2016 г. – 0,1 %, 2017 г. – 2,8 %, 2018 г. – 2,7 %, 2019 г. – 3,8
% и 2020 г. – 0,1 %. Предвид тези инфлационни процеси развили се в страната през
посочените години, то цената която ответната община е следвало да заплаща за километър
пробег през 2020 г. относно поддържаната градска автобусна линия № 260 възлиза на 3,19
лв. Ищецът сочи, че изпълнявайки договорните си задължения на изпълнител по цитирания
договор през 2020 г. е осигурило общ маршрутен пробег от 703 549,207 км. по основна
градска автобусна линия 260, която е формирана като сбор от изминатите километри през
всеки месец от 2020 г., както и километрите които са заплатени на по-ниска цена от 1,29 лв.
без ДДС на основание чл. 50, ал. 3 и 4 от договора. Тази дейност е отчетена от „Център за
градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е възложил дейността по отчитане на
пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от СО на транспортни
оператори. Платената за цялата 2020 г. цена за извършените услуги по превоз на пътници
градска автобусна линия № 260 от ответника на ищеца възлизала на сумата от 1 807 725,80
лв. Отчитайки клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща индексирана цена за
извършената транспортна дейност през 2020 г. е следвало да бъде в размер на 2 243 830,49
лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 703 549,207 км. при цена от 3,19 лв. за изминат
км./пробег/ и /маршрутен пробег от 309,108 км. по 1,60 лв. км./пробег/. Базирайки се на тези
пресмятания ищецът поддържа, че за периода от м.01.2020 г. до м.12.2020 г. вкл. е носител
на вземане за незаплатена индексирана цена, която възлиза в общ размер на 436 104,68 лв.
без ДДС или 523 325,62 лв. с вкл. ДДС, като е направена и съответната детайлизация за
формирането на цената по месеци. Доколкото индексираната цена за всеки отделен месец от
исковия период /2020 г./ е подлежала на заплащане на датата посочена във всяка издадена
фактура, то длъжникът изпада в положение на забава след настъпването на съответния ден
за плащане упоменат във всяка фактура, като това упоменаване имало характера на покана
за плащане. Така се поддържа, че заради допуснато закъснение в плащането на
индексираната месечна цена за осъществяваните транспортни услуги през 2020 г. по линия
260 за периода от 13.02.2020 г. до 05.05.2022 г. е натрупана лихва в общ размер на 93 848,31
лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на начисляване и размера
на лихвоносното вземане за всеки месец попадащ в исковия период. Ищецът претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът С.О. на 18.04.2023 г. подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва сключването на
процесния договор между страните, като поддържа, че същия следва да се квалифицира,
като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора ответникът счита, че
при лексикално тълкуване на волята на страните изразена в същата ставало ясно, че от тях
не е предвидено автоматично изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в
клаузите предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Касаело се до
2
правна възможност за актуализация в размера на цената, но не и до автоматична промяна в
съдържанието на правното задължение за заплащане на следващата се цена по договора. За
това свидетелствали фактите, че страните трикратно са пристъпвали към споразумения за
промяна в цената за изминат километър пробег при действие именно на този договор
ползвайки като основание промяна в инфлационния индекс. Тоест позоваването на
ответника е, че за да се случи договорна промяна в размера на цената дължима по
правоотношението е необходимо да се отправи предложение до другата страна, което в
случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено споразумение – така съгласно чл.
65 от договора. Подобно предложение за изменение на цената не било постъпвало при
ответника, като изпратените от ищеца до ответника три писма нямали такъв характер,
защото не съдържали конкретно предложение за промяна в цената, поради реализация на
дадена предпоставка за това. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че
изпълнителят не издава фактури през исковия период, които да включват индексация с
размера на годишната инфлация. При условията на евентуалност ответната община се
позовава на изтекла погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно
тези начислени за периода до 30.01.2020 г., като се поддържа, че приложение с оглед
характера им на периодични вземания има специалната давност уредена в нормата на чл.
111, буква „в“ ЗЗД. Правото от изпълнителя да се иска индексиране на цената за периода от
2009 г. до 2019 г. вкл. се сочи, че е погасено по давност, което означавало, че ищецът няма
правото да включва натрупаната през този период годишна инфлация при изчислението на
следващото му се по договора плащане на километър изминат пробег през 2020 г. В случай,
че все пак се приеме в полза на ищеца да съществува право да получи индексация в цената
по договора следваща се за 2020 г.. На последно място ответника сочи, че клаузата на чл. 42,
ал. 2 от договора предвижда възможност за промяна на цената, което не е равнозначно
единствено на увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е възможно и
икономическа обстановка на дефлация, която предполага намаляване в цената по договора.
По тази причина се оспорват изчисленията направени от ищеца, защото те не държали
сметка за периодите с натрупана годишна дефлация и тя не бива отчитана при изчисляването
на цената по договора. Въвежда се и възражението, че в свое писмо от 17.08.2015 г.
дружеството-ищец се е обърнало към ответната община, като е заявило, че дружеството
няма да има никакви претенции за каквито и да е било други имуществени претенции,
свързани с или произтичащи от описания договор за възлагане извършването на обществен
превоз на пътници и допълнителното споразумение към него, като по същността си с това
изявление “Е.” ООД надлежно се е отказал от правото да извърши индексация на цената по
договора с размера на годишната инфлация, доколкото поисканите с това писмо плащания
са били изпълнени от ответната община. По отношение на предявените искове за заплащане
на обезщетение за забава ответника възразява, както с довод, че при липса на главно вземане
не може да възникне отговорност за закъсняло негово изпълнение, така и с възражение, че
не е бил поканен да заплати поисканата индексация, нито е имала договорно задължение да
направи това по собствен почин. Настоява се за присъждане на разноски.
В допълнителната искова молба депозирана по делото на 08.06.2023 г. ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че няма
основание да се смята, че за да се постигне актуализация на договорената цена по сделката е
необходимо задължително да се отправи предложение от изпълнителя до възложителя,
което да бъде прието и инкорпорирано в писмено споразумение. Отбелязва се, че никъде в
съдържанието на договора не е вменено в задължение на изпълнителя да инициира подобно
изменение на неговото съдържание в частта му отнасяща се до формиране цената за изминат
километър пробег, като изложените в обратния смисъл твърдения за необходимост от такава
процедура се квалифицират, като напълно голословни. Допълва се, че независимо от това, че
върху изпълнителя не тежи задължението да инициира процедура по промяна на цената, за
да се спазват добрите търговски взаимоотношения от ищеца са депозирани три писма до
С.О., с които тя е уведомена, че от 16.05.2009 г. /датата на сключване на последното
споразумение към договора/ до момента на изпращане на писмото цената за изминат
километър пробег не е променяна, като поради инфлационните процеси в годините след
последната извършена актуализация е поискано това да се направи отново. Изтъкнато е, че
смисълът на индексирането е с оглед защита интересите на изпълнителя при промените на
пазара в течение на срока на договори за обществен превоз, и това само в хипотезата, че
3
такива промени се проявят в обективната действителност. Когато се говори за инфлация, то
трябва да се държи сметка за това, че тя представлява изменение в цената на парите –
промяната в тяхната покупателна способност, като измерването на тази промяна се прави
при съпоставка на покупателната способност на парите през предходната година. Това
означава, че при индексация на цената с инфлационния индекс, то същия се прилага върху
цената за предходната година, респективно ще се прилага при база от 2,57 лева само ако
индексацията се извършва през втората година от сключването на допълнителното
споразумение датиращо от 2009 г. В случай, че се прилага индексация през третата и всяка
следваща година, то тя се извършва върху вече коригирана през предходна година цена,
защото се сравнява с цената, каквато е, тя е вече коригираната цена, а не цената през първата
година. Това означава, че цената през 2020 г. трябва да се формира след направата на
индексация за всяка година в сравнение с предходната и се достигне с натрупване до цената
през 2020 г.
В допълнителния отговор подадена на 10.07.2023 г. ответникът С.О. поддържа
направените възражения и оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на
ищеца, направени в допълнителната искова молба. Обръща внимание, че според подхода
използван в сключването на трите допълнителни споразумения по договора, страните са
пристъпвали към актуализация на цената на три годишен период, което е правено с оглед
непогасяването по давност на това право. В случая ищецът е изгубил правото си да
индексира цената по договора с ответника, защото същото се е погасило по давност за
периода от 2009 г. до 2019 г. и ответникът е направил възражение в тази насока
своевременно още с подаване на отговора по ИМ. Успоредно с това изменението в
съдържанието на договора е валидно само ако е направено в писмена форма – така чл. 65 от
същия, като в случая с клаузата определяща цената за извършваната услуга изменение при
спазване на тази форма не се констатира. Напомня се, че никъде в договора не е предвидено,
че изменението на цената е автоматично, а е необходимо изрично предложение за изменение
на цената с конкретни параметри, като такова предложение за 2020 г. не е отправяно.
С протоколно определение от 13.10.2023 г. съдът е допуснал на основание чл. 214
ГПК изменение чрез увеличение в предявения от ищеца иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като същия се счита за предявен вместо в първоначалния му размер за сумата от
93 848,31 лв., в размер на сумата от 111 363,00 лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между ищеца и ответника е сключен договор № РД-56-447/04.06.2001 г. за възлагане на
обществен превоз на пътници по конкретно обособена маршрутна автобусна линия № 260
от масовия градски транспорт организиран в пределите на С.О., чиято еднопосочна дължина
е 9,500 км. Тази сделка е сключена за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на автобусната линия, която ищецът има задължение да въведе в срок от 180
дни от сключване на договора. Съгласието относно полагащата се в полза на изпълнителя по
договора цена за извършване на възложената му от С.О. транспортна услуга е намерило
отражение в клаузата на чл. 42 и чл. 43 от договора, като според чл. 42, ал. 1 възложителят
се е обвързал да заплаща на изпълнителя за извършения обществен превоз на пътници по
посочената автобусна линия цена в размер на 1,65 лв. на километър пробег /без ДДС,
съгласно уговорката постигната в чл. 43/. Между страните ясно е разписано и това, че
цената на километър пробег за срока на действие на договора не може да бъде променяна,
освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване цената на горИ.то за една
календарна година с над 30 %, респективно ако общото поскъпване на горивата, смазочните
материали, гуми и резервни части надхвърли 50 % от стойността им за съответната
календарна година. В чл. 43 е установено и правилото, че цената дължима за изпълнението
на услугата възложена по договора подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12
равни месечни вноски през годината. Според чл. 50 страните са се обвързали с
договореност, че за всеки осъществен при нарушение на разписанието курс, което е
реализирано по вина на изпълнителя от последния се дължи заплащането на неустойка в
размер на 5 % от стойността на неточно изпълнения курс, ведно със законната лихва,
4
считано до датата на плащане.
Така създаденото между страните по делото договорно правоотношение е претърпяло
няколко изменения по след изразено взаимно съгласие, които са манифестирани в изрично
подписани между тях допълнителни споразумения, а именно :
На 26.07.2004 г. е сключено допълнително споразумение, с което е внесено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки реално изминат
километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
01.06.2004 г. възложителя заплаща цена в размер на 1,71 лв., като тя се формира при
начисляване на отчетената за 2002 г. годишна инфлация в размер на 3,8 %. То е влязло в
сила, считано от 01.06.2004 г.
На 28.06.2006 г. е сключено допълнително споразумение, с което е внесено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки реално изминат
километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
01.07.2006 г. възложителя заплаща цена в размер на 1,93 лв., като тя се формира при
начисляване на 13 % инфлация, която е формирана като сбор от отчетената годишна
инфлация за 2003 г. в размер на 5,6 %, за 2004 г. в размер на 4 %, както и за част от тази за
2005 г. в размер на 3,4 % /.при отчетена 6,5 %/. То е влязло в сила, считано от 01.07.2007 г.
На 09.08.2006 г. е сключено допълнително споразумение, с което внасят изменения и
допълнения в чл. 8 и в чл. 50 от договора. То е влязло в сила, считано от 01.08.2006 г.
На 31.10.2006 г. е сключено допълнително споразумение, с което срокът на договора
е продължен до провеждане на конкурс и сключване на договор за възлагане на превоза по
основната маршрутна автобусна линия /260/ с определения за изпълнител кандидат.
Предвидено е то да влезе в сила, считано от 08.11.2006 г.
На 14.12.2006 г. е сключено допълнително споразумение, с което е внесено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки реално изминат
километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
01.07.2006 г. възложителя заплаща цена в размер на 1,99 лв., като тя се формира при
начисляване на 16,1 % инфлация, която е формирана като сбор от отчетената годишна
инфлация за 2003 г. в размер на 5,6 %, за 2004 г. в размер на 4 %, както и за 2005 г. в размер
на 6,5 %. С това споразумение е отменено по-ранно сключеното такова от 28.06.2006 г.
Последното ангажирано по делото споразумение за изменение на договора е това
подписано между страните на 16.05.2009 г, като с него е внесено изменение в клаузата на чл.
42, ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки реално изминат километър пробег по разписани
по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от 01.05.2009 г. възложителя
заплаща цена в размер на 2,57 лв., като тя се формира при начисляване на 26,8 % инфлация,
която е формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за 2006 г. в размер на 6,5 %,
за 2007 г. в размер на 12,5 %, както и за 2008 г. в размер на 7,8 %.
Между страните не съществува спор, а и от представените по делото и приети за
доказателства сведения на показателите курсове и пробег по линия 260 се установява, че
ищецът е изпълнявал задълженията си по договора през месеците от януари до декември
2020 г. включително, като е предоставял транспортна услуга на ответника чрез обслужване
на курсове и пробег по обособена маршрутна автобусна линия 260, както следва : 61 324,916
км. за м.01.2020 г.; 57 020,509 км. за м.02.2020 г.; 60 734,821 км. за м.03.2020 г.; 47 999,766
км. за м.04.2020 г.; 54 263,337 км. за м.05.2020 г.; 59 879,484 км. за м. 06.2020 г.; 61 904,950
км. за м.07.2020 г.; 60 760,894 км. за м.08.2020 г.; 58 653,379 км. за м.09.2020 г.; 61 413,035
км. за м.10.2020 г.; 59 291,615 км. за м.11.2020 г. и 59 993,393 за м.12.2020г. От същите
доказателства се разкрива и това, че през месеците – януари, март, май, юни, юли, август,
октомври, ноември и декември 2020 г. ищецът е предоставил транспортна на ответника чрез
обслужване на курсове и пробег по обособена маршрутна автобусна линия 260 при
условията на реализирани хипотези по смисъла на чл. 50, ал. 3 от договора /въведени с
допълнително споразумение от 09.08.2006 г./ при настъпването на които възложителят
следва да заплаща транспортната услуга при прилагане на 50 % от разходната ставка
възприета по договора. За упоменатите месеци редуцираната ставка е приложена за
следните километри пробег : 26,153 км. за м. януари 2020 г.; 7,540 км. за м. март 2020 г.;
18,866 км. за м. май 2020 г.; 55,491 км. за м. юни 2020 г.; 42,723 км. за м. юли 2020 г.; 18,485
5
км. за м. август 2020 г.; 101,594 км. за м. октомври 2020 г.; 20,453 км. за м. ноември 2020 г. и
17,803 км. за м. декември 2020 г.
За ежемесечно извършваните през 2020 г. по маршрутна автобусна линия 260 услуги
по превоз на пътници от дружеството-ищец в качеството му на изпълнител са издавани
фактури, в който е начислявана стойността на предоставената услуга през съответния месец,
като е посочвано какъв е нейният вид, количество, единична и обща стойност. Всяка от 12
броя фактури е подписана от представител, както на доставчика на услугата /ищеца/, така и
на получателя на същата /ответната община/. Общата стойност на всички издадени фактури
касаещи транспортни услуги предоставени от ищеца посредством цитираната маршрутна
автобусна линия възлиза на 1 807 764,50 лв. без ДДС и касае реализацията на общ отчетен
пробег в разстояние от 703 240,099 км. и частично отчетен пробег /пробег с наложени
редукции/ в разстояние от 309,108 км.
Сред доказателствата приобщени по делото по искане на ответника са приети и
платежни нареждания, с които „ЦГМ“ ЕАД е осъществил погашение на фактурираните от
ищеца стойности на извършените през 2020 г. транспортни услуги, както и протокол за
прихващане на насрещни вземания съществуващи между ищеца и „ЦГМ“ ЕАД, на когото е
делегирано от ответника задължението за заплащане на цената по договора за извършване на
обществен превоз по маршрутна автобусна линия 260.
Видно от писмо на ищеца датиращо от 31.03.2009 г., което е регистрирано в
деловодната система на ответника на 31.03.2009 г. дружеството “Е.” ООД в качеството му
на изпълнител по сключен договор от 04.06.2001 г. се е обърнало към С.О., в качеството й
на възложител по този договор, като е поискало индексиране на цената следваща се за
предоставяните транспортни услуги по договора, като се съобразят стойностите на
генерираната и измерена с инфлационен индекс през 2006, 2007 и 2008 г. инфлация, като с
оглед на същата цената на километър изминат пробег да се определи на 2,57 лв. без ДДС.
Видно от писмо на ищеца датиращо от 17.08.2015 г. същият се е обърнал към С.О. с
оглед изпълнението на договора за обществен превоз на пътници от 04.06.2001 г., като е
поискал заплащане на стойност на услуги предоставени по договора, които са фактурирани
през 2012, 2013 и 2015 г. и възлизат на сумата от общо 642 253,74 лв. С това изявление “Е.”
ООД е предложил и опрощаването на всички дължими от ответната община лихви
неустойки за забава и каквито и да е било други имуществени претенции свързани с
изпълнението на цитирания договор, при условие, че дължимата в писмото сума бъде
изплатена. Ангажирани са платежни нареждания от 01.09.2015 г. свидетелстващи за това, че
на посочената дата „ЦГМ“ ЕАД е осъществил плащане на сумите по цитираните в писмото
пет броя фактури, чиито общ размер възлиза на 642 253,74 лв.
С други три писма от 19.01.2022 г., 08.02.2022 г. и 30.03.2022 г. ищецът, като
оператор обслужващ транспортна линия 260 се е обърнал към ответника – С.О. да
предприеме необходимите постъпки за актуализиране/индексиране на изплащаната за
километър пробег цена по договора от 04.06.2001 г., като е посочено, че прилагането на
ставка от 2,57 лв. на изминат километър се явява крайно недостатъчно с оглед повишения
инфлационен индекс, както и цената на енергоизточниците и горивата. Поискано е цената да
бъде повишена до ставка от 3,89 км. за изминат километър. Тези писма са получени от
адресата им, като по делото няма данни за предприета реакция от С.О. по направените от
ищеца искания.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като от прието в пределите на
същата експертно заключение посредством приложените от вещото лице специални знания
и извършени счетоводни и статистически анализи се установява, че годишната инфлация
според публикувани официални данни от НСИ е при следните равнища през изследваните
години : за 2009 г. е 0,60 %; за 2010 г. е 4,5 %; за 2011 г. е 2,8 %; 2012 г. е 4,2 %; за 2013 г. е
отрицателна – 1,6 %; за 2014 г. е отрицателна – 0,9 %; за 2015 г. е отрицателна – 0,4 %; за
2016 г. е 0,1 %; за 2017 г. е 2,8 %; за 2018 г. е 2,7 %; за 2019 г. е 3,8 % и за 2020 г. е 0,10 %.
От вещото лице са предложени два варианта за изчисляване индексираната цена на
километър пробег за 2020 г., като в единия случай са взети за база всички годишни индекси
на инфлацията със съответните им положителни и отрицателни стойности /дефлация/, като в
този случай е определена цена равна на 3,09 лв. без ДДС за километър пробег, съответно в
другия случай не е приложена редукция в цената на километър пробег с отчитане процента
6
на дефлация през три от годините /2013, 2014 и 2015 г./ и така е определена цена равна на
3,19 лв. без ДДС за километър пробег. При така предложените от вещото лице варианти на
индексиране на цена за километър пробег са направени и съответните изчисления за
формираните разлики между стойностите по реално заплатените фактури за транспортни
услуги по линия 260 през 2020 г., и изчислените стойности при цени от 3,09 лв. за км. и 3,19
лв. за км. пробег. При първия вариант /ставка от 3,09 лв. за километър пробег/ разликата
между преизчислените суми и фактурираните такива през 2020 г. е определена от вещото
лице на стойност от 365 773,02 лв., съответно начислената лихва за забава в плащането на
тази парична сума, като част от цена за предоставена през 2020 г. транспортна услуга при
съобразяване на зададените от ищеца периоди е пресметната на стойност от 93 401,80 лв.
При втория вариант /ставка от 3,19 лв. за километър пробег/ разликата между
преизчислените суми и фактурираните такива през 2020 г. е определена от вещото лице на
стойност от 436 113,98 лв., съответно начислената лихва за забава в плащането на тази
парична сума, като част от цена за предоставена през 2020 г. транспортна услуга при
съобразяване на зададените от ищеца периоди е пресметната на стойност от 111 363,68 лв.
Относно допуснат въпрос на ответната община при индексирана цена за 2020 г. на база
договорената такава в размер на 2,57 лв. за километър и прилагане само на инфлационен
индекс за 2019 г. се формира цена от 2,67 лв. на километър пробег. В такава хипотеза
неразплатената разлика между преизчислените суми и фактурираните такива през 2020 г. би
била равна на 84 409,16 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
На първо място за да проведе успешно доказване на претенциите си по исковете за
реално изпълнение имащи своето основание в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е страна по валидно възникнало с ответната община облигационно
правоотношение имащо за предмет извършването на обществен превоз на пътници по
конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт, което да е
съществувало към 2020 г. Този юридически факт несъмнено е еднопосочно установен по
делото, доколкото се разкрива това, че между страните е сключен договор с посочения
предмет още през 2001 г., чието действие макар и елементи от неговото съдържание да са
изменяни през годините не е прекратено и е обвързвал страните и през 2020 г., съответно
правата и задълженията по него са били изпълнявани от тях. Срокът на договора
първоначално предвиден с продължителност от 5 години, считано от датата на въвеждане на
автобусната линия в експлоатация е продължен от страните с писмено съглашение между
тях, като уговорката е, че същият е продължен до провеждане на конкурс и сключване на
договор за възлагане на превоза по основната маршрутна автобусна линия /260/ с
определения за изпълнител кандидат. Тъй като по делото няма твърдения и доказателства
това заложено условие за изтичане на срока по договора от 2001 г. да се е сбъднало, то
трябва да се приеме, че създадената между страните договорна връзка с източник
коментирания договор е продължила да действа и към релевантния период – 2020 г.
Що се касае до обстоятелството, дали ищецът - “Е.” ООД е изпълнил надлежно
поетите от него с договора задължения по извършването през 2020 г. на автобусни превози
чрез автобусна линия 260 по възлагане на ответната община, то събраните по делото
писмени доказателства установяват реализирането на тази предпоставка. Съставените
сведения за изпълнение на курсове и пробег, както издадените и двустранно подписани
фактури, идват ясно да покажат, че изпълнителят точно и добросъвестно е осъществил
реализацията на възложената му услуга по обществен превоз на пътници с цитираната
автобусна линия, посредством пробег в разстояние от 703 240,099 км. и частично отчетен
пробег /пробег с наложени редукции/ в разстояние от 309,108 км. Тази дейност е приета от
възложителя, доколкото представител на същия е парафирал издадените фактури, където
стойността й е фактурирана, респективно същите са разплатени от С.О. на изпълнителя.
Спорното право предмет на установяване в пределите на настоящото дело е налице
ли е автоматично проявило се увеличение в цената на договорените услуги, което произтича
от уговорката по чл. 42, ал. 2 от договора, което увеличение да е приложимо относно
извършените услуги по обществен превоз на пътници през 2020 г. и формираната от него
7
разлика в цената на километър пробег /да не е разплатена от ответника, за което в полза на
ищеца възниква правото на парично вземане.
Основният въпрос, по които се концентрира спора между страните се свежда до това,
дали за реализацията на промяната в цената, която е уговорена да се заплаща на изпълнен
километър пробег е необходимо подписването на допълнително съглашение между страните
по договора, с което изрично да се измени неговото съдържание в тази му част, а именно да
се предвиди конкретната промяна в цената на изминат километър пробег по маршрута на
автобусна линия 260, или пък тази промяна настъпва автоматично по силата на уговореното
в договора, като е достатъчно единствено да се промени чрез нарастване индекса на
годишната инфлацията през предходната календарна година. За да се даде отговор на тези
спорни моменти е необходимо да се извърши тълкуване на договора и отделните негови
части според правилото на чл. 20а ЗЗД и в частност каква е била волята на страните при
уговаряне на механизма за индексация на подлежащата на заплащане цена за изминат
километър пробег във връзка с обществения транспорт на пътници по линия 260. В този
смисъл действителната обща воля на страните по сключения между тях договор от
04.06.2001 г. по отношение на формирането на цената на километър пробег през срока на
договора е ясно изразена от тях в текста на чл. 42, ал. 2. С него е установено правилото, че
тази цена не може да бъде променяна, ако не настъпи някое от очертаните в тази клауза
хипотези. Една от тези хипотези е промяна в нИ.то на годишната инфлация. Тя е
самостоятелна и реализацията и обуславя промяна в цената на услугата поета по договора.
Съществено в случая е, дали за да се приложи подобна промяна в подлежащата на плащане
цена е нужно упражняването на определено изявление насочено към постигането на правна
промяна в съдържанието на договора, или пък тази промяна настъпва автоматично без
необходимост от изявления на страните и приемането им. Настоящият съдебен състав
намира, че предвид формулировката на договорната клауза тази промяна в съдържанието й
изначално е уговорено от страните да настъпва автоматично и да не се нуждае от
допълнително съгласие манифестирано чрез изменение на договора с подписване на нарочен
писмен анекс. Никъде в договора не е предвидено, че при реализацията на коментираната
хипотеза за осъвременяване на цената на услугата за да се прилага изменението в този
компонент от договорното съдържание между страните трябва да се развие определена
процедура по отправяне на искане от изпълнителя и неговото одобряване от възложителя с
фиксиране на конкретен размер на цена за изминат километър пробег. Вярно е, че между
страните през годините на действието на договора е извършвана актуализация в компонента
– уговорена с него цена на услугата за километър пробег, като това е правено с подписване
на изрични допълнителни споразумения по реда на чл. 65 от договора, но само по себе си
ползването на общия способ уговорен от страните по договора за промяна в неговото
съдържание, в т.ч. и в уговорената с него цена, съвсем не означава, че е променено
действието на клаузата на чл. 42, ал. 2 от него, за което вече се посочи, че се проявява
автоматично.
След като се мотивира извод, че волята на страните по договора е за автоматична
ежегодна актуализация на цената на предоставяната превозна услуга, която промяна не се
нужда от постигането на допълнително съгласие изразено от страните за настъпването й,
следва да се пристъпи към обсъждане на начина, по който следва да се извършва
актуализацията на цената за възложените с договора услуги. Според настоящата инстанция
изразената от страните воля по сделката е цената на превозните услуги да се актуализира
ежегодно при съобразяване на промените в икономическите условия за цялата предходна
година от изпълнението на договора. Тоест предвижда се капитализиране на инфлационната
надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действието на договора, чрез
прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната надбавка за
следващите години. Тук е мястото да се отбележи, че през годините, когато икономическите
процеси в страната са водили до измерването на годишна дефлация /2013, 2014 и 2015 г./ в
страната формираната цена по договора не е следвало да бъде променяна /намалявана/ с
процента на отчитаната дефлация, тъй като волята на страните изразена в клаузата на чл. 42,
ал. 2 от договора е цента да търпи автоматична промяна само с размера на годишната
инфлация, но не и с този на годишната дефлация. В този смисъл възражението на ответната
община за прилагането на този показател при определянето на цената за километър пробег
дължима по договора за услуги предоставяни през 2020 г. е неоснователно и не се споделя
8
от съда.
По отношение на въведеното от ответника възражение за упражнен през 2015 г. отказ
от ответника от права, с които разполага по договора сред които и това да иска актуализация
на уговорената между страните цена на услугата, което възражение се черпи от
съдържанието на представено по делото и прието за доказателство писмо от 17.08.2015 г. В
случая изявлението е направено към момент предшестващ пораждането на съдебно
предявените от ищеца претенции за остатък от цена за извършени през 2020 г. услуги по
договор, което означава, че посредством него няма как да е осъществен валиден отказ от
правото тези вземания да бъдат получени. Що се касае до евентуален отказ на ищеца от
правото да получава ежегодна индексация на цената уговорена по договора, то това право
съставлява част от съдържанието на сделката, а не конкретна имуществена претенция
произтичаща от нея към 2015 г., за която да се приеме, че ищецът е направил отказ с
посоченото в писмото изявление от 17.08.2015 г.
Неоснователно е и позоваването на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение правото на ищеца-изпълнител да иска внасяне на промяна в цената на услугата
за периода обхващащ времето от 2009 г. до 2019 г. вкл. Както вече се спомена в
изложението на настоящото решение клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора регулираща три
самостоятелно уредени една от друга хипотези за индексацията в цената на услугите по
договора за обществен превоз на пътници се ползва с автоматично действие между
субектите участници по материалното правоотношение, което означава, че за реализирането
на тази правна последица не е нужно упражняването на определено преобразуващо право
предоставено на разположение на изпълнителя по договора. В този контекст не е възможно
неупражняването на подобно право за определен период от време /3 години/ да доведе до
неговото погасяване по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Промяната в цената, чрез нейната
ежегодна индексация, когато индекса на инфлацията е бележел ръст е настъпвала в годината
следваща тази, в която същия показател е отчитал определено процентно повишение по
обективни данни на НСИ, като това е ставало при приложение директния ефект на
договорната клауза, което изключва възможност на приложение института на погасителната
давност, от която ответника желае да се ползва.
Отсъства оправдан аргумент и за кредитиране довода на ответника, че ако се приеме
от съда възможност за автоматична индексация на цената по силата на директния ефект на
клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора, то тази индексация следва да се приложи по отношение
на базисната цена от 2,57 лв., която е възприета със споразумението от 2009 г. само с
годишния индекс на инфлацията измерена през 2019 г. и равняващ се на 3,80 %. Както вече
се изтъкна процеса по актуализация на цената настъпва автоматично без нужда от
определени нарочни изявления на страните, с които да се упражнява тяхно право в посока
иницииране на подобна актуализация, съответно през всяка от годините след последната
актуализация случила се през 2009 г. /с изключение на 2013, 2014 и 2015 г., когато е била
измерена годишна дефлация/ цената на километър пробег е търпяла нарастване с добавяне
на процента на измерената годишна инфлация, като липсва основание основен за
посочените три години да се възприема различен подход.
При изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца – „Е.“ ООД, като
страна по сключения с ответната община през 2001 г. и действащ към 2020 г. договор е
съществувало материалното право да получи цена на изминат километър пробег равна на
3,19 лв. без ДДС. Тази цена е определена, като за базова година и съответно цена е взета
2009 г./ последната година, в която по волята на страните е извършена промяна в равнището
на цената за изминат километър пробег – увеличение до 2,57 лв. за изминат километър/, като
за изчисляването на цената формирана през следващите години от действието на договора
2010 – 2019 г. е използван способа на капитализиране на инфлационната надбавка, като през
годините на отчитана дефлация не е правено изменени в посока намаляване. Това е и един
от вариантите предложен от вещото лице, който настоящия състав намира, че най-точно
кореспондира на установените между страните уговорки във връзка с определяне цената на
услугата. Другите два варианта не се кредитират от съда, защото в единия от тях при цена от
3,09 лв. на километър се отчита и размера на дефлацията проявила се като процес през 2013,
2014 и 2015 г., а в другия преследван от ответника вариант при цена от 2,67 лв. на
километър се отчита единствено инфлационния индекс формиран за 2019 г. Както вече се
9
изясни по-горе според предвиденото по договора подобни фактори при изчисляването на
цената не следва да се вземат предвид.
Следователно при установените по делото параметри на обема на предоставената
услуга по превоз на пътници с обществен транспорт по маршрутна автобусна линия № 260
през 2020 г. ищецът е имал право да получава по 3,19 лв. без вкл. ДДС цена за изминат
километър пробег /в хипотезите, когато не е било налице основание за редукция/, съответно
по 1,60 лв. за изминат километър пробег, тогава когато е било налице основание за
прилагане на редукция при разплащане на отчетената превозна услуга. С помощта на
вещото лице и представеното от него и прието по делото заключение по допусната
счетоводна експертиза се установява, че за общо изминатите през 2020 г., съответно
отчетени и приети от възложителя километри пробег относно услуги по превоз на пътници
по линия № 260 равняващи се на 703 549,207 км., 703 240,099 км. подлежат на разплащане
без прилагане на редукция в цената и при индексирана тарифна ставка от 3,19 лв. на
изминат километър, а 309,108 км. подлежат на разплащане при прилагане на редукция от 50
% в цената и при индексирана тарифна ставка от 1,60 лв. на изминат километър. Или общата
стойност на фактурираните през 2020 г. услуги при прилагане на тези ценови параметри
възлиза на сумата от 2 243 878,49 лв. без ДДС. Посочената сума надвишава с 436 113,98 лв.
фактурираните и разплатени от ответника услуги по превоз на пътници предоставени от
ищеца през 2020 г. /1 807 725,80 лв./, която сума като дължима разлика между
индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260
от общинската транспортна схема на С.О. през периода м. януари – м. декември 2019 г. при
маршрутен пробег от 703 549,207 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване
на обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., сключен между С.О. като
възложител и “Е.” ООД като изпълнител, изчислено при актуализирана цена с процент
инфлация за 2019 г. в размер на 3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние при
вече заплатено от ответника възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл.
ДДС за изминат километър разстояние. При начисляване на ДДС в размер на 20 % върху
изчислената разлика от 436 113,98 лв. се получава сума в размер на 523 336,78 лв. Предвид
това предявения от ищеца иск за реално изпълнение за заплащане на сумата от 523 325,62
лв. следва да се уважи изцяло, като доказан по основание и размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Санкцията за забава при изпълнение на парично задължение е законово уредена в
нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която гласи, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. За
да възникне подобна право на вземане е необходимо страната, която го претендира да
разполага с изискуемо главно парично вземане, което изискване е налице по отношение на
дружеството – ищец, доколкото същото установява да е кредитор на лихвоносни вземания
за цена на предоставена през периода м. 01.2020 г. – м.12.2020 г. вкл. превозни услуги.
Предвиденият в договора от 01.06.2001 г. падеж е 10 число на месеца, след месеца през
които е била предоставена услугата. Така цената за услугите предоставени през м.януари е
станала изискуема на 10.02.2020 г. и т.н. за следващите месеци от исковия период.
Следователно ответника е изпаднал в положение на забава в изпълнението на тези си главни
задължения от деня следващ уговорения падеж, а именно от 11.02.2020 г. по отношение
цената дължима за м. януари 2020 г., съответно на всяко 11-то число от следващите месеци
до 11.01.2021 г. относно последното задължение за цената дължима за услугите
предоставени по договора през м. декември 2020 г. Несъстоятелно е въведеното от Столична
общинна възражение, че не е изпаднал в положение на забава, защото не е бил канен от
кредитора да плати посочените разлики по поисканата индексация, съответно е нямал
договорно задължение да направи това по собствен почин. Нужда от сочената покана по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за да бъде поставен в забава ответника по отношение на
главните вземания предмет на увеличена от индексиране цена на услуги по договора за
обществен превоз на пътници не е имало, тъй като се касае до отнапред определен падеж за
изпълнение на задължението да се плати цената. Това задължение за заплащане на цената в
случая обхваща и увеличения и размер, като доколкото индексацията както се спомена
настъпва автоматично, то ответната община в качеството й на длъжникът следва да се смята
за запозната с индексирания размер на подлежащото на плащане възнаграждение за
услугите предоставяни й по договора през 2020 г. При установяване на така възприетия
10
момент на забава в плащането на главните вземания, с които ищеца разполага към ответната
община, както и поставените от самия ищец в пределите на принципа на диспозитивното
начало дати на забава, съдът изчислява следните размери на обезщетението по чл. 86, ал. 1
ЗЗД полагащо се на ищеца : за неизплатена главница в размер на 38 029,56 лв. /за м. януари
2020 г./ обезщетението за периода от 13.02.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от
11 486,43 лв.; за неизплатена главница в размер на 35 352,72 лв. /за м. февруари 2020 г./
обезщетението за периода от 18.03.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 10 344,00
лв.; за неизплатена главница в размер на 37 657,93 лв. /за м. март 2020 г./ обезщетението за
периода от 11.04.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 10 767,42 лв.; за неизплатена
главница в размер на 29 759,85 лв. /за м. април 2020 г./ обезщетението за периода от
11.05.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 8 261,13 лв.; за неизплатена главница в
размер на 33 649,12 лв. /за м. май 2020 г./ обезщетението за периода от 11.06.2020 г. до
30.01.2023 г. възлиза на сумата от 9 050,98 лв.; за неизплатена главница в размер на
37 142,48 лв. /за м. юни 2020 г./ обезщетението за периода от 11.07.2020 г. до 30.01.2023 г.
възлиза на сумата от 9 681,08 лв.; за неизплатена главница в размер на 38 394,31 лв. /за м.
юли 2020 г./ обезщетението за периода от 12.08.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от
9 666,06 лв.; за неизплатена главница в размер на 37 677,48 лв. /за м. август 2020 г./
обезщетението за периода от 12.09.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 9 161,12 лв.;
за неизплатена главница в размер на 36 365,09 лв. /за м. септември 2020 г./ обезщетението за
периода от 13.10.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 8 528,85 лв.; за неизплатена
главница в размер на 38 107,58 лв. /за м. октомври 2020 г./ обезщетението за периода от
12.11.2020 г. до 30.01.2023 г. възлиза на сумата от 8 619,93 лв.; за неизплатена главница в
размер на 37 767,14 лв. /за м. ноември 2020 г./ обезщетението за периода от 11.12.2020 г. до
30.01.2023 г. възлиза на сумата от 8 020,52 лв.; и за неизплатена главница в размер на
37 210,72 лв. /за м. декември 2020 г./ обезщетението за периода от 13.01.2020 г. до
30.01.2023 г. възлиза на сумата от 7 776,16 лв. Или общият размер на обезщетението по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлиза на сумата от 111 363,68 лв., като доколкото увеличената по реда на чл.
214 ГПК претенцията на ищеца се свежда до сумата от 111 363,00 лв., то тя се явява
основателна до пълния й предявен размер.
По отношение на разноските:
Двете страни претендират разноски. От ищеца са извършени разноски, за които са
представени доказателства, в общ размер на сумата от 63 347,56 лв., от които 25 387,56 лв.
за държавна такса, 700,00 лева за депозит на вещо лице и 37 260 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. С оглед това, изхода на делото е изцяло
благоприятен за ищеца, то единствено в негова полза се полага присъждане на разноски по
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. По въведеното от процесуалния представител на ответната
община възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение търсено за присъждане от ищеца, настоящата инстанция
намира, че същото е неоснователно. Установените в НМРАВ минимални предели на
адвокатските възнаграждения, които следва да се договарят при материален интерес с
параметрите на този защитаван от ищеца в настоящия процес възлизат на 28 690,66 лв., а
уговорения и заплатен по делото адвокатски хонорар от ищеца в полза на адвокатско
дружество „А.,Х.И П.“, което възлиза на сумата от 31 050 лв. без ДДС. Предвид степента на
правна и фактическа сложност на делото, която следва да бъде определена около средната
/предявени за разглеждане са два осъдителни иска, като от страните са представени
значителен обем от доказателства, вкл. са ползвани специални знания, а от ответника са
наведени няколко правоизключващи и правопогасяващи възражения, по които ищеца е
изразил становище/, то уговарянето на възнаграждение в размер на 31 050 лв. без ДДС
кореспондира на характера и сложността на спора и не следва да бъде редуцирано. По
отношение на начисления ДДС, то същия се дължи на общо основание от ответника, защото
ищеца го е заплатил за адвокатска услуга предоставена му от адвокат работещ при
регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на “Е.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* на
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер от 523 325,62 лева с ДДС,
представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по
градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на С.О. през периода м.
януари 2020 г. – м. декември 2020 г. при маршрутен пробег от 703 549,207 км., въз основа на
чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56-
447/04.06.2001 г., сключен между С.О. като възложител и “Е.” ООД като изпълнител,
изчислено при актуализирана цена с процент инфлация за 2020 г. в размер на 3,19 лв. без
вкл. ДДС за изминат километър разстояние при вече заплатено от ответника възнаграждение
за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно
със законната лихва върху сумата от 523 325,62 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба (31.01.2023 г.) до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на “Е.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 111 363,00 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главното вземане /523 325,62 лева/ за периода от 13.02.2020 г. до
30.01.2023 г. включително.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на “Е.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 63 347,56 лв. – направени съдебно-
деловодни разноски за участие на ищеца в производството развило се пред Софийски
градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12