Определение по дело №119/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 74
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20214340200119
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. Т. , 14.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – Т., IV-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Частно наказателно
дело № 20214340200119 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 243, ал. 3 от НПК.

С постановление изх. № 1599 /2017 г. от 24.03.2021 г. на А.П. –
прокурор в Р.п. - гр. Л., е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Н.с.с. – гр. С., образувано
за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК .
Постъпила е жалба против посоченото постановление от лицата И. В.
М., адрес: гр. Л., ул. „Т.“ № 55, вх. К, ап. 11; Е. Г. Т., адрес: гр. П., бул. „М.“
№ 18 и Г. Г. К., адрес: к. к. Ч., общ. Т., хотел „А.“, чрез техния повереник адв.
К.Д. от САК. С жалбата се иска от съда да постанови определение, с което да
отмени постановлението на Р.п. - гр. Л. като незаконосъобразно и неправилно
и да върне делото на прокуратурата със задължителни указания по
приложението на закона. В същата са изложени подробно съображения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното
постановление.
Жалбата е по...ена в рамките на преклузивния седмодневен срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съдът, като разгледа по...ената жалба и доказателствата, проибщени
към досъдебното производство, намира за установено следното:
Следствено дело № 209/2018 г. по описа на Н.С.С – гр. С. е образувано
въз основа на по...ени жалби от хотелиери от К.к. с. Ч., община Т., за това, че
за периода от 2015 г. до лятото на 2017 г. в с. Ч., община Т., Л. област, при
условията на продължавано престъпление, с цел да бъде набавена имотна
1
облага, у всеки от тях, като собственик на обект за отдих и туризъм в
посоченото населено място, е било възбудено и поддържано заблуждението,
че „...“ ООД - гр. Т. е собственик на водохващането на р. К., за което се
дължат суми за ползване на съоръжението и за консумирана питейна вода,
като с това е причинена имотна вреда в големи размери.
Престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1, във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Хронологично преди постъпването на настоящата жалба, са извършени
следните процесуални и следствени действия: С постановление на РП – гр. Л.
от 26.10.2018 г. наказателното производство е било прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е било обжалвано от И. В. М., Е. Г. Т. и Г.
Г. К., жалбата е приета от съда като допустима и разгледана по същество,
като основателна. С определение № 115 от 07.05.2019 г. по ЧНД № 528/2018
г. по описа на Т. районен съд, първи съдебен състав /председател съдия А.С./,
е отменил постановлението за прекратяване на РП – гр. Л. от 26.10.2018 г.,
като е приел, че в хода на разследването не била установена по безспорен
начин собствеността на изграденото и функциониращо през годините т. н.
речно водохващане от р. К., ведно с изградените съоръжения - вододовеждащ
стоманен водопровод с диаметър 100 мм и дължина 2450 м и резервоар с обем
25 кв. м, в кои имоти са изградени, както и чия и каква собственост са същите
- държавна, общинска или частна. Съда е дал подробни указания относно
изследването и събирането на доказателства в тази връзка.
С постановление на РП-Л. от 04.07.2019 г. досъдебното производство е
изпратено на разследващия орган - следовател от НСлС за продължаване на
разследването и изпълнение на задължителните указания на Т. районен съд
...ени с отменително определение № 115/07.05.2019 г. по ЧНД № 528/2018 г.
ТРС.
В хода на проведеното допълнително разследване е назначена и
реализирана указаната от ТРС комплексна съдебно - техническа и
икономическа експертиза.
След приключване на разследването РП - Л. се е произнесла с
постановление от 07.02.2020 г., като на основание чл. 243, ал. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство отново е било прекратено.
Постановлението за прекратяване отново е бил обжалвано от адв. К.Д. от
САК, в качеството му на повереник на И. В. М. от гр. Л., Е. Г. Т. от гр. П. и Г.
Г. К. от с. Б., обл. С..
2
С определение № 104/04.06.2020 г. друг състав на Т. районен съд с
председател съдия Д.Р. по ЧНД № 98/2020 г. е приел, че постановлението за
прекратяване на РП-Л. е законосъобразно, правилно и обосновано и като
такова го е потвърдил. Определението на PC - Т., с което е потвърдено
постановлението за прекратяване е обжалвано отново от И. В. М., Е. Г. Т. и Г.
Г. К., чрез адв. К.Д. от САК.
С определение № 260002 от 13.08.2020 г. на О.с. – гр. Л., по ВЧНД №
282/2020 г., е отменено определение № 104/04.06.2020 г. на PC - Т., с което е
потвърдено постановлението на РП - Л. за прекратяване, като в
обстоятелствената част на определението са ...ени указания за извършване на
допълнителни следствени действия, разпит на нови свидетели и повторни
разпити на вече разпитани свидетели, от показанията на които следвало да се
изяснят непълноти и важни обстоятелства по делото. Съда е приел, че не било
изследвано и изяснено обстоятелството - към момента на придобиване от
страна на „..." ООД на недвижимия имот от „.." АД - П., какъв е бил правния
режим на изградения „Водопровод външно захранване на студена вода",
съгласно приетия Закон за водите, следвало ли е да бъде предмет на отделен
договор за покупко-продажба и по какъв ред, с оглед обстоятелството, че
акционерното дружество не е било единствен негов собственик /из...ено
разрешение за ползване/.
След получаване на делото от ОС - Л. с постановление на РП - Л. от
25.08.2020 г. делото е изпратено в НСлС за продължаване на разследването и
изпълнение на указанията, ...ени от О.с. - Л..
С постановление от 03.11.2020 г. на прокурор от С.п. – гр. С., по пр. пр.
№ 1487/2020 г. по жалба от С. „К.к. - Ч.а", във връзка с извършени
самоуправни действия от страна на лицето П.Б.Д., в качеството му на
управител на „..." ООД - гр. Т., относно снабдяване с вода за питейно - битови
нужди на стопански обекти в с. Ч., обл. Л. е било прието, че на са налице
данни за деяние по чл. 321, чл. 321а от НК или друго престъпление от
компетентността на С.п., както и че по същия казус е била образувана пр. пр.
№ 633/2017 г. на РП-Т., предвид което всички материали са изпратени за
прилагане по посочената преписка. Пр. пр. № 633/2017 г. на РП - Т. на осн.
чл. 47, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НПК, с постановление на РП - Т. от 25.11.2020
г. е препратена и приложена по настоящото ДП № 209/2018 г. на НСлС
/томове № 10, 11 и 12 от ДП/.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство,
прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обект „Външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм“ с. Ч.,
община Т., представлява речно водохващане от р. К., ведно с водопровод с
дължина 2450 м и резервоар с обем 25 кв. м. Изграден е на частни начала през
3
1994 г. и е бил собственост на две юридически лица - „П. – ..“ АД - гр. П. и
„С.Е." АД - гр. Л.. С протокол на Държавна приемателна комисия обр.
16/20.07.1994 г. е установена годността за използване на съоръжението, в
който документ като собственици - инвеститори са посочени „П.-Б." ЕАД и
„Е." ЕАД. Причината за изграждането на съоръжението е, че в курортната
зона на с. Ч., няма изграден обществен водопровод /липсва обществено
питейно-битово водоснабдяване/ и не се обслужва от „В и К С." ЕООД гр. Т..
С нотариален акт за покупко-продажба № 94, том І, peг. № 558, дело
№ 86 от 2004 г. на Нотариус М.Г., „П. -.." АД е продало на „..." ООД - гр. Т.
поземлен имот с кадастрален № 4, за който е отреден парцел I-4 от квартал 3
по кадастралния и регулационния план на с. Ч., одобрени със Заповед №
978/1986 на ЧИУР, и изградената в имота П.с.. Прокурорът е посочил, че
съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за водите /в редакцията му към 10.12.2004 г./,
правото на собственост върху „външното водоснабдяване" е прехвърлено
заедно със земята, в която е разположено, в обема, в който е принадлежало на
дружеството към онзи момент, т. е. на купувача е прехвърлена цялата база
заедно с всички дълготрайни материални активи към нея. С приемо-
предавателен протокол от 22.12.2004 г., изготвен в с. Ч., между „П.-.." АД -
гр. П., представлявано от К.П. - изпълнителен директор и „..." ООД – гр. Т.,
представлявано от П.Д., е пре...ена собствеността и владението на „П.с." с. Ч.,
ведно с материалните активи /оборудването й/ съгласно Доклад за оценката
му от 13.12.2004 г. Вследствие на продажбата на недвижимите имоти на „..."
ООД, съоръжението, като дълготраен материален актив е отписано от
инвентарната книга на дружеството в края на 2004 г.
След влизане в сила на Закона за водите е било необходимо да се
из...е разрешително за водовземане от повърхностен воден обект по чл.44 от
закона. Такова искане за издаване на разрешително е постъпило от страна на
„..." ООД - Т. в Басейнова дирекция „Д.р." -П.. При наличие на ...ено съгласие
за издаване на разрешително от страна на другия съсобственик - „С.Е." АД -
Л., е из...ено разрешително с № 101216 от 10.11.2005 г. за срок от 10 години.
Впоследствие, след изтичане на срока на разрешителното, е била инициирана
нова процедура по издаване на разрешение, която е приключила с издаване на
разрешително № 11110063, със срок до 10.03.2026 г.
Поради обстоятелството, че от „С.Е." АД не е бил застроен имота и не е
използван, от тяхна страна не е подавано искане за издаване на такова
разрешително.
След построяване на новите обекти в курортния комплекс „Ч." са били
по...ени искания за водовземане от речното водохващане от собствениците на
4
хотели и къщи за гости. Съгласно чл. 60 ал. 2 т. 3 от Закона за водите, за
издаване на разрешително за водовземане, при наличие на съществуващо
съоръжение, което не е собственост на заявителя, е необходимо
представянето на документ, удостоверяващ съгласието на собственика на
съоръжението. Ето защо, при подаване на заявленията за ползване на вода за
битово-питейни нужди за .. "Ч.", в Басейнова дирекция „Д.р." -П. е следвало
да се изисква документ, със съгласието на посочените по-горе съсобственици
на съоръжението. Стопанисването и експлоатацията на съоръжението за
водовземане е изцяло задължение на собствениците, които отговарят за
създаването и поддържането на санитарна зона, пречистването и хлорирането
на водата и поддържането й в състояние да се използва за битови и питейни
нужди. Поради обстоятелството, че от страна на „С.Е." АД не е изградена
почивна база, тези задължения се изпълнявали от „..." ООД-Т. /като
собственик на 50 % от съоръжението, след прехвърлителната сделка с „П.-.."
АД - П./. Така напр. по силата на разрешителното веднъж годишно се правела
химикофизиологична и биологична експертиза на водата, а през три месеца
по договор с РЗИ -Л., за мониторинг на водата се изследват проби от
водоизточника. За изследването на водата са съставени констативни
протоколи, в които винаги състоянието е било отчетено като годно за битови
и питейни нужди.
Прокурорът е изложил, че именно в качеството си на собственик на
речно водохващане на р. К., от „..." ООД-Т. са предприети действия за
сключване на договори, с които ползвателите на съоръжението да заплащат
такса за използването му. При положение, че поддръжката на водопровода е
свързана със значителни разходи, на всеки от собствениците на обекти за
отдих и туризъм е било предложено сключването на договори за наем на
водопреносната система. Така страните по договора изпълнявали своите
задължения в продължение на години.
От лятото на 2017 г. част от собствениците на хотели и къщи за гости
преустановили заплащането на „наема" /таксата за ползване на
водопреносното съоръжение/. Св. П.Д. /един от управителите на „..."ООД - Т./
опитал да направи среща със собствениците на хотели и къщи за гости в ..
„Ч.", след което на всеки от тях изпратили официални писма, в които
определили срок за предизвестие от един месец да уредят финансовите си
5
взаимоотношения или ще преустановят изпълнението на договорите за наем
на водопреносната мрежа. След изтичане на предизвестието, от „..." ООД - Т.
уведомили БДДР-П., че оттеглят съгласието си хотелиерите в .. "Ч." да
ползват водопровода на р. К. и преустановили подаването на студена вода
към останалите обекти.
По повод сигналите на собственици на обекти за отдих и туризъм в ..
"Ч." до Министерство на околната среда и водите, от Инспектората към
МОСВ е била извършена проверка на БДДР - П., отразена в доклад до М.
Н.Д., в който са ...ени отговори на всички въпроси, поставени от
потърпевшите, както и на въпроси, свързани с неправомерни действия от
страна на длъжностни лица. В доклада са ...ени предписания към директора
на БДДР - П. за предприемане на мерки за стриктен контрол при издаване на
разрешителните. При проверката е установено, че по две от разрешителните
не е представено изискуемото по чл. 37, ал. 2, т. 1 съгласие на другия
съсобственик на съоръжението - „С.Е." АД, за което е препоръчано да „се
предприемат действия за ангажиране на дисциплинарна отговорност на
съответните длъжностни лица". Същевременно в процеса на разследване се са
установени данни за корупционни практики от служители на БДДР-П..
Изложените горе обстоятелства и данни са взети предвид в
заключението на вещите лица от съдебно - техническата и оценителна
експертиза, като извода на вещите лица е, че освен в земята и сградата на П.с.
в с. Ч., предмет на сделката, „..." ООД е придобило и собствеността на частта
от въпросното съоръжение, въпреки, че това не е изрично посочено в
нотариалния акт за покупко-продажба. В подкрепа на този извод е и, че при
издаване на разрешително за водоползване от 10.11.2005 г. на „..." ООД,
другия съсобственик „С.Е." АД е представил писмо, в което изрично е
заявено, че дава съгласието си „..." ООД да ползва общата водовземна и
вопреносна мрежа и съоръжения на река „К.“. Не се спори относно
обстоятелството, че от момента на придобиване на собствеността, от
закупуване на П.с., „..." ООД експлоатират въпросното съоръжение от
22.12.2004 г. до датата на изготвяне на заключението на вещите лица от
експертизата, като са извършвали всички необходими действия по поддръжка
и стопанисване на външния водопровод, като са поддържали всички
съоръжения целогодишно, При повторните разпити на св. П.Д. и св. С.Д.,
същите са посочили, че никога не са твърдели, че външното водохващане е
изцяло тяхна собственост, той е в съсобственост със „С.Е." АД - Л., при всяко
издаване на разрешение за водоползване са им изисквали и са представяли
съгласие от другия съсобственик.
6
Буди недоумение следния извод на прокурора: „През целия период от
време, значително надвишаващ изискуемите по Закона за собствеността
срокове, който за движими вещи е 5 години, а ако се приеме възражението и
становището на св. М., св. К. и другите лица, че въпросното съоръжение
представлява недвижима вещ, срокът е 10 години, за придобиване на
собствеността по давностно владение, то до настоящия момент, никой не е
предявил претенции или оспорил правото на „..." ООД - Т. на собственост по
съдебен ред. Не само посочените лица хотелиери, но и от страна на държавни
и общински институции, органи регулиращи използването на водните
ресурси, в района не е оспорил собствеността и съгласно Закона за водите.
Това налага извода, че всички са приели, че именно „..." ООД е собственик на
частта от въпросното съоръжение. Дори да се приеме, че дружеството не е
единствен собственик, то от доказателствата по делото може да се направи
извод, че „..." ООД е един от съсобствениците, и като такъв съгласно чл. 31 от
Закона за собствеността, може да си служи с общата вещ, /въпреки, че в
случая е налице изрично ...ено съгласие за това от другия съсобственик „С.Е."
Л./, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата си. Изрично в Закона за
собствеността е посочено, че когато общата вещ се ползва лично само от
някои съсобственици, то те държат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване, а такова към момента не
предявявано. Отделно чл. 34 от ЗС постановява, че всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да поиска делба на общата вещ, но и за
предявяване на такъв иск до момента няма данни.“ След което прокурора
продължава с изводите си в горния контекст: „Видно от отговорите на
отговорните държавни институции и контролни органи, в това число от
Министерство на околната среда и водите и на държавния регулатор, няма
изрична разпоредба в Закона за водите, която да забранява наличието на
частна собственост върху „ВиК" системи или части от тях, построени със
средства на потребителите /чл. 24, т. 8 от ЗВ/, независимо дали съоръжението
преминава през държавни или общински имоти. Възраженията на св. М. и
другите заинтересовани, че след като съоръженията от въпросното
водохващане и водопреносна мрежа са изградени, монтирани и преминават
през 6 поземлени имота - пет публична държавна и един общински, че това го
прави недвижима вещ и като такава, тя следва собствеността на недвижимите
имоти, през които преминават и са монтирани частите от това съоръжение,
решаването на този спор, не е от компетентността на прокуратурата, това е
гражданско правен спор, решаването на който е от компетентността на съда,
по местонахождение на недвижимите имоти.“ Същите изводи са
мултиприцирани в определението на ТРС от 04.06.2020 г. по ЧНД № 98/2020
г., с което е потвърдено предходното постановление на РП – Л. за
прекратяване на наказателното производство.
В хода на назначените допълнителни комплексни технически,
7
строителни и икономически експертизи, вещите лица след извършен оглед на
място в хотел „Б.“ с. Ч. и по протежението на водопровода и резервоара от
външното водохващане от р. К. са категорични, че в закупения от „..." ООД
имот няма водопровод и резервоар, както за питейна /студена/ вода, като и за
минерална /топла/ вода, водопроводи за студена и за минерална вода са
налични само извън територията на закупения имот. С което е отговорено на
въпроса на ОС - Л., че в сградата и имота на хотел „Б." не съществува втори
друг „водопровод и резервоар/.
Прокурорът е приел на база анализ на фактите, установени със
събраните доказателства по следствено дело № 209/2018 г. по описа на НСлС,
следното от правна страна: В случая не следва да се прави коментар на
изложените теоретично правни съждения на съда за обективната
съставомерност на престъплението „измама", които принципно се споделят,
но в случая не са налице данни, както от обективна страна, така и от
субективна страна за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е било образувано
настоящото наказателно производство.
Правната доктрина и съдебната практика са еднопосочни в разбирането,
че за да е налице престъпна измама по чл. 209 - чл. 211 НК, е необходимо
извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение
пострадалото лице без да има каквито и да е намерения да се задължава и да
изпълнява уговорената сделка, впоследствие да е реализирал тези свои
намерения; да е мотивирал заблуденото лице да пристъпи към акт на
имуществено разпореждане спрямо намиращо се в негова фактическа власт
имущество и така да е причинил имотна вреда. При престъплението по чл.
209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за
измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (Р №
404-95-1 н.о.). Частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да
се квалифицира поведението на лицето като измама (Р № 402-76-П н.о.; Р
194-00-Ш н.о.).
Сключваните във връзка с престъпната измама правни сделки са
нищожни с мотива, че при тях измаменият бива мотивиран да пристъпи към
някакъв договор, по силата на който да се разпореди с конкретно имущество,
но в съзнанието си мотивиращият го деец няма никакво намерение да се
задължава по този договор, т. е. липсва действителна воля за правно
обвързване, което чл. 26, ал. 2 от ЗЗД третира като липса на съгласие (напр. Р
№ 63 - 2010 - III н.о. и Р № 308 - 2010 - I н.о.). Следователно, когато една от
страните претендира, че е била измамена от представители на насрещната
8
страна по договора (независимо дали същият е бил формално сключен и
закрепен в писмен документ или е постигната устна уговорка),
обосноваването на престъпна съставомерност по чл. 209, ал. 1 НК изисква да
се отговори поне на три съществени въпроса: 1) имал ли е деецът
действително намерение да задължава себе си или юридическото лице, което
представлява, по постигната с насрещната страна уговорка, или
действителната му цел е била привидно да съз...е такова впечатление, респ. да
мотивира контрагента да извърши акт на имуществено разпореждане; 2) имал
ли е деецът, или представляваното от него юридическо лице, реална
фактическа възможност да изпълни своите задължения - напр. да достави
уговорената стока или услуга, да произведе уговорените консумативи и пр.,
или е сключил сделката с ясното съзнание, че няма как същата да бъде
изпълнена и 3) изпълнено ли е поетото с инкриминираната сделка задължение
от дееца или представляваното от него юридическо лице.
Тези съставомерни признаци липсват в конкретния случай.
С оглед на горното настоящия съдебен състав извежда следното: Целта
на съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК
е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на
прокурора, с което се прекратява наказателното производство, като съдът
проверява дали са обосновани и правилни изводите на прокурора, като за
целта служебно следи за спазването на материалния и процесуалния закон.
В разглеждания случай решаващият извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство е направен в разрез на принципа
за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който
е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.
Настоящия състав намира, че възприетата фактическата обстановка е
необоснована, тъй като са направени противоречиви на писмените
доказателства по делото изводи. По-конкретно на страница 13 от
постановлението прокурорът е приел, че с договор за покупко-продажба,
материализирана в нот. акт № 94, том I, н. дело № 86/2004 г. „П. ..“ АД - П. е
продало на „...“ ООД - Т. поземлен имот парцел I – 4, кв. 3 по кадастралния и
регулационен план на с. Ч., одобрени със заповед № 978 от 1986 г. и
изградената в имота П.с.. Прокурорът е приел, че съгласно чл. 30 ал. 1 от
Закона за водите в редакцията му към 10.12.2004 г. правото на собственост на
външното водоснабдяване е прехвърлено заедно със земята, в която е
разположено и в обема, в който е принадлежал на дружеството към онзи
момент, като по този начин е прието, че на купувача е прехвърлена цялата
собственост, заедно с всички дълготрайни материални активи към нея. Така
направения извод поначало не съответства на посочения нотариален акт, в
който водопровод с дължина 2450 м и резервоар с обем 28 кв. м не фигурира
9
като предмет на договора за покупко-продажба. Не само че не фигурира, но и
посочения извод противоречи на договора от 02.11.1993 г., /лист 44 от
делото/, съгласно който „Т.к.“ гр. П., представляван от директора инж. А.К.,
"О." ООД – гр. Р. представлявано от управителя Г.Г., ПДНГ-АД- П.
представлявано от управителя Х.Г., П.у. – гр. Л. представлявано от началника
Т.Т., З.к. – гр. П., представлявана от И.Н., „Е.“ АД – гр. Л., представлявано от
директора Д.К. и Р.Н.К., като представител на девет броя частни вили в
кметство село Ч., са се споразумели да изградят със свои средства процесонто
водно съоръжение. В случая се касае за договор за изграждане процесния
водопровод от 7 различни правни субекта и към настоящия момент
необоснован е извода на прокурора, че посоченият водопровод е единствено
собственост на „...“ ООД - Т.. Посочения договор и отразеното в него не са
намерили анализ при обсъждане на доказателствата от страна на прокурора. В
крайна сметка как са уредени договорните отношения между останалите
участници в изграждането на водопровода, при положение, че в него е
посочено и че те са се ангажирали да предоставят съответни суми за
изграждането му. Към настоящия момент не е установено и лицето Р.Н.К., от
кого е бил упълномощен като представител, с оглед отразеното че
представлява девет броя частни вили. Така или иначе от посочения договор е
видно, че в строителството на процесния водопровод са участвали седем
правни субекти в разрез с приетото от прокурора на страница 12 от
постановлението, че процесния водопровод е бил включен в активите на
почивна база на .. – П. в с. Ч.. Следва да бъде посочено, че заприходяването
на процесния водопровод към дълготрайните материални активи, не
обосновава титул за собственост на същия. Още повече, че по делото на л.
165 е приложено писмо от директора на „С.Е.“ АД, съгласно което е
посочено, че процесния водопровод е построен в имот собственост на
дружеството, съгласно акт за държавна собственост № 2138/10.10.1990 г., и за
който е отбелязано че имотът е изплатен на 21.02.1984 г. По-същественото, е
че е посочено, че съоръжението е заведено и се води като актив на
дружеството с инвентаризационен номер 08530 на 01.08.1994 г. в активите на
„С.Е.“ АД. Към настоящия момент по отношение на процесния водопровод
определено е налице противопоставяне на това, чий дълготраен материален
актив е процесния водопровод, което обстоятелство е съществено, тъй като
касае неговата собственост и правото на лицата, претендиращи да са
собственици и да се разпореждат с тази вещ.
В производството не е установено дали незастроеното, неурегулирано
място-37, закупено от З. „Е.“ - Л. е идентично на посоченото от вещите лица в
експертизата - общински имот публична собственост /един от шестте имота,
през който минава водното съоръжение/. Противоречиви на Закона за
собствеността са и изводите на прокурора на лист 13, в който сочи, че
счетоводната документация на „...“ ООД, като дълготраен актив е заведен
обект за външно водоснабдяване на 31.12.2004 г. и това се потвърждавало от
показанията на свидетелите М.Б. и Н.А.. Както правилно е посочено и
10
обосновано в жалбата на М., Т. и К., че счетоводните записвания, изразяващи
се в завеждане на актива в счетоводството, на което и да е дружество - не е
годно придобивно основание и е правно ирелевантно към правото на
собственост. Осчетоводяването или отразяването в баланс, в инвентарна
книга и/или друг подобен регистър, воден от юридическо лице, не е елемент
от фактическия състав нито на предоставянето на имуществото за
стопанисване и управление (предаване на владение), нито на който и да е
придобивен способ по чл. 55 от Закона за собствеността. Заприходяването на
имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице не може да породи
право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило
собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ
(сделка, придобивна давност или др.). То не удостоверява и предаване на
владението върху вещта.
Отделно следва да бъде коментиран и въпроса, как в досъдебното
производство е развит института на вещното право „придобиване право на
собственост по давностно владение“, като тези изводи на прокуратурата са
възприети за правилни от съдията докладчик по ЧНД № 98/2020 г. на ТРС.
На стр. 14 от постановлението, прокурорът е приел че „С.Е.“ АД е дало
съгласие на „...“ ООД, да ползва общата водовземна и водопреносна мрежа и
съоръжение на река К., но не е представено доказателство за съгласие „...“
ООД да отдава под наем същото съоръжение.
Съдът споделя доводите, изложени в жалбата и относно назначените
комплексни експертизи. В заключенията, които са приобщени в
доказателствения материал, вещите лица се аргументират с предположения,
относно факта дали в цената на сделката е включена стойността на частта на
външното съоръжение (определено на базата на извършените разходи от „..
П.“ АД за изграждането му). Назначаването на експертиза в процеса се
допуска, когато е необходимо установяване на факти, за които се изискват
специални знания, ето защо съда намира, че е недопустимо експертите да се
позовават на предположения.
На стр. 15 от постановлението прокурора, според настоящата
инстанция, е посочил и използвал като аргумент несъотносима съдебна
практика към настоящия казус. По-точно прокурорът е приел че в правната
доктрина и съдебната практика се приема, че за да е налице престъпна измама
по чл. 209- 211 от НК е необходимо извършителят предварително да е целял
да въведе в заблуждение пострадалото лице, без да има каквито и намерения
да се задължава и да изпълнява уговорената сделка, в последствие да е
реализирал тези свои намерения, да е мотивирал заблуденото лице да
пристъпи към акт на разпореждане спрямо намиращ с в негова фактическа
власт имущество и така да е причинил имотна вреда. Посочената съдебна
практика е несъотносима, тъй като тя не касае договорени условия по
11
приложените към досъдебното производство договори за наем на
водоснабдителна мрежа. В Постановление № 8 от 28.12.1978 г. на Пленума на
Върховен съд, по н. д. № 5/78 г., изменено и допълнено с Постановление № 7
от 06.07.1989 г., Върховният съд е посочил, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 212 ал. 1 от НК се изразява в ползването на документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на
общественото имущество без правно основание, с намерение за присвояване.
В. т. 5 от Постановлението е посочено, че от субективна страна документната
измама може да се осъществи само с пряк умисъл. Не е налице документна
измама когато деецът има фактическо основание за получаване на
обществено имущество в допустимите от нормативните актове размери, т. е.
от посочените по-горе писмени доказателства определено „...“ ООД към
момента на сключване на посочените и приложени договори за наем на
водоснабдителната система най-малкото е въвел в заблуждение наемателите
по тях, че процесния водопровод е само негова собственост и че има право да
получава финансови средства при предоставяне под наем на същия, не е
установено в досъдебното производство от страна на „С.Е.“ АД да е ...ено
съгласие „...“ ООД да предоставя под наем съсобствената водопреносна
мрежа, или най-малкото в тези договори следва да е посочено, че тази
водопреносна система е съсобствена. При това положение „...“ ООД би имал
фактическо основание за получаване на финансови средства за половината от
посочените в договорите суми /т. 5 от Постановлението/. Към доказателствата
по делото е приложено и писмо от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството с изходящ № 92-00-239 от 04.08.2017 г., в което
заместник-М. подписал същото, категорично е посочил, че в Закона за водите
липсва правна възможност собствениците на туристически обекти да
сключват договори за наем на водоснабдителна система. Следва прокурора да
...е отговор на базата, на който да се установи дали процесните договори за
наем съответстват на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Не е коментирано от страна на прокурора и
противоречието в самите договори за наем между т. I и т. II от същите. По-
точно в т. I е посочено, че „...“ ООД предоставя под наем собствената си
водопреносна система, а в т. II, че цената на услугата се базира на брой стаи
за настаняване в обекта, както и че допълнително се заплаща за басейн. Т.е.
от посоченото в т. II от договорите реално излиза, че се заплаща потребление
на вода, което определено навежда и на въпроса на какво правно и
фактическо основание „...“ ООД изпълнява функциите на В и К оператор ?
Настоящия състав намира, че при констатираните противоречия, и
липсата на установяване на относимите към предмета на доказване факти
към настоящия момент, постановлението за прекратяване наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
12
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,
съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление изх. № 1599 /2017 г. от 24.03.2021 г. на А.П. –
прокурор в Р.п. - гр. Л., с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Н.с.с. към Прокуратура на
РБ, образувано за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, като
незаконосъобразно и необосновано и ВРЪЩА досъдебното производство на
Р.п. - гр. Л. за изпълнение на указанията, ...ени в обстоятелствената част на
постановлението.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране пред
Ловешки О.с. в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
13