МОТИВИ:
Червенобрежки Районен съд е
сезиран с тъжба от П.М.Д.,
с ЕГН ********** *** против В.В.М. ***, с обвинение по чл.144, ал.1, и чл. 146,
ал. 1 от НК за това, че:
На 07.04.2017 г., около 08.30 часа
сутринта В.В.М. пред домът на П.М.Д.,*** заставайки до купчината с камъни
намираща се о външната потана домът му, заплашително двигнал с ръце над главата
си един от камъните, обърнал се към него,
гледайки го и започнал да крещи и да го заплашва, като казал следното
няколко пъти „ще те убия, ей българин мръсен! Ще те пребия! Ще видиш ти!“ – престъпление
по чл. 144, ал. 1 от НК
На
07.04.2017 г., около 08.30 часа сутринта В.В.М. пред домът на П.М.Д.,***
отправил няколко пъти спрямо него и в негово присъствие следните обиди: „Да ти
еба майката! Ще те бия, ей българин мръсен! Аз ще ти еба майката!“, престъпление
по чл. 146 ал. 1от НК
В
наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск
по чл.45 от ЗЗД общо
в размер на 4000 лв. или по 2000 лв. за всяко едно от престъпленията,
представляващи неимуществени вреди, страдания свързани с унизената му чест и
достойнство за престъплението по чл.144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК.
Тъжителя се явява лично и с адв. Х.С.Б. от ПлАК, който от
името на доверелителя си поддържа тъжбата. Изразява становище за безспорна доказаност
на обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на
предявените граждански искове.
Подсъдимият М. – редовно призован
се явява лично. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението, като твърди, че изреченото не визира точно тъжителя
и не е насочено срещу него. Подсъдимият
заявява, че не се признава за виновен, дава подробни
обяснения пред съда. Моли за оправдателна
присъда.
Тъжбата е
подадена на 21.06.2017 г., т.е. в преклузивния 6-месечен срок, процесуално
допустима е и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18
от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.В.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, с българско гражданство, с начално
образование, женен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********
В средата на м. март 2017г. със съпругата си П.Д. наели без писмен договор
подсъдимия В.М. да извърши цялостен ремонт на покрива на домът им, находящ се в
гр. ххх, ул. ххххх. Уговорили се за сумата от 6000 лв., преди да започне
ремонта за цялостният такъв, като му дали 50 лева капаро. Няколко дни
подсъдимия М. и негови работници започнали да ремонтират покрива. Дали му
уговорената сума от 6000 лева, плюс 200 лева за да си купи резачка.
На 21.03.2017г. тъжителят и съпругата му закупили 2500 цигли и 200 капака
за сумата от 2960 лв.. Били се уговорили с подсъдимия, след ремонта на покрива
да построи две стаи в дъното на двора за сумата от 700 лева, като и тази сума
му била дадена На 26.03.2017г. му дали още 220 лева . На 27.03.2017г. дали още
500 лева на М. за допълнителни материали, но той продължил да им иска още пари,
за измазване на капаците. На 28.03.2017г. съпругата на тъжителят в негово
присъствие му обяснила, че имали
договорка за ремонт на покирва и, че повече пари няма да му дават и да се
прибира в град Луковит, тъй като не желаят той да продължи ремонта. Тогава М. побеснял и в двора им започнал да крещи:
«Мошеници! Мошеници! Изядохте ми труда! Давайте си ми парите». Съпругата на Д.
му обяснила, че сам у дали повече от уговоеното пари и няма да дадат повече.
Тогава М. взел мотика от земята и я вдигнал срещу Д., като продължавал да крещи «Мошеници»,
както и го заплашил с думите «Ще дойда някоя нощ с още 20 циганина и ще ви
избием, и да се знае, че съм приключил с вас»!. След това поискал още 1500 лева
за ремонт на покрива.
Тъжителят твърди, че от цялата тая обстановка се
почуствал много зле физически и психически, прилошало му и решили да му дадат
още 1500 лева за да се махне от къщата и да не се разправят с него.
На 29.03. 2017 г. М. отново отишъл при тях, заедно с жена
си, за да иска още 1500 лева, а съпругата му
започнала да ги кълне. Заплашили ги, че ще извикат полиция и те си
тръгнали.
Няколко дни след това отново подсъдимия и съпругата му
отишли в домът на пострадалия да искат още пари и тогава се обадили на 112 и
съобщили за случая. Пристигнали екип на РУ МВР – Червен бряг, а подсъдимия
продължавал да вика и крещи «Мошеници! Искам си парите!». Полицаите му
обяснили, че ако има проблеми да се обърне към съда, но той не приел тези
съвети и продължил да буйства.
На 07.04.2017г., около 08.30 часа сутринта подсъдимия М. отново отишъл в
домът му, заедно с жена си. Показал се на терасата и попитал М. «Какво искате още?» , а той му отговорил, че
му дължим пари и си ги ика. Опитал се да ги изгони, но съпругата на подсъдимия
започнала да кълне и да ги обижд. Пострадалия си влязъл в къщата, а подсъдимия
и съпругата му отишли до портата, където имало купчина с камъни, като М.
заплашително вдигнал сръце над главата си един от камъните, и започнал да го псува
и заплашва със следните думи «Да ти еба майката! Ще те убия ей българин мръсен!
Дължиш ми много пари! Аз ще ти еба майката! Ще те пребия! Ще видиш ти!» По
същото време съседката също се намесила и гопомолила да го остави на мира, а
той и срещу нея се нахвърлил с псувни и
обиди.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: амбулаторен
лист; писмо до П. Д., относно неин сигнал рег. № 374000-1575/2017г. от РУ –
Червен бряг; свидетелство за съдимост; психолого-психиатрична експертиза,
гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.А.П., С.И.С., П.В.Д.–
съпруга на тъжителя , обяснения на подсъдимия. С оглед
осигуряване правото на защита на подсъдимия, на същия му бе давана многократно
възможност да ангажира по негово искане гласни доказателства. Такива свидетели
не бяха ангажирани.
Не съществува индиция за фактическа обстановка,
различна от приетата от съда.
От правна страна:
По отношение на повдигнатте с
тъжбата обвинения:
По обвинението по чл. 144, ал. 1
от НК.
Видно от ангажираните гласни
доказателства от тъжителя и от неговите твърдения в тъжбата и заключението на
психолого – психиатричната експертиза е, че заканата от страна на подсъдимия е
възбудила у тъжителя основателен страх от изпълнението й. Подсъдимия е
съзнавал, че изричайки заканата ще предизвика страх у тъжителя и е целял това
да се случи, за да го мотивира да му даде исканите парични средства. С деянието
си подсъдимия е осъществил от обективна страна състава на престнъплението по
чл. 144, ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при условията
на пряк умисъл, тъй като М. е целял да възбуди страх у Д..
Определяйки вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът взе предвид
упоритостта на действията на подсъдимия спрямо тъжителя, неговите предишни
осъждания и липсата на съзнание за вина у М.. Предвид това наложеното наказание
следва да бъде над определения от закона минимум а именно шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено с
три годишен изпитателен срок.
По обвинението по чл. 146, ал. 1
от НК.
Позовавайки се на доказателствата
по обвинението за престъплението по чл. 144 от НК съдът намира, че и това
деяние е извършено виновно от подсъдимия. Изричайки в присъствие на пострадалия
думите «Да ти еба майката! Ще те убия ей българин мръсен!
Дължиш ми много пари! Аз ще ти еба майката! Ще те пребия! Ще видиш ти!» М. е
целял да унижи честта и доброто име на Д.. Това доказва, че деянието е
извършено от субективна страна при условията на пряк умисъл. Определяйки вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът взе предвид
упоритостта на действията на подсъдимия спрямо тъжителя, неговите предишни
осъждания и липсата на съзнание за вина у М.. Предвид това наложеното наказание
следва да бъде над определения от закона минимум а именно шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено с
три годишен изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
на подсъдимия следва да се опрадели едно общо най-тежко наказание по наложените
му с настоящата присъда а именно шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено с три годишен изпитателен
срок.
По предявените грождански искове.
Предвид изхода на производството
в наказателната му част, съдът намира, че предявените искове са допустими и
основателни. От деянието по чл. 144, ал. 1 от НК. Подсъдимия, видно от
твърдението му в тъжбата, от показанията на съпругата му и от назначената
експертиза е търпял неимуществени вреди в един продължителен период от време,
дори и в настоящия момент. Предвид това съдът намира, че предявения иск е
основателен до размера от 1000 лв. като за разликата до 2000 лв. иска следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
С деянието по чл. 146, ал. 1 от НК подсъдимия е накърнил честта и доброто име на Д.. Това е довело до преживени
от него негативни емоции за един продължителен период от време, който още не е
отшумял. М. го е накарал да се чувства унизен, без за това да има някаква вина.
Предвид това предявеният иск съдът намира че е доказан до размер на сумата от петстотин лева, като за разликата
до две хиляди бе отхвърлен като недоказан.
По разноските:
При горния изход на делото и на
осн. чл. 189, ал. 2 от НПК съдът осъди подсъдимия М. да заплати направените от тъжителя съдебно деловодни разноски в
размер на 767 лв., както и държавна такса по сметка на Районен съд хххвърху уважените
гражданските искове в размер на 100 лв.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: