О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 28.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. № 11065/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба от 16.09.2020
г. (по куриер на 15.09.2020 г.) на В.С. чрез адв. Р.С.срещу Определение № 1166 от
21.08.2020 г. на съдията по вписванията при СРС Н.К., с което по молба за
вписване вх. № 46182/21.08.2020 г. на В.С. е отказано вписване на Декларация за
отказ от право на ползване върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение не е мотивирано, тъй като съдията по вписванията
посочил, че процесната декларация е за отказ от право на строеж, а не от право
на ползване, като цитирал Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, което не било
относимо към молбата за вписване. Молителят бил заинтересован от вписването в
качеството си на собственик на процесния имот. Прилага актуална скица, от която
било видно, че няма разлика с представената към молбата за вписване. Иска
отмяна на обжалвания акт.
Ответници по частната жалба не са
конституирани поради едностранния характер на настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните доказателства и обсъди изложените доводи,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е допустима като постъпила
в срок от надлежна страна срещу обжалваем акт, и разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение е
прието, че не е представена актуална скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ съгласно приложимата подзаконова уредба и молителят не е посочил в
какво качество подава молбата за вписване за процесната декларация, като така не
е обосновал интерес от вписване на декларацията.
В мотивите на обжалвания акт е
налице техническа грешка, допусната от съдията по вписванията, който на едно
място в акта неправилно е посочил, че се касае за декларация за отказ от право
на строеж. От останалите мотиви на акта ясно се разбира, че процесна е
декларацията за отказ от право на ползване, а не право на строеж.
Техническа е и грешката относно
неправилно посочения номер на Тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС – ясно е,
че се касае за ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС,
чиято т. 6 е имал предвид съдията по вписванията.
В производството по вписвания липсва
изрично изискване за мотивиране на актовете на отказите за вписванията на
съдията по вписванията (чл. 79-87 ЗКИР и чл. 32а ПВ). За това производство са
приложими общите правила на охранителните производства и правилата на исковото
производство с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, сред които са разпоредбите
на чл. 236 и чл. 254 ГПК относно
изискванията за съдържанието на съдебните актове (чл. 87 ЗКИР вр. чл. 540 ГПК).
Мотиви на акта на съдията по вписванията са необходими с оглед осъществяване
правото на защита при незаконосъобразен отказ (Определение № 194 от 10.05.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 95/2010 г., II г.о.; Определение № 126 от 8.03.2010 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 94/2010 г., I г. о.). Мотивите на обжалвания акт са ясни,
поради което не препятстват упражняване правото на защита на жалбоподателя
срещу него.
Към частната жалба е приложена
актуална схема на самостоятелен обект в сграда относно процесния апартамент от
08.09.2020 г., с което е отстранена една от нередовностите на молбата за
вписване, а в настоящото производство е допустимо да се събират нови
доказателства, включително за отстраняване нередовности на същата молба (чл.
538, ал. 2, изр. 3 ГПК вр. чл. 278, ал. 2 ГПК и Определение № 157 от 1.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3014/2019 г., I г. о.; Определение № 2 от 3.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3113/2018 г., II г.
о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4190/2016 г., I г.
о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 61/2010 г., II г.
о.; Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч. пр. гр. д. № 123/2009 г., II г. о.).
Собственикът на имота има интерес
да иска вписване на нотариално заверена декларация по чл. 100, ал. 1 ЗС за
отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, тъй като е заинтересовано
лице, в чиято правна сфера отказът ще се отрази (чл. 8 ПВ, чл. 531, ал. 1 ГПК и
Определение № 14 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2020 г., I г. о.; Определение
№ 147 от 10.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1470/2020 г., I г. о.; ). Поради
това липсата на посочване в молбата за вписване в какво качество се иска
вписване на процесната декларация не представлява нередовност, тъй като молителят
е приложил нотариален акт, от който е видно, че е собственик на имота.
С оглед на гореизложеното и
встъпвайки в правомощията на инстанция по същество по чл. 278, ал. 2 ГПК,
обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде
постановено вписване на горната декларация. След отмяната на отказа на съдията
по вписванията декларацията се счита вписана с поредност към момента на
подаване на молбата за вписване до съдията по вписванията съгласно чл. 577, ал.
3 ГПК (Определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.
3113/2018 г., II г. о.).
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1166 от 21.08.2020
г. на съдията по вписванията при СРС Н.К., с което по молба за вписване вх. №
46182/21.08.2020 г. на В.С. е отказано вписване на Декларация за отказ от право
на ползване върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на
Службата по вписванията – гр. София Декларация за отказ от право на ползване
върху недвижим имот по рег. № 1867 от 21.08.2020 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.