Решение по дело №1422/2020 на Окръжен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е

 

          № 260736                    01.06.2021 година      гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

секретар: Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1422 по описа за 2020г., намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.  Производството е образувано по искова молба на Г.К.Г., ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди, че на 19.07.2017г. около 8.00 часа сутринта в гр.*** излязла от дома си и тръгнала за работа. Вървяла по обичайния си маршрут по ул.“***“ на път към спирката на бул.“***“№***. В непосредствена близост до дома й тротоарът бил в ремонт и неравен, поради което тя стъпила накриво, залитнала, усукал се десния й крак и получила счупване на метатарзалната кост на десния глезен. Счупването предизвикало силни и нетърпими болки, кракът бил гипсиран и последвало 5-месечно домашно  лечение. През това време ищцата не можела да се изправя сама, не можела да стъпва, ползвала патерици. Освен болка, инцидентът причинил на Г. много негативни емоции – станала раздразнителна, изпитвала отчаяние и самосъжаление, тревожност, психически дискомфорт, срам, страх, стрес и др. Счита, че Община Пловдив е собственик на тротоара на ул.“***“ и като такъв не е положил необходимите грижи за стопанисване и поддържане в изправност на повереното му имущество и не е поддържал състоянието му такова, че да позволява нормалното придвижване на пешеходците по него. По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди Община Пловдив да заплати на ищцата сумата 35 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на претърпяната злополука на 19.07.2017г., ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане. 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.М. е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, а по същество като неоснователен и недоказан по размер. Ответникът счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря за причинените на ищцата вреди, тъй като е налице трудова злополука и отговорност следва да понесе нейният работодател. Навежда и следните възражения: не е ясен механизмът на произшествието – къде точно и как се е движела ищцата; тротоарното пространство на мястото на инцидента е било в добро състояние; към момента на инцидента на мястото не са извършвани ремонтни дейности от страна на Община Пловдив /цялостно аварийно изкопаване на ул.“***“ е било разрешено да се извърши на 26.09.2016г. от „Цифрова кабелна телевизия“ООД, като не е ясно дали след изкопаването това дружество е възстановило целостта на тротоарното пространство/; не е налице причинно-следствена връзка и не е ясно дали падането на ищцата е поради лошото състояние на пътя или причината е друга; счита, че вина за вредоносния резултат има ищцата, която не е била достатъчно бдителна; счита, че размерът на търсеното обезщетение е необосновано висок.  

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Страните не спорят, че ищцата живее в гр.***, на ул.”***”№***.

          Разпитаната по делото свидетелка Е.Г.П. с показанията си установява, че една сутрин през месец юли 2017г. ищцата й се обадила по телефона и докато плачела обяснила, че на път за работа, на тротоара на ул.”***” в гр.*** е паднала и е ударила крака си; помолила свидетелката да мине оттам с колата и да я закара в работата. П.отишла и видяла Г. *** около 10 метра от дома й – била паднала, а наоколо имало хора, които й помагат да прибере разпилените вещи от чантата. Пострадалата обяснила, че е паднала заради неравностите на тротоара. За състоянието на настилката на мястото на падането П.споделя, че тротоарните плочки са „всяка със собствено мнение”; видно е, че е имало някакви изкопни дейности, след които и до сега тротоарът не е възстановен напълно; майки с детски колички не могат да минат оттам.

          Свидетелката посочва още, че след инцидента закарала ищцата до работа, но крака й за няколко часа се подул и към обяд тя се обадила на съпруга си и отишла на лекар. Впоследствие била обездвижена, придвижвала се с патерици, правила рехабилитация и се върнала на работа към края на есента и началото на зимата. През зимата в работата си обувала ортопедични чехли, за да се придвижва по-лесно.

          Разпитан е като свидетел и съпругът на ищцата – П.М.Г., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото. В деня на инцидента той взел ищцата от работното й място и я завел на лекар, където установили, че крака й е счупен и го гипсирали. Разбрал, че тя е стъпила накриво, докато върви по тротоара на път за работата. Споделя, че в продължение на три месеца се е грижел за нея – носел я на ръце, защото не можела да свикне с патериците, водил я на почивка в ***.  Първите десет дни било много тежко, тъй като болката била неописуема, след това малко отшумяла. Г. се променила след случилото се, станала изнервена и като цяло изолацията вкъщи се отразила зле на психиката й.

          За състоянието на тротоарната настилка на ул.”***” свидетелката В. Т.З., която е *** на Община Пловдив, район „***”, казва, че същата е „стара” и „лоша” и от двете страни на уличното платно, тъй като не е правен ремонт откакто са построени къщите; към 2017г. районната администрация не била възлагала никакви ремонтни дейности там; имало е едно аварийно разкопаване на мястото, извършено от кабелен оператор; към настоящия момент има следи от прокопавания по дължината на тротоара, вероятно за прекарване на кабели. Тротоарът според З. на това място е такъв, че майка с количка не би могла да се придвижи нормално; нормално би се придвижил човек, който е внимателен.

          Видно от писмо с вх.№27000-590/26.09.2016г. /л.33/, „Цифрова кабелна телевизия” ООД е уведомила Община Пловдив, район „Западен”, че поради авариен ремонт на електросъобщителната мрежа на дружеството, ще бъде извършено аварийно разкопаване на ул.”***”№***, което ще започне и ще завърши на 26.09.2016г.

          Приетата медицинска експертиза установя, че при инцидента на 19.07.2017г. на Г.Г. е било причинено счупване на стъпалната кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Увреждането е причинено от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е причинено по начин и време така, както се твърди от ищцата, а именно – при „стъпване на криво” с последващо падане на земята. Непосредствено след инцидента на крака на Г. била поставена гипсова лонгета за период от 25 дни. Пет дни след свалянето й била поставена отново, вероятно заради продължаващите болки. Гипсовата имобилизация е довела до затруднения в самостоятелното обслужване на ищцата от хигиенна гледна точка. Според вещото лице при счупването тя е изпитвала от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил 2-3 месеца. Към момента е възстановена напълно.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. На общината е вменено задължение да управлява имотите и вещите - общинска собственост в интерес на населението, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл.11, ал.1 от ЗОС/. Дължимата грижа изисква изграждане, ремонт и поддържане на улиците в състояние, което да е безопасно за гражданите.

Не може да се сподели доводът на ответника, че в настоящия случай той е освободен от горните задължения, тъй като „не е ясно дали след извършеното разкопаване” на ул.”***” от „Цифрова кабелна телевизия” ООД, дружеството е възстановило целостта на тротоарното пространство. Действително, на основание чл.4, ал.5 от Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, лицата които извършват строителни и монтажни работи по пътища и улици, отговарят за сигнализирането на работния участък. На собственика обаче законът възлага осъществяването на контрол на временната организация и безопасност на движението, включително налагане на санкции и отстраняване на констатираните недостатъци за сметка на изпълнителя на СМР /чл.85 от горецитираната Наредба/. По делото не са ангажирани доказателства за осъществен такъв контрол от Община Пловдив след разкопаването на ул.”***” за отстраняване на повреди на подземната мрежа от страна на търговеца. В резултат на неполагане на дължимата грижа от ответника в продължение на десет месеца до въпросния инцидент, а по всяка вероятност и до настоящия момент, състоянието на тротоарната настилка на това място е „лошо” и за да преминат гражданите по нея безпрепятствено, е необходимо да бъдат „внимателни”, според коментираните по-горе свидетелски показания.

          При така събраните доказателства съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на неговото бездействие – непредприемане на необходимите работи по поддръжка на тротоарната настилка и привеждането й в състояние, което да прави преминаването на пешеходците безпрепятствено и сигурно.

          Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Няма норми и правила, които Г. да е нарушила, движейки се като пешеходец по тротоара на ул.”***”. Дори при видимо лошо състояние на пътя, на нея не може да се вмени като задължение да проявява внимание или да извършва други действия с цел безопасно преминаване през този участък.

          Дължимото обезщетение, на основание чл.52 от ЗЗД, следва да се определи по справедливост. Претърпените от ищцата силни по интензитет в началото болки и страдания, продължителността на възстановителния период, промяната в обичайния ритъм на живот, са обстоятелства, които мотивират настоящият състав на съда да приеме, че справедливото възмездяване следва да намери изражение в присъждане на сума от 17 000,00 лева. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди видно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 19.07.2017г. до окончателното изплащане. За разлика над тази сума до пълния предявен размер от 35 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

          Ищцата е направила разноски в общ размер 1550,00 лева, от които 1400,00 лева – платена държавна такса и 150,00 лева – разноски за вещо лице. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на Г. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 752,90 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие, приложен на л.106, адв.Т.И. е оказал на ищцата безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1040,00 лева – минимално възнаграждение, съобразно с уважената част от иска и с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 82,30 лева.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, в полза на ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение в размер на 300,00 лева.   

По изложените съображения съдът           

 

                                                 Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, пл.”Ст.Стамболов”№1 да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 17 000,00/седемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на счупване на стъпалната кост, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, което увреждане е причинено на 19.07.2017г. при падане на неподдържан тротоар с неравности на ул.“***“ в гр.***, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.07.2017г. до окончателното изплащане. 

          ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 17000,00/седемнадесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 35000,00/тридесет и пет хиляди/ лева.  

ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, пл.”Ст.Стамболов”№1 да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 752,90 лева – разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, пл.”Ст.Стамболов”№1 да заплати на адв.Т.П.И. ***, *** сумата 1040,00 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, пл.”Ст.Стамболов”№1 сумата 82,30 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.             

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: