№ 487
гр. Ямбол, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330102440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. П. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“***, лично
и в качеството на майка и законен представител на детето С. Д. П. с ЕГН **********, с
искане за издаване на заповед за защита срещу лицето С. А. А. от гр.Я., ж.к.“***.
Молителката твърди, че с ответника са живеели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителстване било родено детето С. Д. П., която ответника не припознал
като свое дете. По време на съвместното им съжителстване ответника често осъществявал
спрямо молителката физически и психически тормоз, която търсела помощ от полицията, и
накрая се разделили.
Вечерта на 19 срещу 20 септември 2023 год., около 00.40 часа, ответника започнал да
изпраща на молителката съобщения по „Вайбър“, като я обиждал и заплашвал, че ще я убие.
Писал следните съобщения: „***“, „***“, „***“, „***“, „***“. Молителката твърди, че живее
в постоянен страх, както за себе си, така и за детето С. Д. П.. Твърди че тя и детето имат
нужда от закрила по ЗЗДН за извършено спрямо нея и детето домашно насилие.
Иска издаване и на заповед за незабавна защита на нея и малолетното и дете.
Претендират се разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по молба, с който се оспорва
изложената в молбата фактическа обстановка. Ответника твърди че от лятото на 2021 год.,
когато разбрал, че молителката е родила дете, не поддържа връзка с молителката. Твърди че
молителката страда от психично заболяване след раждането на детето като посещавала
1
психиатри. Страдала от шизофрения. Ответника твърди че не е упражнявал физическо
насилие над молителката и детето, не бил отправял и заплахи.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете С. Д. П., както и с процесуален представител по
пълномощие адв.Р. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
молбата.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.М. Б. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че не
са налице основания за уважаване на молбата, като по същество се поддържа още, че детето
не е обект на домашно насилие, тъй като не би могло да възприеме написаното по Вайбър.
Сочи още, че липсва мотив за ответника за извърши деянието, тъй като от около две години
не поддържа връзка с молителката, както и че по делото е останало недоказано авторството
на изпратените съобщения, на които по делото е представен снимков материал.
Алтернативно се иска от съда да наложи на ответника минимална глоба, тъй като същият не
работи.
По делото, за доказване на твърденията си, молителката представя 2 броя декларации
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и снимки разпечатани на хартиен носител на кореспонденция от
мобилно приложение – чат програма „Вайбър“ , видно от които има регистрирани следните
съобщения: „***; ***, ***, ***, ***; ***; ***“. Отразено върху една от снимките е че това е
„Таен чат с С.“. Отразено е още че „С. е блокиран“. Всички съобщения на снимковия
материал са без датата, като е отразен времеви интервал от 00:41 ч. до 00:46 ч.
Молителката представя удостоверение за раждане видно от което същата е майка на
детето С. Д. П., родена на 28.08.2020 год., баща – неизвестен /доколкото липсват данни за
баща/.
Съдът е изискал справка за съдимост на ответника видно от която същият е
неосъждан.
Съдът е изискал и социален доклад за детето, видно от който молителката полага
грижи за него в семейна среда, като в хода на проведените разговори с ответника същият
показал загриженост и интерес към здравето и развитието на детето.
По делото страните са ангажираха гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели, лицата: П. Й. Г., П. М. М. и В. П. А..
Видно от показанията на св.М. /баща на молителката/, дъщеря му и ответника
живеели заедно, първо в неговото жилище после на квартира, след като се родило детето
отново заживели заедно. След раждането на детето живели заедно около година и половина.
Имало няколко случая на насилия от ответника към Д.. Веднъж я бил пред детето, за което
подала жалба в полицията, но после я оттеглила. На 19-ти срещу 20-ти вечерта, месец
септември, Д. го събудила и му казала, че С. и звъни и че я заплашва, че ще я убие. Показала
му телефона и в този момент С. звъннал и на свидетеля. Нея вечер детето спяло при
2
свидетеля, което се събудило и се разплакало. На 24-ти през деня пак и звънял и я заплашил,
че ще я убие, като чул ответника да пита – каква жалба си пуснала против мен. Свидетелят
бил категоричен, че те не могат повече да се съберат. Докато били заедно ту се сдобрявали,
ту се карали. От година, година е нещо вече не живеели заедно. Ответникът се държал към
детето като баща, но веднъж казвал, че е негово, друг път, че не е. Дъщеря му нямала
психични заболявания, посещавала преди психиатър заради тормоза извършен от С. срещу
нея.
Видно от показанията на св.Г., от година познавал Д., а С. не. За него знаел това,
което му разказвала тя. Предния месец 10-20-21 сутринта Д. му се обадила по телефона, а
след това отишла при него разстроена, плачейки с детето, като разказала на свидетеля, че
получила по вайбър от С. съобщения от заплахи за убийство, псувни и други такива. От нея
чувал, че е била малтретирана, бита. Изглеждала подпухнала, с торбички, изглеждала, че не
е спала вечерта. Треперела цялата, искала да остане при него докато дойде нейна приятелка
да я вземе с колата, не искала да остава сама в къщи, затова отишла при свидетеля. Поискала
съвет как да постъпи и свидетелят и казал да отиде в полицията. Преди свидетелят ставал
свидетел на такива неща между тях по телефон, на заплахи в телефонен разговор, тя къде е,
с кой излиза, какви пирятели има, къде води С.. Пуснала С. на високоговорител и започнали
да се нагрубяват взаимно, при което тя взела телефона и излязла навън. Д. споделила на
свидетеля, че се страхува от С.. Свидетелят чел и съобщенията, в които имало заплахи.
Страхувала се както за нея, така и за детето.
Видно от показанията на св.А. /майка на ответника/, в началото имало голяма любов,
но после нещата се озлобили. От две години синът и не поддържал връзка с Д.. Детето не
било сигурно дали е негово, събирали се, разделяли се, след като се родило детето нещо се
сдобрил и пак почнали да живеят заедно. Преди детето живели малко заедно, изгонила го
три месеца преди да роди, после пак заживели заедно. Веднъж ударила шамар на сина и
пред баща му и пред баба му. Заплашвала, че ще го вкара в затвора, на моменти била
агресивна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите отчитайки близката им родствена
връзка със страните поделото, като намира същите за житейски логични и последователни, а
показанията на св.М. и св.Атаносва досежно междуличностните отношения на страните
преди фактическата раздяла си кореспондират помежду си. От своя страна показанията на
св.М. кореспондират с тези на св.Г..
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.2 ЗЗДН,
разгледана по същество искането на молителката се явява основателно, на следните
3
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.2 – тъй като ответника е лице с което молителката е била във
фактическо съжителство, и от което молителката твърди, че е родено детето С. П., впредвид
подадената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представените по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, които освен друго се подкрепят от макар и косвено от показанията на св.М. и св.Г.,
както и от представените снимки на чат съобщения.
Не могат да се споделят възраженията на ответника за липса на мотив, както и че от
две години ответника не поддържа контакти с молителката. Видно от показанията на всички
свидетели е че междуличностните отношения между двамата са силно влошени. Видно също
от показанията на св.Г., който познава молителката от около година, е че същият е ставал
свидетел за това време на други телефонни обаждания от ответника към молителката, при
които е било налице взаимно нагрубяване между тях.
На свой ред по делото не се установи молителката да страда от заболяване, което да и
пречи да възприема правилно фактите от обективната действителност и да дава достоверни
обяснения за възприетто от нея, т.е. същата да е невменяма, за да се изведе извод, че същата
не може да разграничи обаждане от ответника от това на други лице със собствено име С.,
или да си внушава подобни обаждания, респ. заплахи.
Съдът също така намери, че е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗЗДН, тъй като видно
от показанията на св.М., след като молителката го е събудила, за да му каже, че С. я
заплашва по телефона, сам ответника е започнал да звъни на свидетеля, при всичко това
детето се е събудило и е заплакало. В този ред съдът намери, че осъществения акт на
психично и емоционално насилие е достигнал до съзнанието на детето, макар и заради
ниската си възраст същото да не е осъзнавало изцяло причината, поради която майка му е
притеснена. Именно поведението на ответника обаче е в причинна връзка между
психичното насилие оказано върху майката, нейната емоционална реакция и това че тази
реакция е достигнала като емоция и до съзнанието на детето, поради което и то е
4
разплакало.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
вечерта на 19 срещу 20 септември 2023 год., около 00.40 часа, ответника е изпратил на
молителката съобщения по „Вайбър“, с текст: „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, което
поведение е засегнало същата вечер психичната и емоционална устойчивост на
пострадалите лица, и които действия на ответника следва да се квалифицират като актове
на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица – Д.
П. М. и детето С. Д. П..
По отношение на извършителя С. А. А., следва да бъдат наложени следните мерки:
чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие, включително чрез телефонни обаждания и изпращане на чат съобщения и т.3 -
забрана за извършителя да приближава пострадалите лица, обитаваното от тях жилище,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица на разС.ие по-
малко от 200 метра, за срок от 12 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН,
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие. Съобрази още личността на ответника и не добрите характеристични
данни които се събраха за него по делото, а именно, че същият има извършени спрямо
молителката подобни актове на домашно насилие и в миналото.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са нужни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалите лица в пълен
обем.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева. Съдът определи глобата в минимален
размер предвид направените възражения, че ответника не реализира доходи и предвид
липсата на доказателства по делото установяващи противното.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника следва
5
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Д. П. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“***, лично и в качеството на майка
и законен представител на детето С. Д. П. с ЕГН **********, за извършен спрямо тях акт на
психическо и емоционално насилие, като
ЗАДЪЛЖАВА С. А. А. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ включително чрез телефонни обаждания
и изпращане на чат съобщения спрямо Д. П. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“*** и
малолетното и дете С. Д. П. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на С. А. А. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“*** ДА ПРИБЛИЖАВА
Д. П. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“*** и малолетното и дете С. Д. П. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ
МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ, НА РАЗС.ИЕ ПО-МАЛКО ОТ 200
МЕТРА ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на С. А. А. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, С. А. А. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. А. А. с ЕГН ********** да заплати на
Д. П. М. с ЕГН ********** сумата от 600 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – С. А. А. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6