РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Бургас, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120105275 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “УниКредит Булбанк“ АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ****, представлявано от
*** съвместно с ***, против А. Д. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
гр. Бургас, ул. ****, с която се претендира установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз
основа на документ № 2865/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7206/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 500 лева, представляваща главница и
сумата от 25,32 лева - главница, представляваща надхвърлен лимит с падеж 08.12.2020
г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 44,39 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.03.2021 г.
до 12.10.2021 г., сумата от 30 лева, представляваща неустойка за просрочена главница
за периода от 12.03.2021 г. до 12.10.2021 г. и сумата от 1,52 лева – неустойка за
просрочена лихва за периода от 12.03.2021 г. до 12.10.2021 г. Моли се и за присъждане
на разноски по делото.
Основанията за дължимост на търсените суми се основата на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по сключения между тях на
16.04.2018 г. договор за банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по
1
разплащателна сметка № ** от 08.02.2018 г., и съответните общите условия към него,
съобразно уговорките по които били дължими търсените в настоящото производство
суми. Твърди се, че вземанията са дължими въз основа на настъпил карен падеж по
договора на 08.02.2021 г., съобразно уговорките по чл. 7 във връзка с чл. 12.1 от
договора.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1, чл.
86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК –
адвокат Ч., с който исковете се оспорват. Оспорва се соченето неизпълнение на
задълженията от страна на ответника. Навеждат се доводи, че съдържанието на
договора не съответства на разпоредбите но чл. 10-12 от ЗПК, като клаузите били
неясни и неразбираеми, в това число и досежно ГЛП, ГПР и общата дължима сума от
потребителя. Излага се и за нарушения на чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК, като излага подробно доводите си в тази връзка. Сочите се и за
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, предвид уговорения срок за
погасяване на кредита, както и поради това, че съдържал неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като бил нищожен с оглед на всичко изложено по-горе на
основание чл. 26 от ЗЗД, поради липсата на съгласие, накърняването на добрите нрави,
противоречия със закона и заобикалянето му. С горните мотиви са моли за
отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа
на документ № 2865/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7206/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми - предмет
на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът
намира, че за ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на
делото.
Съгласно договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка № **, сключен между страните на 08.02.2018
г., ищецът – кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател, кредит в размер
на 500 лв. по сметка № ****, за текущи разходи. Уговорена е възнаградителна лихва,
като годишен лихвен процент /ГЛП/, съставляващ сбор от пазарен лихвен индекс
SOFIBOR, съгласно раздел III от общите условия /ОУ/ - 0.019 % към датата сключване
2
на договора, фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 15. 031 %
т.е. общо към датата на сключване на договора 15. 05 % ГЛП. Уговореният краен срок
за погасяване на задълженията по договора е 08.02.2019 г. по т. 7, като наред с това в т.
12.1. е предвидено този срок да се удължава многократно с период от още една година,
при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие
на нито едно от своите задължения, и междувременно не е подавал искане за отказ от
удължаване. В т. 5.5. е предвидено и заплащането на обезщетение /неустойка за
забава/, начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита,
в това число и неразрешен овърдрафт, която към датата на дълга е дефинирана в т. 18
от ОУ и е равна на 10. 01 % .
Неразделна част от договора са и ОУ, при които банката предоставя
потребителски кредити на физически лица.
От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че съобразно
уговорките между страните по договора към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК – 13.10.2021 г., са останали непогасени следните задължения: главница
в размер на 500 лв., надхвърлен лимит по овърдрафта в размер на 25. 11 лв., и
неустойка в размер на 75. 19 лв., разбита в табличен вид. В табличен вид вещото лице е
посочило усвояванията и вноските по договора, като е посочило, че последното
плащане по договора датира от 27.11.2020 г.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото
съдът намира от правна страната следното:
Съществуващото между страните облигационно правоотношение се установява
от сключения между тях договор и общите условия към него, които са надлежно
разписани на всяка страница и от кредитополучателя. Установява се и предоставянето
на кредита, усвояван чрез разплащателната сметка в размер на 500 лв., като всъщност
от заключението на вещото лице е видно, че е била усвоена общо сумата от 13 755. 20
лв., както и какви са извършваните погасявания. Вещото лице е посочило и какъв е
остатъка на дължимите суми, съобразно уговорките между страните по договора и
общите условия към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.
С оглед възраженията на ответника следва да се отбележи на първо място, че
разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношения на процесния договор, тъй като
съгласно чл. 3, ал. 2 от същия разпоредбите на закона се прилагат и за договори за
кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-
дълъг от три месеца. В случая срокът е минимум 1 година, като явно след това е бил
продължен съобразно уговорките по чл. 12.1, за което са били налице уговорените
предпоставки, предвид установената забава в плащанията, датираща от 27.11.2020 г.,
3
при което и съответно се налага извода за неприложимостта на ЗПК към процесния
договор. Наред с това, с оглед правно естество на договора, следва да се отбележи, че
кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка в лева или валута, до
разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като кредитополучателят е
длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. При овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителските и ипотечни банкови
кредити, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени и въобще дали ще има усвоявания. Но и при този вид
кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от
формирания дълг и дължима лихва за ползването на средствата, които в случая са
посочени в т. 1, т. 12.2, т. 12.2.1, т. 12.2.2 и т. 12.2.2.2 от договора и съответно т. 9 и
следващите от ОУ. Така определените лихвени проценти не противоречат на закона,
морала или добрите нрави, тъй като максимален размер на възнаградителната лихва не
е предвиден и в Закона за задълженията и договорите, нито е бил определен от
Министерския съвет на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В съдебната практика се
приема, че максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен единствено
от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Според
настоящия състав на съда уговореният между страните размер на възнаградителната
лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил за
ползване свои средства на потребителя. Също се отнася и по отношение на наведените
доводи за нарушаване на чл. 143 от ЗЗП, като всъщност липсва изрично посочване на
съдържанието на конкретната уговорка между страните, която да съответства на някой
от хипотезите по чл. 143.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат
уважение до установените от експерта размери, а именно главницата в размер на 500
лв., главница за надхвърлен овърдрафт в размер на 25. 11 лв. и лихви и неустойки в
размер на 75. 19 лв. и съответно отхвърлени за горниците над така установените
размери т.е. за надхвърления лимит над уважения размер от 25. 11 лв. до пълния заявен
размер от 25. 32 лв. и за нестойките и лихвите над уважения размер от 75. 19 лв. до
пълния заявен такъв от 75. 91 лв.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважените
главници от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените в заповедното производство разноски в размер
на 174. 72 лева, съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
4
бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати сумата от 828. 70 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
представения списък на разноските, съобразно уважената част от исконете.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 1 003.
42 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено , че А. Д. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ул. ****, дължи на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ****, представлявано от *** съвместно
с ***, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК въз основа на документ № 2865/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7206/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 500 лева, представляваща главница и
сумата от 25. 11 лева - главница, представляваща надхвърлен лимит с падеж 08.12.2020
г. ведно със законната лихва върху горните главниците, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 75. 19 лв. – дължими лихви за забава и неустойки за периода от 12.03.2021
г. до 12.10.2021 г., дължими съгласно сключен между страните договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ** от 08.02.2018 г. и общите условия към него, като отхвърля иска за
главницата, представляваща надхвърлен лимит, над уважения размер от 25. 11 лв. до
пълния заявен размер от 25. 32 лв., ведно със законна лихва за забава за отхвърлената
част, както и иска за лихвите за забава и неустойките над уважения размер от 75. 19 лв.
до пълния заявен размер от 75. 91 лв.
Осъжда А. Д. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул.
****, да заплати на “УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ****, представлявано от *** и ***, сумата от 1 003. 42 лв.
/хиляда и три лева и 42 ст./ за направените по делото разноски, от които 174. 72 лв. по
ч.гр.д. № 7206/2021 г. и 828. 70 лв. по настоящото гр.д. № 5275/2022 г., двете по описа
на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6