Решение по дело №4669/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260124                                                         12.02.2021 г.                                               гр. Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 29 януари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Гергана Стефанова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 4669 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 236 от Закона за здравето, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на З.Р.М. против Наказателно постановление № 251а-322/09.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Претендира се отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалните разпоредби на закона. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателката претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника, в случай, че има такъв.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания. Доразвива аргументи, че още преди издаване на атакуваното постановление е последвала по-благоприятна разпоредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление З.Р.М. е санкционирана за това, че на 09.04.2020 г. около 10,00 ч. е установена да посещава обществено място – Морска градина, находяща се в гр. Бургас, до бистро «Тропикана», като се разхожда, с което е нарушила въведаната в т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, а именно „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 3388а-244/22.04.2020 г., какъвто АУАН не се съдържа в административно-наказателната преписка. Вместо това, преписката е окомплектована по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН с АУАН серия Д № 463153, съставен на дата 09.04.2020 г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 20.10.2020 г. Жалбата е депозирана на 26.10.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На първо място, констатира се несъответствие между съдържащия се в административно-наказателната преписка АУАН и акта, на който наказващият орган се е позовал и е реализирал административно-наказателната отговорност на М. с оспореното в настоящото производство наказателно постановление. Посочено е от АНО, че НП е издадено на основание АУАН № 3388а-244 от дата 22.04.2020 г. Видно от ангажираните от АНО доказателства, административно-наказателното производство е отпочнало със съставянето на АУАН серия Д № 463153 от дата 09.04.2020 г. Съгласно правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение. В създадената ситуация образуваното с АУАН серия Д № 463153/09.04.2020 г. производство е висящо, като липсват доказателства за приключването му, а обжалваното НП, като издадено без основание, подлежи на отмяна.

На второ място, приетото в НП фактическо положение неправилно е субсумирано под правната норма на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, която разпоредба, след изменителната редакция, в сила от 14.05.2020 г. с ДВ, бр. 44/2020 г., предвижда административно наказание глоба в размер от 300 до 1 000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /забележка: редактирана, считано от 14.05.2020 г./ дефинира предпоставките за обявяване на извънредна епидемична обстановка в страната – при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. Санкционната норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е неприложима по отношение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ предвид регламентирания в нея обхват на лимитативно изброени нарушения по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ. Такава формулировка прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателката и й е наложено административно наказание. Наказателното постановление следва да има пълно единство между обстоятелствена част и правна квалификация. Изискването за съответствие между фактическото обвинение и правната квалификация гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по реда на ЗАНН.

На трето място, съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки. В тази връзка точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН, е разписвала забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. По силата на последваща Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, въведената временна противоепидемична мярка е отпаднала, от което е изводимо, че към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето не препраща към състав на административно нарушение, елемент от обективната страна на което е неспазване на ограничение за посещението на паркове и градини. Съобразно отразения в чл. 6 от ЗАНН основен принцип за законоустановеността на наказанието, административно нарушение е само онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 3 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, но ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая този принцип не е спазен от административно-наказващия орган, тъй като е очевидно, че към 09.10.2020 г. приложената противоепидемична мярка не е била в сила. Ерго, преди издаването на обжалваното НП е последвала по-благоприятна нормативна уредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като съгласно действащата при издаване на процесното постановление заповед на МЗ, деянието, за което е санкционирана жалбоподателката, не съставлява административно нарушение. Това влече отпадането на наказуемостта за деянието и поражда незаконосъобразността на наказателното постановление. 

Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-322/09.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на З.Р.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                  

                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.