Р Е Ш Е Н И Е №
260 122
гр. Пловдив, 16.12.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи търговски
състав, в открито заседание на втори
декември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина
Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 418/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 84
от 14.02.2020 година, постановено по т. дело №
238/2019 година по описа на Окръжен съд
– Пловдив, е осъдено „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление:***,п.к....,р-н „И.“,ж.к.“Д.“,бул.“Д-р Г.М. Д.“№... да заплати на
Е.Т.Ц., ЕГН **********, сумата от 19500 лв., представляваща дължимо
на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие на ПТП, причинено на датата 20.08.2017
г. в гр.С. от В.И.Т., ЕГН **********, при управление на
мотоциклет марка „С.“,модел „И.“,с рег.№..., за който към момента на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при дружеството-ответник,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както да й заплати и сумата от 1218,75 лв. съдебни
разноски съобразно на уважената част от иска.
За разликата над уважения размер от 19500 лв. до
пълния размер от 40 000 лв. е отхвърлен като неоснователен
предявения от ищцата Е.Т.Ц. против „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД осъдителен иск по
чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Осъдена е Е.Т.Ц., ЕГН **********, да
заплати на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С., ЕИК ..., сумата от 287 лв. съдебни
разноски съобразно на отхвърлената част от иска.
Осъден е В.И.Т.,ЕГН **********, да
заплати на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“ АД, ЕИК ..., по предявения евентуален
обратен иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ,следните суми:
сумата от 5000 лв., представляваща изплатено на датата 22.02.2019 г. от
дружеството-застраховател на Е.Т.Ц. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по образуваната при застрахователя щета № ...-.../.../...,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 23.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, а също да заплати на дружеството и сумата от 19 500
лв., представляваща присъденото в полза на Е.Т.Ц. и дължимо й от „З. а. д.
Д.Б.:Ж. и З.“АД застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на причиненото на 20.08.2017 г. от В.И.Т. пътно
транспортно произшествие, като сумата от 19 500 лв. бъде заплатена от В.И.Т. на
„З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. с ЕИК ... при условие, че самото
дружество-застраховател заплати на Е.Т.Ц. присъденото й с настоящото решение
обезщетение ведно с лихвите и разноските, както и да му заплати законната лихва
върху сумата от 19 500 лв.,считано от датата на изплащане на обезщетението по
основния иск до окончателното й издължаване, а също да заплати на
дружеството-застраховател и сумата от 980 лв. съдебни разноски съобразно на
уважената част от обратния иск.
За разликата над уважения общ размер от 24500
лв. /5000 лв. + 19500 лв./ до пълния предявен размер от 45 000 лв. е
отхвърлен като неоснователен обратния иск по чл.500,ал.1,т.1 от КЗ,
предявен от ответника „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД против третото лице-помагач В.И.Т..
Осъдено е „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД
на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд
сумата от 780 лв. държавна такса върху уважената част от главния иск, предявен
от ищцата Е.Т.Ц., а също да заплати по сметка на ОС-Пловдив и сумата от 195
лв., представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Така постановеното решение е обжалвано частично
с две въззивни жалби.
Ответникът в първоинстанционното производство
„З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД е обжалвал решението по предявения главен иск в
частта, с която на ищцата Е.Т.Ц. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размера над 7000 лева до 19500 лева, както и в частите, с които е присъдена
държавна такса в размер 780 лева, разноски по делото за вещи лица в размер на
195 лева и 1218 лева адвокатско възнаграждение. С въззивната жалба е
представено платежно нареждане, с което на 18.03.2020 година застрахователят е
превел на ищцата Е. Ц. сумата от 7705 лева, , от които 7000 лева дължимо
обезщетение за неимуществени вреди и 705 лева – законната лихва върху това
обезщетение за периода от датата на исковата молба до датата на
плащането. Според жалбоподателя след това плащане не са налице
правни и фактически основания за присъждане на допълнителни обезщетения, поради
което първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и
следва да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск или при
условията на евентуалност – да се намали размера на
обезщетението. Във въззивната жалба са изложени доводи, че
определеният размер на обезщетението е прекалено завишен с оглед възрастта на
ищцата, на това, че не се очакват трайни последици от нанесените й травми, че
липсват доказателства за пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна
кома, че според вещото лице възстановяването й е приключило напълно за срок от
около два месеца без усложнения. Определеният размер на обезщетението
бил необосновано завишен и поради това, че липсвали доказателства за
отражението на процесните травми върху душевното състояние на ищцата и не било
установено посттравматично стресово разстройство. С въззивната жалба са
въведени и оплаквания за неправилно определяне на процента на съпричиняване от
страна на пострадалата. Твърди се, че определеният от първоинстанционния съд
процент – 30% е занижен, не е съобразен с установените по делото обстоятелства,
че ищцата се е движела в средата на платното за движение, а не до десния
бордюр, както и че се е движела с велосипедна триколка, необорудвана с бяла или
жълта добре различима светлина отпред, с червен светлоотразител отЗ.и със
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, както и без светлоотразителна
жилетка, което затруднило водача на мотоциклета да я възприема. Според
жалбоподателя съпричиняването от страна на пострадалата е в размер на 50%. Във
въззивната жалба е посочено също, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на трайната съдебна
практика относно обичайния размер на обезщетенията в подобни случаи и надвишава
значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение, като
не било съобразено не само с установените по делото болки и страдания за
ищцата, но и с икономическите условия в страната. При тези оплаквания е
формулирано искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част
и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявения иск за
разликата над 7000 лева, а при условията на евентуалност – да се намали размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и съответните размери
на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и държавни
такси.
Срещу въззивната жалба на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и
З.“АД е подаден писмен отговор от ищцата Е.Т.Ц. с изразено становище за нейната
неоснователност.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение
в отхвърлителната му част за сумата от 10 500 лева обезщетение
за неимуществени вреди е подадена от ищцата в първоинстанционното производство
Е.Т.Ц.. Във въззивната жалба е посочено, че правилно и с оглед
принципа за справедливост съдът е определил общия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000
лева. Неправилно обаче било прието наличието на принос от страна на
пострадалата за настъпване на вредите. Поддържа се, че при установения по
делото механизъм на настъпване на ПТП ищцата няма принос, като в
тази връзка е направен анализ на събраните доказателства. Искането е да се
отмени решението в обжалваната част и да се осъди ответника да заплати на
ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10500 лева.
Срещу въззивната жалба на ищцата е подаден
писмен отговор от ответното застрахователно дружество с изразено становище за
нейната неоснователност.
Конституираното в процеса трето лице – помагач
на страната на ответника В.Т. в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция изразява становище за основателност на
жалбата на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД и за неоснователност на жалбата на ищцата
Е.Т..
Съдът, съобразявайки доводите на
страните и събраните по делото доказателства,
приема следното:
Въззивните жалби
са процесуално допустими,
подадени са от лица, имащи правен интерес да
обжалват, а именно от ищцата срещу решението в отхвърлителната му част частично
и от ответника частично срещу решението в осъдителната му част, като
при подаването на
въззивните жалби е
спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с
оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
С представените по делото
доказателства се установява,
че ищцата Е.Ц. е сезирала ответното
дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди при ПТП, станало на
20.08.2017 година, причинено
от В.И.Т. при управлението на
мотоциклет марка „С.“,модел „И.“,с рег.№..., за който към момента на
произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при дружеството-ответник. При застрахователя е образувана щета
№ ...-.../...-.... Видно от писмо изх. № 697/22.02.2019
година застрахователят е определил и изплатил на
22.02.2019 година сумата от 5000 лева като обезщетение за
претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на ПТП, като в
писмото изрично е посочено, че този размер е съобразен със съпричиняването от
страна на пострадалата, изразяващо се в нарушения на чл. 108 от ЗДП във връзка
с чл. 107 т. 2 от ЗДП, чл. 71 ал. 2 и чл. 80 т. 1 от
ЗДП. Ищцата не оспорва получаването на сумата от 5 000 лева
като обезщетение за причинените й при процесното ПТП неимуществени
вреди, но изразява несъгласие с неговия
размер. При несъгласие с размера на
определеното от застрахователя обезщетение по предявената застрахователна
претенция, искът пред съда е допустим съгласно изискванията на чл.
498 ал. 3 от КЗ.
Представеното към въззивната жалба преводно
нареждане от 18.03.2020 година за сумата от 7705 лева, включваща
7000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 705 лева законна лихва върху
това обезщетение от датата на исковата молба до датата, на която
застрахователят е превел на ищцата допълнителното обезщетение, е неотносимо към
спора пред въззивната инстанция, доколкото първоинстанционното
решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение
до размера на 7000 лева ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 22.03.2019 година не е обжалвано.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част въззивната инстанция е
ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато
става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи
служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили
пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С
оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените с
въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе. Те
се свеждат до вида на причинените на ищцата и
установени по делото болки и страдания в резултат
на ПТП и дължимия за тях размер на обезщетението, както и до
наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и
неговата степен.
Неимуществените вреди, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба, които
ищцата Е.Ц. твърди, че е претърпяла и
продължава на търпи в резултат
на ПТП от 20.08.2017 година, са
следните: контузия на главата с мозъчно сътресение и увреждане на белия дроб и
гръдния кош, контузии по корема, контузии по ръцете и счупване на малкопищялната
кост на десния крак. Твърди се, че лечението на тези увреждания е продължило
много дълго време и продължава и към датата на предявяване на иска. Според
изложените от самата ищца обстоятелства след инцидента тя е губила съзнание на
няколко пъти. След изписването й от болница тя е била в
напълно безпомощно състояние, не можела да прави нищо сама,
болките в гърдите й били много силни, не можела да диша, да се
изправя и ляга сама, не можела да се храни и да ходи до тоалетната,
поради което се е налагало да разчита на помощта на дъщеря си и на съпруга си.
Този период продължил около шест месеца. Счупването на крака трайно затруднило
движението й за два месеца, като били извършени две операции на счупената кост,
съпроводени от много усложнения. Усложнения имало и с белия дроб след удара в
гърдите, той се пълнел с течност, която периодично се изваждала и това също
било съпроводено с много болки и страдания. Заради усложненията с белия дроб
ищцата била настанявана три пъти на болнично лечение. Невъзможността да диша
довела и до непровеждане на физиотерапия на счупения крак. Изложени са в
исковата молба и обстоятелства за причинени на ищцата емоционален дискомфорт,
негативни преживявания и силен стрес за продължителен период от време, дължащи
се на множеството травматични увреждания и свързаните с тях силни болки и
страдания, както и на това, че е била обездвижена, нуждаела се е от грижи и не
е била в състояние да изпълнява работата си. Твърденията в исковата молба са,
че ищцата е загубила трайно подвижността в краката си и понастоящем не може да
се придвижва сама, без чужда помощ. За така описаните неимуществени вреди е
претендирано с исковата молба обезщетение в размер на 40 000 лева ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, или общо 45000 лева със заплатеното от ответника обезщетение от 5000
лева по предявената застрахователна претенция.
Допълнителни обстоятелства, свързани с
причинените на ищцата неимуществени вреди, не са въведени в процеса, ищцата не
е подала допълнителна искова молба по чл. 372 от ГПК след писмения отговор на
ответника.
Към исковата молба ищцата е приложила
многобройни писмени доказателства, свързани със съществуващи здравословни
проблеми и проведено лечение.
От приетата по делото комплексна съдебна
експертиза в медицинската й част, която съдът възприема като компетентна,
незаинтересована и неоспорена от страните се установява, че в пряка причинна
връзка с процесното ПТП са следните увреждания на ищцата: контузия на главата с
мозъчно сътресение / след консултация с неврохирург, но без загуба на
съзнание/,контузия на гръдния кош, корема, дясното рамо, лявата длан и счупване
на малкопищялната кост на десния крак. Според вещото лице счупването
на малкопищялната кост, която участва в образуването на глезенната става, е
наложило гипсова имобилизация на долния крайник за 35-40 дни и е причинило
трайно затрудняване на движенията на крайника за около два месеца /
срокът на обездвижване плюс половината от този срок/. Останалите увреждания са
причинили разстройство на здравето за около 15-20, най-много 30 дни според
вещото лице. От обстоятелството, че ищцата не е представила
документи за контролни прегледи след възстановителния период, вещото лице е
заключило, че лечението е протекло без усложнения. Болките и
страданията на ищцата се били значителни непосредствено след ПТП, особено в
счупената кост, но с течение на времето постепенно са отшумели за около месец.
Вещото лице е посочило, че ищцата към момента на ПТП е била в
увредено общо състояние – в напреднала възраст, със значително тегло, с
хипертонична болест и хипертонично сърце, заболявания на обмяната, на бъбреците
и др., които обаче не са оказали влияние на оздравителния процес в случая.
От писмените доказателства, представени с
исковата молба и обсъдени от вещото лице в медицинската част на комплексната
експертиза се установява, че описаните по-горе физически увреждания,
причинени на ищцата при процесното ПТП, са наложили болничен престой
и лечение през следните периоди: През периода от 20.08.2017 година до
23.08.2017 година ищцата е била на лечение в П. х. на УМБАЛ „С.
Г.“. За тези увреждания плюс допълнително плеврален излив
в десен косто-диафрагмален синус ищцата е лекувана в болница „П.“ през периода
от 30.08.2017 година до 04.09.2017 година. През периода от 05.09.2017
година до 09.09.2017 година тя е била на лечение в „П.“ ООД заради
фрактурата на средната част на фибулата на дясната подбедрица, където е
извършено закрито наместване без вътрешна фиксация и е поставен гипс.
Останалите епикризи касаят заболявания и проведено
болнично лечение, които не са свързани с процесното ПТП – тромбоза на а.илиака
дек., локална инфекция на кожата, пиелонефрит, калкулоза на жлъчния мехур,
мастна дегенерация на черния дроб, киста на десния бъбрек, неинсулинозависим
захарен диабет с усложнения, хипертония, хипертонично сърце, стенокардия.
Представените в хода на производството пред
първата инстанция писмени доказателства - медицинско удостоверение
от 10.10.2020 година и амбулаторен лист от 13.01.2020 година / стр. 176 и
177/ не са обсъждани от вещото лице, доколкото са издадени в период
след изготвяне на експертизата. Тяхното съдържание не е оспорено от
страните. От тях е видно, че заради оплаквания от болки в дясната подбедрица в
покой и при движение и наличие на увреждане в областта на дясната подбедрица е
извършена хирургична обработка с отстраняване на некротични материи от кожата
на дясната подбедрица и съществуващия там цикатрикс.
По делото са събрани и гласни доказателства за
причинените болки и страдания на ищцата от процесното ПТП.
От показанията на свидетелката Е. Ц. – дъщеря на
ищцата, се установява, че като е отишла на мястото на ПТП,
след като узнала за станалото, майка й все още е била там, качвали я
в линейката. Според свидетелката майка й била в безсъзнание. Това твърдение
обаче се опровергава от самата нея, доколкото заявява, че майка й е охкала от
болки. Състоянието на безсъзнание не е установено и от медицинската
документация, поради което съдът не възприема показанията в тази им част.
Свидетелката Ц. установява, че ищцата е имала
кръв по главата и крака. След тридневния болничен престой и
завръщането й у дома, майка й не можела да се обслужва сама около една година,
не можела да се храни, избягвала да пие вода, защото имала нужда от придружител,
за да отиде до тоалетната, както и от помощ при къпането, при което се налагало
да се пази раната от намокряне. След ПТП ищцата чувствата болки в гръдния кош,
като на 28.08. 2017 година била приета в болницата и било установено, че има
плеврален излив – кръв в белите дробове. Според свидетелката и до момента
раната от счупения крак на ищцата не е заздравяла, получавали се некрози,
раната се отваряла на различни места и се налагало да се провежда непрекъснато
лечение с лекарства, като на три пъти било провеждано и оперативно лечение,
което било съпроводено с болка. Свидетелката установява,че освен физическите
болки майка й е натоварена и психически след случилото се, не можела да спи,
била изнервена от болките, не можела да търпи и близките около себе
си. Освен това тя не можела да изпълнява работата си от преди ПТП, а
именно да продава сладолед, обикаляйки града с триколката си. И до
момента на разпита на свидетелката/ две години и четири месеца след
ПТП/ ищцата продължавала да е срината психически, била без енергия и без дух,
заради което се наложило свидетелката да разговаря
с психолог.
Втората разпитана по делото свидетелка М. М.,
роднина и съседка на ищцата установява, че когато ищцата
се прибрала от болницата след ПТП, не можела да ходи
сама, налагало се да бъде придържана от двама души, за да влезе в
дома си, имала рана на крака. Тази рана не зараствала, непрекъснато
се обработвала, включително и от хирург. След ПТП ищцата била на
легло, не можела да стане, чувствала болки освен в крака
и в гърдите, казвала, че не може да диша, задушава се, имала рана
и на главата. Три-четири месеца след ПТП ищцата била напълно
неподвижна, не можела да се обслужва сама. След това започнала да ходи с
помощта на патерици, на бастунче, но вече не била същата жена, не ходела да
пазарува и да се среща с приятели, не можела да извършва домакинската работа и
работата по двора, не можела и да продава сладолед с количката. Сега само
излизала от къщата до двора и обратно.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени причинените на ищцата
неимуществени вреди, които са въведени от нея в обстоятелствената част на
исковата молба по предявения иск за обезщетение, без загубата на
съзнание и комата, за които по делото не са събрани доказателства.
Съобразявайки причинените увреждания, които са в
пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на болките и страданията, вида
на проведеното лечение, отражението им върху начина
на живот на ищцата и върху психическото й състояние, както и обстоятелството,
че и до момента раната на крака не е зараснала и се налага лечение, включително
хирургичното такова, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е
общо 35 000 лева. Става дума за жена,
която макар и на сравнително висока възраст – 72 години към момента на
настъпване на ПТП и имаща здравословни проблеми, е била трудово и социално
активна, работела е, грижела се е за дома си и за двора си, общувала е с роднини
и приятели. След ПТП се е наложило ищцата да разчита на чужда помощ
за собственото си обслужване и за домакинските
задължения. Установена е промяна в начина на живот на
ищцата - невъзможност да се грижи за дома си и да работи, превръщането й в
изнервен и затворен човек, който не общува с околните и не може да търпи
присъствието дори на близките си хора. Вещото лице е посочило, че
уврежданията с оглед на техния вид и характер са такива, че болките
и страданията би следвало да отшумят за сравнително кратък период – около два
месеца. Установените от свидетелите обстоятелства са за доста по-продължителен
период от време, през който ищцата не се е чувствала добре и се е нуждаела от
чужда помощ, което е свързано с нейните индивидуални възприятия и физическо
състояние. Освен това показанията на свидетелите сочат на негативна
промяна в психическото състояние на ищцата след ПТП и в
начина й на живот, които продължават и до настоящия
момент. Налице са и данни за това, че раната на крака на
ищцата не е заздравяла напълно, до момента се налага тя
да бъде лекувана, включително обработвана хирургически. Дори да се
приеме, че незаздравяването на раната се дължи на установения диабет при
ищцата, каквито категорични доказателства не са събрани по делото, става дума
за рана, причинена при самото ПТП, поради което следва да бъде взета предвид
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Само по себе си
наличието на предхождащи ПТП здравословни
проблеми, усложняващи процеса на възстановяване на
ищцата от уврежданията при ПТП, не се отразява на дължимото
обезщетение. Не е установено след ПТП ищцата и нейните близки да не
са предприели необходимите действия, свързани с лечението и
възстановяването й.
Освен с обсъдените по-горе
обстоятелства, свързани с характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 35 000 лева е
съобразен и с конкретните икономически
условия в страната и общественото разбиране за справедливост, ориентир
за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти
ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече
лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР
на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно
събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000
лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266
от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в
сила на 01.01.2016 година, приложим към настоящия случай, в чл. 492
предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр.
101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен критерий за
икономическите условия в страната и обществено разбиране за справедливост, имат
значение и следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите на
обезщетението за неимуществени вреди, което становище се застъпва
и в съдебната практика.
Освен размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, спорен между страните е и въпросът за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата.
В констативния протокол за ПТП с пострадали лица
/ стр. 42/, който представлява официален свидетелстващ
документ, неоспорен от страните, е посочено, че участието на
ищцата Е.Ц. в процесното ПТП е в качеството й на велосипедист, т.е.
на лице, управляващо велосипед, в случая такъв, превърнат в
триколка. При изготвянето на комплексната съдебна експертиза, приета по делото,
вещото лице – автоинженер също е дало отговор на поставените към
него въпроси, приемайки, че ищцата е участвала в ПТП в качеството си
на велосипедист. Заключението също не е оспорено. Имайки предвид тези
неоспорени от ищцата доказателства, съдът приема за недоказани изложените
в исковата молба обстоятелства, че тя не е била на велосипеда, а е го е бутала.
Съгласно чл. 107 от ЗДП пешеходец е всеки участник в движението, който се
намира на пътя извън пътното превозно средство и не извършва работа по пътя, както
и лицата, изброени в т.1-3, сред които са и посочените в т. 2 лица, които бутат
велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство.
При положение, че освен твърденията на ищцата по делото не са събрани никакви
други доказателства за това, че ищцата е бутала велосипеда, т.е., че
е имала качеството на пешеходец, съдът счита, че при решаване на
въпроса за наличието на съпричиняване следва да бъде прието, че
ищцата е участвала в ПТП като водач на велосипед.
От приетата и неоспорена съдебна експертиза в
автоинженерната й част се установява, че към момента на ПТП, при
което пригоденият за количка за сладолед велосипед на ищцата е ударен от
управлявания от В.Т. мотоциклет, велосипедът се е намирал на разстояние 2,50 –
2,80 метра западно от източния край на пътното платно / дясната граница/. Т.е.
движението на велосипеда е в нарушение на изискването на чл. 80 т. 2 от Закона
за движение по пътищата. Тази разпоредба задължава водачът на
велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. При движение на велосипеда плътно вдясно, а не на
разстояние 2,50-2,80 метра и при положение, че ударът за мотоциклета
е централен отпред, а за велосипеда на ищцата прав, централен отзад, до сблъсък
между двете пътни превозни средства не би се стигнало. Този извод е
мотивиран и с установените от вещото лице размери на управляваната от ищцата
триколка, по-конкретно с нейната широчина – 0,65 метра. Обстоятелството, че
мотоциклетът е паднал на пътното платно преди удара с велосипеда е
без значение при данните за мястото, на което е настъпил удара,
ширината на ППС и факта, че става дума за централен удар отпред за мотоциклета
и прав централен удар отЗ.за триколката.
Що се отнася до другото поддържано от ответника
възражение за съпричиняване, свързано с това, че триколката на ищцата е била
без поставена бяла или жълта светлина отпред и червен
светлоотразител или червена светлина отзад, без светлоотразители или
светлооразяващи елементи отстрани на колелата, както и че ищцата е
била без светлоотразителна жилетка, съдът го намира за
неоснователно. Действително в чл. 79 т. 3 и 4 от ЗДП /
преди изменението с ДВ бр. 60/2020 година, в сила от 07.07.2020 година/ е
въведено изискване за поставяне на такива светлини и светлоотразители на
велосипедите, като по делото няма данни триколката на ищцата да е била
оборудвана с тях. В чл. 80 ал. 1 т.1 от ЗДП има и
изискване водачът на велосипед да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населени места, през тъмната
част на денонощието или при намалена видимост, което в случая също не е
спазено. Сами по себе си обаче тези нарушения от страна на ищцата не са в
причинна връзка и не са довели до настъпване на ПТП. В съдебната
експертиза изрично е посочено, че ПТП е настъпило към 20,40 часа на 20.08.2017
година,а слънцето е залязло малко преди това – в 20,16 минути. При настъпване
на ПТП видимостта е била във фаза сумрак, но е имало и дневна
светлина освен уличното осветление и осветлението от фара на мотоциклета, което
е позволявало на водача на мотоциклета да види
движещия се в неговото пътно платно в същата посока велосипед –
триколка, управляван от ищцата. Тази възможност е обоснована от вещото
лице и с височината на триколката 0,85 метра, както и с нейната ширина
– 0,65 метра и с поставения в нея в сгънато състояние платнен цветен чадър.
По делото по задължителен за настоящия съд начин
с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК е установено в какво се
изразява противоправното поведение на водача на мотоциклета В. Т..
В тази насока е приетия като доказателство по делото протокол № 971 от
08.11.2018 година по НОХ дело № 6139/2018 година на РС – Пловдив, съдържащ
споразумение по чл. 381 от НПК, одобрено от съда по реда на чл. 382 от НПК. С него водачът на мотоциклета е признат за виновен
за нарушаване на редица разпоредби от Закона за движение по
пътищата, сред които и на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, забраняваща да
се управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и на
чл. 21 ал. 1 от ЗДП, забраняваща превишаване на скоростта от 50 километра в час
в населено място.
От доказателствата по делото, включително
съдебната експертиза е установено, че В.Т. е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 1,17 на хиляда, т.е. в средна степен на алкохолно опиянение.
Мотоциклетът се е движел със скорост 96км/час преди удара и със скоро 61 км/час
в момента на сблъсъка. Тези нарушения са попречили на водача на мотоциклета да
избегне удара във велосипеда на ищцата. Според вещото лице при движение с
разрешената скорост от 50 километра в час и до 73км/час водачът на мотоциклета
е имал възможност за избегне удара при предприето спиране, което би било
безопасно или при спасителна маневра с волан, изразяваща
се в безопасно заобикаляне / изпреварване/ на движещия се велосипед, което е
било възможно с оглед установената ширина на лентата за движение.
От друга страна ударът между двете ППС не би
настъпил, ако велосипедът на ищцата се намираше най-близо до дясната
граница на платното за движение, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.
При анализа на приноса на всеки един от двамата
участници за настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че приносът на ищцата е в
размер на 30 %.
По изложените съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
И двамата жалбоподатели са претендирали
присъждане на разноски за производството по делото. При неоснователност и на
двете въззивни жалби жалбоподателят „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД няма
право на разноски, доколкото единствените установени такива пред въззивната
инстанция са за платената държавна такса по подадената от него жалба.
Разноските на Е.Ц. за въззивната инстанция са в размер на 500 лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адвокат Ц.К. е
представлява Е.Ц. както в качеството й на жалбоподател, така и в качеството й
на ответник по въззивната жалба на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД и при липса на
други уточнения, съдът приема, че уговореното възнаграждение от Е.Ц.
в двете й качества е по равно – по 250 лева. При неоснователност на жалбата
на „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД Е.Ц. има право на разноски за
въззивната инстанция в размер на 250 лева.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84
от 14.02.2020 година, постановено по т.
дело № 238/2019 година по описа на Окръжен съд
– Пловдив, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъдено „З. а. д. Д.Б.:Ж. и
З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:***,п.к....,р-н
„Изгрев“,ж.к.“Д.“,бул.“Д-р Г.М. Д.“№... да заплати на Е.Т.Ц., ЕГН
**********, сума в размера над 7000 лева до 19500
лв., представляваща дължимо на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на ПТП,
причинено на датата 20.08.2017 г. в гр.С. от В.И.Т., ЕГН **********,
при управление на мотоциклет марка „С.“,модел „И.“,с рег.№..., за
който към момента на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник, със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба
- 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане, ведно с дължимите такси и
разноски;
- е отхвърлен предявения
от Е.Т.Ц. против „З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД осъдителен иск по чл.432
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размера над
19500 лева до 30 000 лева, ведно с дължимите разноски;
ОСЪЖДА З. а. д. Д.Б.:Ж. и З.“АД, ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление:***,п.к....,р-н „И.“,ж.к.“Д.“,бул.“Д-р Г.М. Д.“№... да заплати на
Е.Т.Ц., ЕГН **********, разноски за въззивната инстанция в размер на
250 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.