Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесет и първи
март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 293/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, срещу Решение № 30/10.01.2022г., постановено по АНД №
20213110202235 по описа за 2021г.
на Районен съд гр.Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013216/02.12.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ -
Варна, с което на „Вселена“ АД, ЕИК ********, на основание чл.416, вр. чл.414 ал.1 от КТ, за
нарушение по чл.261 и чл.128 ал.1 от Кодекса на труда, във вр. чл.8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.
Касаторът твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно сочи, че отмененото
от въззивния съд НП е постановено от компетентен орган, в предвидените от
закона срокове, в съответствие с процесуалните норми и материалния закон. Неправилно, според касатора, съдът е преквалифицирал
нарушението като маловажно. Поддържа, че нарушението е установено, видно от
събраните по делото доказателства – график и присъствена форма, съгласно които
работникът е полагал нощен труд, който не е бил начислен и изплатен съобразно
изискванията на закова. Счита, че правилно е определена и датата на извършване
на нарушението, предвид представеният трудов договор, съгласно който
изплащането на възнаграждението се извършва до края на месеца следващ месеца,
за който се дължи.
На изложените
основания претендира отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител
жалбата се поддържа на сочените в нея основания и се моли нейното уважаване. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация – „Вселена“ АД, в
депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощник –
адв.С. оспорва жалбата, като неоснователна.
Моли за отхвърлянето й и за оставяне на въззивното решение в сила, доколкото въззивният съд
правилно е констатирал допуснати при издаване на НП съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Претендира разноските по делото.
Представителят на
ВОП дава заключение
за неоснователност на подадената
жалба. Счита, че
въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона,
поради което няма основания за отмяната му.
Настоящата инстанция, с оглед на събраните
доказателства, намира, че районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата,
които са били представени пред него по време на въззивното производство. От
фактическа страна е установено, че на 04.11.2020 г. служители на ДИТ Варна извършили проверка на ,,Вселена“ АД. В хода на същата
било установено, че дружеството, в качеството на работодател, не е начислило допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд на А.М.М., на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“, полагаща труд по Трудов
договор № 1/24.01.2020г.,
положил труд през м.септември 2020г. в шестнадесет работни смени.
Проверяващите приели, че нарушението е извършено на 03.11.2020г., тъй като към него момент е следвало да бъде
начислено допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд през
м.септември 2020г. на лицето А.М.М., съгласно договорената периодичност в
Трудов договор № 1/24.01.2020
г. между страните по трудовото правоотношение.
Въз основа на
горното било отпочнато административнонаказателно производство /АНП/ срещу ответника по касация, като бил съставен АУАН.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.261 от Кодекса на труда и
чл.128 т.1 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. След като не постъпило възражение в законоустановения срок,
АНО издал наказателното постановление, предмет на въззивната проверка.
За да отмени НП, въззивният съд е приел, че в хода наАНП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изложил е мотиви, че не става ясно за какво точно нарушение
е наказано дружеството – за неначисляване на трудово възнаграждение или за
неизплащането му, с оглед противоречието между описанието на нарушението и посочената от АНО дата за извършване на същото – 03.11.2020г.
По касационната
жалба:
Разгледана по
същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд е изложил подробни мотиви
относно допуснатите нарушения на процесуалния закон при реализиране на
административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря, предвид и разпоредбата на
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Законосъобразни са изводите на
въззивния съд относно неправилното посочване от страна на АНО на датата на
извършване на нарушението. Не става ясно, защо за дата на извършване на
нарушението е приета 03.11.2020г., при положение, че съгласно чл.8 от Правилника за вътрешния трудов
ред на предприятието „Работните заплати се начисляват чрез Ведомости за
работни заплати в текушия месец, който касаят…“ А съгласно т.4 от трудовия
договор „Възнагражденията се изплащат до края на месеца следващ месеца
на начиляването им.“.
Отговорността на дружеството е ангажирана
за „неначисляване“ на трудово възнаграждение, което е следвало да се извършва
за текущия месец, тоест за месец септември, а изплащането на това
възнаграждение е следвало да бъде извършено до края на месец октомври.
Приемайки, че нарушението „неначисляване“ на дължимо трудово възнаграждение е
извършено на 03.11.2020г., АНО е определил дата на която то не може да бъде осъществено. Предвид формалния характер на АНП, неправилното
посочване на датата на извършване на нарушението винаги е съществено
процесуално нарушение, което води до отмяна на НП.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на
разноските по делото, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на
ответника по касация сумата от 500 лв., съгласно представения списък на
разноските и доказателствата за тяхното извършване. Не се споделя възражението
за прекомерност на сторените разноски, тъй като материалният интерес по делото
е 2 000 лв., а
заплатеният адвокатски хонорар, изчислен по реда на чл.63д от ЗАНН е малко над
минималния определен в Наредба №1/2004г.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 30/10.01.2022г., постановено по АНД № 20213110202235 по описа
за 2021г. на Районен съд
гр.Варна, с което е отменено НП № 03-013216/02.12.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ -
Варна, с което на „Вселена“ АД, ЕИК ********, на основание чл.416, вр. чл.414 ал.1 от КТ, за
нарушение по чл.261 и чл.128 ал.1 от Кодекса на труда, във вр. чл.8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, да заплати на „Вселена“ АД, ЕИК ********, гр.Варна, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.