П Р
О Т О
К О Л
Град София, 17 януари 2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 64 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 11.35 часа, се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
В.Б.С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
ОСЪДЕНИЯТ
В.Б.С.: Не желая защитник, сам ще се защитавам по делото.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М. – Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с
представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
В.Б.С.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, с основно образование, месторабота преди задържането – шофьор, жител и
живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения С.
в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.С.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена
молба от осъдения В.Б.С., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.С.: Поддържам молбата, няма да соча
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата на осъдения, нямам доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям актуална справка,
относно остатъка от неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни
представеното от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София
писмено доказателство – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на
представената в днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на
Затвора – гр.София, актуална справка от Затвора – гр. София касателно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице В.Б.С.
наказание „лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство представената от процесуалния представител на
СЗЦ – актуална справка от Затвора –
гр. София, рег.№ 4 от 17.01.2020 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част
от наложеното на осъденото лице В.Б.С. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства,
нямаме доказателствени искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за УПО за
неоснователна – осъденият е изтърпял изискуемата съгласно чл.70 НК част от
наказанието, но не са налице данни за неговото поправяне. Стойностите на риска
от рецидив са останали непроменени, корекционна дейност с него е извършвана
едва през половината период от изтърпяното наказание, тъй като другата половина
е бил със „задържане под стража“, поради което считам, че корекционната дейност
с него следва да продължи, до изтърпяване на цялото наказание. Също така, не
без значение е, че е наказван със Заповед № 175 от 11.2019 г. с писмено
предупреждение за употреба на алкохол. Всички тези обстоятелства сочат, че не е
налице втората предпоставка, а именно – същият да е показал с поведението си,
че се е поправил.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на затвора също е отрицателно
по отношение подадената молба за УПО. Налице е само първата предпоставка
относно изтърпяно ефективно повече от половината от наложеното наказание. Втората
предпоставка доказателства за поправяне
и превъзпитаване на лицето – смятам, че към момента такива не са налични, като
мотивите за това, бяха изчерпателно изброени от представителя на СГП, с оглед
на което, моля да не уважавате молбата на осъденото лице за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.С. /в своя защита/: Няма какво да кажа.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
В.Б.С.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
Сам съм в къщата, вече от 1 година е разбита, данъците не са плащани. Моля да
ме освободите, за да мога да ги заплатя, ремонт да направя. Работя навън,
мисля, че съм се поправил.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения В.Б.С., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на СГП
и СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата формална
предпоставка за постановяване на УПО по
отношение на С., с оглед изтърпяната от него повече от ½ част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“, не са налице достатъчно доказателства за
неговото поправяне.
Прокурорът пледира, че в този смисъл, молбата
се явява неоснователна. Конкретизира, че стойностите на риск, определени към
постъпването на С. в СЦЗ, са останали до момента непроменени. Аргументира и, че
корекционната дейност спрямо С. е провеждана едва
през половината част от изтърпяване на наложеното му наказание, доколкото през
останалия период същият е бил задържан под стража, в който смисъл изтъква, че
тази корекционна дейност следва да продължи до изтърпяване на цялата част от
наложеното на С. наказание „Лишаване от свобода“. Независимо от
обстоятелството, че е налице първата предпоставка за УПО, прокурорът счита, че
следва да бъдат постигнати целите на наказанието, именно с изпълнение на наложеното
спрямо С. наказание в цялост.
Идентично на изложеното е и становището
на представителя на СЦЗ, който споделя аргументите на прокурора. Изтъква
отново, че независимо от наличието на първата предпоставка, с оглед изтърпяната
част от наказанието, наложено на С., не са налице достатъчно доказателства за
неговото поправяне.
В своя защита и в последната си дума, С.
моли да бъде уважена молбата му за УПО, желае да се завърне в дома си за да
плати дължимите данъци, да извърши необходимите ремонти и приема себе си за
поправен.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че В.Б.С. *** на 29.08.2019 г., като по отношение
на осъденото лице, с начало 27.08.2019 г. е приведено в изпълнение наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, въз основа на одобрено споразумение
от РС–Сливница по НОХД 478/19 г., с което С. е признат за виновен и осъден за
извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК.
От доказателствените материали по делото
и въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София,
се установява, че С. е изтърпял до момента фактически наказание в размер на 9
месеца и 14 дни, от работа 4 дни, като всичкото изтърпяно наказание се равнява
на 9 месеца и 18 дни, който срок, съобразен с оглед разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай, съобразно квалификацията на
престъплението, за което С. е осъден от РС–Сливница, следва да се счете като
относим към наличие на първата формална предпоставка за приложение института на
УПО по отношение на С., доколкото същият е изтърпял повече от ½ от определеното
му общо наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 година. Остатъкът, който
към настоящият момент се равнява на 2 месеца и 20 дни, според представителите
на СГП и СЦЗ, следва да бъде изтърпян в цялост, с оглед липсата на достатъчно
основания за изцяло поправяне на осъденото лице.
Действително, СЪДЪТ НАМИРА, че от доказателствата по делото, не се установява по
убедителен начин наличието на втората предпоставка за приложение института на
чл.70, ал.1 НК, а именно – доказателства, че фактически изтърпяната част от
наложеното по отношение на С. наказание 1 година „Лишаване от свобода“, в
размер – 9 месеца и 14 дни, е оказало необходимото за изпълнение целите на
наказанието поправително въздействие. В разпоредбата на чл.439а, ал.1 и ал.2 НПК, са посочени доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне
на осъдения, които се свеждат до прояви на добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни, спортни дейности, специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Наред с това, доказателства
за поправяне на осъдения С., следва да се установят от оценката на същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
местата за лишаване от свобода.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, въз основа на приложения доклад на ИСДВР от 29.11.2019
г., в който се излага правния статус на лишения от свобода, житейската му
история, поведението му в местата за лишаване от свобода и оценката на
затворническата администрация по отношение на това поведение, че същият съдържа
изключително негативни характеристики, конкретно – за личността на осъденото
лице и неговото поведенческо проявление на територията на затвора. Действително,
с оглед изложената житейска история на С., се отчита, че всъщност семейната
среда, която е основен фактор за повлияване поведението на всяко лице, е била
изключително неблагоприятна, още от раждането на осъденото лице. Независимо от
това, обаче, недобрата семейна среда не е мотивирала осъдения към порядъчен и
нормален живот, а напротив – поведението на същия е ескалирало в отрицателен
аспект, не съобразено със законосъобразните ред и норми в държавата, доколкото
съдът отчита, че С. е бил осъждан и друг път за различни престъпления,
последното от които е именно това, за което търпи наложеното наказание, в
размер на 1 година „лишаване от свобода“, отличаващо се с изключително висока
степен на обществена опасност, предвид обществените отношения, които то е
накърнило, а именно – телесната неприкосновеност на конкретното пострадало лице.
Следва да се отчете, че в посочения доклад се визират изцяло негативни
характеристики за личността на осъденото лице, като се отбелязва, че С. не е награждаван
във връзка с добро поведение и стриктно спазване на режимните правила, а
напротив – с оглед данни за злоупотреба с алкохол, е наказван дисциплинарно
съгласно Заповед № 175 от 05.11.2019 г., поради което и трудовите задължения,
които същият е изпълнявал за кратко време във фирма „Б.“ ЕООД, са били преустановени
поради гореописаното дисциплинарно нарушение, когато същият е бил спрян и от
работа. Посочва се, че определената първоначална оценка на риск от рецидив,
определена на 65 стойности, всъщност – основанията за това са множеството проблемни
зони в поведенческото проявление на С., към момента не е коригирана. В тази
връзка, в зона „Взаимоотношения“ се отчита липсата на родителски модел на поведение
и на стабилна семейна среда; отсъствие на връзки с останалите членове на
семейството, като в тази насока, предвид описаната житейската история на С., се
установява, че всъщност, същият няма каквито и да било положителни
взаимоотношения с който и да било член от семейството му, или негов по–далечен близък.
В зона „Образование и обучение“ се посочва, че С. нередовно посещава училище –
завършил е 8 клас в с.Скравена, от когато е преустановен учебният процес от
страна на конкретното осъдено лице. Отчита се, че същият трудно пише и чете, не
вижда смисъл от продължаване на образованието си. В зона „Управление на финанси
и доходи“ се отчитат значителни проблеми откъм липса на финансова стабилност, а
дори и да е налице такава, се посочва, че финансовите средства отиват основно
за употреба на алкохол; няма умения за управление на финансите. В зона „Умения
за мислене“ е налице ниска способност С. да разпознава проблемите и адекватното
им разрешаване, насочва вниманието си към положителния резултат, но пренебрегва
отрицателните последствия от действията си, има дългосрочни и неясни цели,
действа импулсивно; търси незабавно удовлетворение на потребностите си.
В този смисъл, според ИСДВР е налице
едно изцяло колебливо поведение от страна на С. в местата за лишаване от
свобода, която неувереност, съответно рефлектира
и върху липсата на осъществена прогресивна система по отношение на същия, с
оглед изпълнение на наложеното спрямо него наказание, и респективно – това се е
отразило върху неповлияване с цел занижаване стойностите на риск от рецидив,
каквито до момента остават първоначално зададените такива в размер на 65 точки,
което е сравнително висока стойност на този риск. Целите на наказанието според
ИСДВР, не са постигнати, корекционната работа следва да продължи до постигането
им и респективно – до изтърпяване в цялост на наложеното по отношение на С.
наказание, каквото е и становището на представителите на СГП и СЦЗ в днешното
с.з.
От плана за присъдата, всъщност се
установява, както бе посочено и от прокурора, че С. изпълнява този план в един
кратък период от време, считано от 09.2019 г., като заложените цели са именно с
оглед проблемните зони на осъденото лице, в насока подпомагане за осмисляне и приемане
на извършеното деяние, стимулиране на личните му нагласи и осъзнаване на
вредата от криминалното деяние, развитие на тези нагласи към спазване на
нормите и правилата за поведение.
Отрицателна характеристика, досежно
конкретното осъдено лице, се съдържа и в доклада на Инспектор „Пробация“ при
Затвора–гр.София, който инспектор регистрира дефицити в поведението на С., дължащи
се на липсата на финансова стабилност, на семейна среда, която да
благоприятства неговото стабилно израстване като личност. Посочва се, че в хода
на корекционно–възпитателната работа не се забелязват
трайни положителни промени и участието на лишения от свобода в изпълнението на
присъдата, според Инспектор „Пробация“, е по–скоро формално, като не личи отговорно
и съвестно отношение към поставените приоритети. С. не е последователен и при
спазване на режимните изисквания, с оглед допуснатото от него дисциплинарно
нарушение, за което бе споменато по–горе, му е наложено наказание, вследствие
на което същият е спрян и от работа.
Всъщност, с оглед приложените материали към
затворническото досие, се отчита, че действително, през целия период от време С.
не е демонстрирал поведение, чрез което да се прояви положителното въздействие
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като не е награждаван, а напротив
– наказван е; не са редуцирани стойностите от риск от вреди и рецидив, не се отчитат
каквито и да било участия на същия в трудов процес, в някакви образователни или
спортни дейности, в каквито и да било положителни програми за въздействие или
обществено–полезни прояви.
В този смисъл, настоящият съдебен състав
ПРИЕ, че молбата на осъдения се явява неоснователна. Независимо от ниския
остатък, който С. следва да търпи от наложеното спрямо него наказание, в размер
на 2 месеца и 12 дни „лишаване от свобода“, именно с оглед факта, че всъщност корекционната дейност спрямо С. е продължила в един малък
период от време и същата не е оказала целения позитивен ефект, настоящият
съдебен състав ПРИЕ, че следва и занапред да продължи корекционният
процес по отношение поведението на С., с оглед
стабилизиране на неговата личност и поведенческа характеристика.
СЪДЪТ
НЕ ОТЧИТА категоричен и безусловен положителен ефект от изтърпяното от С.
наказание „Лишаване от свобода“ до момента, с оглед на което, ПРИЕМА, че
цялостното поведение на С. към настоящият момент е с негативен ефект, с оглед
на което, счете, че следва спрямо същия да бъде проявено по–силно поправително
въздействие чрез изпълнение плана на присъдата, за да може, с оглед нуждите за
изпълнение целите на наказанието, осъденото лице да осъзнае отрицателното си
поведение от минал период от време, за което същият е наказан и респективно –
да бъде проявено спрямо него едно по–сериозно възпитателно въздействие от корекционните служители и осъществен контрол за стабилизиране
на неговата личност и поведенческа характеристика, с оглед съобразяване на
поведението му и поемане на необходимите поуки за бъдещо непротивоправно
поведение.
В тази връзка, СЪДЪТ СЧИТА, че липсата на каквито и да било доказателства за поправяне
на осъдения и необходимост от продължаване на корекционната дейност и в
останалия малък период от наложеното спрямо него наказание, обуславят извода за
неоснователност на подадената молба за УПО, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.Б.С.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, с основно образование, месторабота преди задържането – шофьор, жител и
живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 1 година, който остатък се равнява на 2 месеца и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: