Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр. Габрово, 22.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на окръжния прокурор ТИХОМИР
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 180 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 109 от 23.09.2022 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 148 по описа за 2022 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 07.05.2021 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на П.Д.П. *** за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, а на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 2 пространствени куб. метра дърва за огрев от дървесен вид цер, нарязани на късо – 0.30 см, като на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено да се заплати тяхната парична равностойност в размер на 74.80 лева. Със същото решение въззивният съд е осъдил РДГ – Велико Търново да заплати на П.Д.П. сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се производство пред съда, като в жалбата се развиват подробни доводи против изводите на въззивния съд. Касационният жалбоподател счита, че вмененото на наказаното лице деяние правилно е квалифицирано като съхранение, а не като транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в случай на уважаване на касационната жалба се прави искане за присъждане на ответната страна на адвокатско възнаграждение в минимален размер, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна стойност.
В депозирано по делото писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, ответникът по касация заявява становище за неоснователност на касационната жалба, развива доводи в посока правилност на решението на въззивния съд и по същество заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение; заявява се претенция за присъждане на сторените по делото разноски – адвокатски хонорар, като във връзка с това към становището се представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 28-31/.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява; в депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител /юрисконсулт/ писмено становище се развиват доводи по същество, поддържа се и искането по същество /л. 51/.
Ответната по жалбата страна П.Д.П. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира оспореното съдебно решение за недопустимо по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 20.04.2022
година. В сила от 23.12.2021 година е изменена редакцията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, като е предвидено, че при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият
орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.
От гореизложеното следва, че надлежната ответна страна в производството
пред Районен съд – Севлиево, която е следвало да бъде конституирана и
призована, е Зам.-директорът на РДГ – Велико Търново, който се явява
административнонаказващ орган предвид представената по делото Заповед № РД
49-199 от 16.09.2011 година на Министъра на земеделието и храните /л. 30 от първоинст.
дело/. Съдът, обаче, е призовал като ответна страна РДГ – Велико Търново, като
дори е посочено, че призоваването е в качеството на административнонаказващ
орган /л. 43 от първоинст. дело/. Вярно е, че за съдебното заседание на
11.07.2022 година е изпратена призовка и на Зам.-директора на РДГ – Велико Търново
/л. 55 от първоинст. дело/, но липсва акт на съда, с който първоначално
призованата ответна страна да е била заличена и в качеството на ответник да е
бил конституиран друг субект, още повече че за посоченото заседание е изпратена
и призовка на РДГ
– Велико Търново, в която е посочено, че призоваването е в качеството на
административнонаказващ орган /л. 56 от първоинст. дело/.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо като
постановено с участието на ненадлежна страна, поради което на основание чл.
221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане
от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото в първоинстанционния
съд като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституиран Зам.-директорът
на РДГ - Велико Търново и всички процесуални действия следва да се извършат
повторно след надлежното конституиране и редовно призоваване на ответната
страна, с оглед гарантиране в пълен обем на правото ѝ на защита.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе
и по въпроса с разноските, претендирани пред настоящата инстанция, по аргумент
от чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН.
Водим от горното и на основание 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 109 от 23.09.2022
година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 148 по описа за 2022
година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.