Р Е Ш Е Н И Е № 232
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 06.11.2019г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 313 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 562/06.06.2019г.
по гр. дело № 3567/2018г. по описа на РС Шумен е уважен предявеният от Б.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
240 от ЗЗД като е признато за установено, че настоящият жалбоподател ППК
„Начало“ (в ликвидация) с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.
Добри Войниково, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул.
„България“ № 1, представлявана от, дължи на ищеца сума в размер на 6100 лв.,
представляваща главница по Договор за заем от 08.01.2018г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда- 20.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1178
от 21.08.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2412/2018г. по описа на РС
Шумен. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в заповедното
производство в общ размер на 565 лв., както и разноските в първоинстанционното
производство в общ размер от 957 лв.
Против постановеното решение е постъпила
въззивна жалба с вх. №11487/24.06.2019г. от ответника по първоинстанционното
производство „Производствено - потребителна кооперация „Начало“, представлявана
от Т.Г.Т., действаща чрез процесуалния си представител - адв.
Б.Г. ***. Жалбоподателят излага становище за недопустимост на атакувания
съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спора като не
е съобразил правилата на родовата компетентност и претенцията е подсъдна на
Окръжен съд Шумен като първа инстанция, тъй като се касае за един договор за
заем за сума в размер на 39 100 лв., а не за 6 договора за заем. В случай,
че съдът приеме атакуваното решение за допустимо, твърди, че същото е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и като
необосновано. Възразява срещу извода на районния съд, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения по договор за заем от 08.01.2018г.
като изтъква съображения, поради които счита, че този извод не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Моли първоинстанционното решение да бъде
обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция не се явява редовно призованият представител на въззивника
Т.Г.Т.. За него се явява процесуалният му представител – мл.
адв. М.А., редовно преупълномощена
от адв. Б.Г.,***. Поддържа въззивната жалба, не сочи нови
доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - ищец по първоинстанционното
производство Б.Н.Д. чрез процесуалния му представител - адв.
Д.С.. Изложени са съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззиваемата страна се явява лично, заедно с процесуалния
си представител. Поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, няма нови
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно.
По въпроса за неговата
допустимост, настоящият съдебен състав намира следното:
Във въззивната си жалба жалбоподателят
е навел твърдение, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът
не е съобразил правилата на родовата компетентност, а претенцията е подсъдна на
Окръжен съд Шумен като първа инстанция, защото се касае за един договор за заем
за сума в размер на 39 100 лв., а не за 6 договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 417 ГПК издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ може да се иска от Районния съд независимо от
размера на сумата, т.е. и за суми над 25 000 лв. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, практиката е еднопосочна, че по искове с пр. осн.
чл. 422 от ГПК с материален интерес над 25 000 лева, компетентни като
първа инстанция са съответните окръжни съдилища. Освен това в особените правила
за заповедното производство липсва изрична разпоредба, която да определя, че
съдът, издал заповедта за изпълнение, е родово компетентен и по иска по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК. Ето защо се прилагат общите правила
на родовата подсъдност и исковете са подсъдни на съответния родово компетентен
съд. Възражението на страната би било основателно, ако исковата претенция беше
с размер над 25 000 лева, какъвто не е настоящият случай. Предмет на
настоящото производство е договор за заем, сключен на 08.01.2018 год., с който
заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
сумата от 6100 лева. С въззивната жалба са представени шест договора за заем,
сключени на различни дати и с различни падежи, измежду които е и процесният. С Определение №534/ 15.08.2019 год. въззивният
съд е приел, че не са налице условията на чл. 266 от ГПК за допускане на
представените с въззивната жалба 5 договора за заем и е оставил искането за
допускането им без уважение като преклудирано. С
оглед направеното възражение, съдът намира за необходимо да изясни следното: договорът
за заем е неформален договор. Писмената форма за сключване е единствено с цел
доказване и не се отразява на неговата валидност. Обстоятелството, че положените подписи върху няколко договора за заем,
сключени на различни дати между едни и същи страни, са нотариално заверени на
една и съща дата, както и че падежът на всеки един от тях е еднакъв, по никакъв
начин не обуславя извода, че се касае за един договор за заем, който има за
предмет сбора на предоставените с отделните договори за заем парични суми.
Твърдението на жалбоподателя в тази насока не беше подкрепено с доказателства. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не
е налице соченото от жалбоподателя основание за недопустимост на съдебното
решение.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е допустимо, като в хода на процеса и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
За
да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:
Производството по гр. дело №
3567/2018г. по описа на РС Шумен е образувано по искова молба на Б.Н.Д.,
представляван от адв. Д.Г.С. ***, със съдебен адрес ***
против ППК „Начало“, представлявано към момента на предявяване на иска от Е.М.Х..
Предявен е иск с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от
ответника, произтичащо от Договор за
заем в размер на 6 100 лева, представляващо дължима и непогасена главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, като се претендират и разноски
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът депозира отговор, в който твърди, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че липсват доказателства заемът да е бил даван със
знанието и съгласието на управителния съвет на кооперацията. Акцентира, че липсва
решение и на общото събрание за лихвата по заема. Като аргумент се сочи също,
че предвид обстоятелството, че ищецът е имал качеството председател на
кооперацията, то той е имал достъп и до средствата на кооперацията, което
поражда съмнение, че се касае за средства на ответника. Навежда твърдение, че нотариалната заверка на
договорите е поставена с много по-късна дата, поради което счита, че именно
това е датата на всички шест договора за заем предоставени от ищеца на
кооперацията. В заключение моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
По приложеното ч. гр. д.
№ 2412/2018г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 1178/ 21.08.2018 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз
основа на Заповедта е издаден Изпълнителен лист № 1590/ 21.08.20198 год., с
който ответникът ППК
„Начало“ (в ликвидация) е осъден да заплати на ищеца Б.Н.Д.
сумата
от 6100 лева - главница по Договор за безлихвен заем, сключен на 08.01.2018
год., с падеж 25.05.2018 год., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018 год. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 565 лева – разноски по
делото. Заповедта за изпълнение,
ведно с изпълнителния лист е връчена на длъжника на 31.08.2019 год., който в
законоустановения срок е подал възражение на осн. чл.
414 ог ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от
съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 08.11.2018 год., а
исковата молба е подадена на 10.12.2018 год.
при отчитане разпоредбата на чл. 60, ал. 6, вр. чл.
60, ал. 3 от ГПК. Въз основа на изд. заповед за изпълнение, ведно с
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 11772/ 2018 год. при ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд
– Шумен.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че е възникнало облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът в качеството си на заемодател се е задължил да
предостави на ответника в качеството му на заемател парична
сума.
Основното спорно по делото
обстоятелство е дали е налице валидно сключен договор за заем.
От една страна, жалбоподателят
твърди, че не е доказано спазване на изискванията за валидност, уредени в чл.
21, ал.2, т.1 от ЗК. Сочи, че липсата на решение на УС относно размера на
заема, неговия срок, неустойки, падеж и други съществени клаузи, съгласно
изискванията на чл. 31, ал. 7 от ЗК, както и липсата на произнасяне на ОС досежно размера на уговорената лихва, съгл. чл. 25, ал. 6,
т.1, предл. първо от Устава на ППК „Начало“ – в
ликвидация, опорочава сключения договор за заем.
Съгласно
чл. 21, ал. 2, т.1 от ЗК предварително решение на управителния съвет се изисква
за договор за заем с трети лица и
даване на обезпечения в полза на трети лица. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 7 от ЗК гласи, че размерът на лихвите по заемите по ал. 6 се
определя от общото събрание на кооперацията.
Съгласно чл. 25, ал. 6, т.1, предл. първо от
Устава на ППК „Начало“ – в ликвидация за договори за заем с трети лица се
изисква предварително решение на УС.
Видно от Протокол от извънредно
Общо събрание на ППК „Начало“, проведено на 31.03.2018 год. към тази дата,
следваща датата, фигурираща в процесния договор за заем, въззиваемата
страна Б.Н.Д. все още е имал качеството на Председател на кооперацията. На
събранието Кооперацията е обявена в ликвидация и е избран нов председател –
Иван Иванов. От нотариална покана от 11.01.2019 год., адресирана до Б.Д., се
установява, че на 26.01.2019 год. е следвало да бъде проведено извънредно общо
събрание на кооперацията, по време на което да се вземе решение за изключване
на въззиваемия като член-кооператор, поради допуснато
от него нарушение на чл. 21, ал.2, т.1, чл. 31, ал. 7 от ЗК и чл. 25, ал. 6,
т.1, предл. Първо от Устава на ППК „Начало“ – в
ликвидация, изразяващо се в сключване на договори за предоставяне на седем
парични заема от въззиваемия в полза на кооперацията
през периода от 25.08.2016 год. до 04.06.2018 год. на обща стойност 52700 лева,
без наличието на предварителни решения на УС за сключване на заемни договори и
без разрешение на ОС за определяне размера на лихвата по заемите. Данни за
проведено общо събрание на кооперацията от 26.01.2019 год. не са събрани. Съдът
намира за доказано на база представените писмени доказателства, че към 11.01.2019
год. Б.Д. е имал качеството чрен-кооператор на ППК
„Начало“, поради което представеният от 08.01.2018 год. договор за заем не е
сключен от трето за кооперацията лице и не следва да се прилагат нито
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗК, нито чл. 25, ал. 6, т.1, предл. първо от Устава на ППК „Начало“ – в ликвидация. От
друга страна, съгласно чл. 8 от процесния договор за заем при забава се дължи
единствено законоустановената лихва, предвидена в чл.
86 от ЗЗД. Съобразно правната теория „законна лихва”
е тази, която не е уговорена, а се дължи по силата на нормативна разпоредба. Нейната
дължимост не може да бъде дерогирана
от страните. Размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет. Не е уговорена договорна лихва (възнаградителна
или мораторна), поради което не е необходимо размерът
й да се определя от Общото събрание на кооперацията, както предвижда чл. 31,
ал. 7 от ЗК.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че възражението на жалбоподателя за нищожност на
сключения договор за заем на посочените основания, е неоснователно.
На следващо място, жалбоподателят
сочи, че въззиваемият в качеството си на Председател
на кооперацията, е имал пряк достъп до средствата на последната. Поради това е
много вероятно същият да е наредил процесната парична
сума от свое име, но в лично качество, представяйки я за заемна, каквато
всъщност не е, тъй като се касае за средства на кооперацията.
По така наведеното възражение
настоящият съдебен състав намира следното:
За да се произнесе по исковата
молба, с която е сезиран, районният съд е събрал всички допустими, необходими и
относими доказателства. Назначил е 2 съдебно
счетоводни експертизи, които изчерпателно са отговорили на въпросите, поставени
от страните.
Законосъобразни са изложените от
районния съд правни доводи и съображения досежно естеството
и правната природа на договора за заем, като неформален и реален договор, при
който предаването на дадената в заем вещ /респ.парична сума/ от заемодателя на заемателя е съществен елемент от фактическия състав на
договора. Този характер на договора за заем е определен с правния режим,
установен в нормите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Тъй като договорът за заем има неформален характер, доказването на
съществуването му може да става с всички предвидени от закона доказателствени
средства и начини,както с писмени,така и с гласни доказателства.
В процесния случай тежестта за
доказване съществуването на сключен между страните договор за заем лежи изцяло
върху ищеца в първоинстанционното производство.
В подкрепа на твърдението си той
е представил писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. №
1508/30.04.2018 год. от Нотариус Г.В.Ц. с район на действие РС Шумен, вписана
под рег. № 702 на Нотариалната камара. Според договора, по който ищецът се
явява заемодател, а ответникът - заемополучател,
заемодателят дава в заем на заемополучателя сумата от
6100 лева, която последният следва да изплати на заемодателя до 25.05.2018 год.
Към първоинстанционното дело са
приложени молба по изп. дело № 11772/ 2018 год. с вх.
№ 5397/ 07.05.2019 год. на ППК „Начало“ – в ликвидация до ЧСИ Р.Р. за прекратяване на делото, поради пълно погасяване на
дълга и Нотариален акт №...от 2019 год. за покупко-продажба на недвижими имоти,
собственост на ППК „Начало“ – ликвидация, в който изрично е посочено получената
от сделката парична сума да бъде платена по банкова сметка ***енията на кооперацията по 7 броя изпълнителни дела, между
които и изп. дело № 11772/ 2018 год.
Настоящият съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че обстоятелството, че ПКК „Начало“ – в ликвидация е
погасила задълженията си, включително и по отношение на ищеца в
първоинстанционното производство, в никакъв случай не означава, че е признала
дълга. Не е налице и признаване на предявената искова претенция, както изрично
е заявено от процесуалния представител на ответника в с.з., проведено пред
първоинстанционния съд на 16.05.2019 год.
Предвид обстоятелството, че с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил представения договор за заем, в
негова тежест е било да докаже своите правоизключващи
и правопогасяващи възражения, както Районният съд
правилно е указал в изготвения по делото доклад.
По делото има назначени 2
съдебно-счетоводни експеризи като и двете са
неоспорени от страните, приети са от първоинстанционния съд като обективно и
компетентно дадени. След като се запозна с депозираните заключения, настоящият
съдебен състав установи, че експертизите са изготвени добросъвестно, вещите
лица са отговорили на всички поставени въпроси, а техните изводи съответстват
на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да
бъдат кредитирани. По първия въпрос на ответника (жалбоподател в настоящото
производство) – „Получавал ли е пари в брой ищецът (от касата на кооперацията
или теглени от банковите й сметки) или по банков път от ответника за времето от
01.01.2017 год. до 08.01.2018 год. и ако „да“ – на
какво основание, как са осчетоводени и били ли са възстановени до 08.01.2018
год. получените суми, както и да посочи точно за какво са разходвани
изтеглените средства, според документите за 2017 год.“ е назначена повторна
съдебно-счетоводна експертиза. От първата експертиза се установява, че през
месец януари 2018 год. по разплащателната сметка на кооперацията е постъпила
сума в размер на 6100 лева с основание „заем“ като сумата е заведена в счетоводните
книги по кредита на сч. с-ка
152/1 „Получени дългосрочни заеми“ в лева партида 3 „Б.Д.“. До 30.06.2018 год.
не са налични данни или счетоводни записвания за възстановяване на сумата на
ищеца. Отбелязано е, че общо салдото по кредита на сч.
с-ка 152/1 „Получени дългосрочни заеми“ в лева
партида 3 „Б.Д.“ към 30.06.2018 год. е в размер на 52700 лева. Установява се,
че изтеглените парични суми от разплащателната сметка на кооперацията в ТБ
„ОББ“ АД за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017
год. са на стойност 130 350 лева, а за периода от 01.01.2018
год. до 30.06.2018 год. – 114 400 лева като всички суми са осчетоводени
като приход в касата на кооперацията и са се използвали за разплащане на
задължения към доставчици, за ренти и др. И двете експертизи са единодушни, че
за изследвания период няма данни ищецът да е получавал пари по банков път чрез
банков превод от ответника. В повторната експертиза подробно и в табличен вид е
посочен начинът, по който са били изразходвани средствата на кооперацията като
безспорно се установява, че с внесените суми в касата на ППК „Начало“ са се
разплащали различни задължения, подробно изброени в заключителната част на
експертизата. Посочено е, че към 30.11.2017 год. в касата на Кооперацията са
постъпили 19377,74 лева служебен аванс, осчетоводен в счетоводната програма с
дата 31.12.2017 год. със счетоводна статия Дебит сметка 422 Подотчетни лица,
Кредит сметка 501 Каса. Няма данни за издаден разходен ордер за същата сума в
документите, налични в ПКК „Начало“. Установено е, че към 08.01.2018 год. в
касата е имало наличност от 41536,29 лева.
Във връзка с това обстоятелството
жалбоподателят е поискал на осн. чл. 176 от ГПК на въззиваемия да бъдат поставен следният въпрос: Каква е
причината за предоставяне на заем в размер на 6100 лева на 08.01.2018 год., при
положение, че с повторната ССчЕ е установена
наличност в касата на кооперацията от 41536,29 лева и каква е била целта на
заема? Искането е уважено и в с.з., проведено на 10.10.2019
год., въззиваемият е дал обяснения, че още от 2006
год., когато е станал председател на ППК „Начало“ в касата на кооперацията се е
водила определена парична сума, която реално не е била налична, поради
изплатени трудови възнаграждения.
Изгодните обстоятелства, обективирани в обясненията на страните по материалното
правоотношение пред съда, представляват фактически твърдения, подлежащи на
доказване с всички допустими доказателствени средства. Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед на всички събрани по делото доказателства пред двете
инстанции – двете ССчЕ, Протоколи от извънредни ОС,
Извадка от Устава на ППК „Начало“ – в ликвидация, годишни данъчни декларации на
Б.Н.Д. и на ППК – „Начало“, молба от ППК „Начало“ – в ликвидация до ЧСИ Р.Р., рег. № 931 и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №...от 2019 год., по
несъмнен начин се установи правнорелевантното
обстоятелство, че ищецът е предоставил в заем на ответника на 08.01.2018 год.
сумата от 6100 лв., като по този начин е породено правното действие на
твърдения договор за паричен заем – за ответника (заемателя)
е възникнало договорното парично задължение за връщане на заетата сума на
заемодателя.
От друга страна, не бяха събрани
доказателства, които да подкрепят тезата на жалбоподателя, че всъщност сумата
от 6100 лева представлява средства на ППК „Начало“ – в ликвидация,
по-специално, че тази парична сума е част от установения с повторната
Съдебно-счетоводна експертиза служебен аванс в размер на 19377,74 лева,
осчетоводен в счетоводната програма с дата 31.12.2017 год. със счетоводна статия
Дебит сметка 422 Подотчетни лица, Кредит сметка 501 Каса, поради което не се
дължи нейното връщане на въззиваемия.
В заключение, както във
въззивната жалба, така и в хода на въззивното производство, страните не
изложиха нови факти и обстоятелства и не представиха нови допустими и относими доказателства, които да водят до установяването на
фактическа обстановка, различна от тази, приета от районния съд.
Във връзка с изложеното по-горе, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск за съществуване на вземането в полза на
ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен
лист, респ. по процесния договор за заем, се явява основателен и доказан.
Основателна и доказана е и претенцията за присъждане на законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 20.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 1178/21.08.2018
г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2412/18 г. по описа на Районен съд-Шумен.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в отговора на въззивната жалба за произнасяне по
направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 635,
00 лв., обективирани в своевременно представен списък
за разноски.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 562/06.06.2019г. по гр. дело № 3567/2018г. по описа на РС Шумен.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление с. Добри Войниково, общ. Хитрино, обл.
Шумен, ул. „България“ № 1, представлявана от Т.Г.Т. да заплати на Б.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 635,00 (шестстотин тридесет и пет) лева, представляващи
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение
да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.