№ 40
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600464 по описа за 2021 година
С присъда от 11.05.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 645/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия М. Р. М., от гр.С.,
С. област, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 04.05.2019
г., около 21,30 часа, в гр.С., С. област, в заведение „Сръбска скара при Б.“,
находящо се на пл.“********“ № 2, в съучастие като съизвършител с А. Г. Н.,
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с
изключителен цинизъм – нанесъл побой чрез нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на тялото на К. Н. Н., поради което и на основание чл.304 от
НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
прокурор от Районна прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания,
че атакуваната присъда е неправилна, доколкото се гради на необосновани и
неверни фактически изводи, формирани при неправилен анализ на
доказателствата. Според подалият протеста прокурор, неправилно първия съд
1
е приел обвинителната теза за недоказана, без да съобрази показанията на
свидетелите К. Н. и Н. Н., които са последователни, непротиворечиви и
изцяло кореспондират на показанията на пострадалия. Сочи се, че всички тези
гласни доказателствени източници са ценени от първия съд превратно и не
съобразно действителното им съдържание. Също така в протеста се изтъква,
че първоинстанционният съд не е положил дължимите процесуални усилия за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото е отказал допускане
до разпит на двама свидетели – очевидци на случилото се, посочени при
свидетелстването на Н.. С оглед на това и на основание чл.335 ал.2, във вр. с
чл.334 т.1 от НПК, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло
атакуваната присъда, с която подсъдимия М.М. е оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.325 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и
да го осъди за същото, като му наложи предвиденото от закона за това
престъпление наказание – в минимален размер.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП – гр.С. срещу
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната
инстанция да уважи протеста и да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане твърди, че районния
съд е сторил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, в
резултат на която е достигнал и до неправилния си решаващ извод за
невиновността на подсъдимия М. за инкриминираното престъпление.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на
подсъдимия М.М. в лицето на адв. К. Д., моли протестът да бъде оставен без
уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд.
Излага твърдения, че съществуващите по делото доказателства не сочат на
извършено престъпление по чл.325 от НК, тъй като състава на последното
изисква действия на грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а в случая такива не са установени. Оспорва
заявеното с протеста възражение за извършен от първостепенния съд
необективен и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност. В тази
насока защитникът излага аргументи, че районния съд е спазил стриктно
принципите на чл.18 и чл.19 от НПК при оценката на доказателствените
материали, като подробно и мотивирано е изложил съображенията си защо
едни от тях е приел, а други е отхвърлил. По тези съображения защитата
2
претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло от въззивната
инстанция.
Пред настоящата втора инстанция подсъдимия М. Р. М. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 04.05.2019 г., около 21,00 часа, пострадалият К. Н. и свидетелят Н.
Н. посетили заведение „Сръбска скара при Б.”, находящо се в гр.С.,
пл.”********” № 2. Двамата седнали на маса в близост до задния вход на
заведението и си поръчали храна, а пострадалия си поръчал за пиене - бира.
Говорили си по между си и не контактували с други клиенти на заведението.
На друга маса в заведението седяли подсъдимите М.М. и А. Н. /починал
в хода на първоинстанционното производство/, заедно със свидетелите В. В.,
В. П., С. Г. и Д. З.. От посочените лица, пострадалият К. Н. не познавал само
подсъдимия А. Н.. Единствено знаел за него, че е известен с прякора „Ш.”.
Около 21,30 часа пострадалият свидетел Н. отишъл до тоалетната на
заведението, която се намирала в близост до входа и била отделена от него с
врата. Влязъл в кабината, без да затвори вратата, когато усетил потупване по
рамото. След като се обърнал видял подсъдимия Н., който отправил към него
думите: „Ти ли си сина на Н., има ли проблем?”. След като свидетелят Н.
отговорил отрицателно, подсъдимия Н. започнал да му нанася удари с юмрук
в областта на лицето. Пострадалият успял да се отскубне и да излезе от
тоалетната, но влизайки в заведението, подсъдимия Н. го последвал и затова
пострадалия се обърнал и го избутал. След като видял това, се намесил и
подсъдимия М.. Двамата подсъдими повалили на земята свидетеля К. Н. и
започнали да му нанасят удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.
3
Свидетелят Н. видял случващото се и след намесата му, подсъдимите
преустановили побоя над пострадалия. След това свидетелите Н. и Н. си
тръгнали от заведението, като се отправили към дома на пострадалия. По
време на пътя свидетеля Н. се обадил по телефона на баща си, който бил
полицай в РУ С., който след като разбрал за случилото се, го посъветвал да
подаде сигнал в полицията. След разговора с баща си, пострадалият обяснил
на свидетеля Н., че подсъдимия М. му нанесъл побоя, тъй като искал да му
отмъсти за случай, в който баща му като полицай, участвал в претърсване на
дома му. Тъй като пострадалият имал силна болка и подуване в областта на
челюстта, същият потърсил медицинска помощ във ФСМП С., от където го
изпратили в УМБАЛСМ”П.”, в което лечебно заведение постъпил за
оперативно лечение. За инцидента, пострадалият К. Н. подал сигнал в РУ на
МВР С..
В хода на разследването по образуваното досъдебно производство,
всеки от свидетелите К. Н. и Н. Н. разпознал подсъдимите Андрей Николов,
което е видно от съставените за тези процесуални действия протоколи за
разпознаване на лица на датата 28.08.2019 г. /л.55-58 и л.62-65 от ДП/.
Подсъдимият М.М. бил също така разпознат от свидетеля Н. Н. при
извършеното на 03.10.2019 г. разпознаване по реда на чл.169 и сл. от НПК
/протокол – л.68-71 от ДП/.
От заключението на съдебномедицинската експертиза /л.146 от ДП/,
изслушана и приета от първата инстанция, се установяват следните
констатирани при пострадалия К. Н. телесни увреждания, разделени в две
групи: двуполюсно счупване на долната челюст, което по своя
медикобиологичен характер представлява счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни,
както и счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца и
на втори горен десен зъб под нивото на венеца, което увреждане е довел до
оформянето на голям дефект в зъбната редица, причинил трайно затруднение
на дъвченето и говоренето, представляващо по своя медикобиологичен
характер избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Според вещото лице, така констатираните травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи, като добре отговарят да са причинени
при нанасянето на побой. Посочено е още от експертът за възможно в
4
теоретичен план тези увреждания да бъдат получени чрез нанасяне на удари с
юмруци и ритници по тялото и главата, доколкото липсват морфологични
данни.
Така описаната и възприета от СОС фактическа обстановка се
различава съществено от установената от първостепенния съд, най-вече в
частта, относно изводите за доказаност на съпричастността на подсъдимия
М.М. към извършеното посегателство върху телесната неприкосновеност на
пострадалия К. Н.. За разлика от първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав намира за безспорно и категорично установено участието на
подсъдимия М. във фактическото извършване /съвместно с подсъдимия А. Н./
на инкриминираното физическо въздействие върху телесния интегритет на
пострадалия /причинения му побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на тялото/.
Въззивният съд не се съгласява с позицията на първия, който е решил да
цени частично показанията на пострадалия свидетел К. Н.. В частта им, в
която същите са източник на информация за времето и мястото на нанесения
на пострадалия побой, начина на причиняването му /чрез удари с ръце и крака
в областта на тялото и главата/, авторството му в лицето на подсъдимия А. Н.,
състоянието на пострадалия веднага след инцидента – причинените му
телесни увреждания, първостепенният съд с основание е кредитирал
показанията на свидетеля Н.. Въззивната инстанция се солидаризира напълно
с тези изводи, като приема, че показанията на пострадалия свидетел са
подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични.
Известните непълноти в показанията на свидетеля К. Н. се дължат на
изминалото време от събитията до разпита пред съда и са преодолени чрез
използването на процесуалната техника по чл.281 ал.5 от НПК.
Този състав на въззивният съд без всякакво съмнение не може да
сподели сторената от първата инстанция доказателствена оценка на
показанията на свидетеля К. Н. в частта им, установяваща съпричастността на
подсъдимия М.М. в оказаното върху организма на пострадалия физическо
въздействие, резултирало в причинените му телесни увреждания. Не е вярна
констатацията на първоинстанционният съд, че съпричастността в
авторството на процесната престъпна проява в лицето и на подсъдимия М., е
невъзможно да бъде установена въз основа на показанията на пострадалия Н.,
5
тъй като „той сам посочва, че тогава е бил в шок” и „няма спомен как е
повален на земята”. Всъщност в обсъжданата им част, показанията на
пострадалия свидетел К. Н., са тълкувани от първостепенния съд не според
действителното им съдържание. При депозиране на показанията си в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, пострадалия Н. ясно е заявил, че
ударите по главата и тялото са му били нанасяни и от двамата подсъдими,
след като бил повален на земята от тях, в момента на намесата на подсъдимия
М.. Така, в показанията си пред първия съд пострадалия Н. е свидетелствал
/цитиран дословно/: „М. след влизането ми, се включи в побоя, като видя, че
Андрей ходи по мен. М. след като стана тръгна към мен и двамата ме
завалиха на земята…М. ми нанасяше удари, те бяха по гърба, по брадичката,
по лицето, и доколкото си спомням ме ритна”.
По-нататък, направеният при оценката на показанията на свидетеля К.
Н. извод от районния съд, че информацията, която същите дават за участието
на подсъдимия М. /заедно с подсъдимия Н./ в нанасянето на побоя на
пострадалия, се опровергава от показанията на свидетеля Н. Н., също е
некоректен. Това е така, поради изложените вече съображения по-горе по
отношение оценката на показанията на свидетеля К. Н., а и защото подобен
извод не може да бъде изведен от показанията на свидетеля Н. Н.. В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведен непосредствен
разпит на свидетеля Н. Н., както и е осъществена процедурата по чл.281 от
НПК за прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство.
Липсва обаче извършена от решаващия съд каквато и да е съпоставка между
показанията на цитирания свидетел, дадени при проведените му разпити в
двете фази на процеса. Това е било необходимо не само защото показанията
на посочения свидетел са значими за предмета на доказване, но и защото се
констатират съществени противоречия между свидетелстването му в
различните фази на производството, във връзка с действията на подсъдимия
М.М.. В показанията си пред първият съд, свидетелят Н. недвусмислено е
заявил, че е възприел единствено подсъдимия А. Н. да нанася удари на
пострадалия. При излагане на показанията си в хода на досъдебното
производство, свидетелят Н. е заявил други факти по отношение на участието
на подсъдимия М. – че е видял как двама мъже бият свидетеля К. Н.; че
мъжете го удряли с юмруци по тялото, след което го повалили на земята и
започнали да го ритат с крака по тялото; че пострадалия му обяснил, че
6
единия мъж е с прякор „Ш.”, а другия се казва М.. Свидетелят Н. е извършил
и разпознаване на двамата съучастници в нанесения на пострадалия побой –
подсъдимите Н. и М., обективирано в съответните протоколи. Въззивният съд
възприе като истинни именно тези показания на свидетеля Н. Н., предвид
пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които се
възприемат от съда. Тези показания на свидетеля Н. в пълна степен
съответстват на показанията на пострадалия, възпроизвел по идентичен начин
обстоятелствата на случилото се. От своя страна, достоверността на
показанията на свидетелите Н. Н. и К. Н., относно вида на причинените на
последния увреждания, анатомичното им място и механизма на
причиняването им, се проверява и от приобщените като писмени
доказателствени средства по делото медицински документи, касаещи
здравословното му състояние след деянието, както и от заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза.
Поради тези съображения, изразените в атакуваната присъда съмнения
на първостепенният съд в обективността и правдивостта на показанията на
пострадалия К. Н. са напълно безпочвени, а доводите, че свидетелските му
показания са противоречиви и некореспондиращи с останалите ангажирани
по делото доказателства – очевидно необосновани.
Също както първата инстанция, настоящият съдебен състав не намери
основание да не кредитира показанията на свидетелите В. П., С. Г., Д. З., С. З.,
депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Тези
свидетелски показания, обаче нямат съществено значение за изясняване на
относимите към предмета на делото обстоятелства и в частност към
установяване на участието на подсъдимия М. в инкриминираното
посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия Н.. Чрез
тези показания се потвърждават единствено безспорно установените по
делото фактически констатации, относно присъствието на двамата подсъдими
и на пострадалия във въпросното заведение.
Въззивният съд напълно споделя и решението на първата инстанция да
кредитира приетото по делото заключение на съдебномедицинската
експертиза, като също намира, че то е пълно, ясно и обосновано, както и, че е
компетентно изготвено в съответствие със специалните познания на вещото
лице в областта на медицината.
7
В обобщение, следва да се отбележи, че въззивният съд констатира
основания за критика срещу осъществения от районния съд доказателствен
анализ. Направеният от него необективен и незадълбочен анализ на
цялостната доказателствена съвкупност, без съпоставяне на отделните
доказателства и обсъждането им в тяхната взаимовръзка, при превратно
тълкуване на определени доказателства и доказателствени средства, е довел
до мотивиране на необосновани изводи по фактите от страна на първия съд.
Ето защо, въззивната инстанция извърши собствен доказателствен анализ и
съответно изложи собствените си съображения по отношение на преценката
на достоверността и надеждността на доказателствата и средствата за тяхното
установяване, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка, въз основа на които
формира и гореизложените си фактически констатации.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства,
фактическа обстановка, този състав на СОС достигна до правния извод за
липса на извършено от подсъдимия М.М. деяние, което да е съставомерно, по
своето обективно и субективно проявление престъпление по чл.325 ал.2, вр.
ал.1 от НК. В частност, по мнение на СОС, инкриминираните в обвинителния
акт действия на подсъдимия М.М. остават извън обхвата на престъплението
„хулиганство”.
Известно е, че хулиганските действия могат да се извършват в
разнообразни форми, една от които е свързана с посегателства върху
личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Според ППВС № 2 от
29.06.1974 г., отправянето на обида, причиняване на телесна повреда или
други подобни действия по чисто личен мотив, могат да се квалифицират
като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Същото разбиране е застъпено и в решение № 65/2010 г. на 1 н.о. на ВКС,
където е упоменато, че хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто
личните, че тяхното съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в
основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.
В конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни
действията на подсъдимия М. по време на инкриминирания инцидент е
следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т.е. чрез тях
8
подсъдимия да е изразил брутална демонстрация против установения ред и по
този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични интереси,
или съществено да е засегнал нормите на нравствеността. В никакъв случай,
изхождайки от безспорно установените по делото обстоятелства, не може да
се направи извод, че с действията си въпросната вечер, подсъдимия М. грубо
е нарушил обществения ред. Подсъдимият и пострадалия К. Н. се познавали
визуално, като жители на едно населено място; повод за контакта между тях
въпросната вечер станало физическото спречкване между пострадалия и
другия подсъдим в тоалетната на заведението, в помощ на когото именно се
притекъл подсъдимия М.; от своя страна подсъдимия Н. нападнал физически
пострадалия Н., подтикнат от желание за отмъщение, поради това, че бащата
на последния, като полицай в РУ С. участвал в претърсване в дома на
подсъдимия; нанесеният на пострадалия побой бил извършен от подсъдимите
в тоалетното помещение на заведението и непосредствено пред него, поради
което действията им не били възприети от посетителите на ресторанта.
Всички тези обстоятелства убедително обуславят изводите на въззивният съд,
че цялостното поведение на подсъдимия М. не е надхвърлило параметрите на
противоправно проявена чрез насилие, лична неприязън към пострадалия Н.,
т.е. че в случая от обективна и субективна страна извършеното от
подсъдимия по своето съдържание не е било насочено към грубо нарушаване
на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.
Поведението на подсъдимия М. е било породено от личен мотив и се е
изчерпало с нанасянето на ударите в областта на тялото и главата на
пострадалия. Принос за такава подбуда вероятно има съществуването на
някакви предхождащи отношения между подсъдимите и бащата на
пострадалия, работил като полицейски служител в РУ С., доколкото в
показанията си последния е заявил, че преди да го удари, подсъдимия Н. го
попитал, дали той е сина на Н.. Несъмненият факт, че физическото нападение
на пострадалия е извършено от подсъдимия М. на публично място, не
изключва личното отношение на същия към пострадалия. Това негово
действие не определя хулигански мотив за нанасянето на телесната повреда,
защото не е целяло демонстрация на арогантна безнаказаност и агресивно
пренебрежение към обществените порядки, а действията му са били
персонално насочени към пострадалия, заради формираното в подсъдимия
негативно отношение към него.
9
Не може да се приеме и, че действията на подсъдимия М. са били
насочени и към изразяване на „явно неуважение към обществото”. Същите
ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се манифестира открито
висока степен на неуважение към обществения ред. Въззивната инстанция
намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена
към действията на подсъдимите. Цялата деятелност на последните е била
движена единствено и само от личен мотив, била е насочена единствено
спрямо пострадалия Н.. Безспорно е, че в случая е налице непристойна
проява от страна на двамата подсъдими, но тя е по повод инцидент между тях
и пострадалия. Подсъдимият несъмнено е проявил оскърбително отношение
към пострадалия, чрез извършения акт на физическа интервенция върху
телесната неприкосновеност на пострадалия и целта му е била настъпването
именно на телесно увреждане на същия, но не и да изрази явно неуважение
към обществото. Поради това, поведението на подсъдимия М. не носи
белезите на хулиганско отношение, а представлява съучастие в типична
престъпна проява по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, за каквото престъпление
обаче няма повдигнато обвинение срещу него.
По всички тези съображения, настоящият състав на въззивната
инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и
констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното
поведение на подсъдимия М.М. сочи на обективните и субективни признаци
на неправомерното посегателство против обществения ред, визирано в
разпоредбата на чл.325 ал.2, вр. ал., вр. чл.20 ал.2 от НК. След като не се
установи подсъдимия да е осъществил нито претендираното с обвинителния
акт престъпление, нито пък някое друго престъпление по НК /в рамките на
фактите по обвинителния акт/, то това е основание за оправдаване на същия
по така повдигнатото му обвинение. Поради това СОС намери, че
подсъдимия правилно, законосъобразно и обосновано от първостепенния съд
е признат за невиновен и съответно оправдан за това да е извършил
посоченото престъпление. Съобразно това се налага и крайното заключение
на настоящата инстанция, че протестирания съдебен акт следва да бъде
изцяло потвърден.
Воден от горните мотиви и на основание чл.338, вр. чл.334 т.6 от НПК,
10
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.05.2021 г. на Районен съд – гр.С.,
постановена по н.о.х.д. № 645/2019 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11