№ 17432
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 24.09.2024 г., на С. П. П. против
(ФИРМА) с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 15,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 488,96 лева – обезщетение за закъснение на полет FB856 от 09.07.2023
г., който следвало да се осъществи по разписание Л.Л – Л.С, за периода от 18.09.2023 г., на
която дата е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, до 15.12.2023 г., на която дата ответникът е изплатил
главницата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 30775/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51449/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава качеството на пътник
по договор за въздушен превоз съгласно закупен самолетен билет от ответника в качеството
му на въздушен превозвач за дестинация Ларнака – София по полет FB856 от 09.07.2023 г.,
който следвало да се изпълни по разписание: излитане от Л.Л на 09.07.2023 г. в 22.00 часа (
местно време) и краен пункт на пристигане Л.С на 10.07.2023 в 00:30 часа ( местно време).
Ищецът поддържа, че се явил на 09.07.2023 г. на гишето за регистрация на Л.Л в
определения преди излитането на процесния полет час. В исковата молба са изложени
твърдения, че самолетът не излетял по първоначално предвиденото разписание, като е
реализиран със закъснение и пристигал до крайната си дестинация със закъснение от над 3
1
часа, поради което пътникът има право на обезщетение в размер на 250 евро. Ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за дължимото обезщетение за закъснение на полета, ведно със законна лихва за
забава от депозиране на заявлението до окончателното погасяване на задължението, както и
за направените съдебни разноски. Ответното дружество депозирало възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, като въпреки това (ФИРМА) заплатило дължимото на
пътника обезщетение на 15.12.2023 г., но не погасило задължението за законна лихва върху
главницата за периода от депозиране на заявлението на 18.09.2023 г. до изплащане на
главницата. По изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи законна лихва за забава в размер на 15,86 лева. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника, който с
поведението си е станал повод както за образуване на заповедното производство, така и на
исковото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д.М поддържа, че сумата в размер на 15,86 лева, явяваща се законна лихва върху главницата
по заповедта за процесния период, е заплатена от (ФИРМА) на ищеца с платежно нареждане
от 01.07.2024 г. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба от 24.09.2024 г. ищецът поддържа, че ответникът в хода на делото е заплатил
дължимото обезщетение за забава върху главницата по заповедта за изпълнение, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение.
Страната поддържа заявеното вече искане за присъждане в нейна полза на направените в
заповедното и исковото производство съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендирана в хода на заповедното производство главница в доказателствена тежест на
ищеца е да установи съществуването на главно задължение, изпадането на ответника в
забава и размера на вземането, а в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението.
Между страните по делото не е спорно, че ответникът дължи обезщетение за
закъснение на процесния полет с повече от три часа, както и че дължимата законна лихва
върху вземането от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
погасяване на главницата е в размер на 15,86 лева и е заплатена в настоящото производство.
Предвид изложеното при съобразяване на извършеното в хода на делото плащане по чл. 235,
ал. 3 ГПК исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
2
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
В разглеждания случай ответникът, неизпълнявайки задължението си да погаси
дължимото обезщетение за закъснение на процесния полет е дал повод ищецът да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. е дал повод за предявяване на
установителен иск за вземането по заповедта, подавайки възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното независимо от изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на (ФИРМА) следва да бъдат възложени направените от С. П. П. разноски в
заповедното производство в размер общо на 425 лева, от които сумата в размер на 25 лева
внесена държавна такса и сумата в размер на 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в размер общо
на 425 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса и сумата в размер
на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцовото дружество. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар за заповедното и исковото
производство е в минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7 от Наредба № 1 от
3
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което не
следва да бъде намалявано по прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) против
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) установителен
иск по реда на чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 15,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 488,96 лева – обезщетение за закъснение на полет FB856 от
09.07.2023 г., който следвало да се осъществи по разписание Л.Л – Л.С, за периода от
18.09.2023 г., на която дата е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, до 15.12.2023 г., на която дата ответникът е изплатил
главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 30775/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51449/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 425 лева, представляваща сторени по заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 425 лева, представляваща сторени в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4