№ 478
гр. Силистра, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500370 по описа за 2022 година
Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4236/20.10.2022 г. при РС –
Тутракан /с п.к. от 19.10.2022г./ от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано заедно от Светослав Николов и
Цветелина Станева против Разпореждане № 763/11.10.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 444/2022 г. по описа на РС - Тутракан, поправено с Разпореждане
№894/21.11.2022г., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 93.42 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 355.65 лв. до
претендираната главница от 449.07 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, 71.55 лв.– договорно възнаграждение за периода 01.01.2022г. –
01.08.2022г., 130.92 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст”, 30
лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането, 71.52 лв. - обезщетение за
забава за периода 02.01.2022г. – 01.08.2022г., 5.05лв. – обезщетение за забава
за периода 01.08.2022г. – 30.08.2022г.
В частната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството
да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
В договора ясно са посочени процент на ГЛП и ГПР, както и точният размер
на дължимите суми от длъжника. Навежда, че в процесния договор изрично е
посочено, че закупуването на допълнителни услуги не е задължително
условие за получаване на потребителски кредит, поради което тези разходи не
следва да се включват в ГПР. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
1
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на РС – Тутркан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. № 444/2022 г. по описа на РС - Тутракан е
образувано по подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. София срещу С. Р. М., ЕГН **********, заявление за издаване
на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от 449.07 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40005736678/13.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 71.55 лв.–
договорно възнаграждение за периода 01.01.2022г. – 01.08.2022г., 130.92 лв. –
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст”, 30 лв. - такса за
извънсъдебно събиране на вземането, 71.52 лв. - обезщетение за забава за
периода 02.01.2022г. – 01.08.2022г., 5.05лв. – обезщетение за забава за
периода 01.08.2022г. – 30.08.2022г.
Районен съд - Тутракан е издал заповед за изпълнение единствено за
сумата от 355.65 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 40005736678/13.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2022
г. до окончателното погасяване на сумата, като е отхвърлил заявлението за
останалата част от претенциите. За да направи това първоинстанционният съд
е приел, че разходът по услугата „Фаст” е трябвало да се включи в ГПР, който
би станал 142.57%, вместо посоченият в договора – 49.50 %. С оглед
заблуждаването за действителният размер на ГПР, съдът е приел, че
договорът е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
и е приложил последиците на чл.23 от ЗПК. Съобразено е и направеното
погасяване на част от претенцията.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е
постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, с оглед на което
настоящият състав дължи произнасяне по правилността на обжалвания акт,
единствено в частта за сумите, предмет на частната жалба.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като
ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.
Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които
водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят
е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде
разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и
2
всички негови компоненти.
В процесния случай, потребителят е закупил допълнителна услуга
„Фаст”, с която получава право на приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитополучателите,
без такава закупена допълнителна услуга и в рамките на един час, считано от
постъпването на искането за отпускане на кредит.
Възнаграждението за допълнителна услуга не е включено в годишния
процент на разходите, определен на 48.13 % видно от договора за кредит.
Настоящият състав намира обаче, че възнаграждението за
допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като
без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общите
разход по кредита. Този извод се налага и от факта, че същото е включено в
погасителния план към договора за кредит. При включването на
възнаграждението като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при
който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и е различен
от посочения в договора, поради което и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК
следва да се приеме, че клаузите, регламентиращи задължението за заплащане
на възнаграждение, са нищожни.
Настоящият състав споделя извода на РС - Тутракан, че на основание
чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
Като неоснователно съдът оценява възражението на жалбоподателя, че
заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права.
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания, съдът приема, че
същото може да има предмет само съдебно защитими права. Поради горното,
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Още
на фаза заповедно производство съдът следва да осъществи защита на по-
слабата страна в договорните правоотношения, като прехвърля тежестта на
кредитора да установи съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
3
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на
районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 763/11.10.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 444/2022 г. по описа на РС - Тутракан, поправено с Разпореждане
№894/21.11.2022г., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 93.42 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 355.65 лв. до
претендираната главница от 449.07 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, 71.55 лв.– договорно възнаграждение за периода 01.01.2022г. –
01.08.2022г., 130.92 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст”, 30
лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането, 71.52 лв. - обезщетение за
забава за периода 02.01.2022г. – 01.08.2022г., 5.05лв. – обезщетение за забава
за периода 01.08.2022г. – 30.08.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4