Р Е Ш Е Н
И Е №................
град Свиленград,22.07.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на девети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Добринка Кирева
при секретаря Татяна Терзиева ,
като разгледа докладваното от Председателя
Административно - наказателно дело №394 по
описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2616/2018
от 15.05.2019 година на с.д. заместник-директор на Териториална дирекция
Южна Морска към Агенция Митници, с което на К.А. /CHRISTINA-MARIA
AHTAMON/, родена на 31.11.1977г. в Будапеща,Република Румъния , живуща
в Будапеща,Република Румъния със съдебен адрес ***-адв.Т.,
за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с
чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 014,52 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни
накити подробно описани с общо нетно тегло от 244,30грама с проба 585 и изделия
от сребро проба 925 с нетно тегло 394,60грама ,всичко на обща стойност
15 503,50лева ,като за обезпечение на глобата е задържана от К.А. /CHRISTINA-MARIA AHTAMON/сумата в размер на 520 евро.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателят К.А. /CHRISTINA-MARIA AHTAMON/, поради което обжалва същото в законнопредвидения срок.
Твърди се в жалбата,че обжалваното наказателно постановление било необосновано
и незаконносъобразно ,както и че имало допуснати процесуални нарушения , както
при издаване на АУАН,така и при издаване
на процесното НП ,без да се излагат конкретни съображения в жалбата. Иска от
съда да постанови решение,с което да отмени
атакуваното НП като незаконносъобразно и неправилно.
В съдебната фаза
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.Т.,която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Ангажира доказателства.Представя
писмени бележки.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - с.д. заместник-директор на Териториална дирекция Южна Морска към
Агенция Митници изпраща представител, който оспорва жалбата , счита издаденото
НП за законносъобразно ,както и че
липсват допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени
доказателства по делото, както и от свидетелските показания на св.И.Д.Д.,М.Б.Б. и Л.Д.Д. се установява,че на 20.11.2018г.около 18.00 часа на МП "Капитан
Андреево" на трасе "Входящи
леки автомобили и автобуси" на линията на митническа проверка пристигнал
лек автомобил,марка Опел на път от Р.Турция за Р.Германия ,в който автомобил
пътували две лица,всичките чужди граждани в това число и жалбоподателя,като
пътник,а друго лице като водач.
Преди започване на
митническата проверка , митническият
служител св. И.Д.Д. в присъствието на
колегата му св. М.Б.Б. поканил устно жалбподателя и другото лице от
лекият автомобил да декларират стоките, които внасят в България в това число и
валутни ценостти, но същите не декларирали нищо.
На основание
чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служител св. И.Д.Д. и св. М.Б.Б. извършили митническа проверка на лекият автомобил и багажа на
пътниците при която не били констатирани
нарушения.
На основание чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ митническия
служител св.Л.Д.Д. извършила личен преглед на жалбоподателя при което открил по
тялото на жалбоподателя,в коремната област-три черни торбички укрити и
недекларирани изделия от жълт и бял метал и за което действие бил съставен
протокол за извършен личен преглед №109
от 20.11.2018г. в присъствието на жалбоподателя и на още един свидетел.
В протокола
жалбоподателя е вписал на румънски
език,представен в съдебно заседание от представител на АНО надлежен превод на
български език на вписаното в протокола за
личен прегред,видно от който жалбоподателката е вписала,че не знаела
законите/преведено от преводача в съдебно заседание/.
На
основание чл.16, ал.1. т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от
жалбоподателя ,като същият в писмените си обяснения /надлежно преведени от румънски на български език/посочила, че тези накити били
закупени от различни магазани за подаръци
на нейни приятели и семейството й,като
стоката не била нови модели и за нея
имала фактура.Вписала още,че никой не я бил питал има ли нещо за деклариране.
Златните накити
били иззети от жалбоподателя за което действие били съставени разписка №0132925 и
№0132926 и двете от 20.11.2018г. за задържаната стока от жълт и бял метал и с
приемо предавателен протокол от 20.11.2018г.
били предадени на отговорно лице в Митница Бургас , а като обезпечение
на евентуални вземания била задържана от жалбоподателя сумата в размер на 520
евро за което била издадена Разписка №0132927
от същата дата.
Направена била експертиза на изделията открити в
джобовете на панталона на жалбоподателя от Валентина Д.Д. – вещо лице включено в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл.401, ал.1 от Закона за
съдебната власт, от която се установило, че част от изделията са от злато, проба 585 с
общо
нетно тегло 244,30грама
на обща стойност 13 925,10
лв. при 57,00лв. за 1 грам злато, а
друга част са сребро,проба 925
с общо нетно тегло 394,60грама
на обща стойност 1578,40
лв. при 4,00лв. за 1 грам сребро.
За извършената проверка бил
съставен Протокол за извършена митническа проверка №1222/20.11.2018г., който
бил подписан от св. И.Д.Д. и св. М.Б.Б. и от
жалбоподателя,като последният е вписал,че никой не я бил питал има ли нещо за
деклариране,а само направили претърсване на колата и на нея и мъжа ,както и че
има фактури за стоката/видно от представения в съдебно заседание от страна на
АНО надлежен превод на български от румънски език/.
На основание
чл.18,ал.10 от ВЗ бил съставен съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен лично
Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №2368 от 20.11.2018г.,надлежно
преведен от български на румънски език от преводача Албена Благоева,за което
същата е положила подпис.В АУАН
жалбоподателят е вписал своите възражения по него,надлежно преведени от
румънски на български език,а именно,че никой не ги бил попитал дали имат нещо
за деклариране,както и че имали фактура за стоката.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не
е подадено писменно възражение от страна на жалбоподателя .
Постъпила
е молба от адв.Т.,която е уведомила АНО,че същата е пълномощник на
жалбоподателя и всички книжа да се връчват на посочения в молбата съдебен адрес.
Издадено
е обжалваното НП №2616/2018 от 15.05.2019
година на с.д. заместник-директор на Териториална дирекция Южна Морска към
Агенция Митници, с което на К.А. /CHRISTINA-MARIA AHTAMON/, родена на 31.11.1977г. в Будапеща,Република
Румъния , живуща в Будапеща,Република Румъния със съдебен адрес ***-адв.Т., за нарушение
на чл.18,ал.1 във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с
чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и
изделия със тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 014,52 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни
накити подробно описани с общо нетно тегло от 244,30грама с проба 585 и изделия
от сребро проба 925 с нетно тегло 394,60грама ,всичко на обща
стойност 15 503,50лева ,като за
обезпечение на глобата е задържана от К.А.
/CHRISTINA-MARIA
AHTAMON/сумата в размер на 520 евро.
Същото
е редовно връчено на 23.05.2019година на
пълномощника му адв.Т., видно от приложеното настоящото дело Известие за
получаване.
Видно
от приетото като доказателство по делото Заповед №ЗМФ – 110 от 04.02.2019 година на Министъра на
финансите, оправомащава
митническите органи при осъществяване на граничен контрол да съставят Актове за
установените от тях нарушения по чл.18, ал.1 и ал.5 от ВЗ, а директорите,зам.директорите
и т.н. на териториалните
дирекции към Агенция Митници
да издават НП въз основа на съставените от митническите органи Актове за валутни
нарушения.
Както в Акта, така и в НП е
прието за установено, че жалбоподателя
е извършил нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ,
тъй като не е декларирал пренасяните
от него изделия от злато и сребро пред митническите органи. За
това нарушение на основание чл.18, ал.1 от ВЗ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 014,52 лв. и на основание чл.20, ал.1
от ВЗ е отнета в полза на Държавата недекларираната стока и е задържана
сумата в размер на 520 евро за обезпечаване на административното наказание
глоба.
Така изложената фактическа обстановка,
която съдът прие за установена се изведе
въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал събран в хода на
настоящото производство, като същата изцяло кореспондира с изложената в акта и възприетата от АНО в
НП. Както писмените, така и гласните доказателства /касателно
показанията на разпитаните митнически служители/не разкриват съществени противоречия
помежду, което дава основание на съда да ги кредитира за достоверните, след
съпоставка помежду им и със закона. Същите са относими към релевантните по
делото факти и по своя доказателствен ефект – преки доказателства, първични, а
не производни, формирани са, респ. съставени непосредствено, въз основа на
лични възприятия, като относно писмените източници не констатираха и техни
недостатъци от външна страна, в качеството им на документ. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители-св. И.Д.Д.,М.Б.Б. и Л.Д.Д. са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и
взаимно допълващи се – във взаимна корелация и надгражданее, изцяло
кореспондират и се подкрепят от съдържанието на писмените доказателствени
средства, находящи се в преписката и приобщени по надлежния процесуален ред в
хода на съдебното дирене /чл.283 НПК,вр.чл.84 ЗАНН/. Те са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелстват. Поради това съдът възприема изцяло за обективно верни
показанията на св. И.Д.Д.,М.Б.Б. и Л.Д.Д.
и ги кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и
непредубени.
С правна преценка за
достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които
не се оспориха, от която и да е от страните в процеса.Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Личните обяснения на жалбоподателя, изготвени
в писмена форма, като документ с чуждо езично съдържание имат необходимия
превод на български език, поради което годността им на доказателствено
средство, по този признак, не подлежи на съмнение тъй като отговарят на
процесуалното изискване на чл.134
от НПК.Посочените по –горе/писмени обяснения/ и дадените в съдебно заседание
обяснения от страна на жалбоподателя,съдът не кредитира с доверие, вземайки
впредвид тяхното доказателствено значение, доколкото автор е жалбоподателят –
страна в процеса, чрез тях упражнил и правото си на защита, така и
характеристиката им на частен документ/касателно за личните обяснения/, издаден
от лицето ползващо се от същия, както и по време –преди процеса, което сочи и
предпроцесуалният им характер, поради което не се ползват с обвързваща
доказателствена сила за съда . От друга страна обясненията дадени пред
настоящият съдебн състав звучан нелогично и противоречиво,доколкото
жалбоподателят твърди,че митническите служители са комуникирали с нея на
български език и с ръкомахане и тя била декларирала устно пред тях на румънски
език пренасяното от нея злато,но тези и твърдения противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал, доколкото св.И. Д. установява,че е поканил жалбоподателката
на румънски език да декларира и тя му е отговорила на румънски,че няма за
деклариране,които фрази от румънски бяха преведени в съдебно заседание от
преводача Албена Благоева на български и установиха достоверността на
показанията на този свидетел в тази им част,поради което съдът не кредитира с
доверие обясненията на жалбоподателката.
Що се отнася до
показанията на разпитания от страна на жалбоподателя свидетел Динка Мариян
Габриел,съдът като взе впредвид,че същият е съпруг на жалбоподателя,прие че
същият е заинтересован от изхода на делото. Още повече,че неговите показания
противоречат на останалия събран по делото доказателсдтвен материал. Св.Габриел
пред съда твърди,че митническият служител е говорил на български език и те са
изпълнявали разпорежданията му,като цитира фрази,но впоследствие твърди,че
същият показвал с жестове ,какво трябва да направят той и съпругата му,в
противоречие обаче на твърдението на този свидетел са показанията на св.И.Д.,който
пред съда на румънски език цитира какво точно е запитал двамата румънски
граждани,както и техният отговор,който въпрос и отговор бе преведен от
преводача Албена Благоева,които негови показания потвърждават изложеното в АУАН
и НП,поради което съдът не кридитира показанията на св.Габриел.
С доверие се възприе и
заключението по извършената оценителна – ювелирна експертиза, назначена във
фазата развила се пред АНО. Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението - изделия от благороден метал: сребро и злато, с
установен титър-проба, както и тяхната
парична равностойност – в общ размер 15 503,50лева. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред –
чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт -
специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост,
като същата и не се оспорва от страните. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите
си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на
изложението и изводите.
В съдебно заседание от
страна на процесуалният представител на жалбоподателя бяха представени и приети
като доказателства по делото 3бр.фактури ,установяващи закупуването на общо
244гр.злато и 310гр.сребро от различни магазини в Турция от дати 20.11.2019г. и
17.11.2019г.закупени от жалбоподателката и нейният съпруг.
Материалната
компетентност на издателя на НП – с.д.
заместник-директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници,
не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №ЗМФ – 110 от 04.02.2019 година
на Министъра на финансите, с която на определен кръг
длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да
издават НП за нарушения по ВЗ, в кръга от които изрично визирана е и тази
длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване и от легитимирано лице.
Преценена по същество,
същата е и изцяло неоснователна.
Настоящото производство е
от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда,
с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973
г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато
в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са
били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има
извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е
необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно
спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете
за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при
издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални
правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да
докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено
(спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно
(доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното
наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде
изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Съгласно чл. 18 ал. 10 от
ВЗ , актовете за нарушения по чл. 18, ал. 1 - 6 ВЗ се съставят от длъжностни
лица, оправомощени от Министъра на финансите, а НП се издават от Министъра на
финансите или оправомощени от него длъжностни лица. В изпълнение на това
законово правомощие е издадената от МФ и приложена като доказателство Заповед
на министъра на финансите, с която именно митническите органи са оправомощени
да съставят актове за установени от тях определени валутни нарушения - само
такива по чл. 18, ал. 1 и ал. 5 ВЗ, директорите,зам.директорите и т.н. на
териториалните дирекции към Агенция Митници да издават НП по посочените
текстове. В настоящият случай жалбоподателят е санкициониран за извършено
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ , което се санкционира по реда на чл. 18, ал.
1 и ал.10 и чл.20 от ВЗ, т. е. именно митническите органи имат
право да съставят акт за констатиране на такова нарушение ,в тази връзка съдът приема ,че Акта и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2
от ЗАНН, във вр. чл.18,ал.10 от ВЗ.
При издаването на Акта и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Настоящата инстанция
счита, че при издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. От описанието на нарушението в
обстоятелствената част на НП може да се направи извод, че е описано нарушение:
внос на изделия от благородни метали, без да са декларирани по съответния ред.
Така описаното нарушение е съставомерно по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, поради което съдът
счита, че наказателното постановление съдържа задължителните по чл. 57 от ЗАНН
реквизити и правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение
се наказва не е ограничен.Посочено е ,че е нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от
ВЗ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях
и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се съдържа в
цялата обстоятелствена част на наказателното постановление, където е посочено,
че наказаното лице при влизане от Турция в Р. България не е декларирало внасяните от него изделия от
злато и сребро по предвидения ред и е
нарушило чл.14а,ал.1 от ВЗ и от това описание на нарушението може да се направи
извод, че е описано нарушение - внос на изделия от благородни метали, без да са
декларирани по съответния ред.
От така възприетата
фактическа обстановка и съобразно събраните доказателства коментирани по горе
се установи по безспорен и категоричен начин ,че на 20.11.2018г
. на МП "Капитан Андреево" румънският гражданин К.А. /CHRISTINA-MARIA
AHTAMON/, като не е декларирал златни и сребърни изделия при внос
от Р.Турция е нарушил разпоредбите на чл.14а, ал.1 ВЗ във връзка с чл.5, ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г., за пренасянето през границата
на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон,
с което е осъществила състава на нарушението по чл.18, ал.1
от Валутния закон,в подкрепа на който извод на съда са събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съгласно нормата на чл.
14а, ал. 1 от Валутния закон - Пренасянето на благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с наредбата по чл. 14г./от същия
нормативен акт/.Декларирането е задължително в случаите на пренасяне на такива
стоки над законоустановения размер на безмитен внос, посочен в чл. 4 от Наредба
№ Н-1/01.02.2012г.При всички случаи при нарушение на чл. 14а, ал. 1 от Валутния
закон се носи административно-наказателна отговорност, на основание чл. 18, ал.
1 от ВЗ, като санкцията е глоба в размер от 1 000 до 3 000 лева, а ако
нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция в размер от 2 000 до 6 000 лева.
Безспорно
се доказа,че златните и сребърни накити са открити по тялото на жалбоподателя,в
коремната област-три черни торбички,в размер
който безспорно надвишава допустимите по закон прагове за пренасянето на
които законодателят е предвидил да не се
декларират,а именно за злато 60грама /чл.4,т.2 от Наредбата-бижута и аксесоари
от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието
на златото или платината / и по аргумент от чл.4,т.3 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г на МФ „за пренасянето през
границата на страната на благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ”, изрично е установено задължението за лицата –
местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи декларация по образец /съгласно чл.9 от
Наредбата утвърден от министъра/ - валутна митническа декларация, когато внасят
или изнасят, от или за трета страна, благородни метали – злато, платина, сребро
или изделия от тях, над определени
количества/размери, в частност - 300 гр за сребро –обробатено или не, вкл. и бижута.Също
така безспорно се установи от свидетелските показания , че жалбодателя въпреки
,че е бил поканен да декларира внасяните от него стоки и цености ,не е
декларирал внасяното от него количество златни и сребърни накити,което
впоследствие е било открито при извършването на личен преглед.
Не се споделя доводът
изложен в съдебно заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя ,че
нарушението е недоказано и жалбоподателят не е автор на процесното адм.нарушение
,тъй като такива доказателства не бяха ангажирани пред настоящия състав,а
напротив от разпитаните митнически служители се установява,че при покана от
тяхна страна жалбоподателя да декларира/и то на румънски език/ , същият е
заявил,че няма нищо за деклариране,но в последствие в черни торбички в
коремната област е открито процесното злато и сребро, а от друга при ангажиране
на административно – наказателната отговорност законодателят се е интересува
единствено и само от фактическото, реално пренасяне през държавната граница без
деклариране, факт установен безспорно в проведеното производство.
Конкретното правно
предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл.5,ал.1
от Наредбата, е следното - „ пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите
посочени в чл.4, както и…., за и от трета страна се декларира по реда на чл.9”.
Аналогично е изискването на чл.14а,ал.1 ВЗ, съгласно който пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи
в случаите, по реда и начина, определени с наредбата. По аргумент за обратното от чл.14б от ВЗ,
трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение
за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация –
валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
изделия от благородни метали, в частност злато над 60 грама и сребро над
300грама, от трета страна.
Неизпълнението на задължението за деклариране на носени валутни ценности
– във форма на изделия от благородни метали,вкл.и бижута в наличност, над
указаните размери - освободени от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна
квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е
неизпълнението на задължението за деклариране, в надлежната форма –писмена, с
декларация по утвърдения образец- валутна митническа декларация.
В тази връзка следва да
се посочи ,че съгласно ал.2 на чл.14а от ВЗ
задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ
за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.Такъв
отказ съгласно предложение първо на ал.2 на посочения текст е налице ,когато
декларатора заяви ,че няма стоки за деклариране ,което жалбоподателя безспорно е извършил с факта на
потвърждаване пред проверяващия митнически служител,че не внася в страната стоки , валути и цености над
законнопредвидените и респективно няма какво да декларира.
Свободно, без писмено деклариране, местните и
чуждестранните лица могат да изнасят и внасят епизодично за лично и семейно
ползване благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и
обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни,
но до следните размери отнасящи се до извършеното нарушение визирано в чл.4,т.2
от горецитираната Наредба: бижута
и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на
съдържанието на златото или платината и визирано в чл.4,т.3 от горецитираната Наредба: сребро в необработен и полуобработен
вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо до 300
грама без оглед на съдържанието на среброто. При износа и
вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено деклариране се изисква
само когато се надвишават определените за свободно пренасяне и посочени по-горе
размери. Писмено деклариране се изисква и при пренасянето на благородните
метали и скъпоценните камъни във вид на прах или друг вид, различен от
допустимия за свободно пренасяне, т.е. под формата на изделия, в необработен
или полуобработен вид или монети. Митническата декларация по наредбата е по
образец, утвърден от министъра на финансите, и следва да се попълни и подаде в
три екземпляра - един за декларатора и два за митническите органи.
Осъществяването от обективна страна на
деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства и
писмените такива, които съдът цени по изложените по горе доводи,които по
безспорен и категоричен начин установяват релевантни по делото факти, а именно:
относно авторството ,както и обективния факт на откриването златните и сребърни
накити в по тялото на жалбоподателя К.А. /CHRISTINA-MARIA
AHTAMON/,в коремната област-три черни торбички. В контекста
на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна,
същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си
във връзка с митническия режим, включително и задължението за писмено
деклариране му е било известно, като част от действащия в Общността и
допустимите норми за пренос на стоки, или ако не са му били известни, следвало
е да ги знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно
жалбоподателя е съзнавал и
противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял
настъпването на общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна
информация, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат.
Стойност на стоката правилно е определена от вещото лице, същата и не е
оспорена от страна на жалбоподателя, по съответния процесуален ред, и приетата
от АНО стойност в размер на 15 503,50лева за общото количество стока, следва да
се приеме за законосъобразно определена и доказана.
Наложеното на
жалбоподателят наказание - глоба в размер на 1014.52лв, е определена правилно
при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр. с чл.14А
ал.1 от ВЗ, административно-наказателния състав на която е осъществен в случая.
Същата, АНО е индивидуализирал в близък до минималния установен размер,
отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Поради
което и съдът счита НП, за законосъобразно, правилно и обосновано в
санкционната му част .
Последното е законосъобразно и в частта на
постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на
нарушението-т.1 от НП, изрично предвидена в чл. 20 ВЗ, в случаите на
осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.
За пълнота на мотивите следва да се посочи,че е ирилевантно
обстоятелството чия е собствеността на процесното злато и сребро,т.като
отнемането в полза на държавата на вещите предмет на нарушението, реда и
предпоставките за това са уредени в чл.20 от ЗАНН, като за постановяването му е
необходимо съгласно чл.20, ал.3 от ЗАНН отнемането да е предвидено в съответния
закон или указ. Такова предвиждане е уредено в чл.20 от ВЗ, според който
предмета на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато
нарушителят не може да бъде установен. Текста въвежда изключение от общото
правило на чл.20, ал.3 от ЗАНН по отношение на изискването отнетото да
принадлежи на нарушителя.
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно
наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено
нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги
въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ВЗ. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на контрол на граничния трафик на стоки в
това число и финансовата й дейност.В
чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице,
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
настоящата инстанция също счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Няма доказателства, които да обосноват по-ниска обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя в
сравнение с общия случай на административно наказуемо деяние. Недекларираните
златни и сребърни изделия, пренасяни от същият, надвишава допустимото за
пренасяне без деклариране количество от 60грама за злато и 300грама за сребро,
което опровергава твърдението за маловажност на случая. Не може да го обоснове
и липсата на вреди от нарушението, тъй като всички нарушения от този вид не
зависят от вредоносния резултат. За конкретния случай, не се установяват
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото - първо
ред нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно,
конкретното се характеризира като формално - настъпването на вреди не е
съставомерен елемент, а с оглед мястото на извършването му и др. фактически
обстоятелства - на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС, вкл. и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващо обстоятелство, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв.
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, за каквито могат да бъдат цени – първо по ред нарушение , но
същите дори и в съвкупна преценка нито изключват съставомерността на
нарушението, по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на отегчаващото
обстоятелството, така че мислимо в случая е съотношение на паритет помежду им.
Ето защо, указаните облекчаващи за отговорността /т.е.смекчаващи/, не
обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние,
спрямо типичната за този род нарушения. .Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка
-административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и
контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на
стриктен контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън
Общността, част от която е Р.България, като всяко нарушение съществено
накърнява целите и принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с
приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с
незначителна обществена опасност и случаят да се квалифицира като маловажен,
именно предвид конкретните оохранени от правото интереси. Очевидно, предвид
индивидуализацията на наказанието- в минимума, АНО е отчел всички смекчаващи
обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията
"маловажен случай". Ето защо преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН
е законосъобразна. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са
налице основанията за прилагане на
чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност.В този смисъл не са налице
материалноправни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ №2616/2018 от 15.05.2019 година на с.д. заместник-директор
на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на К.А. /CHRISTINA-MARIA AHTAMON/, родена на 31.11.1977г. в Будапеща,Република Румъния ,
живуща в Будапеща,Република Румъния със съдебен адрес ***-адв.Т.,
за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с
чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 014,52 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни
накити подробно описани с общо нетно тегло от 244,30грама с проба 585 и изделия
от сребро проба 925 с нетно тегло 394,60грама, всичко на обща стойност
15 503,50лева ,като за обезпечение на глобата е задържана от К.А. /CHRISTINA-MARIA AHTAMON/сумата в размер на 520 евро.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...................................