№ 85
гр. Попово , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20203520100660 по описа за 2020 година
Предявеният е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът Н. О. О. от с. К., общ. О., чрез пълномощник: адв. Д.Д. от АК – Т., твърди в
исковата молба, че с ответницата са съпрузи от 25.08.1991 г., когато сключили граждански брак.
От брака си имали родено едно дете, пълнолетно понастоящем. Твърди, че първоначално
съпрузите имали нормални отношения, работели и двамата, издържали семейството си.
Впоследствие, през 2015г. съпругът бил принуден да замине да работи в чужбина, а съпругата
останала в дома на неговите родители в с. К., общ. О..
Преди две години съпругата самоволно напуснала семейното им жилище и се установила
да живее при дъщеря им в Г.. Още от 2015 г., когато ответникът заминал в чужбина, но най-вече
след заминаването на ответницата в Г., съпрузите фактически били разделени, като не поддържали
контакти помежду си. Бракът им бил изчерпан от съдържание и не бил полезен нито за тях, нито за
обществото.
Предвид изложеното, моли съда да прекрати брака му с ответницата, по вина и на двамата
съпрузи. Заявява, че по време на брака не са придобивали семейно жилище. Не желае и издръжка
от съпругата си. Не възразява ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име.
В съдебно заседание поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв. Д.Д. от АК –
Т., като не поддържа искането за произнасяне от съда по въпроса за вината.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
назначения особен представител на ответницата М. Н. О. – адв. Б.К. от АК – Т., не е изразено
становище по предявения иск.
1
В съдебно заседание за ответницата се явява особеният й представител, който изразява
становище за допустимост и основателност на предявените искове.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 5/25.08.1991 г., съставен в с. К.,
общ. О., обл. Т. (видно от приложеното на л. 5 удостоверение за сключен граждански брак). Няма
спор, че сключеният брак е първи по ред за двамата съпрузи. Видно от горепосоченото
удостоверение за сключен граждански брака, предбрачното фамилно име на съпругата е А., като
при сключване на брака същата е приела да носи фамилното име на съпруга си – О..
По време на брака си съпрузите имат едно родено дете: А. Н. О., родена на 15.07.1992 г.,
пълнолетна понастоящем (видно и от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане – л. 6).
Няма спор, че съпрузите са живели като семейство в дома на родителите на ищеца в с. К.,
общ. О..
От показанията на св. М.М.К. от с. К., общ. О., без родство със страните, се установява, че
първоначално отношенията между съпрузите са били нормални, семейството им било добро, но
икономическата обстановка в страната наложила ищецът да замине да работи в чужбина преди 5-6
години и отсъствието му променило връзката между съпрузите. Първоначално ответницата
продължила да живее в дома на родителите на ищеца, но впоследствие и тя заминала да живее и
работи в чужбина – в Г., при дъщерята на страните. От споделеното му от ищеца свидетелят знае,
че било настъпило отчуждение между съпрузите, като между тях нямало вече нито физическа,
нито духовна връзка. От разговорите му с ищеца свидетелят заяви, че му е известно още, че
ищецът нямал никакво желание брачната връзка да бъде заздравена.
Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, тъй като няма данни същият да е
заинтересован от изхода на делото, показанията му са обективни, последователни и не са оборени
от други доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна , че
бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му предпоставки –
физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от
преди няколко години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и да било
от съпрузите да е изразил намерение за подновяване съвместното съжителство и за възстановяване
на брачните взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл.
Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че ищецът чрез пълномощника си заяви в с.з., че не поддържа искането за
2
произнасяне по въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като роденото от брака дете е навършило пълнолетие, както и няма искания за
присъждане на издръжка между бившите съпрузи след прекратяване на брака, съдът не дължи
произнасяне по посочените въпроси.
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, съдът приема
следното: при действието на СК`2009 г. въпросът за фамилното име на съпруга след прекратяване
на брака е решен по начин, различен от разрешението, възприето в СК`1985 г., когато запазването
на брачното фамилно име на съпруга след развода беше свързано със съгласието на другия съпруг.
При това положение, след като няма изрично направено искане (иск), предявено от съпругата,
приела при сключване на брака да носи фамилното име на съпруга си, за промяна на фамилното й
име с предбрачното й такова, съдът приема, че същата следва да продължи да носи брачното си
фамилно име – О. (в подобен смисъл решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/11 г. на ВКС,
ІVг.о.).
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Н. О. О., ЕГН **********, от с. К., общ. О.,
обл. Т., ул. „***** и М. Н. О., ЕГН **********, от с. К., общ. О., обл. Т., ул. „*****, сключен с
акт за граждански брак № 5/25.08.1991 г., съставен в с. К., общ. О., обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената М.Н. О. да продължи да носи брачното фамилно
име: О..
ОСЪЖДА Н. О. О., ЕГН **********, от с. К., общ. О., обл. Т., ул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата 25.00 лв.
(двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. О., ЕГН **********, от с. К., общ. О., обл. Т., ул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата 25.00 лв.
(двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3
4