РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Радомир, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200065 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
– Перник е наложил на жалбоподателя Д. Д. Д. административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 6
контролни точки, административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
1
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 29.09.2020 г. бил съставен акт № 262962 за
установяване на административно нарушение от свидетеля Н. Г. ХР. в присъствието на
свидетеля Г. АЛ. Г., срещу Д. Д. Д., за това, че на 29.09.2020 г., в 21,50 ч., в гр. Радомир, по
ул. „Райко Даскалов“, с посока от гр. Кюстендил към гр. Перник, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил „М.А.“, с рег. № ., с прикачено полуремарке „В.5“
(цистерна), с рег. № ., като в района на кръстовището с ул. „Априлско въстание“ не
използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван фабрично
автомобилът. При извършване на проверката се констатирало и че водачът не носи
контролния талон към СУМПС и не представя необходимите документи относно
превозвания товар, поискани от контролните органи, с което осуетява извършването на
проверка за валидност на документите.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . от
27.10.2020 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети
общо 6 контролни точки, административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
2
правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидената от закона писмена форма.
В случая на жалбоподателя са наложени три отделни административни наказания за
констатираните три нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 103
ЗДвП.
Съдът констатира, че в частта с която е ангажирана администратовнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, съставените АУАН и НП отговарят на съдържателните изисквания на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
По отношение на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът
констатира, че извършеното от Д. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управление
на МПС без контролен талон към СУМПС.
Деянието осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на
наказателното постановление законова норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност на Д..
Разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие поддържат фактическата
обстановка в АУАН, а от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства,
опровергаващи същата, поради което и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
която гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, то обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на размера на наложеното административно наказание за извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, то по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същите са
точно фиксирани от законодателя по размер глоби, изключващи възможността за преценка
от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По отношение на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП съдът
констатира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба в размер на 50,00 лева водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. В АУАН на
основание чл. 42, т. 5 ЗАНН, като нарушена разпоредба е посочен чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
който вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В наказателното
постановление, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като нарушена разпоредба е посочен чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Посочено е, че водач на МПС от категории М1, М2, N, N1, N2 и N3, когато
е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по 137а, ал. 1 ЗДвП. Видно от свидетелските показания
3
на актосъставителя и свидетелите по акта, на 29.09.2020 г. в гр. Радомир, на ул. „Райко
Даскалов“, с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Перник, жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил „М.А.“, с рег. № ., с прикачено полуремарке „В.5“
(цистерна), с рег. № ., без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС.
По отношение вида и размера на наложените административни наказания, за
констатираното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и е в точно фиксиран размер от 50,00 лева, поради което
се изключва възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
С атакуваното НП правилно и законосъобразно АНО за извършеното от Д.
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 6, т. 9 от Наредба
№Iз -2539 на МВР му е отнел общо 6 контролни точки.
По отношение на административното нарушение по чл. 103 ЗДвП съдът констатира,
че при квалифицирането на така установеното незаконосъобразно поведение на водача,
изразяващо се в отказ да представи необходимите документи относно превозвания товар,
както актосъставителят, така и наказващият орган неправилно са съотнесли същото към
нормата на чл. 103 от ЗДвП. Според съда така извършеното нарушение следва да се
квалифицира по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която разпоредба съдържа както хипотеза на
нарушение, така и санкцията за същото, като сочи, че се наказва водач, който откаже да
предаде документите си на органа за контрол, каквото именно поведение е установено в
случая. Посочената в АУАН и наказателното постановление разпоредба на чл. 103 от ЗДвП
касае различна хипотеза, а именно, отнася се за случаите на установено движение на ППС, в
който момент се осъществява спиране от страна на контролните органи с подаден сигнал,
като задълженията на водача, съгласно тази разпоредба, са при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В случая, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, жалбоподателят
е спрял на указаното му от тях място. Ето защо и посочването на разпоредбата на чл. 103 от
ЗДвП, както в АУАН, така и в НП, се явява неправилно и несъответно на действително
установената фактическа обстановка.
Неправилното квалифициране на иначе установеното категорично нарушение по
ЗДвП се явява съществено нарушение, което според съда налага отмяна на наказателното
постановление в частта му, с която на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, доколкото посоченото несъответствие между установеното поведение и дадената
правна квалификация на нарушението се отразява пряко върху адекватното упражняване
правото на защита на наказаното лице.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № 21-1158-000961/07.04.2021 г. следва да бъде отменено в частта, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл. 103 ЗДвП и потвърдено в частта за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП.
4
По разноските:
Направено е от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане
на разноски за адвокатски хонорар и са представени доказателства за заплатен такъв в
размер на 300,00 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право
на разноски, които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал. 3 НПК е приет принципът, че
щом лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото,
независимо дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил
потвърден или редуциран. В случая, обаче, имаме препращане към реда по АПК, което
изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на
административен акт е уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение е и нормата
на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата. Жалбоподателят е доказал
заплащане на 300,00 лева за адвокатски хонорар. Доколкото НП се отменя за едно от трите
нарушения и съответно – за едно от трите наложени наказания, по съразмерност следва да
се присъдят на жалбоподателя за адвокатски хонорар 100,00 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, в частта, с която на Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. ул. „Р.“ № ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, като
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 6 контролни
точки и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Перник, в частта, с която на Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С. ул. „.“ №., е наложено административно наказание„глоба“ в размер на 50,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП,
5
на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Р. № .сумата от
100,00 (сто лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6