№ 567
гр. Перник, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6017090 на ОД на МВР
Перник, с който на Н. М. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 600.00 лв (шестотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и
заснето на 11.06.2022г. в 16:27 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода”, ПП І-6 км
75+700 с автоматизирано техническо средство № 11743d0 при управление на
лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******.
По изложени в жалбата бланкетни доводи, Н. М. Н. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.
Санкционираното лице не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се явява и неговия пълномощник-адв. Я. с. от ПАК,
от която е депозирана молба с рег. № 19597 от 03.10.2022г., с която поддържа
жалбата, излагайки съображения за недоказаност на мястото на извършване
на нарушението и неговата идентичност с позиционираното автоматизирано
техническо средство. Счита, че неангажирането на доказателства от
наказващият орган за оправомощаването от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор на лабораторията, извършила
последващата проверка за техническата изправност на средството за
1
видеозаснемане, е довело до нарушаване на Закона за измерванията. Твърди,
че от приложения снимков материал не може да се изведе категоричен извод,
че именно с автомобила на жалбоподателя е реализирано вмененото
нарушение. Иска присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник–редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
предвидения преклузивен срок, предвид поставеното пощенско клеймо на
плика с който същата е постъпила в пощата, и пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 11.06.2022г. в района на км 75+700 на ПП І-6, намиращ се в кв.
„Бела вода” в гр. Перник, на движещите се в посока към гр. София моторни
превозни средства (МПС) бил извършван контрол на скоростния режим,
който се осъществявал с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0, в стационарен режим. Мястото се
намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч и променящ общото ограничение за населено място от 50 км/ч. В 16:27
часа през обсега на радарното устройство преминал лек автомобил „Тойота
Корола” с рег. № *******, като същото фиксирало скорост на движение от
105 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 13.06.2022г. с рег. № 1158р-5371. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело - от 15:15 часа до 17:15 часа, посоката на
движение на контролираните МПС (от гр. Радомир към гр. София), посоката
на задействане (приближаващ трафик) при стационарен режим на измерване,
2
ограничението на скоростта в пътния участък от 60 км/ч, предвид наличието
на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената скорост за населено
място от 50 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Н. М. Н., ЕГН **********.В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3% км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост над 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на
102 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 42 км/ч, поради което и за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл.
21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600.00 лв.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нито
предоставил данни последното да е обявено за издирване или да е със
специален режим на движението, като обжалвал фиша с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
за лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******, разпечатка от
показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - снимка № 11743D0/0474485 от 11.06.2022г., протокол с рег. №
1158р-5371 от 13.06.2022г. за използване на автоматизираното техническо
средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата,
писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. на Българския институт по
метрология, Протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС от 11.02.2022г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Български институт по метрология за техническата
изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г.
на директора на ОД на МВР Перник, писмо изх. № 11-00-239 от 04.10.2022г.
на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка за съществуващата
организация на движението в процесния участък, разписка за връчване на ЕФ,
ведно с копие на пощенски плик.
От правна страна:
3
Съдът прие за безспорно доказано, че Н. М. Н. е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към
датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с
което нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат
и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати твърдяните от процесуалния представител на
жалбоподателя нарушения, които да съставляват основание за отмЯ. на
атакувания акт. Съображенията са следните:
На първо място обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, предвид изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
тъй като в неговото съдържание недвусмислено е посочено, че
местоизвършването на деянието е в населено място - ПП І-6, в участъка на км
75+700, намиращ се в гр. Перник, кв. „Бела вода”, в посока на движение към
гр. София, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира
този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Законодателят не е вменил
задължение на издателя на фиша при описание на нарушението да вписва
географските координати на разположението на автоматизираното техническо
средство. Несъстоятелно е оплакването, че представените по делото писмени
доказателства, съставляващи административната преписка по съставяне на
ЕФ, не установяват, че посочените GPS координати в приложената снимка №
11743D0/0474485 от 11.06.2022г., съответстват на възприетото в ЕФ текстово
местоположение, защото същите се създават автоматично в изображението от
АТСС, която като система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS-приемник, с който се определят
географските координати на констатираното нарушение, като същевременно
предоставя автоматична възможност да се установи тези координати на коя
част от пътя съответстват. Съдът няма съмнение, че същите съответстват на
описаното в процесния ЕФ текстово местоположение на АТСС, тъй като
същото е напълно идентично както с отразената локация в снимковото
изображение, така и с мястото, което е вписано в съставения протокол
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В случая в ЕФ е
посочено мястото съответстващо на географските координати отразени от
автоматизираната система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства, каквито данни са възпроизведени както в статичното изображение с
4
№ 11743D0/0474485 от 11.06.2022г. на което е заснет процесния автомобил,
така и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. същият еднопосочно и надлежно
също е документиран, като е вписан и вида на АТСС - „ARH CAM S1“.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по
метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове следства за измерване под № 5126, като удостоверението е
със срок на валидност 07.09.2027г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2
от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е
извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743d0 и че същата
съответства на одобрения тип. От приложения Протокол за проверка № 03-
СГ-ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология се установява, че на 11.02.2022г. е извършена
периодична проверка на описаната преносима система и че същата
съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са
достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация и за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че за отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на § 1, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията следва да се
ангажират доказателства за оправомощаването му да извършва последващи
проверки за техническата изправност на процесното средство за измерване,
5
тъй като неговото правомощие, респективно на съответния служител,
произтича не от заповед за оправомощаване, издадена от председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, каквито некоректни
твърдения лансира пълномощника на жалбоподателя, а по силата на самия
Закон за измерванията в какъвто смисъл е съдържанието на неговите
разпоредби в чл. 38 и чл. 40.
Предвид отбелязаното обстоятелство в съставения протокол по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., че е била измервана скоростта
на приближаващия трафик, съдът намира, че същото е достатъчно, за да се
направи извод, че на заснетия в контролирания поток единствен лек
автомобил „Тойота” с рег. № ******* е била отчетена превишената скорост.
Именно и върху този автомобила, който е посочен и в ЕФ е пресечната точка
на маркерите на изображението, поради което не е налице неяснота на кое
МПС е измерена скоростта.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 11743D0/0474485 от 11.06.2022г., (което е
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189,
ал.15 от ЗДвП) скорост от 105 км/ч, с която се е движел автомобилът на
жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 102 км/ч,
като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост
- 42 км/ч. Следва да се отбележи, че във фиша изрично е посочено, че в него
е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали
е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните
правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, кореспондират
с приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 11-00-239 от
04.10.2022г. на Областно пътно управление Перник, удостоверяващо, че
ограничението на скоростта за движещите се в посока към гр. София е
урегулирано с пътан знак В26 с цифрово ограничение 60 км/ч, монтиран
преди контролирания участък, съответстват на състава на посочената за
нарушена разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната
скорост за населено място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на
деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената
разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но
това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
6
поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в
обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за
нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с
изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения
участък, който попада в границите на населено място гр.Перник.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението за превишаване на
разрешена скорост в населено място е установена в разпоредбата на чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна
диференцирана нейния размер, в зависимост от превишената стойност на
скоростта, в шест отделни точки. Деянието на жалбоподателя е
санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1 т.5 от ЗДвП (за
превишаване над 40 км/ч), която предвижда точно фиксирано по вид и
размер наказание - глоба от 600 лева, каквато е била и наложена на Н. Н..
Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
Законодателят с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 6017090 на ОД на МВР
Перник, с който на Н. М. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 600.00 лв (шестотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
11.06.2022г. в 16:27 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода”, ПП І-6 км 75+700 с
автоматизирано техническо средство № 11743d0 при управление на лек
автомобил „Тойота Корола” с рег. № *******.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8