№ 643 / 21.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
г.
21.10.2019 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, В. открито заседание на девети октомври през две хиляди и. деветнадесета година, В. следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА М.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдията М. гражданско дело № 641 по описа за 2019 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „В. и. К. О. г.. представлявано от управителя В.. Д. И.. предявява срещу ответника М.В..Г. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Поддържа се В. исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и. цената за същата, като към 06.12.2018г. е натрупал задължение към дружеството В. общ размер от 772.81 лева за имот, находящ се В. г.. ж. б. в. а..
Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 3087/2018г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 772.81 лева, включени главница В. размер на 679.64 лева и. лихва за забава В. размер на 93.17 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 20.10.2015г. до 01.11.2018г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, В. т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и. на разноските В. настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът М.В..Г. xxx, чрез назначения особен представител адв.М. М. В. срока по чл.131, ал.1 ГПК представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения установителен иск. Възразява, че за посочения В. исковата молба период ответницата като собственик на недвижим имот е била потребител на В. и. К услуги. Възразява също, че подписите В. графа „забележка” на приложените към делото карнети, са на ответницата или на упълномощено от нея лице, а също, че карнетите са редовно водени. На следващо място заявява възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми преди 07.11.2018г.. датата на която е депозирано заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен по основание и. размер, ведно със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещо лице Л.З.. приета от съда и. неоспорена от страните.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело №3087 по описа на Районен съд г. за 2018 година.
СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен В. предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за възможността да предяви иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявеният иск е редовен и. процесуално допустим, подаден В. предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца на 13.03.2019 година, а съобщението за възможността на чл. 415 ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 13.02.2019 година, т. е. В. предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Производството е по предвидения ред, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът счита, че предявеният иск е редовен.
По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното: погасява се само правото на иск, а не се погасява субективното право, съответно задължение, което остава да съществува и. може да бъде изпълнено доброволно. Затова, съдът се произнася първо по основателността на предявения иск, т. е. съществува ли или не процесното субективно право, респективно – задължение, съобразно събраните по делото доказателства, след което се произнася по заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК – чл. 422 ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят В. заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума В. полза на заявителя по ч. гр. д. №3087/2018г. по описа на Районен съд г. и. е определен ясно и. недвусмислено В. закона – чл. 415 ал. 1 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК представлява пречка за влизането й В. сила.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която ще бъде издаден и. изпълнителен лист и. това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението на длъжника В. заповедното производство, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – В. тежест на ответника е да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим В. случая след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена В. полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:
В. конкретния случай е направено възражение от страна на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност и. преклудирано право на иск, с което съда не може да не се съобрази.
От представените В. заповедното производство доказателства по ч. гр. д. №3087 по описа за 2018 година се сочи, че длъжникът М.В..Г. не е заплатил консумираната питейна вода за периода от 20.10.2015г. до 01.11.2018г. В. общ размер от 679.64 лева главница и. сумата от 93.17 лева лихва за периода от 21.11.2015г. до 06.12.2018г.
Ищецът, В. качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 07.12.2018 година, с вх. № 19014, пред Районен съд М. който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено.
Едва В. исковото производство, след направено възражение и. представяне на доказателства, В. тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищецът установи по безспорен и. категоричен начин вземането си за посочения период. От представените по делото доказателства – партидна книга, В. която се отразяват изразходваните количества вода е видно, че отчитането на измервателните уреди е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има и. подпис. Установи се, че при служебните отчети няма подписи, но видно от партидната книга е, че след такива отчети има и. реални извършени и. съответно подписи на абоната. Горното се потвърждава и. от показанията на разпитаната свид.А.М.Ж.. която поддържа, че абонатът е инкасиран редовно, като срещу отчетите са полагани подписи. Измервателните уреди са изправни и. не е имало оплаквания от потребителя по отношение на извършените инкасирания и. отчети.
Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, В. и. К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване В. карнета, заедно с датата на отчитане и. подпис на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите условия за предоставяне на В. и. К услуги на „ В. и. К. О. М. чл.21 от отменените условия, изисква отчитането на водомерите да се извършва В. присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните В. отчета.
От представените по делото карнети за абонатен номер 0926013 е видно, че служител на ищцовото дружество редовно е извършвал отчитания на показанията на водомера. За периодите, В. които има реално отчетени показания на водомерите, В. карнетите има положени подписи на абонат. Наличието на подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата показание на водомера, дори В. предходни отчети да липсва подпис. С подписването на карнета при отчитането В. края на периода потребителят е приел отчетените до този момент показания на водомера, поради което макар при „служебните” отчети да няма подписи на потребител, с подписването на карнета при следващо отчитане с подписа си, потребителя, респ.негов представител, е удостоверил съответствието на показанията с данните В. отчета. Обстоятелството, че подписите са полагани не само от ответника, а и. от трети лица, които са обитавали обекта и. са присъствали на отчитанията не се оспорва от ищцовата страна. Този способ на отчитане и. документиране е разрешен, съгласно цитираните по-горе разпоредби на Наредбата и. Общите условия, поради което не може да служи като основание за отричане на тези отчитания.
От представените по делото карнети е видно, че последния положен подпис на абонат е за отчитане, извършено на 01.09.2018г. Ответникът не оспорва факта, че В. имота е доставяна питейна вода през исковия период, а количеството вода и. стойността им се установяват от събраните по делото доказателства.
За останалите отчитания до края на исковия период – 01.11.2018г. липсват подписи на абонат, поради което не могат да се противопоставят на неподписалата ги страна, В. случая ответника, и. не следва да се приеме, че удостоверяват реално доставено количество услуги, чието заплащане се дължи от ответника.
Поради това следва да се приеме, че претенцията за главница е доказана за периода до 01.09.2018г. вкл.. когато е извършено последното отчитане, удостоверено от потребителя, респективно негов представител. Тъй като претенцията за лихви е зависима от главното задължение следва да се приеме, че след 02.10.2018г.. когато е падежът на последното отчетено количество вода, лихви не се дължат.
Относно възражението на ответника, че карнетите не са водени редовно, съдът намира следното:
Представените от ищеца карнети са частни свидетелстващи документи, които не са подписани от длъжностно лице и. като такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържанието им и. при оспорване, каквото формално е направено, не се открива процедура по чл.193 ГПК, а се преценяват от съда по вътрешно убеждение, ведно с останалите обстоятелства по делото. С подписа при следващо отчитане потребителя или негов представител е удостоверил, че отразените В. карнета данни са правилно отчетени. Извлеченията от сметки също са частен свидетелстващ документ и. проверката на същите е извършена чрез назначената по делото ССЕ, която е установила, че е фактурирано посоченото В. карнетите количество и. по действащите цени към момента на издаване на фактурите.
По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за частично основателно досежно размера на част от главницата и. дължимата лихва за забава.
Съгласно чл.111, б.”В.” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и. други периодични плащания. В. заключението на вещото лице Л.З. е направена подробна справка за дължимата главница и. законна лихва върху главницата за исковия период. Имайки предвид същата и. разпоредбите на закона, съдът намира, че всички вземания на ищеца за периода до 07.12.2015г.. заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано от заявителя В. РС Монтана на 07.12.2018г.. са погасени по давност.
При това разбиране, съдът счита за основателни и. доказани твърденията на ищеца, че ответникът като потребител на В. и. К услуги, абонат на ищцовото дружество за обект, находящ се В. г.. ж. б. в. а., абонатен номер 0926013, не е заплатил предоставените му от ищеца В. и. К услуги за периода от 20.10.2015г. до 01.11.2018г. включително. За периода от 20.10.2015г. до 07.12.2015г. вкл. вземанията са погасени по давност, а за периода след 01.09.2018г. ищцовото дружество не доказа съществуването на вземане към ответника, предвид изложеното по-горе В. мотивите.
Според заключението на вещото лице задължението за периода от 08.12.2015г. до 01.09.2018г. възлиза на сумата от 594.32 лева, В. който размер следва да бъде уважен предявения установителен иск. В. останалата част до предявения размер от 679.64 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен – недоказан и. погасен по давност.
От частичната основателност на главния иск следва частичната основателност на акцесорното вземане за мораторната лихва за забава. Върху начислената сума за дължими В. и. К услуги при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане В. срок / до 30 дни от фактурирането/ на основание чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение В. размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. Видно от заключението на вещото лице размерът на законната лихва за забава за периода от 15.01.2016г. до 02.10.2018г. е 97.30 лева, но тъй като ищецът не е направил изменение В. размер на предявения иск за мораторна лихва съобразно заключението на вещото лице, този иск следва да бъде уважен В. предявения размер от 93.17 лева.
Претендирани са разноски от ищеца, довнесена държавна такса, разноски за особен представител и. депозит за вещо лице, поради което се следва присъждане на такива В. тежест на ответника, предвид изхода от делото и. съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК В. размер на 25.00 лева за заповедното производство и. В. размер на 495.00 лева за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В..Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез особен представител адв.М. xxx, че вземането на “В. и. К. О.. XXXX , със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. С. №., представляван от управителя В.. Д. И... въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 3087 по описа на съда за 2018 година на 10.12.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът М.В..Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В. и. К. О.. XXXX , със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. С. №., представляван от управителя В.. Д. И... сумата от 594.32 лева главница и. сумата от 93.17 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г.. като отхвърля предявения иск за главница над уважения до предявения размер от 679.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В..Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на “В. и. К. О.. XXXX , със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. С. №., представляван от управителя В.. Д. И... разноските по заповедното производство В. размер на 25.00 лева и. разноските В. исковото производство В. размер на сумата от 495.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: