Р Е Ш
Е Н И Е №115
гр. Сливен, 05.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
М.
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №305 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№135/24.04.2019г. по гр.д.№2024/2018г. на Новозагорски районен съд, с което е
изменен на основание чл.150 от СК размера на издръжката, определена с
протоколно определение №498/22.11.2017г. по гр.д.№952/2017г. на НЗРС, която В.С.А.
се е съгласил да заплаща на С.К.А., като майка и законен представител на
малолетното дете С.В.А., като е увеличен от 165лв. на 200лв. месечно, считано
от 20.12.2018г. до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, като иска в останалата му част за разликата над 200лв. до
претендирания размер от 250лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С
Решението са присъдени по съразмерност на страните разноски и ответника е
осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на
50,40лв.
Въззивната
жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство В.С.А., който обжалва решението в частта, с която е изменен размера на издръжката до 200лв.
В жалба си въззивникът В.А. посочва, че първоинстанционното решение, в частта, с която е изменен
размера на издръжката на детето е неправилно, тъй като исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Не спори, че детето има нужда от издръжка и такава
той следва да заплаща, но счита, че размерът от 200лв. е завишен. Посочва, че
трудовият му доход зависи от броя на нощните смени, които работи, но се
определя от работодателя. Посочва, че има както силни периоди, така и слаби
такива, в зависимост от активността на пазара и може да има месеци, в които
трудовото му възнаграждение да спадне значително – с около 200-300лв. Чистият
му доход падал драстично след удръжките, като не включвали заеми, кредити и
други парични задължения, каквито той нямал. Не е налице увеличение на неговото
трудово възнаграждение и на възможностите му да дава издръжка. Действително
детето е пораснало, но възрастта му не била толкова висока, че да обоснове
увеличение на издръжката с 35лв. Ищцата купувала много излишни дрехи и вещи, от
които детето нямало нужда. Това, което пък било купувано от него било
изхвърляно. Поради това счита, че иска е неоснователен. С оглед изложеното,
въззивникът моли съда да постанови решение, с което ако намери исковата
претенция за основателна, да отмени първоинстанционното решение в частта
относно увеличения размер на издръжката, като определи друг – по-нисък размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата в
първоинстанционното производство С.К.А..
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната
жалба въззиваемата С.А. чрез пълномощника си адв. М.М. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени в жалбата и обосновано.
Посочва, че се касае за дете на почти 7 години, на което му предстои започване
на училище и чийто нужди през миналите две години са нараснали. Посочва, че
трудовото възнаграждение на ответника, независимо от силни или слаби месеци, не
падало под 700лв., като предимно било над 770лв. Следователно то било в размер,
достатъчен да задоволява потребностите си и да дава на дъщеря си издръжка в
размер на 200лв., като той не участва по друг начин в издръжката й. Поради
това, въззиваемата моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
С
въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът В.А.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата С.А., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален
представител по пълномощие адв. М.М., която оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно
и правилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил
сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 165лв. на 250лв. с
правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
За
уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят
дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от
имуществото си.
Правилно
районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното
увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия период от първоначалното
определяне на издръжката.
Правилно районният съд е отчел
настъпилото изменение в потребностите на детето С., свързани, както с нейното
физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този
период от време детето е пораснало, увеличили са се нуждите му от дрехи,
обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Отчетени
са разходите, направени във връзка с посещение в детска градина и други
извънучебни занимания и интереси на детето. Освен това, през м. септември тази
година на детето С. й предстои тръгване на училище в І-ви клас, което от своя
страна е свързано с нови и допълнителни разходи за учебни пособия, помагала,
нови дрехи и обувки.
Отчетена е и безспорно настъпилата
промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в
повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за
задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав
споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на
определената издръжка.
Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във
връзка с нуждите на детето С., възрастта й и в съответствие с нормативно определените
граници въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са
нужни около 300лв. месечно за издръжка на детето. Тази сума следва да се
разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме
по-голямата част, а именно – 200лв., т.к. същият е работоспособен, работи и
получава месечно трудово възнаграждение в размер, средно около и над 880лв.
месечно чисто възнаграждение, който безспорно му позволява да отделя за
издръжка на дъщеря си без особени затруднения определената от съда сума. Не е
установено задължение за издръжка спрямо други, ненавършили пълнолетие лица.
Майката следва поеме по-малката част от дължимата за
детето издръжка, тъй като тя участва в издръжката не само с пари и в натура,
като полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й.
Следва да се отбележи, във връзка с възраженията на
въззивника, че от ангажираните от него гласни доказателства се установява, че
дрехите, обувките и други вещи за детето, които той закупува, не са давани на
детето при връщането му при майката /ирелевантни са мотивите за това/, като
същите остават в дома на бащата за ползване само във времето на осъществяване
режима на лични отношения и реално не
подпомагат майката в грижите й по отглеждането на детето и задоволяването
на основните му потребности от облекло, обувки и други вещи за духовно развитие
и израстване на детето.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и
пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата
им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Първоинстанционното решение
в частта, с която предявеният иск за изменение на издръжката е отхвърлен над
размера от 200лв., като необжалвано, е влязло в сила.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил по съразмерност на страните направените от
тях разноски и е осъдил ответника да заплати съответна държавна такса върху
изменение размер на издръжката.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед неоснователността на въззивната жалба, следва
да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са
направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски в доказания
размер от 300лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №135/24.04.2019г. постановено по гр.д.№2024/2018г. по описа на Новозагорски
районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.С.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.К.А.
с ЕГН ********** *** сумата от 300лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.