№ 14
гр. Плевен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104303 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** „***”, гр. София, чрез
адв. Пл. А., против ***, с която се твърди, че на 09.12.2019г., ищецът, като
застраховател, е сключил договор за застраховка „***”, с Г. Р. ***, от гр.
Плевен, по силата на който, е застрахован за всички рискове лек автомобил
„***“, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката от 10,00 часа на
12.12.2019г., до 23,59 часа на 11.12.2020г.; издадена е застрахователна полица
№***г. Твърди се, че на ***г., в гр. Плевен, ул. ***, № *** ***, управлявайки
застрахования л.а., е реализирал ПТП, като е преминал през необозначена и
необезопасена шахта, с дълбочина 15 см. под нивото на пътното платно,
стопанисвано от ответника, в резултат на което са нанесени материални щети
по автомобила. Твърди се, че е съставен протокол за ПТП. Посочва се, че
свидетел на ПТП е лицето ***. Твърди се, че в застрахователното дружество,
по заявление, е образувана щета №*** /референтен №***/, по която с
преводно нареждане от 07.06.2021г, е изплатена щета в размер на 1757,68лв.,
в полза на сервиза, отремонтирал автомобила. Твърди се, че до ответника е
изпратена регресна покана, получена на 28.03.2022г, с което е поканен да
заплати доброволно сумата. Твърди се, че няма плащане на сумата. Твърди се,
че с извършване на плащането, платилият застраховател е встъпил в правата
1
на застрахованият срещу причинителя на вредата. Твърди се, че улицата, на
която е станало ПТП се намира в населено място и е местен път, не е част от
републиканската пътна мрежа и е публична собственост на ***. Твърди се, че
на основание чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища, се осъществява от съответната
община. Твърди се, че в случая, отв. ***, не е обезопасила и обозначила по
съответния начин препятствието на общинския път, и не е положила
дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно
състояние. В заключение моли съда, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, да
осъди ответника да заплати сумата от 1757,68лв.- съставляваща заплатено
застрахователно обезщетение, по щета №***, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ***, депозира отговор на ИМ, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва
се, че не се установява какви са причинените вреди, като резултат от ПТП,
респ. като вреди следва да се приемат само описаните в протокола за ПТП.
Твърди се, че преведената от ищеца сума от 1757,68лв. не съответства на
вредите, както и че във фактурата от автосервиза не са посочени автомобилни
гуми и джанти. Твърди се, че ПТП е настъпило в резултат на съпричиняване
от страна на водача на л.а. Прави възражение за съпричиняване, прието за
съвместно разглеждане от съда
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, с протоколно определение от 07.12.2022г., по реда на чл.
214, ал.1 от ГПК, е прието изменение на иска, като е приет за разглеждане за
сумата от 1601,98лв.
По делото се установява, видно от представените по делото
застрахователна полица №№***г и Общите условия към договора, факта на
сключването и съществуването на договор за застраховка “***”, със страни:
ищецът-*** „***”, в качеството му на застраховател, и Г. Р. ***, като
застрахован, въз основа на който е застрахован- пълно каско, всички рискове-
лек автомобил „***“, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката от
10,00 часа на 12.12.2019г., до 23,59 часа на 11.12.2020г.
2
По делото се установява също и факта на реализиране на ПТП с
участието на застрахования автомобил, за което е съставен протокол за ПТП
№***/***г., в 20,40 часа. Видно от съдържанието на протокола, е посочено,
че водачът на автомобила – Г. Р., е преминал през необезопасена шахта,
находяща се в лявата част от пътното платно, в гр. Плевен, ул. ***, №*** по
посока на движение на автомобила; шахтата се намира на 15 см под нивото на
пътната настилка, част от асфалтобетонното покритие е пропаднало и се е
образувала дупка. Описани са щети по автомобила- разкъсани десни предна и
задна гума, охлузени джанти.
Установява се също, че от страна на застрахованото лице, е депозирано
до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
по което е образувана щета №*** /референтен №***/; съставена е опис на
претенция № ***/04.05.2020г. Установява се, че е извършен ремонт на
автомобила, от автосервиз „***“, за което са издадени съответни фактури.
Установява се също, че по представения доклад по щета, размерът на
обезщетението е определен на 1757,68лв., изплатен на застрахованото лице, с
платежно нареждане от 07.06.2021г./л.36/. .
По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана
до ***, получена на 29.03.2022г, за заплащане на сумата от 1757,68лв..
По делото, като свидетел е разпитан водача на автомобила – Г. Р., който
посочва, че се е движел с ниска скорост по улицата, имало е спрели
автомобили и от двете страни на пътното платно, при което е преминал през
шахтата на пътното платно. Посочва, че видял шахтата, която е била с капак,
но тъй като е имало спрян автомобил, е минал през нея, при което капакът се
е отворил. Посочва че първо е пропаднала предната гума в шахтата, а след
това и задната, и той е спрял колата, тъй като не е могла да се движи повече,
двете гуми са били спаднали, а джантите огънати. Посочва, че е дошла
полиция и са съставили протокол. Посочва също, че при ремонта на
автомобила се е оказало , че има проблем не са с гумите и джантите, но и
проблем с „предницата“ на автомобила, като се е наложило подмяна на
шенкела. Свидетеля посочва също, че по улицата няма пътен знак, който да
предупреждава.
По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява
следното: ВЛ е посочило, че е установило щети по процесния автомобил,
3
описани от него в таблица №2 от заключението; същите са изчислени като
стойност в размер на 1601,98лв.- при възстановяване в специализиран сервиз.
ВЛ е посочило, че за да се получат наличните деформации по десни предна и
задна гуми и джанти е необходимо косо преминаване на тези гуми спрямо
външната дясна стена на участък с низходяща денивелация спрямо основната
пътна повърхност. ВЛ е посочило, че този участък трябва да е широчина по-
голяма от контактното петно на гумата с пътя и с дълбочина по- голяма от 11
см. ВЛ е посочило, че в протокола за ПТП е записана дълбочина на шахтата
15 см, поради което е възможно, уврежданията по процесния автомобил да
възникнат по начина, описан в протокола за ПТП. В с.з., при изслушване на
ВЛ същото посочва, че в опис- заключението по щетата, съставен от ищеца,
са включени две позиции, които касаят лявата страна на автомобила, поради
което ВЛ не ги е включил като стойност, като е приел, че не са в причинно-
следствената връзка с ПТП. ВЛ изрично посочва, че няма как да се получат
увреждания по дясната част от автомобила, след като водачът е преминал с
дясната част през процесната шахта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да
получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия
причинител на вредата, респ. срещу лицето, под чиято отговорност се намира
- в случая ***, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата
маркировка и сигнализация. Общинската пътна мрежа, на основание чл.19 от
ЗП се управлява от ***. Съобразно чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата /ЗП/,
управлението на съответният път включва организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя. Същата кореспондира с нормата на чл.31 от ЗП,
която постановява, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В този смисъл, съдът
намира, че задължение на *** е да поддържа общинската пътна мрежа, в т.ч.
и съответните пътни съоръжения, както и да отговоря в случаите на
4
настъпили вреди от тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на
заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде
уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице
застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от
страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното
обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия
причинител на вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира.
Съдът намира, съобразно становището страните и събраните по
доказателства, че е безспорно установено по делото наличието на застраховка
„Каско”, спрямо увреденият лек автомобил „***“, с рег.№ ***, със
застрахователна полица №***г., валидна към датата на настъпване на
посоченото в ИМ, ПТП- ***г., мястото на реализиране на ПТП- гр. Плевен,
ул. ***, № *** на път, част от общинската пътна мрежа, стопанисваня от
ответника и факта на изплащане на застрахователното обезщетение. От
събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, свидетелски
показания от заключението по САТЕ, съдът намира за установени и факта на
съществуването на неравност на пътното платно- шахта, и съответно
реализирането на ПТП- попадането на процесния автомобил в описаната
нервност, настъпването на щети и наличието на причинно- следствена връзка
между ПТП и щетите. Съдът приема, че по делото не се установи ответникът
***, да е изпълнила задължението си за ремонт и поддържане на пътя, което
от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и
възникването на щетите по автомобила. В случая мястото на ПТП е посетено
от органите на КАТ и е съставен протокол за ПТП, който се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в него факти, възприети
лично от актосъставителя- за наличието на неравност на пътя- шахта, размери
на същата и видими щети по автомобила.
Съдът намира, че по делото е недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и в
този смисъл, същото не явява неоснователно. Съдът изцяло кредитира с
доверие показанията на св. Г. Р.- водач на процесния автомобил, който
5
посочва, че се е движел с ниска скорост и неравността на пътя /шахта/ не е
била обозначена със съответен знак. По делото не се събраха никакви
доказателства, съобразно на разпределената от съда доказателствена тежест,
установяващи съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено
следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма
отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.-в
случая ***, като лице, под чиито надзор се намира общинската пътна мрежа.
Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно
плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от
съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. Съобразно
нормата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, която преценка се
извършва от съда. Следва да се посочи, че при изготвяне на заключението си,
ВЛ е съобразило щетите, които са в причинна връзка с ПТП, като е дало и
съответен размер на щетите, които са в пряка причинно- следствена връзка с
ПТП.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.410,
ал., т.1 от КЗ, е изцяло основателен и следва да бъде изцяло уважен, като
ответника ***. Бъзе осъдена да заплати на ищеца сумата от 1601,98лв.
съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „***”,
застрахователна полица №***г. по описа на ищеца, по щета №***
/референтен №***/, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 655,35лв съобразно представеният списък по
чл. 80 от ГПК и действително направените от ищеца разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ***, ЕИК***,
представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА *** „***” ***, гр. София,
6
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, пл.
”***”, №*** представлявано от *** и *** И.- ***, заедно, чрез адв. П. А.,
сумата от 1601,98лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „***”, застрахователна полица №***г. по описа на ищеца, по
щета №*** /референтен №***/, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ- 09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК***,
представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ***, гр. София, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, пл.”***”,
№*** представлявано от *** и *** И. - ***, заедно, чрез адв. П. А., сумата от
655,35лв- съставляващи направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, с въззивна жалба , пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7