Р Е Ш Е Н И Е №700
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав,
в закрито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов след
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1211 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал.2
т. 2 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 9351/03.06.2020г. чрез
ЧСИ Л. М,, рег. № 819, ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 17306/25 юни
2020г. от адв. Р.Н.,***, партер, пълномощник на длъжника П.Б.П., по изп.дело №
20138190401469, с която моли да бъдат отменени изпълнителните действия на ЧСИ М.
по отношение на несеквестируемата част от доходите на жалбоподателката П.Б.П..
Излага обстоятелства и съображения, както
следва: Заявява, че по посоченото изп. дело е наложен запор на суми по банкова
сметка ***, IBAN ***.
След справка в обслужващата банка длъжникът е установил,че сумите, които същият
получава от РЗОК Пловдив са преведени изцяло по сметката на ЧСИ в изпълнение на
запорно съобщение от 2014г. След запознаване с изп. дело се установило, че от
месец февруари до април, вкл., банката е превеждала всички парични суми, които
са постъпили по сметката на длъжника, и ЧСИ с разпореждания ги е разпределял за
погасяване надълга, без да се съобразява, че сумите попадат в обхвата на чл.
446, чл. 446а от ГПК и са изцяло или частично несеквестируеми.
Заявява се, че с молба вх. №
13360/02.09.2014г. е уведомен ЧСИ за произхода и характера на постъпващите по
банковата сметка суми. Били представени освен извлечения от банкова сметка, ***говор
на длъжника с касата, като изпълнител на първична доболнична дентална помощ, а
също и служебна бележка от същото учреждение, че сумите по посочения договор се
превеждат по запорирана банкова сметка ***.В един продължителен период
длъжникът е получавал несеквестируемата част от сумите.
Заявява се, че с молба вх. №
8469/18.05.2020г. е уведомен ЧСИ, че по тази банкова сметка ***реводи от НОИ-
пенсия и от РЗОК, по договор за оказване на първична извънболнична дентална
помощ, които приходи са с произход“възнаграждение за труд, по смисъла на чл.
446 ал. 1 пр. 2 от ГПК. От основанието за преводите е видно, че като „основание
за плащане“ е записано: Д. № 162114/06.02.2020г., а като наредител фигурира
РЗОК Пловдив.
Счита се, че в конкретния случай СИ следва
и е задължен служебно да изиска справка за основанието на паричния превод към
банката, както и размера на възнаграждението, което длъжникът получава,
включително, като се вземат предвид и задълженията за социално и здравно
осигуряване, тъй като длъжникът е самоосигуряващ се. Той не е сторил това, а
въпреки задължението си и в нарушение на това изискване, с писмо, получено на
електронната поща на процесуалния представител на длъжника, се указва да
представи „…извлечение от банковата сметка за три месеца назад“. С молба вх. №
8940/26.05.2020г. длъжникът е представил исканите извлечения.
Въпреки гореизложеното и след устна
справка, извършена на 29.05.2020г., в края на работния ден, от страна на
длъжника е установено, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да укаже на банката
как да постъпи, посочено в чл. 446а ал. 4 от ГПК, където е въведено задължение
на банката да съобщи на СИ дали по запорираната сметка постъпват доходи от
пенсия или възнаграждение за работа, като в такъв случай ал. 5 урежда
задължението на СИ да уведоми банката за частта, която следва да се превежда,
съгласно чл. 446 от ГПК. В конкретния случай, в запорните съобщения до банките
е указана разпоредбата на чл. 446 от ГПК и в случай на постъпване на суми по
сметките на длъжника банката е тази, която следва да съобрази, че наложеният
запор обхваща само секвестируемата част и ако третото задължено лице погершно
плати на СИ, последният е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част от
паричното постъпление.
Извън сумите за посочените месеци, на
04.05.2020г. по запорираната сметка е постъпила сумата от 2 850.05 лв,
която представлява обезщетение за труд,свързано с извънредното положение,
налагането на ограничителни мерки и затварянето на денталните кабинети и
забраната да работят. Според законовата уредба, въведена с чл. 446а ал. 1 от ГПК, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на КСО, не могат
да се налагат запори по ГПК, респ. върху тях не може да се насочва
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното, се счита, че спрямо
запорираните до момента, /и за в бъдеще/, суми, по посочената банкова сметка, ***.446ал.
1 и на чл 446а от ГПК, като за всеки месец ще трябва да се прилага съответната
точка, съобразно, размера на получаваното възнаграждение,като се моли за
съответното разпореждане на съда до Райфайзенбанк.
Не са постъпили писмени възражения по
жалбата, от страните, респ. от взискателя по делото, редовно уведомени.
Постъпили са писмени мотиви по реда на чл.
436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ, с които се взема становище за допустимост,
както и за неоснователност на жалбата на длъжника.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че
жалбата е подадена от длъжника, в хипотеза на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т.
2 от ГПК, тъй като жалбоподателят счита, че е извършен запор върху парични
средства по сметката на длъжника в Райфайзенбанк IBAN ***, в размер на суми,
които са несеквестируемо имущество, доход, в т.ч. за периода от 01.01.2020г. до
29.05.2020г.; при което и в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, поради което е
допустима за разглеждане от съда по същество.
Разгледана по същество жалбата на длъжника
се явява неоснователна, поради следното:
Видно от приложено копие на изп.дело № 20138190401469, се констатират от
съда, като относими към предмета на жалбата, обстоятелства:
Изп. производство е образувано на
27.08.2013г. по молба на първоначалния взискател ПрокредитБанк /България/ АД
гр. София против длъжниците „АУТОГЕОРГ“ ЕООД,ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от С.П.П.,
С.П.П., ЕГН **********, М.П.П., ЕГН **********, и П.Б.П., ЕГН **********, с
правно основание чл. 426 от ГПК, въз основа на изп. лист от 30.07.2013г. издаден от Районен съд-
Пловдив,гр.колегия, І състав, по ч.гр.д.№12556/2013г. по описа на РС-Пловдив.
По молба вх.№6791/16.04.2014г. на първоначалния взискател, съответно, е
разпоредено от ЧСИ и е наложен запор на банковите сметки на П.П. във всички
банки в страната, в т.ч.и в Райфайзенбанк /България/ ЕАД, /лист 328,том ІІ от
изп.д./. Видно е от запорното съобщение, че от страна на ЧСИ, на основание чл.
450ал.3,чл.507,чл.508 във вр. с чл.446
и чл. 515 и чл. 516 от ГПК, е наложен запор на сметките, до размера на
посоченото задължение по изп.дело към 22.5.2014г.. в размер на 58480.69лв.;
изрично е посочено, че „запорът не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия и детски добавки и
всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер. На осн.чл.508
ал. 1 и ал. 2 от ГПК Банката е поканена в тридневен срок от връчване на
запорното съобщение, писмено да съобщи на СИ дали признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът; както и на осн.чл. 508 ал. 3 от ГПК,
ако не се оспорва задължението на третото задължено лице- Банката, се нарежда
същата да преведе дължимите от нея суми на длъжника по съответна сметка на ЧСИ.
След вдигане на наложен запор на банкови
сметки на длъжника в Райфайзенбанк, с изпратено съобщение до последната, с
изх.№18310/03.09.2014г., /лист 442,томІІ от изп.д./, със запорно съобщение, връчено на РЗОК, на 09.09.2014г., /лист
444, том ІІ от изп.д./, ЧСИ на основание чл. 450,ал. 3, чл. 507, чл. 508 вр.чл.
446 от ГПК, налага запор върху вземанията на длъжника П.Б.П., които същата има
от РЗОК на основание Договор № 162114/06.02.2014г. Посочено е
изрично, „при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно
при спазване правилата на чл. 446 от ГПК“.
По направено искане с вх.№
17665/08.11.2018г.на новоконституирания взискател „Еос Матрикс“ ЕООД, изискана
справка за длъжника, е наложен запор върху вземанията, които П.П. има, в т.ч. и
към РЗОК на основание Договор №
162114/06.02.2014г. /вж.запорно съобщение до Райфайзенбанк /България/ЕАД, с
изх.№34676/27.11.2018г.-лист 622,томІІІ от изп.д./. В същото, отново, е
посочено, че „запорът не следва да се изпълнява по отношение на
несеквестируемата част на доходите по ч. 446 от ГПК, ако са постъпили по
банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора; запорното
съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1
от чл.446а от ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната
работна заплата, освен за задължения за издръжка. Запорът не следва да се
изпълнява по отношение на обезщетения, детски добавки и всякакъв вид други
несеквестируеми средства от социален характер, както и тези по чл. 520 ал. 1 от ГПК“. Видно е от посочения отговор на третото задължено лице - Райфайзенбанк
/България/ЕАД, същото е посочило на основание чл. 508 от ГПК, че уведомява ЧСИ,
че признава вземането,върху което е наложен запор, за наличности по посочената
сметка, която длъжникът поддържа при Банката лично; както и че не признава
вземането за частта от наличностите по сметки, представляваща минимален
несеквестируем доход от постъпващите по сметката средства с произход: пенсия; както и, че върху вземанията са
наложени запори и за други задължения, /писмо с изх.№ 001
104397/30.11.2018г.-лист 631,томІІІ от изп.д./.
Видно е от приложено по изп.дело, /лист
709,томІІІ/, писмо от РЗОК-Пловдив с изх. № 29-06-748-6/17.06.2020г.,/приложено
към молба подадена от пълномощник на длъжника П.П., адв.Р.Н., до ЧСИ
свх.№10006/19.06.2020г./, че от страна на РЗОК, с която П.П., е сключила договор
№ 62114/07.02.2020г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, за
срок на действие на НРД за дентални дейности за периода 2020г.-2022г./, се превежда несеквестируемата част от
паричните средства по отчетените в РЗОК – Пловдив фактури по договор
162114/07.02.2020г. по банковата сметка в Райфайзенбанк /България/ЕАД - IBAN ***. Последно посочената
сметка е сметката на длъжника П.П., видно от данните по делото, както и заявено
и от самия длъжник, жалбоподател. Видно е от същото писмо на РЗОК, че се
потвърждава получено запорно съобщение по изп. дело, с
вх.№11-00-71/09.09.2014г., /лист 442,томІІ от изп.д./, както и че удържаните
суми по договора се превеждат на ЧСИ ежемесечно по изп. дело №
20138190401469,на ЧСИ Л, М,, както и че изчисляването на секвестируемата част
от дължимото по договора е в съответствие с разпоредбата на чл. 446 ал. 1 т. 1
от ГПК.
Видно е и от приложените към жалбата
извлечения от банковата сметка на длъжника, че за всеки от месеците
януари,февруари,март, април и май 2020г., съгласно „описание“ на основание на
банкова операция, са налице данни, за получени съответно, пенсии, с наредител НОИ, като всичките тези суми за пенсиите за
били изтеглени, съответно, всеки от тези месеци, от страна на П.П.. Видно е, че
съгласно описанието на тези банкови операции не са налице данни за други „помощи и обезщетения“, чийто произход
и размер, да произтичат от „друг нормативен акт“, съгласно разпоредбата
на чл. 446а ал. 1 от ГПК.
Предвид гореизложените обстоятелства
въззивният състав на окръжния съд не констатира нарушения на процесуалните
правила от страна на съдебния изпълнител относно налагане на запор върху
вземания на длъжника по посочената му банкова сметка, ***,относно налагане на
запор върху несеквестируем доход на длъжника.
Поради което и на основание чл. 437 от ГПК
жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна; решението на
окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна,
постъпила с вх. № 9351/03.06.2020г. чрез ЧСИ Л. М., рег. № 819, ЖАЛБА до
Окръжен съд – Пловдив с вх. № 17306/25 юни 2020г. от адв. Р.Н.,***, партер,
пълномощник на длъжника П.Б.П., по изп.дело № 20138190401469, с която моли да
бъдат отменени изпълнителните действия на ЧСИ М. по отношение на
несеквестируемата част от доходите на жалбоподателката П.Б.П., с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/